Трактат за бялата магия

ПРАВИЛО ОСМО

Затова ще посветим достатъчно дълго време на това Правило, тъй като то може да обхване непосредствената работа и активност на интелектуално развития стремящ се. Това е най-важното Правило в книгата от гледна точка на средния учащ се и то не може да бъде разбрано, ако не е установен контакт с душата, а и магическата сила на душата е неспособна да се прояви на физическия план дотогава, докато значението на неговите езотерически фрази не бъде повече или по-малко усвоено благодарение на вътрешния опит на мага.

Повечето истински стремящи се сега се намират на средната точка и могат или да потънат (и така да направят невъзможен прогреса си в този живот), да спрат, установявайки се по такъв начин на достигнатото ниво или да станат истински практикуващи магове, изкусни в бялата магия, която е основана на любовта, която се оживява от мъдростта и която интелигентно се прилага към формите. [236]

Затова ще разделим Правилото на няколко части (тъй като така ще бъде по-лесно да го изучим) и ще разгледаме тези части стъпка по стъпка, за да разберем как те могат да бъдат приложени в живота на средния изпитван ученик, а и за да постигнем мъдро разбиране за неговите подтекстове.

Тези три части са следните:
1. Откликът на астралните елементали и последващият прилив и отлив на водите.

2. Опасностите на средната точка, нейната природа и благоприятната възможност, която тя предоставя.

3. Мястото, където се извършва магическата работа.
Сега ще изучим първата точка, обобщена за нас в думите:
“Агнисурияните откликват на звука.

Водите прииждат и се отдръпват.”
Ситуацията може да бъде описана в следните кратки заявления, като се имат предвид и изучените правила, предаващи истината за мага:

Душата комуникира със своя инструмент в трите свята.

Човекът на физическия план осъзнава този контакт; в главата засиява светлина, която понякога се осъзнава, понякога не се осъзнава от стремящия се.

Душата издава своята нота. Ражда се мисъл-форма, съзвучна с обединената медитация на душата и човека – нейният инструмент.

Тази мисъл-форма, въплъщаваща волята на Его-то, или душата, сътрудничеща с личността, приема тройствена форма, съставена от материята на всичките три плана и оживена благодарение активността и еманациите от Сърдечния, Гърловия и Аджна центровете на Белия маг, т.е. душата в единение със своя инструмент. [237]

Личностните обвивки – всяка със свой собствен индивидуален живот – чувстват, че губят своето могъщество и битката между силите на материята и силата на душата се възобновява с нова сила.

Тази битка трябва да се води на астралния план и да разреши три момента:

б) ще остане ли астралният план план на илюзиите, или ще може да се превърне в план на служенето;

в) ще може ли човек да стане активен сътрудник на Йерархията, способен да твори и да владее менталната материя, реализирайки по такъв начин замисъла на Универсалния Ум, подбуждан от безгранична и безкрайна любов и изразяващ Единния Живот.
Това е ключовият въпрос за цялата ситуация, и когато човек е подчинил противопоставящите му се сили, той е готов за Второ посвещение, отбелязващо освобождаването на душата от затвора на астралното тяло. От този момент нататък душата ще използва астралното тяло и ще съгласува желанието с божествената Цел.

Полезно би било за учащия се да знае къде се намира и в какво се състои неговият конкретен проблем. Средният човек се учи да контролира физическото си тяло и да организира своя живот на физическия план. Намиращият се на Пътеката на Изпитанията учащ се преминава аналогичен урок по отношение на астралното си тяло относно неговия фокус, неговите желания и неговата работа. Учащият се на Пътя на Приемащия Учението трябва да демонстрира подобен контрол, да започне да дисциплинира природата на ума си, като по такъв начин се научи съзнателно да функционира в менталното тяло. [238] Работата на посветения и адепта произтича от тези достижения; засега няма да ги коментираме.

Битката на астралния план обхваща много животи, но в един от тях тя става критична; окончателната позиция е заета и Арджуна тържествува в боя, но това е така именно защото Кришна е взел скиптъра на управлението, защото се е научил да контролира ума и е получил откровение от Бога. Благодарение на различаването между душата и формата – от една страна, и видението на съвършенството на славата, излъчваща се от формата, в която “обитава Бог” – от друга, той се учи да избира пътя на светлината и да се отнася към своята и към всички други форми като към пазители на светлината. След което той енергично се заема с работата по превръщането на своето астрално тяло в чист отражател на тази светлина. Унищожавайки желанието, подчинявайки “Агнисурияните”, изграждащи /constitute/ неговото астрално тяло и явяващи се жизнената субстанция на астралния план, той се учи да функционира на този план като адепт, прозирайки през неговите илюзии и съзерцавайки истинния живот. Казано символично субстанцията на астралния план се оживява от три типа божествени сили, които при съединението си пораждат Великата Илюзия. Това са:
Първо, силата на егоистическото желание. Тази инволюционна енергия играе голяма роля в еволюцията, тъй като егоизмът е яслата за младенческата душа. И затова стремящият се се отказва от нея.
Второ, силата на страха. Тя е плод на невежеството и на началните стадии не е следствие от неправилно мислене. Тя основно е инстинктивна и доминира в нементалното животинско царство, а също и в човешкото царство. Но в човешкото царство нейното могъщество неимоверно нараства благодарение силата на ума и спомена за минали страдания и болки, а също и в резултат на очакванията за бъдещето. Могъществото на страха силно нараства поради мисъл-формата, която сами сме построили от нашите собствени индивидуални страхове и фобии. [239] Тази мисъл-форма увеличава силата си, когато й обръщаме внимание (тъй като “енергията следва мисълта”), докато накрая не ни обсеби. Нейни жертви стават най-често хората от Втори Лъч. За повечето от тях именно страхът поражда /конституира/ “Пазителя на Прага”, тъй както, аналогично, амбицията и любовта към властта конституират “Пазителя” за хората от Първи Лъч. Кристализиралата мисъл-форма за интелектуалните постижения, насочени към егоистически цели, и използването на знания за удовлетворяване на личностни стремежи преграждат пътя на човека към Трети Лъч, и ако тези тенденции не бъдат изкоренени, то те ще господстват над него и ще го превърнат в черен маг.

Често сте чували, че страхът е илюзия. Но този израз не помага. Това е обобщение с което можем да се съгласим, но което е твърде трудно да се приеме индивидуално. Страховете, на които е изложен стремящият се (отбележете този начин на изразяване) рядко са егоистични по своята природа, освен в случаите, когато преживяното страдание го заставя да се опитва да избягва за в бъдеще подобни преживявания и събития. Неговите страхове са продиктувани от личностна любов към скъпи за него хора. И все пак всеки ученик трябва да си зададе въпроса: Колко мъчителни часове са отнели реалните събития и колко са били загубени за илюзорни предчувствия и съмнения, основани на неща, които никога не са се случвали? Бих искал да обърна внимание на моите братя върху необходимостта да правят две неща:

1. Да медитират върху темата за истината на ежедневния живот, използвайки концепцията за практическото изживяване на истината в качеството й на изходна мисъл за медитация; затова бих ви посъветвал да научите наизуст и да си повтаряте всеки път, когато ви завладеят илюзорни страхове, следната формула, или молитва:
“Нека реалността управлява всяка моя мисъл и нека истината бъде учител в моя живот”.
Нека всеки я повтаря толкова пъти, колкото му е необходимо, заставяйки ума да фокусира вниманието си върху значението на изречените думи. [240]

2. Бих препоръчал също и обикновения здрав смисъл и култивирането на такъв умствен подход, при който ученикът отказва да отделя време за подхранване на илюзорни страхове.

Второлъчевият стремящ се, който построява своя Пазител и допуска неговия контрол да постоянства и да нараства, става “измамникът на душите”. Той е истинският Антихрист и посредством своето лъжливо учение и демонстрации на така наречените чудеса, хипнотизъм и масови внушения, той спуска завесата върху света и принуждава хората да блуждаят във великата илюзия. Интересно е да се отбележи, че работата на дявола, тъмничаря на душите, започва да губи своето могъщество, тъй като расата вече стои на прага на разбирането, че навлизането във форма всъщност е истинската смърт, и че материята е само част от божествената Цялост. Мисъл-формата на този “Пазител на Прага”, която човечеството е подхранвало милиони години, сега се намира на прага на разрушението. Но и работата на Антихриста именно сега достига своя апогей и лъжата, обогатяването, притежаването, лъжливите учения ще властват във все по-голяма степен. Но периодът на работа на “измамника” ще бъде по-кратък от периода, в който господства “унищожителя”, тъй като всички тези фактори действат според свои собствени цикли и имат собствени приливи и отливи. [241]

Третолъчевият стремящ се, който също не е успял да разруши своя “Пазител”, се превръща в така наречения “манипулатор на душите” и използва ума си за да разрушава реалността и да издига завеса между човека и реалността. Следва да се помни, че нито едно от тези названия и тези видове активности не се отнасят до душата на нейния собствен план, а само до човешките души, намиращи се във въплъщение на физическия план. Това трябва да се подчертае, тъй като на своя собствен план душите на хората са свободни от илюзии и не могат нито да се унищожат, нито да се въведат в заблуждение, нито да се манипулират. Само “душите в плен” са подложени на въздействието на силите на злото, и при това само временно. Първата група работи чрез правителствата и политиката, използвайки взаимоотношенията между нациите; тя е сравнително малочислена. Представителите на групата от Втори Лъч, които лъжат и въвеждат в заблуждение, работят чрез религиозните организации, масовата психология, неправилното използване и злоупотребата с предаността, а също и чрез изкуството. Тя е най-многобройната. Третата група работи предимно чрез търговските взаимоотношения в деловия свят и чрез използването на парите, които всъщност са конкретизация на праната, или всеобщата /universal/ енергия и външния символ на всеобщия прилив и отлив. Тези положения са съществени, но не и жизнено важни, доколкото отразяват космически тенденции.
Трето, силата на сексуалното привличане. Това е привличането откъм физическия план и попадането на определен тип инволюционна енергия на пътя на завръщането. От космическа гледна точка тя се манифестира като привличане между Духа и материята; от духовна гледна точка тя се демонстрира като активност на душата, стараеща се да доведе нисшето “аз” до пълна реализация. От физическа гледна точка това е потребността, която подтиква мъжа и жената (или самецът и самката) да се съединят, за да създадат потомство. Когато човекът е бил животно в това не е имало никакъв грях. Но когато към това влечение се е прибавило и емоционално желание, тогава се е прокраднал грехът, а целта, поради която се е проявило това влечение, е била извратена и низведена до удовлетворяване на желание. Сега, когато расата е станала по-ментална и силата на ума става все по-осезаема в човешкото тяло е налице една още по-сериозна ситуация, която може да бъде безопасно разрешена само тогава, когато душата придобие контрол над своя тройствен инструмент. [242]

Както показва настоящото Правило, човечеството сега се намира в средна точка.

Човек се увлича от егоистическото желание и амбицията, тъй като на всички ни са присъщи качествата на Първи Лъч. Мъчат го страхове: за самия него, за семейството му, национални и расови страхове, тъй като всички ние се подчиняваме на ритъма на Втори Лъч. Бива овладян от жажда за секс и пари, което е друга манифестация на енергията на материята, и оттук произтича тройният проблем, с който той е напълно в състояние да се справи с помощта на своя троичен проводник и тройствената потенция на своята божествена душа. Нека приключим инструкцията на тази нота – “той е напълно в състояние да се справи”. Ние сме в състояние да преодолеем умствената инерция и да започнем да функционираме като души, управляващи обкръжението си. Душата е всезнаеща и всемогъща.

мпулси, тъй като и на _______________________Циклическият прилив и отлив

Сега да обсъдим думите “водите прииждат и се отдръпват”.

С разбирането на Закона за Периодичността ние постигаме знание за основните закони на еволюцията и достигаме до осъзнаването на ритмичната работа на творението. Достигаме до равновесие в зависимост от това как анализираме собствените си жизнени импулси, тъй като на тях също са присъщи приливи и отливи и периодите на светлина се сменят от периоди на тъмнина.

Ние ежедневно ставаме свидетели на едно символично събитие, когато част от света, в който живеем се облива в чистата светлина на слънцето, а по-късно се завръща в успокояващата тъмнина на нощта. Поради факта, че това явление ни е така добре познато пропускаме да отбележим неговото символично значение и забравяме, че съгласно Великия Закон периодите на светлина и тъмнина, на добро и зло, на изчезването и възникването, на възхода към просветлението и последващото потъване в тъмнината [243] характеризират растежа на всички форми, развитието на расите и нациите и създават проблем за стремящия се, който си е изградил една своя представа за постоянно пребиваване в просветлено състояние, оставяйки назад всички тъмни зони.

Не ми е възможно в настоящите инструкции да разгледам приливите и отливите на божествения Живот и как той се проявява в различните природни царства, в еволюционното израстване на човечеството, в опита на расите, нациите и семействата. Ще се опитам обаче по-детайлно да изложа темата за циклическия опит на душата във въплъщение, обозначавайки очевидните приливи и отливи на нейното разкриване.

Най-значимият цикъл на всяка душа е цикълът на нейното въплъщение и възвръщането й, или отливът обратно към онзи център, от който е дошла. Разбирането за този прилив и отлив е в зависимост от гледната точка. Езотерически душите могат да се разглеждат като “търсещи светлината на опита” – и поради това прибягвайки до физическа експресия, и като “търсещи светлината на разбирането” – и поради това напускащи сферата на човешките дела, за да могат с голям труд да си проправят път навътре, в съзнанието на душата, ставайки по такъв начин “обитаващи във вечната светлина”. Без да разбират докрай значението на тези понятия психолозите усещат тези цикли и наричат едни хора екстроверти, а други – интроверти. Тези названия означават прилив и отлив в индивидуалния опит и са малки жизнени съответствия на великите цикли на душата. Такова влизане в схемата на въплътеното съществуване и последващото излизане представляват главните цикли на всяка индивидуална душа, и изучаването на видовете пралайя, за които се говори в “Тайната Доктрина” и в “Трактат за Космическия Огън” би било от реална полза за учащия се.

Съществуват също приливи и отливи в опита на душата на всеки един план и в началните етапи на развитието придобиването на такъв опит заема много животи. [244] Те обикновено са твърде екстремални в своето проявление. Изучаването на расовия прилив и отлив ще поясни казаното. По времето на Лемурия “приливът”, или извеждащият навън цикъл, е протичал на физическия план, а отливът е отвеждал аспекта на живота директно в самата душа и никакви вторични приливи и отливи на астралния и менталния план не са съществували.

По-късно приливът се е разбил в брега на астралния план, като е засегнал и физическия, но в по-малка степен. Приливът се е насочил в емоционалния живот, а отливът – назад, към центъра, но по никакъв начин не е задействал менталния живот. Това положение на нещата е кулминирало във времената на Атлантида, но е характерно и за мнозина в наши дни. Сега приливът и отливът са станали по-инклузивни, опит се придобива и на менталния план, така че всичките три аспекта са в обхвата на живота на душата; всички те са включени в изходящата енергия на въплъщаващата се душа и в продължение на много животи и серии животи тази циклична сила се изразходва. В стремящия се се появява разбиране за това какво се случва и се пробужда желание съзнателно да се контролира този прилив и отлив – или (по-просто казано) да пренасочва силите на изходящата енергия в посоката, която пожелае, или да я върне обратно в центъра по своя воля.

Той се опитва да прекрати този процес на въвличане във въплъщение без всякаква съзнателна цел, той не желае да вижда как потокът на неговия живот се бори за емоционалните и менталните сфери на съществуване, а след това отново да наблюдава как животът се оттегля без неговото съзнателно волеизявление. Той стои в централната точка и иска да контролира своите собствени цикли, “приливите и отливите”, както той сам ги определя. Той съзнателно се стреми да надзърне в тъмните пространства на своето въплътено съществувание, а също така и съзнателно да се опита да се потопи в собствения си център. Така той става стремящ се.

Животът на стремящия се започва да повтаря ранните цикли. Той започва да страда от внезапната стимулация на физическата си природа, силно го привличат древни желания и въжделения. [245] Това може да бъде последвано от цикъл, когато физическото тяло усеща отлив на жизнена енергия и отслабва, тъй като престава да бъде обект на внимание. Това до голяма степен обяснява честите болести и недостигът на жизнени сили при някои от нашите най-ценни работници. Същият процес може да засегне и емоционалното тяло, като периоди на екзалтация и най-висша устременост се сменят от периоди на най-дълбока депресия и липса на интерес. Приливът може да засегне и менталното тяло и да предизвика цикъл на интензивна умствена дейност. Тогава постоянното учене, дълбоките размишления, жаждата за изследвания и непоколебимият интелектуален стремеж характеризират ума на стремящия се. След това може да последва цикъл, когато всяко учене е противно и умът изглежда абсолютно празен и инертен. Мисленето изисква усилие и го завладява усещането за пълната му безполезност. Стремящият се решава, че да бъдеш е значително по-добре, отколкото да правиш. “Могат ли да оживеят тези сухи кости?” – пита той и няма и най-малкото желание да ги оживи.

На всеки истински търсач на истината е познат този изменчив опит и той често го тълкува като грях, състояние, с което решително трябва да се бори. И тогава настъпва точният момент да разбере, че “средната точка, където е нито сухо, нито мокро трябва да стане опора за неговите крака”.

в съзнанието на душата, да се откаже да ____Това е символичен начин да се изрази, че му е нужно да осъзнае два момента:

Че състоянието на чувствата е абсолютно несъществено и не е индикатор за състоянието на душата. Стремящият се трябва да се центрира в съзнанието на душата, да се откаже да възприема променливите условия, на които той, очевидно, все още е подвластен и да се “утвърди в духовното битие”, а след това и “преодолявайки всичко, да устои”.

Че достигането на равновесие е възможно само там, където редуването е било правило и че циклическият прилив и отлив ще продължават дотогава, докато вниманието на душата се колебае между един или друг формен аспект и истинския духовен човек. [246]

Идеалът е да се постигне такова състояние на съзнателен контрол, когато човек е в състояние по своя воля да се фокусира или в съзнанието на душата, или във формения аспект, като при това всеки път фокусирането на вниманието се осъществява заради някаква осъзната, конкретна цел, изискваща такова фокусиране.

По-късно, когато думите на великия християнски наставник придобият смисъл за ученика, той може да заяви: “...в тялото или извън тялото – няма значение”. Самият акт на служене ще определи точката, където да се съсредоточи центъра на “аз”-а, и това ще бъде същото “аз”, независимо дали е освободено от съзнанието на формата или е потопено във формата, за да може да функционира в различните аспекти на божествената цялост. Духовният човек се старае да реализира Плана и да се отъждестви с божествения ум в природата. Оттегляйки се в средната точка той се стреми да осъзнае своята божественост, и – след като го направи – да се фокусира в своята ментална форма, благодарение на която се осъществява неговата връзка с Универсалния Ум. Той понася ограничения, благодарение на които става способен да познава и служи. Той се старае да докосне сърцата на хората и да им донесе “вдъхновение” от дълбините на сърцето на духовното битие. Той отново утвърждава факта на своята божественост, след това, благодарение на временното отъждествяване със своето тяло и чувствените възприятия, усещания, емоции, той открива своето единство с чувстващия апарат на божественото проявление, който донася Любовта на Бога до всички форми на физическия план.

Той се опитва да подпомогне материализацията на божествения План върху физическия план. Той знае, че всички форми са продукт на правилното използване и насочване на енергията. Изцяло осъзнавайки своето божествено Синовство /Sonship/ и дълбоко вниквайки с ума си във всичко, което този термин обхваща, той фокусира силите си в жизненото тяло, превръщайки се във фокусна точка за транслиране на божествената енергия, и по такъв начин в строител, работещ в единство със съзидаващите енергии на Космоса. [247] Той спуска енергията на просветлената мисъл и свещеното желание в тялото на етера, работейки с преданост и интелигентност.

Вие искате по-точно определение за “среднатае менталния план, където ____________________ точка”.

• 
  За изпитвания това е емоционалният план, Курукшетра, или планът на илюзиите, където земята (физическата природа) и водата (емоционалната природа) се срещат.
  
• 
  За ученика това е менталният план, където формата и душата се съприкосновяват и става възможна велика трансформация.
  
• 
  За напредналия ученик и посветения средната точка е каузалното тяло, Карана Шарира, духовното тяло на душата, стоящо като посредник между Духа и материята, Живота и формата, Монадата и личността.
  

Както е известно на всеки учащ се, в главата са разположени два центъра. Единият се намира между веждите и неговото обективно проявление е хипофизата. Другият е на върха на главата, и пинеалната жлеза (епифизата) е неговото конкретно изражение. При чистия мистик съзнанието е центрирано на върха на главата, почти изключително в етерното тяло. Развитият светски човек е центриран в областта на хипофизата. Когато благодарение на окултното разкриване и езотеричното познание се установява връзка между личността и душата, се появява средна точка в центъра на главата, в магнитното поле, наречено “светлина в главата” – именно тук се центрира стремящият се. Тази точка има жизнено важно значение. Тя не е нито земята на физическото, нито водата на емоционалното. Тя трябва да се разглежда като жизнено, или етерно тяло, което е станало поле за съзнателно служене, за насочен контрол и за приложение на сили за постигане на специфични задачи.

Именно в нея се центрира магът и с помощта на своето силово, или енергийно тяло изпълнява творческата магическа работа. [248]

В настоящото Правило има един доста сложен за разбиране момент, но той се изяснява при по-внимателно вникване в смисъла на думите. Краят на Правилото гласи, че “когато водата, земята и въздухът се срещнат”, това е мястото за извършване на магическата работа. Интересното е, че в тази фраза е пропусната представата за местонахождението и се поставя акцент само върху времето.

Въздухът е символ на будхическия проводник, плана на духовната любов, и когато трите горепосочени (в техните енергийни аспекти) се срещнат, това е индикатор за фокусиране в съзнанието на душата и центриране на човека в духовното тяло. От тази силова точка, извън пределите на формата, от централната сфера на унификацията и от фокусната точка вътре в тази сфера на съзнанието, духовният човек проектира своето съзнание в средната точка вътре в мозъка, където трябва да се извърши магическата работа, свързана с физическия план. Умението да се проектира съзнанието от плана на съзнанието на душата върху плана на креативната магическа работа на етерните подпланове се придобива постепенно, в зависимост от това как учащият се – благодарение на медитативната работа – се учи с лекота да фокусира вниманието си върху един или друг център в тялото. Това става с помощта на силовите центрове в етерното тяло. Човек постепенно придобива тази пластичност, флуидност на самонасочващото се съзнание, която му позволява да манипулира центровете си така, както музикантът свири, използвайки седемте музикални ноти. Достигнал този стадий, той може да започне да се самообучава във все по-широки и по-продължителни фокусировки и трябва да се научи да изтегля съзнанието си не само в мозъка, но и в душата на нейния собствен план, и оттук да пренасочва своите енергии за изпълнение на магическата работа на душата.

Фундаменталната тайна на циклите се състои в изтегляне и последващо префокусиране на вниманието; във връзка с това трябва да се помни закона, лежащ в основата на цялата магическа работа: “Енергията следва мисълта”. [249] Ако стремящите се можеха постоянно да го държат в съзнанието си, то те биха преживявали по-леко безплодните периоди и биха осъзнали скритата им цел.

Тук бихте могли да попитате: “Какви са опасностите свързани със средната точка?”.

Това са опасностите, произтичащи от прекалено силното мятане между земята и водата, или между емоционалния отклик на живота и истината, или живота на физическия план. Някои стремящи се са прекалено емоционални в своите реакции; други са прекалено материалистични. Последствията от това се усещат в средната точка и предизвикват голяма нестабилност. Тази нестабилност оказва директно влияние върху центъра на слънчевия сплит, който е бил “средната точка” в ранните атлантски времена, като и досега продължава да бъде средна точка при процесите на трансмутация на устремената личност. Този център трансмутира и препредава енергиите на Сакралния център и на Центъра в основата на гръбнака и е място за синтеза и преразпределението на всички енергии, фокусирани в центровете под диафрагмата.

Това са опасности характерни за преждевременното и неконтролируемо нахлуване на чиста духовна енергия в механизма на личността. Тази жизнена духовна сила навлиза през фонтанелата и се втича в центровете в главата. По нататък тя следва посоката на най-малкото съпротивление, която се определя от ежедневната насоченост на мислите на стремящия се.

Друга голяма опасност се появява в резултат от съединението на земята и водата в буквалния смисъл. Тя се проявява като приток в съзнанието на мозъка (земния аспект) на знания от астралния план. Едно от първите осъзнавания на стремящия се е склонността към нисш психизъм. Това е реакция на центъра на Слънчевия сплит. Но тази средна точка може да изиграе ролята на “трамплин” в света на астралните феномени. [250] Това би предизвикало “смърт от удавяне”, тъй като духовният живот на стремящия се може да се окаже въвлечен или напълно потопен в занимания с нисши психически преживявания. Именно на това място се отклоняват от пътя много достойни стремящи се (макар и временно), но днес времената са толкова критични, че се налага да се заплащат едва ли не и минутите, пропилени за празни експерименти и повторно да се преминава вече извървян път.

Ключът към смисъла на дадените думи се намира в признаването на следния окултен факт: Мястото, където се срещат земята и водата е Центърът на Слънчевия сплит.с____________________________________________ Мястото, където се срещат водата, земята и въздуха се намира в главата. Земята е символ на живота на физическия план и екзотерическата форма. Водата е символ на емоционалната природа. Именно от великия център на личностния живот – Слънчевия сплит – обикновено се осъществява управлението на този живот. Ако управляващият център се намира под диафрагмата не е възможна никаква магическа работа. В този случай контролира животинската душа, а духовната душа принудително бездейства. Въздухът е символ на висшия живот, в който доминира Христовия принцип, където се преживява свободата и душата напълно се разгръща. Въздухът е символ на будхическия план, докато водата – на емоционалния план. Когато животът на личността възхожда към небето, а животът на душата низхожда към земята – там е мястото на срещата и там става възможна работата на трансценденталната магия.

Това място на срещата е мястото на огъня, планът на ума. Огънят е символ на интелекта и всяка магическа работа е интелектуален процес, провеждан от силата на душата благодарение използването на ума. За да направи осезаемо присъствието си на физическия план мозъкът трябва да стане възприемчив към висшите импулси и да се поддава на въздействието на душата, използваща “чита” (или менталната субстанция) за създаване на необходимите мисъл-форми, и по този начин да изрази идеите и стремежите на интелигентната любяща душа. [251] Те се разпознават от мозъка и се фотографират от жизнените дихания, намиращи се в мозъчните кухини. Когато тези жизнени дихания могат да се възприемат от мозъка в медитация, а мисъл-формите да се запечатват върху тези миниатюрни отражения на астралната светлина, тогава реалната мощ на магията започва да става осезаема. Мозъкът окултно “чува” наставленията и инструкциите на ума в зависимост от това как последният предава повелята на душата. Жизнените дихания се привличат за формообразуващи дейности, а също и техните висши съответствия, “модификациите на мисловния принцип, умственото вещество” (както ги нарича Патанджали) се въвличат в аналогична формообразуваща активност. Последните могат тогава да бъдат вътрешно видени от човека, опитващ се да извърши магическа работа и неговият успех до голяма степен зависи от способността му точно да регистрира впечатления и ясно да вижда формата на магическия процес, който той иска да демонстрира във външния свят като магическа работа.

Поради това трябва да се каже, че съществуват три стадия на формообразуващия процес. Първо, душата, или духовният човек, центрирани в съзнанието на душата и функциониращи “в Лоното на Всевишния” визуализират предстоящата работа. Това се наблюдава не като последователен акт, а като завършена магическа работа, като при това не се отчитат съображенията за пространство и време. Второ, умът откликва на душата (която привлича неговото внимание към предстоящата работа) и под нейно въздействие се включва в дейността по създаването на мисъл-форма. Откликът на впечатлението, получено от душата, зависи от прозрачността и просветлеността на умственото вещество. Ако умът е чист отражател и приемник на въздействието на душата, то съответната мисъл-форма ще бъде адекватна на своя прототип. Ако обаче умът все още не е такъв (както обикновено се случва на ранните стадии на работата), то тогава създадената мисъл-форма ще бъде изкривена, неправилна, неуравновесена, небалансирана и “несъответстваща на чертежа”.

Именно в медитацията се придобива умението точно да се възприема и правилно да се построява – оттук и акцентът, който се поставя във всички истински школи за езотерическо обучение върху фокусирането на ума, способността за визуализация, способността за построяване на мисъл-форми и точното разпознаване на егоическото намерение. ПРАВИЛО ДЕВЕТО_______________________________Оттук и необходимостта магът, пристъпващ към практическа магическа работа, да разглежда себе си в качеството си на предмет на магическия експеримент. Той започва да улавя образа на духовния човек, какъвто е и той самият в същността си. Той осъзнава достойнствата и реакциите, които биха били характерни за този духовен човек в неговия живот на физическия план. Той построява мисъл-форма за себе си като идеален човек, истински служител, съвършен майстор. Той постепенно координира своите сили по такъв начин, че в него започва да се разкрива способността да въплъщава този идеал във външната реалност, така щото всички да могат да го видят. Той сътворява в ума си модел, образ, който максимално се приближава до прототипа и по който трябва да се приравни нисшия човек, за да постигне съответствие с идеала.

В зависимост от това как усъвършенства своята техника, той открива присъствието на трансформиращо, преобразяващо могъщество, което работи върху енергиите, конституиращи неговата нисша природа дотогава, докато всички те не бъдат подчинени и той на практика стане такъв, какъвто е – езотеричен по своята същност. След което той става заинтересован в магическата работа, участието в която е функция на всички истински души.

Тогава може да се прояви третият аспект на формообразуващия процес. Мозъкът се синхронизира с ума, умът – с душата, и Планът започва да се възприема. Жизнените дихания в главата могат да се модифицират и да откликват на силата на съзидателната магическа работа. Тогава мисъл-формата се появява като резултат от двете предходни видове активност, заменяйки мозъчната активност и ставайки фокусен център на душата – точка, през която може да протича енергия за изпълнението на магическата работа.

Тази магическа работа, провеждана под ръководството на душата (вдъхновяващият ум, който на свой ред впечатлява мозъка) тогава довежда (в резултат на тази тройствена координирана активност) до създаването на фокусен център, или форма, в главата на мага. [253] Енергията, която протича през тази фокусна точка действа чрез трите разпределящи агента – по такъв начин всичките три са въвлечени във всяка магическа работа. Те са:
1. Дясното око, чрез което може да се изрази жизнената енергия на Духа.

2. Гърловия център, чрез който може да се изрази Словото, Втория аспект, или душата.

3. Ръцете, чрез които работят творческите енергии на Третия аспект.
“Белият маг” работи с “отворени очи, с провъзгласяващ глас и с даряващи ръце”.
Тези моменти представляват технически интерес за опитния работник в магията, но само символичен интерес за стремящите се, за които са и предназначени тези записки.
За това, щото вътрешното виждане да ни посети, окото ясно да съзре славата на Господа, гласът само да изрича благословия, ръцете само да помагат – да бъде нашата молитва. [257]

ПРАВИЛО ДЕВЕТО

Тук е дадено само най-елементарното и най-практическото от неговите значения, но е възможно да бъдат съобщени и някои по-дълбоки значения.

Интересно е да се отбележи, че в хода на прогреса по пътя формите, в които може да бъде давана истината стават все по-прости и по-елементарни, докато смисълът става все по-широк и по-обхватен, а по-късно при анализа – все по-сложен и по-трудно достъпен. В края на краищата се налага да се прибегне до символи и Космическият План се схваща посредством изучаването на геометричните форми, появяващи се пред вътрешното око на стремящия се.

