Този път е различно

180 между банковите кризи и имотните ценови цикли в развитите държави да са разглеждани по-рано както от нас, така и в многобройни други публикации
(най-често съдържащи отделни казуси), тук за пръв път се представят систематизирани данни за поведението на цените на имотите около някои от основните банкови кризи в младите пазарни икономики. Те включват
„големите шест“ азиатски кризи от 1997-1998 г. (Индонезия, Корея,
Малайзия, Филипините, Тайланд, както и силно изпатилия си Хонконг).
Сред другите епизоди от развиващите се пазари си струва да споменем аржентинската мегакриза от 2001-2002 г., както и тази на Колумбия от 1998, която предизвиква най-тежката рецесия в страната от началото на воденето на документираното ѝ национално счетоводство. При напредналите страни, изживели наскоро кризи покрай балоните с цените на недвижимите имоти, сме включили Исландия, Ирландия, Испания, Великобритания и
Съединените щати, добавяйки към техния списък също и Унгария.
187
От нашата обобщена статистика, изложена в таблица 10.8., изпъкват две особености. Първата е постоянството в продължителността на цикъла при цените на недвижимите имоти, обичайно между четири и шест години.
188
Втората особеност е, че величината на спадовете в тези цени през
периодите на банкови кризи – от най високата до най-ниската им точка –
не е твърде различна при напредналите и при развиващите се икономики.
Това сходство е особено учудващо предвид на факта, че повечето други макроикономически индикатори показват много по-голяма волатилност при развиващите се пазари; поради това то заслужава допълнително внимание.
189
Положително представените тук първоначални резултати от сравненията на пиковете и спадовете в цените на имотите около датите на банковите кризи представляват силно доказателство в подкрепа на твърдението, че тези кризи поразяват държавите еднакво, без оглед на степента им на развитие.
Продължителните спадове в цените на недвижимите имоти, следващи финансовите кризи, са в рязък контраст с поведението на цените на акциите, илюстрирано във фигура 10.2., при които възстановяването е значително по- бързо. (Фигурата показва само развиващите се пазари, но както ще видим по-
187
Историческите сравнения тук са трудно осъществими, тъй като повечето статистически серии за реалните цени на имотите датират сравнително отскоро, но все пак сме включили в категорията и два по-стари епизода: на Съединените щати от времето на Голямата депресия и на Норвегия от края на 19 век (1898).
188
За сравнение, проучването на Серон и Суарез (2006) оценява средната му продължителност на 6 години.
189
Например Агенор и др. (2000) привеждат доказателства, че производството и реалното потребление са много по-волатилни при развиващите се пазари. По данни на
Камински, Райнхарт и Вег (2003) амплитудата в цикъла на реалните държавни разходи при тези пазари също е в пъти по-голяма.

181 късно в част V, тези цени показват сходен модел на поведение и в напред- налите икономики.)
Фигура 10.2. Реални цени на акциите и банкови кризи: Четиридесет епизода от развиващите се пазари, 1920-2007 г.
Източници: Global Financial Data (н.д.) и изчисления на авторите.
Бележки: Четири от четиридесетте епизода са отпреди Втората световна война
(1921-1929). Годината на кризата е означена с t; t-4 = 100.
На фигурата е дадено развитието на реалните цени на акциите през периода от четири години преди кризата до три години след нея. Както е видно, тези цени обичайно бележат връх две или три години преди банковата криза, след това спадат до момента на нейното настъпване, както и в случая на развиващите се пазари – през годината след нея. Възстановяването е пълно, в смисъл, че три години след кризата цените са на по-високи нива, отколкото са били при предкризисния връх. При все това Япония ни дава един отрезвяващ пример в обратната насока. При нея цените на акциите се възстановяват само частично, до много по-нисък връх, отколкото преди кризата, след което продължават постепенно да спадат.
Можем да стигнем до заключението, че причината големите банкови кризи да се проточват толкова дълго е, че тези епизоди включват в себе си и бавния цикъл на цените на недвижимите имоти – за разлика например от „чистите“ сривове на фондовите пазари от рода на Черния понеделник през октомври
1987 г. или пукането на балона с IT компаниите през 2001 г.
190 190
Това заключение е в съответствие с факта, че цените на имотите са много по-силно инерционни от тези на акциите.

182

Изтегляне 5.15 Mb.

Сподели с приятели: