276 кризи в един или друг момент са присъствали и петте разновидности на нашата класификация. Спадът в средния брой на кризите, започнал от средата на 90-те, се дължи най-вече на намаляването на инфлационните епизоди и на разрешаването (макар и бавно) на продължилата цяло десетилетие дългова криза от 80-те години.
Фигура 16.4. Разновидности на кризите: Африка, 1900-2008.
Източник: Изчисления на авторите,
базирани на източници, изброени в приложения А.1-А.З.
Регионалният съставен индекс на финансовите кризи за Азия (фигура
16.5.) се простира от 1800 до 2008 г., като Китай, Япония и Тайланд са били суверенни нации през целия този период.
Останалите азиатски страни, придобили независимостта си непосредствено след Втората световна война, се присъединяват към средните стойности за извадката ни от този момент нататък. Профилът на Азия за пореден път подчертава един аспект, който вече неколкократно споменахме, а именно, че битуващото през трите десетилетия преди кризата от 1997-1998 г. мнение за превъзходство на
„азиатските тигри“ или „икономиките чудо“, е било твърде наивно от гледна точка на местната история. По това време регионът вече е изпитал няколко продължителни пристъпа на икономическа нестабилност според международните
стандарти на съответната епоха, като най-сериозният от тях е бил през промеждутъка между двете световни войни. Тогава Китай преживява хиперинфлация, няколко
дългови неизпълнения, не една банкова криза и безброй валутни сътресения. Япония също страда от чести банкови, инфлационни и валутни кризи, които достигат кулминацията си при неизпълнението по външния ѝ дълг по време на Втората световна война, замразяването на банковите депозити и почти „хипер“
инфлацията от близо 600 процента през 1945 година.
278
Вероятно Латинска Америка щеше да се представи по-добре по отношение на икономическата стабилност, ако печатната преса никога не бе прекосявала Атлантика (фигура 16.6.). Преди дългата борба на този регион с високата, хипер- и хроничната инфлация да приеме зловещ обрат през 70-те, стойностите на нашия съставен индекс за него доста се доближават до средните за света. Въпреки периодичните дългови неизпълнения, валутни сривове и банкови кризи като цяло на държавите от латиноамериканския континент се пада по не повече от една криза на година, което за доста продължителни периоди от време е дори по-добре от показателите на други региони. Покачването на инфлацията обаче (което започва преди знаменитата дългова криза от 80-те, „изгубеното десетилетие“) променя картината за региона в абсолютни и относителни измерения чак до втората половина на 90-те. През най-тежките моменти на Латинска Америка, преди планът „Брейди“ от 1987 г. (обсъден по-рано в казус 5.3) да преструктурира лошите държавни кредити и докато Аржентина, Бразилия и Перу са затънали в хиперинфлация, регионът – както личи и от графиката – изживява средно почти по три кризи на година.
280
Сподели с приятели: