Този път е различно
Изтегляне 5.15 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Two complementary approaches to Dostoyev, Бонов,Ангел-Митове и легенди за съзвездията, bgposlovici, DPS-Kniga, Milen Semkov - Zapiski po syvremenna istorija 1918-1945, Кратки отговори на големите въпроси - Стивън Хокинг - 4eti.me
| Регионални наблюдения Предстои да обърнем внимание на регионалния профил на кризите. Във фигури 16.2. и 16.3. разгледахме средни стойности, претеглени според размера на икономиките. За да избегнем доминирането на отделни държави при регионалните примери, в остатъка от дискусията ще се фокусираме върху непретеглените средни стойности за Африка, Азия и Латинска Америка. Във фигури 16.4-16.6 ще покажем регионалните данни за периода 1800-2008 г. за Азия и Латинска Америка, докато при по отскоро независимите африкански държави ще започнем статистиката от 1900 г. В случая на Африка (фигура 16.4.) съставният ни индекс се проявява с пълна сила едва от 50-те години, тъй като преди този период само Южна Африка (1910) е била суверенна държава. При все това ние разполагаме с доста пълна информация за цените и обменните курсове за годините след Първата световна война, тъй че освен няколко-то тежки банкови кризи, засегнали Южна Африка, тук са включени и многобройните кризисни епизоди в останалите държави отпреди придобиването на тяхната независимост. Виждаме, че от стойност, почти равна на нула през 50-те, индексът бележи значително покачване през 80-те години. През най-тежките години от този период на всяка от тринадесетте африкански държави, включени в извадката, са се падали средно по две едновременни кризи. Във всеки от случаите освен в този на Мавриций, който нито е преструктурирал суверенните си задължения, нито е просрочвал по тях, в съчетанията от тези 279 Както почти всички предходни аржентински кризи, тази от 2001-2002 също е съпроводена от криза и при по-малкия ѝ съсед, Уругвай. 276 кризи в един или друг момент са присъствали и петте разновидности на нашата класификация. Спадът в средния брой на кризите, започнал от средата на 90-те, се дължи най-вече на намаляването на инфлационните епизоди и на разрешаването (макар и бавно) на продължилата цяло десетилетие дългова криза от 80-те години. Фигура 16.4. Разновидности на кризите: Африка, 1900-2008. Източник: Изчисления на авторите, базирани на източници, изброени в приложения А.1-А.З. Регионалният съставен индекс на финансовите кризи за Азия (фигура 16.5.) се простира от 1800 до 2008 г., като Китай, Япония и Тайланд са били суверенни нации през целия този период. Останалите азиатски страни, придобили независимостта си непосредствено след Втората световна война, се присъединяват към средните стойности за извадката ни от този момент нататък. Профилът на Азия за пореден път подчертава един аспект, който вече неколкократно споменахме, а именно, че битуващото през трите десетилетия преди кризата от 1997-1998 г. мнение за превъзходство на „азиатските тигри“ или „икономиките чудо“, е било твърде наивно от гледна точка на местната история. По това време регионът вече е изпитал няколко продължителни пристъпа на икономическа нестабилност според международните стандарти на съответната епоха, като най-сериозният от тях е бил през промеждутъка между двете световни войни. Тогава Китай преживява хиперинфлация, няколко дългови неизпълнения, не една банкова криза и безброй валутни сътресения. Япония също страда от чести банкови, инфлационни и валутни кризи, които достигат кулминацията си при неизпълнението по външния ѝ дълг по време на Втората световна война, замразяването на банковите депозити и почти „хипер“ инфлацията от близо 600 процента през 1945 година. 277 Фигура 16.5. Разновидности на кризите: Азия, 1800-2008. Източник: Изчисления на авторите, базирани на източници, изброени в приложения А.1-А.3. Фигура 16.6. Разновидности на кризите: Латинска Америка, 1800-2008. Източник: Изчисления на авторите, базирани на източници, изброени в приложения А.1-А.3. Бележки: Хиперинфлациите в Аржентина, Боливия, Бразилия, Никарагуа и Перу рязко покачват индекса (което е отразено в пиковите стойности от края на 80-те и началото на 90-те), тъй като всички тези епизоди регистрират максимална стойност от 5. 278 Вероятно Латинска Америка щеше да се представи по-добре по отношение на икономическата стабилност, ако печатната преса никога не бе прекосявала Атлантика (фигура 16.6.). Преди дългата борба на този регион с високата, хипер- и хроничната инфлация да приеме зловещ обрат през 70-те, стойностите на нашия съставен индекс за него доста се доближават до средните за света. Въпреки периодичните дългови неизпълнения, валутни сривове и банкови кризи като цяло на държавите от латиноамериканския континент се пада по не повече от една криза на година, което за доста продължителни периоди от време е дори по-добре от показателите на други региони. Покачването на инфлацията обаче (което започва преди знаменитата дългова криза от 80-те, „изгубеното десетилетие“) променя картината за региона в абсолютни и относителни измерения чак до втората половина на 90-те. През най-тежките моменти на Латинска Америка, преди планът „Брейди“ от 1987 г. (обсъден по-рано в казус 5.3) да преструктурира лошите държавни кредити и докато Аржентина, Бразилия и Перу са затънали в хиперинфлация, регионът – както личи и от графиката – изживява средно почти по три кризи на година. 280 Изтегляне 5.15 Mb. Сподели с приятели:
|