Кардиналният момент, подчертан в Правилото, е чистотата, а в крайна сметка чистотата е въпрос на мотив. Ако подбудата за кое да е действие в трите свята е основано на личностно желание и е осъществено с използването на ума, то това означава, че такова действие се характеризира като нечисто. Ако импулсът идва от Обитателя на формата, тогава действието се подчинява на Обитателя и се контролира от него до самия му край. [258] В този случай за действието е характерна относителна чистота в рамките на груповите ограничения, тъй като абсолютна чистота съществува само при пълна свобода от контрол. На душата е присъщо групово съзнание, тя се контролира от групата и дотогава, докато съзнанието не преодолее ограниченията на каузалното тяло и не стане възможно освобождаването от неговия контрол, истинският смисъл на чистотата няма да може да бъде достигнат. Достатъчно е да се каже, че съществува тясна връзка между нечистотата и всякакъв вид ограничения – физически, емоционални, ментални.

Абсолютната чистота обаче няма смисъл да се разглежда тук от стремящия се. Нито един от езотерическите групи в света все още не е достигнал Пето посвещение, когато смисълът й навлиза в съзнанието като проблясък от най-интензивно осъзнаване. За повечето целта е физическата и емоционалната чистота, и поради това на първо място е освобождението от емоционалния контрол и желанията. Оттук и неизменното, макар и неудачно формулирано наставление, цитирано в много езотерически книги: “Убийте желанието”. Може би по-коректна формулировка за сегашните времена би била: “преориентирайте желанието” или “пренасочете желанието”, тъй като постоянния процес на преориентация на цялостната природа на желанието докато то се превърне в обичайно състояние на ума, е ключът към всеки процес на трансмутация и ефективна магическа работа.

В зависимост от прогреса по Пътя мисловните процеси на стремящия се стават все по-мощни, а мисъл-формите, създадени с конкретна цел по време на медитативната работа, стават по-ефективни. Затова е очевидно, че в магическата работа (която винаги би трябвало да се провежда на физическия план) винаги ще съществува тенденция към “левия път”, докато не се утвърди съзнанието на душата и чистотата на мотива не стане състояние на ума. [259]

Трябва ли да ви припомням, че установяването и култивирането на правилни навици е от първостепенно значение за стремящия се към ученичество. Тези, които работят в сферата на планетарната еволюция търсят надеждни инструменти и няма да ми омръзне да ви повтарям това. На хората, чийто емоционални настроения и чувства са необуздани и при които липсва физически контрол не могат да разчитат в критична ситуация Тези, които търсят помощници. Хората, чийто ум е замъглен и които са неспособни да “държат ума устойчиво в светлината” не са пригодни за работа във високите сфери на световния стремеж. Тази забележка не би трябвало да спира никого от групата да продължава да се движи напред, тъй като признаването на недостатъка е първата крачка към неговото преодоляване. Такива групи засега все още се намират в процес на подготовка и това трябва да се помни, тъй като след провъзгласяването на идеала може да настъпи разочарование. Световната нужда и благоприятната възможност вървят ръка за ръка в наше време. Великите, застанали като стена между човечеството и планетарната Карма се намират, както ни казват, в тежко положение в наше време и ви уверявам че това е доста меко казано.

заинтересованост. ___________________________Мислите на хората от средата на атлантския период често са се насочвали по разрушителния, или левия път, доколкото основният мотив тогава е бил егоизмът, а доминиращият фактор – личната заинтересованост. Част от работата на Христос при идването Му преди две хиляди години е била именно да преустанови тази тенденция, култивирайки (с помощта на наставления и личен пример) жертвеност и безкористност. Духът на мъченичеството (често оцветяван от истерия и жажда за небесни блаженства) е един от резултатите на този стремеж. Ако се съди от гледна точка на Йерархията опитът е бил успешен, тъй като духът на християнството преориентира към небесното. Оттук и чистотата на мотива и онзи инстинкт за служене, който се явява нов момент от гледна точка на предходните времена. [260]

Независимо от това обаче тенденцията към удовлетворяване на егоистическия интерес е най-мощният фактор в света в днешно време. Оттук и критичната ситуация, съществуваща между Йерархията на Светлината и йерархията, контролираща левия път, или пътя на контрола чрез формите и желанията.

Но нека това не ви обезкуражава, тъй като въплъщаващата се посредством магическа работа духовна мисъл на едного от братята, чието намерение е чисто, притежава значително по-голяма мощ, отколкото мислите на много братя, следващи стремленията на личността. Макар всеки истински стремящ се, комуто се разкрива величието на Плана и съзира противостоящите му сили да би се отчаял при очевидната незначителност на своите усилияможе да се отчая от _________________________илиллссисиииииии, нека помни, че съществува една постоянно увеличаваща се група от подобни нему и че това е групово усилие. Съгласно Закона Великите работят чрез Своите ученици във всички страни и никога преди не е имало толкова много ангажирани да направят себе си достойни “Посредници на Замисъла” и никога преди не е съществувала толкова здрава вътрешна интегрираност и субективна връзка между работниците във всички сфери на дейност и във всички части на света. За първи път в историята в помощ на Учителите се появява сплотена група, която Те могат да задействат. Досега това бяха единствено самотни и изолирани работници или малки обособени групи и това силно затрудняваше работата. Сега вече е различно.

Би ми се искало да разберете това и да работите за утвърждаването на тази групова интегрираност, а също и да развивате способността навсякъде да разпознавате такива работници, под всякакво име и във всяка организация и да сътрудничите с тях. Това не е никак лесно да се направи. То предполага наличието на следните качества:

Вътрешна възприемчивост към Плана.

Способност да се разпознават принципите, определящи поведението и работата.

Умение да не се придава значение на несъщественото и да се откроява същественото.

Изкореняване на личностната амбиция и интерес при осъществяването на груповите идеали, а също и

Устойчиво поддържане на вътрешния контакт благодарение на медитация и абстрахиране от личностните реакции.

Тези са основните предпоставки, върху които трябва да насочат вниманието си работниците и учащите се от всички групи.

За всеки учащ се би било полезно ежедневно, в пет часа през деня, посредством волеви акт да се съедини с тази бързо интегрираща се група служители, мистици и братя. И затова добре е да се научи наизуст следния кратък призив, който по това време трябва да се произнася безмълвно и с внимание, концентрирано в главата:
“Нека Могъществото на Единния Живот се излива чрез групата на всички истински служители.

Нека Любовта на Единната Душа насити живота на всички, които се стремят да помогнат на Великите.

Нека аз изпълня моята част от Единната работа посредством самозабравяне, непричиняване на вреда и правилна реч.”
След това пренесете мисълта си от бързо сформиращата се Група Световни Служители към Великите, стоящи зад нашата световна еволюция.

Това може да се направи за няколко секунди където и в каквато и компания да се намирате; това не само ще помогне на магическата работа на силите на светлината, но ще послужи и за стабилизиране на индивидуума, за усилването на неговото групово съзнание и за обучението му в процеса на поддържане на вътрешната субективна деятелност, независимо от неговата екзотерическа ангажираност.

Всеки живот е вибрация, а резултатът от вибрацията е форма, плътна или тънка, но все по-изтъняваща в процеса на възхода й. В зависимост от това как пулсиращия живот прогресира, скоростта на вибрациите на тази форма се променя, и в тази промяна на вибрациите е скрита тайната на разрушаването и строителството на формите. В днешната ера от четвърти кръг формите са четири рода:

Формата на Личността – това е проводник от физическа, астрална и ментална материя, който осигурява контакта в трите свята. Тя се построява във всеки живот, като при това ключовата нота на нейната вибрация е заложена в предходния живот. Такава форма се оказва адекватна за средния човек и му служи до самата смърт. Човекът, поемащ по окултния път, започва с наличния проводник, но в течение на въплъщението построява за себе си все по-нов и по-добър проводник, и колкото той е по-развит, толкова по-осъзнато работи. От това произтича постоянната обърканост в чувствата и честите здравословни неразположения на начинаещия в окултния живот. Той чувства Закона, разбира необходимостта да повиши ключовата си нота, но често започва с грешки. Той се захваща да построи ново физическо тяло чрез диети и дисциплина, вместо да работи отвътре навън. Посредством внимателна дисциплина на ума, манипулиране на мисловната материя и трансмутация на емоциите се определя проявлението на физическия план. Добавете към двата изброени фактора и фактора на чистотата на физическия план, като храната и начина на живот, и в течение на седем години човек може да построи за себе си три нови тела около постоянните атоми.

Формата на Обкръжението. Това всъщност е еволюционната проработка /working/ на инволюционната групова душа. Тя е свързана с нашите контакти не само на външните, но и на вътрешните планове. Поради сходството на вибрациите възниква сродство. [263] Затова когато човек повишава своята вибрация и започва да строи поновому, и като следствие променя своята ключова нота, това предизвиква дисонанс с неговото обкръжение с последващо разпадане. Поради това, съгласно Закона, за стремящия се към Мистериите и изпълняващия Закона винаги настъпва период на самота и печал, когато наоколо няма никой и самотата става негова участ. В някаква степен това се случва с всички, а за архата (или приелия четвърто посвещение) пълната самота е характерна черта. Той стои по средата между живота в трите свята и живота в света на адептите. Неговата вибрация преди посвещението не е синхронизирана с вибрацията на която и да е група. Според Закона той е сам. Но това е само временно. Ако обкръжението удовлетворява, това е по-скоро тревожен момент – той свидетелства за застой. Изпълнението на Закона предизвиква разрив.

Формата на Предаността /Devotee/. Да, именно тази дума имам пред вид, тъй като тя изразява абстрактна идея. Всеки човек на всяко ниво има своя преданост, нещо, заради което живее, в името на което – проводник, и колкото е по-__________________дали в невежеството си, в знанията или в мъдростта си – изпълнява Закона, доколкото е в състояние да го постигне. Предаността може да бъде чисто физическа, тя може да бъде съсредоточена в плътта, може да се изразява в страстта към златото, в придобиването на конкретни вещи. Той насочва всичките си енергии за придобиване на конкретна форма и благодарение на това се учи. Той може да бъде предан на чисто астрални обекти – на любовта към жена, дете, семейство, расова гордост, любов към популярност или страсти от един или друг вид – на тях посвещава всичката си енергия, използвайки физическото тяло за удовлетворяване на астрални желания.

Формата на неговата привързаност може да бъде и по-висока – любов към изкуството, науката или философията, религиозен, научен или художествен живот – на тях той отдава своите физическа, астрална и ментална енергии и това винаги е форма на преданост. Вибрацията винаги е съразмерна на целта, намира тази цел, надраства я и се разпада. Болка съпътства всяко разрушение на формата и всяка промяна на ключовата нота. [264] Множество животи хилядолетия наред са се изразходвали за нисши вибрации. Съобразно хода на еволюцията развитието се е ускорявало и ключовата нота се е променяла от живот в живот, докато на по-ранните стадии една ключова нота е звучала в няколко живота подред. Колкото повече човек се приближава до Пътя, пътят на Изпитанията се оказва осеян с множество разбити форми, и все по-малко време е необходимо за смяна на ключовата нота; често в разстояние на един живот човек повишава своята вибрация няколко пъти. И така, убедете се доколко на живота на стремящия се, ако той прогресира с нужната скорост, са присъщи непрестанно движение, постоянни промени и диференциации и постоянно изграждане и разрушение, планиране и разрушаване на плановете. Това е живот на безспирни страдания, чести конфликти със заобикалящите обстоятелства, многобройни приятелства и раздели, непрекъснати промени и последващи мъчителни състояния. Идеалите се трансцендират само за да се достигне до разбирането, че те са само етапи по пътя нагоре; виденията се виждат само за да се сменят с нови; сънищата се присънват само за да се осъзнаят и забравят; приятелите се появяват само за да се заобичат и да се оставят назад, за да могат по-късно, макар и не така бързо, да последват борещия се стремящ се; през цялото това време се изгражда четвъртата форма.



Формата на Каузалното Тяло. Това е проводникът на висшето съзнание, храмът на вътрешния Бог, който сияе с такава рядка красота, така устойчив и стабилен, че когато настъпи моментът за окончателното разрушение дори и на този шедьовър, създаван години наред, наистина горчива се оказва тази чаша, неизразимо ограбена се чувства тази единица съзнание. Съзнавайки тогава само извечно присъщия Божествен знание, храмът на вътрешния Бог, който ______Дух, само Истината на Божествеността, дълбоко осъзнавайки до самите недра на своето същество ефимерната природа на формата и на всички форми въобще, стоейки в самота във вихъра на посветителните ритуали, лишен от всичко, на което би могъл да се опре (било то приятел, Наставник, доктрина или обкръжение), нека Посветеният възкликне: “Аз съм това, което съм, и нищо повече!”. [265] Нека тогава той, образно казано, положи ръката си в ръката на своя Отец Небесен, а другата да протегне за благословия към света на хората, защото само онези ръце, които са оставили всичко в трите свята са свободни да дадат истинско благословение на борещото се човечество. След което той построява за себе си такава форма, каквато пожелае – нова форма, неподлежаща на разрушение, удовлетворяваща нуждите му и която може да остави или да използва в зависимост от обстоятелствата.

Помислете върху казаното за формата, тъй като с идването на новия Лъч, с началото на Новата ера винаги настъпва и период на големи разрушения, докато формите се адаптират към новата вибрация. В процеса на тази адаптация тези, които са култивирали гъвкавост и приспособяемост или тези, на чийто личностни лъчи са присъщи тези качества, прогресират с по-малко разрушения, отколкото по-кристализиралите и неподатливи хора.

Особено голямо внимание трябва да се отдели сега на пластичността и отзивчивостта на формата, тъй като когато дойде Този, пред Когото всички се покланяме – как мислите, нима Неговата вибрация няма да предизвика разрушения там, където съществува кристализация? Така е било преди; така ще стане отново.

Култивирайте отзивчивост към Великите, стремете се към разширение на ума и продължавайте да се учите. Мислете когато е възможно в абстрактни и числови понятия и, обичайки всички, придобивайте пластичност на астралното тяло. Чрез любовта към всичко, което диша идва и способността да се вибрира универсално и тази астрална гъвкавост ще доведе до отклик към вибрацията на Великия Господ.

Даденото описание на процеса е еднакво вярно и за Бога и неговата космическа съзидателна работа, и за душата, построяваща своя инструмент за изразяване (безсъзнателно на ранните стадии, съзнателно на по-късните), и за ученика, опитващ се да изрази своето разбиране за работата чрез групова дейност и организация на живота си, и за съвършения човек, обучаващ се чрез експерименти да центрира силите си на менталния план, и оттам да постига своите цели, пораждайки и изпращайки мисъл-форми, формиращи умовете на хората и въплъщаващи в себе си този аспект на Универсалния Ум, който е необходим за правилното провеждане на най-близките аспекти на Плана, потребни за неговия век и поколение.

Можехме и по-подробно да разгледаме различните приложения на настоящото Правило. Трябва обаче твърдо да се придържаме към нашата задача. Ние сме съзнателни души, или сме в процес на вание пристъпваме към работа на менталните ниосъзнаване. Благодарение на медитативната работа и усърдието в обучението, ние пристъпваме към работа на менталните ниванепрекъснато създаваме форми ________________. Ние непрекъснато създаваме форми, изпълваме ги с енергия и ги изпращаме да изпълняват своите функции в съответствие с нашата осъзната субективна цел. Трябва да поставим акцент върху думата осъзната. Адекватността на създадената форма ще се определя от яснотата на виждането и от дълбочината на вътрешното осъзнаване, а също и от силата на живота, даваща на формата възможността да изпълни предназначената й функция.

До настоящия момент болшинството стремящи се в света демонстрират недостатъчно и слабо мислене, но бързо действие. Целта на учащите се в днешно време би трябвало да бъде бързото концентрирано мислене и по-спокойното действие. Това спокойно действие обаче ще бъде по-ефективно и резултатно; в него няма да има излишни движения, закъснели реакции, колебливост. Вниманието на мислителя, фокусирано на менталния план и осъществяването на неговата проявена мисъл ще бъдат сигурни и недвусмислени. Ако идеята е ясно разбрана, вниманието концентрирано и енергията, или аспекта на живота протича свободно, тогава въздействието върху физическия план е неотразимо и могъщо. [267]

Тази мисъл трябва да се запомни, ако искате да избегнете опасностите на левия път. Тук бих искал да направя няколко кратки заявления, които ще ви помогнат по-добре да разберете израза “левия път”. Ние основно имаме пред вид тези мисъл-форми, които човекът създава.

2. Сътворената форма е образувана от ментална материя, астрална материя и физическа субстанция. Липсва участието на душата. Целта способства развитието на формата, но не и експресията на душата.

3. Левият път по такъв начин е пътят на прогреса на субстанцията, или материята. Това не е пътят за прогреса на аспекта на душата. Това е “пътя на Светия Дух”, но не и “пътя на Божия Син”. Изразявам тази истина именно в такива думи, тъй като те конкретно изясняват различията, като в същото време запазват идеята за целостта на субстанцията-материята и тяхното Единство вътре в Единния Живот.

4. Всички форми създавани на всеки отделен стадий или се ограничават от левия път, или, преодолявайки го, продължават по-нататък отвъд неговите граници, следвайки десния път. Тази фраза дава храна за размисъл и не е лесно да се схване смисълът й. Трябва да се помни, че всички форми, независимо дали следват левия или десния път до определен момент са подобни една на друга – те преминават през едни и същи стадии и в течение на известен период от своето съществование изглеждат еднородни и подобни. Едва когато се прояви тяхната цел, разликите стават очевидни – оттук и необходимостта стремящия се да култивира правилен мотив, което всъщност е подготвителната стъпка към истинската окултна работа. [268]

Истинската окултна работа включва:

Контакт с Плана;

Правилно желание да се сътрудничи на Плана;

Работа по построяването на мисъл-форми и удържане на вниманието на създателя на тези мисъл-форми на менталния план. А той е с толкова могъща природа, че сътворените мисъл-форми притежават собствен жизнен цикъл и задължително се проявяват и изпълняват своята работа.

Насочване на мисъл-формите от менталния план и концентриране на вниманието върху тази специфична задача, знаейки, че правилното мислене и вярната ориентация довеждат до правилно функциониране и сигурно избягване на левия път.

Да добавим накратко – всичко, което е насочено към увеличаване могъществото на материята и усилване мощта на енергията на субстанцията на формата създава тенденция към левия път и постепенно отклонение от Плана и Целите, които формата завоалира и скрива. [269]

Всяка работа и всяко създаване на мисъл-форми (материализиращи се било във вид на организации, религии, школи на мисълта, книги или жизнена дейност), изразяващи духовни идеали и поставящи акцент върху аспекта на живота попада под категорията на Бялата магия. В този случай те образуват част от този поток на живота, който наричаме десния път, тъй като той отвежда човечеството от формата към живота и от материята към съзнанието.

Не толкова отдавна в ашрама на един от Великите ученик помолил наставника да изрази за него истината така, че в малко думи да прозвучи смисъл, изискващ продължителен размисъл. Учителят дал следния отговор: