Трактат за бялата магия

ПРАВИЛО ДЕСЕТО

Построяване на мисъл-форми

В Правило Десето се констатират два факта относно формите и се дават три настоятелни предписания. Фактите са следните:

Формата всмуква и използва водите, в които е потопена;

В резултат тя набира сили.

Трите предписания са следните:

Нека магът продължава да изгражда своята форма, докато не придобие увереност, че тя е достигнала необходимата мощ;

След това нека “външните строители” прекратят своя труд;

Нека “вътрешните строители” навлязат в своя цикъл.

Ние вече знаем, че в процеса на строителството на мисъл-форми идва момент, когато формата трябва да бъде ориентирана в правилната посока, насочена по необходимия път, за да може да изпълни волята и замисъла на своя създател. Това става сравнително рано и след процеса на ориентация продължава работата по строителството, тъй като мисъл-формата все още не е готова за самостоятелен живот. Съществува точна аналогия между периода на съзряване на плода (бременността) и периода на съзряване на мисъл-формата. Важността на правилното разположение на плода в утробата е известна на всеки лекар, тъй като в случай на неправилно разположение по пътя към проявеното съществуване резултатът често е смърт или травма. Аналогията, както виждате, е близка. [274] Преди раждането “водите изтичат” (на медицински език) и преди мисъл-формата да предизвика желания резултат на физическия план се получава аналогична реакция – водите на желанието стават толкова мощни, че предизвикват изхвърляне с последващо появяване на желаната форма на експресия.

Нека разгледаме фактите и аналогиите такива, каквито са и да ги изучим от гледна точка както на макрокосмоса, така и на микрокосмоса.

Ще отбележим, че формата всмуква и използва субстанцията, в която е потопена. Нашата слънчева система е една от многото, и при това не от най-големите. Тя е част от велико цяло. Това велико цяло, състоящо се от седем части (или седем слънчеви системи), е потопено във водите на космоса и е родено от желанието, и поради това е дете на необходимостта. То черпи своя живот от обкръжаващата среда. В нашата слънчева система от всички страни се стичат силови потоци, еманирани от Тази Същност, Която в “Трактат за космическия Огън” е наречена “Този, за Когото нищо не може да бъде казано”. Тези потоци въплъщават Неговата воля и желание, изразяват Неговата любов или притегателна способност и се манифестират като тази велика мисъл-форма, която наричаме нашата слънчева система.

Нека отбележим, че това Съществование е наречено “Този, за Когото нищо не може да бъде казано” не поради секретност или тайнственост, а защото никакви идеи относно Неговия Живот и Цел не е възможно да бъдат формулирани дотогава, докато не е завършена еволюцията в нашата слънчева система. Отбележете – казах нашата слънчева система, а не нашето планетарно съществуване. Всякакви спекулации относно Съществованието, Което със Своя Живот насища седемте слънчеви системи, са пълна загуба на енергия. На нашата планета само такива велики Животи, като Буда, Кумарите и Планетарния Логос започват да усещат динамичния импулс на това велико Цяло, но дори и Те засега са само възприемчиви към Него и все още са съвършено неспособни да постигнат Неговата обща тенденция, която е отвъд ума, любовта и волята. [275] Тя е свързана с фактори, за които нямаме названия и тенденции, които засега по никакъв начин не можем да си представим на нашата планета.

Ние предложихме термина “етер”. Окултно казано това е съвременния начин да се изразят “водите на космоса”, които всъщност са водите на желанието, в които сме потопени. Те се намират в непрекъснат процес на прилив и отлив, това е потокът на живота, съставен от четиридесет и девет типа енергии, които текат през космическия егоически лотос и (излъчвайки се от него) подхранват формата – слънчева, планетарна или човешка – за която те са отговорни. За това става дума в “Трактат за Космическия Огън”.

Човек е потопен в сили, които за него са това, което са водите на космоса за нашата слънчева система. Той открива, че подобно на слънцето със заобикалящите го планети е част от едно цяло и че както нашата система е само една от седемте системи, които заедно образуват тяло, или манифестирана експресия на живота, така и човешкото царство, безкрайно малка частица от което е и той, е едно от седемте царства. А те в живота на Планетарния Логос съответстват на седемте слънчеви системи. Когато той започне да възприема живота на Слънчевия Логос, проявяващ се чрез седемте планетарни схеми, ние се докосваме до съзнанието на Планетарния Логос на нашата конкретна схема, която в някаква степен усеща обединените вибрации на живота на седемте слънчеви Логоса.

Ако продължим по-нататък с аналогиите, то и самото човешко царство е аналогично на състоянието на съзнание на човешката единица предвид своето субективно силово съществование, и, от гледна точка на съзнанието, представлява “водите на космоса”, в които расте и процъфтява човешкото същество. Така ние в четвъртото царство се срещаме с експресията на същите тези седем сили и когато човек се пробуди за осъзнаването на Седемте Лъча, или типа и започне съзнателно да работи с тях, той прави първата крачка към тяхното трансцендиране и контрола над тях в сферата на своята дейност. [276] Това се случва сега. Знанието за седемте лъчеви типа започва да се възприема от мислителите на расата, докато в отминалите еони то е било прерогатив на посветените от онова време. Тази информация съществува в латентно състояние в астрологическите трактати и тя ще доведе ученика до разбиране и ще му позволи да осъществи връзка със седемте планетарни схеми. Но реални достижения в астрологията не бива да се очакват дотогава, докато Новия Век действително не настъпи и не се утвърди новата ориентация.

Пионерите на човешкото семейство, учените, мислителите и работниците в сферата на изкуството образуват хипофизата. Те изразяват конкретния ум, но не им достига това интуитивно възприятие и идеализъм, което би ги пренесло (символично казано) в пинеалната жлеза; независимо от това те са блестящи, изразителни и търсещи представители на човешкото семейство. Задачата на Йерархията (също символично казано) е да активизира пинеалната жлеза и да я направи дотолкова мощна и притегателна, че да може да бъде стимулиран клетъчния живот на хипофизата, като по такъв начин бъде предизвикано тяхното телесно взаимодействие. Това ще доведе до толкова мощно действие, че ще предизвика приток на нови клетки в пинеалната жлеза и в същото време ще създаде толкова силна реакция, че ще бъде засегнато цялото тяло, като в резултат на това много стимулирани животи ще се въздигнат до нивото на тези, които намират своето призвание в центъра на йерархическия стремеж.

“Водите на космоса”, в които се случва тази преориентация и преобръщане на тенденциите се намират в състояние на силна турбулентност. Водовъртежът на противоречивите желания, в който са въвлечени хората, сега е толкова хаотичен и мощен, че тези води са разбушувани до най-големите си дълбочини. Изучаващите съвременна история и обществено устройство се сблъскват с такова безпрецедентно състояние в тялото на човечеството, съответстващо на онзи повратен момент в живота на индивидуалния стремящ се, който винаги предшества поемането по Пътя на Ученичеството. И затова няма причини за депресия или ненужни тревоги, необходимо е само горещо желание, за да може в точното време и в необходимия ред да се извърши преходът, и да не бъде той нито прекалено бърз, а следователно и разрушителен за всички правилни връзки и привързаности, нито прекалено продължителен, а поради това и извънредно напрягащ за и без това изнуреното човечество. Всички нови манифестации във всички царства и през всички векове трябва да се раждат бавно, и следователно безопасно. [278] Всички нови форми, ако те трябва да придобият плътност и достатъчна движеща сила, за да преминат през своя жизнен цикъл, трябва да бъдат построявани в безмълвна субективност, за да може това построение да бъде здраво и надеждно и вътрешния контакт с твореца (човек или Бог) и точното съответствие с модела да бъдат стабилни и нерушими. Това е валидно и за Вселената, и за природните царства, и за мисъл-формите, създадени от човека-мислител.

Във всяко формостроителство техниките за строителство остават като цяло едни и същи и правилата за осъществяването им могат да бъдат обобщени в следните афористични фрази:

• 
  Нека творецът знае, че той е строител, а не построение.
  
• 
  Нека прекрати работата с грубия строителен материал на физическия план и нека изучи моделите и чертежите, действайки като агент на Божествения Ум.
  
• 
  Нека използва двете енергии и да работи с трите закона. Те са динамичната енергия на целта, съответстваща на Плана, и магнетичната енергия на желанието, привличаща строителите към обекта на стремежа.
  
• 
  Нека управляват Трите Закона – Законът за Синтетическото Ограничение, Законът за Вибрационното Взаимодействие и Законът за Активната Коагулация. Първият касае живота, вторият – строителството, а третият довежда до проявено съществуване.
  
• 
  Нека той работи предимно с външните строители, изпращайки зов до периферията на своята сфера на влияние.
  
• 
  Нека той със своята мисъл и импулс приведе в движение водите на живата субстанция, подчинявайки строителите на своята цел и план.
  
• 
  Нека строи с проницателност и майсторство, седейки винаги на “стола на директора” и без да встъпва в тесен контакт със своята мисъл-форма. [279]
  
• 
  Нека проектира своята форма във времето и пространството посредством визуализация, медитация и майсторство в действието, и по този начин произведе това, което заповяда неговата воля, желае неговата любов и създава неговата потребност.
  
• 
  Нека отстрани строителите на външната форма и нека вътрешните строители с динамическа сила я въвлекат в манифестация. Посредством окото на създаващия тези вътрешни строители се подтикват към функционално насочено действие. Посредством словото на създаващия се насочват външните строители. Посредством ухото на създаващия мощта на Великото Слово вибрира през водите на космоса.
  
• 
  Нека той помни манифестира. завършва и съответната форма сепорядъка на творческата работа. Водите на космоса откликват на Словото. Строителите строят. Цикълът на творението завършва и съответната форма се манифестира. Следва цикъла на изпълнение на предназначението, чиято продължителност зависи от мощта на вътрешните строители, конституиращи субективната форма и провеждащи оживотворяващия живот.
  
• 
  Нека той помни, че формата прекратява своето съществование тогава, когато целта е постигната или когато безсилието на волята предизвиква нейното неудачно функциониране.
  

Желателно е учащите се добре да изучат циклите на творческото строителство, реализацията на предназначението и последващия разпад. Те са валидни за слънчевата система, за човешките същества и за мисъл-формите на творящия мислител. Тайната на всяка красота се заключава в правилното функциониране на тези цикли. Тайната на всеки успех на физическия план се заключава в правилното разбиране на закона и порядъка. За стремящия се целта на стремежа му е правилното построяване на мисъл-форми в менталната материя; той трябва да помни, че “каквито са мислите му, такъв е и той самия”, и че за него контролът над менталната субстанция и нейното използване в ясно мислене е съществен за прогреса му. [280]

Този прогрес ще се изрази в организацията на външния живот, в един или друг вид творческа работа – писане на книга, рисуване на картина, ритмично функциониращ дом, полезна и важна работа, възнаграден живот и добросъвестно изпълнявана външна дхарма, докато вътрешното регулиране протича в безмълвието на сърцето.

За ученика работата се увеличава. Той трябва да постигне реализация на груповия план и цели, а не само решение на личния духовен проблем. Той трябва да съответства на целите на своя текущ цикъл и жизнен период, трябва да подчини както личната си дхарма, така и своите идеи за служене и потребности на този цикъл. Той трябва да постигне такова знание и сили, такава координация между личностното аз и душата, което да доведе до способността да се построяват организирани форми и групи на физическия план и да поддържа тяхната цялост. Това ще му се отдаде не поради силата на неговия характер и способности, а защото този характер и способности му позволяват да служи като предавател на енергията на по-големия живот и да бъде способен сътрудник на Плана. А един ден, когато строителството е завършено и той види цялото, ще открие, че е строил в съответствие със замисъла и чертежите, съществуващи в умовете на архитектите (Старшите Братя), които от своя страна са в контакт с Ума на Единното Съществование.

Практическото приложение на тези истини е извънредно важно. Няма нито един живот дотолкова ограничен от обстоятелствата и нито един човек, намиращ се в такива условия, в които да е невъзможно да се работи съзнателно и да се строят мисъл-форми съгласно закона и с разбиране. Няма нито един ден в човешкия живот, особено ако човек е стремящ се или ученик, когато да не е възможно да работи с менталната материя, да контролира мислите си, да наблюдава въздействието на своите умствени процеси върху тези, с които е в контакт и така да управлява своята “чита”, или умственото вещество (както го нарича Патанджали) – за да става то все по-полезно и по-използваемо. [281]

Центрове, Енергии и Лъчи

Има две гледни точки, от които може да се изучи Правило Десето и да се постигнат практически резултати. Можем да го изучим и от гледна точка на работата на душата над своя инструмент – човешкото същество, и от гледна точка на организационната работа и работата по формообразуването, която ученикът изпълнява във връзка със служенето на Йерархията.

Зад външната форма на човешкото същество, отговорна за нейното създаване, поддържане и използване, стои, както знаем, душата. Зад всяка дейност за благото на човешката еволюция, а също и за другите еволюционни процеси, стои Йерархията. И двете представляват енергийни центрове; и двете работят творчески съгласно закона; и двете преминават от субективна активност към обективна манифестация, и двете са отговорни (в многобройните животи на различно ниво) за оживяването и стимулацията от страна на по-висшите енергийни центрове. Някои от факторите, които ученикът трябва да се научи да разпознава в зависимост от разгръщането назависимост от ра_____________________________ своята конкретна серия животи, се разделят на две основни групи, всяка от които подчинява своя формен аспект на живота на седем типа енергии, или влияния.

Първата – това е група сили, отнасящи се до чисто формената страна (т.е., работата на външните строители) и явяващи се доминиращ фактор включително до стадия на Пътеката на Изпитанията. Това са сили присъщи на самата материя; те имат отношение с природата на тялото и могат да бъдат изброени по следния начин:

1. Физически сили. Те се определят от живота на клетките, съставляващи тялото. Този клетъчен живот откликва на клетъчния живот на обкръжението. Никога не бива да се забравя, че окултистът винаги има пред вид връзката между факторите в себе си и съответстващите фактори в своето обкръжение. [282] Ние живеем в света на формите. Формите са съставени от животи, а тези животи притежават свои собствени еманиращи и влияещи въздействия. Те на свой ред се делят на три главни групи:

а) еманации, които се излъчват от самите клетки и зависят от тяхното качество, оказват добро или лошо влияние, облагородяват или огрубяват по своето въздействие, повишават или понижават физическите вибрации на съвкупното клетъчно тяло. И затова, както знаем, физическото влияние на грубия, жестокия, животинския по своята природа човек рязко се отличава от изтънчените, облагородяващи резултати от контакта с по-стара и опитна душа, функционираща в културно, чисто, дисциплинирано и изтънчено тяло;

б) еманации с чисто физическа природа, отговорни за този химически афинитет между две животински тела, който предизвиква стремеж за съединяване на половете. Това е аспект на животинския магнетизъм и представлява отклика на едни клетки на призива на други клетки и протичащ съгласно Закона за Привличане и Отблъскване. Този аспект е общ за човека и животните, той е инстинктивен и независещ от каквито и да било ментални реакции;

в) сили или еманации, които са откликът на клетките на хармоничните ритми и зависят следователно от това съществува или не в самата клетка такова нещо, с което тя да се отзове. Тези еманации засега са малко разбираеми, но ще им се отделя все по-голямо внимание в зависимост от прогреса на расата. Този тип сили е онова тайнствено нещо, което позволява на физическото тяло да разпознае, например, своето физическо обкръжение или среда като хармонична, сродна, близка_____________________________________________. [283] Това именно е тази неопределима реакция (нямаща никакво отношение към сексуалното влечение, доколкото я изпитват един към друг и хора от един и същи пол), която се изразява в това, че две същества си оказват хармонично физическо въздействие едно на друго. На външен план тя е езотерическата основа на всички групови отношения и именно разбирането на тези еманации способства за установяването и обособяването на расите в съответствие с еволюционния план.

Изброените три фактора могат да се определят като качество на клетъчните сили, опериращи изключително на физическия план и определящи характерния вид на физическото тяло, магнетическото привличане между две физически тела и расовите типове. Тези три фактора се ръководят от Ману на расата когато Той формира нова раса и впечатлява външните Строители със Своите идеи. От тях се ръководи и Учителят на Мъдростта, когато по Своя воля Си построява физическо тяло за изпълнение на Своята работа в определено време и на определено място. Тези еманации трябва да бъдат разбрани в определена степен от тези, които са заети с формирането на организации и групи за активно служене в света. Добре е ученикът да се запита какво трябва да бъде вибрационното качество на клетките на това тяло, съставено от индивидууми? Какво трябва да бъде качеството на неговата притегателна сила и това магнетическо влияние, което то би искало да окаже върху света? Какво притежава групата благодарение на съставляващите я единици, които установяват връзки с други групи и по такъв начин обезпечават хармоничните й отношения с тях? Тези въпроси изискват внимателно разглеждане и трябва да бъдат отчитани от всички създатели на групи.

2. Чувстващ живот….Симпатическа нервна система…Център на слънчевия сплит…...Задстомашна жлеза

Слезката, както виждате, управлява манифестацията на този кватернер, но съществуват и други аспекти, които се проявяват посредством обективна форма, съставляват цялостния човек и образуват седморността на неговото обективно съществование.

5. Самосъзнание...........……Висш мозък…..…..….Центърът в главата…............Пинеална жлеза

6. Самоизразяване…..….Нисш мозък……..........Гърлов център…............……..Надбъбречни жлези

8. Самоутвърждаване…...Цялостният човек...Центърът в осн. на гръбнака…Надбъбречни жлези

Тук изброихме осем фактора и именно тук изпадат в заблуждение множество школи. [285] Изразът “оживотворяващ (витализиращ) живот” е разбираем, но трябва да се помни, че това се отнася изключително до физическата витализация на човека, осъществявана посредством нисшия аспект на центровете. Този оживотворяващ живот от вселенско естество постъпва в човека чрез слезката.

Центровете изпълняват три основни функции:

Второ, развитие на самосъзнанието в човека.

Трето, предаване на духовна енергия и въвличане на цялото човечество в състояние на духовно съществуване.

Оживотворяващият аспект е общ при човека, животните и всички сътворени форми и способства човекът свободно да се движи в триизмерния свят, проявявайки най-висшето достижение на този аспект. Аспектът на самосъзнанието е прерогатив за човешкото семейство. При развития човек, когато всички части на неговата нервна система, ендокринна система и центровете са координирани и работят в хармоничен ритъм, тогава висшият (духовният) аспект изявява и прави осезаемо своето присъствие. Тогава духовната енергия, а не просто съзнанието, или чувстващата енергия, се изливат чрез човека – инструмент на божествения Живот и повелител на силите – за да могат да се използват за благото на другите, по-нисши царства в природата.

По такъв начин гореизброените моменти би трябвало да се разположат в следния ред. Дадената таблица представя човека такъв, какъвто би трябвало да стане (а не какъвто е сега) в хода на неговия еволюционен прогрес:

1	Самоутвърждаване (пълно развитие)	Координиран кватернер	Център в основата на гръбнака	Надбъбречни жлези
2	Самоизразяване (творческа работа)	Нисш мозък	Гърлов център	Щитовидна жлеза
3	Самосъзнателен живот (личност)	Висш мозък	Центърът в главата	Пинеална жлеза
4	Самоувековечаване	Полови органи	Сакрален център	Полови жлезицентър_______________________________________
5	Ментален живот	Гръбначно-мозъчна система	Център Аджна	Хипофиза
6	Чувстващ живот	Симпатическа нервна система	Слънчев сплит	Задстомашна жлеза
7	Клетъчен живот	Кръвообращение	Сърдечен център	Сърце

Осмият момент – оживотворяващият (витализиращият) живот – функционира посредством седемте центъра и цялостната система на по-малките чакри и нади (които всъщност са основата на нервите и са причина за тяхното съществуване, както аналогично центровете са основата и причината за съществуването на жлезите) е средоточие на множество сили и енергии – някои чисто физически, други свързани с Анима Мунди, Световната Душа, а също и други, засега още неизвестни, доколкото тяхното присъствие ще се изяви в по-късните фази на еволюционната програма. Тогава те ще изразят божествеността, енергията на Отца, или най-висшият аспект.

Трябва да се отбележи, че дадената по-горе таблица изобразява развитието на Втори Лъч, а също, че думите с представката “само-” се отнасят до самореализацията на духовния човек. Нисшият аспект на виталния живот на Бога е продължаването (увековечаването) на вида и то е резултат от жизнеността на въплътения Живот; следващият аспект изразява стадия, когато “аз”-ът доминира и достига своя връх в завършената личност. След това идва експресията на скритото зад личността вътрешно “аз” с неговата творческа активност от нефизически характер. И накрая имаме утвърждаване, или пълна манифестация на божествената природа. Любопитното е, че тя може да се срещне едва след пробуждането на нисшия център в основата на гръбнака, когато енергията на материалната природа се въздигне чрез волеви акт към Небето и когато в резултат цялата природа – материална, чувстваща или психическа и аспектът на съществуването – се обединят и реализират. Медитирайте над тези думи, тъй като те означават висше постижение в развитието на човечеството. [287]
Окултният афоризъм: “Да искаш, да знаеш, да смееш и да мълчиш” има особен и не докрай разкрит смисъл, за който може само да се намекне. Тези, които имат вътрешно познание, веднага ще разберат.
Да искаш. Тези думи се отнасят до последното достижение, когато посредством акт на обединените воля, душа и нисш човек се постига единение и реализация. Те имат отношение към Центъра в основата на гръбнака.
Да знаеш. Тези думи имат отношение към центъра Аджна, Центъра между веждите. В думите “Нека Майката познае Бащата” е скрит намек. Те се отнасят до Небесния брак.
Да смееш. Тези думи дават ключа към подчиняването на личността и имат непосредствено отношение към слънчевия сплит – този велик Център на синтеза и преразпределението на енергията на желанието и астралните сили, а също и главен център в работата по трансмутацията.
Да мълчиш. Тези думи се отнасят до трансмутацията на нисшата творческа енергия във висш творчески живот. Сакралният център трябва отново да се потопи в мълчание.
Понятно е, че за ученика следните центрове са от първостепенно значение:

Центърът Аджна, посредством който чистата личност се самоизразява.

Центърът в основата на гръбнака, чрез който, благодарение пробуждането на очистващото действие на огъня, се постига пълен контрол и координация.

Сакралният център, в който фундаменталната сила на нашата конкретна слънчева система – силата на привличането на формата към форма – се трансмутира и притегателната сила на душата става репродуктивна творческа материална активност. [288]

Центърът в слънчевия сплит, който бидейки разположен в центъра на тялото и явявайки се орган на астралното тяло и на нисшия психизъм, събира и обединява всички нисши сили и ги пренасочва (подчинявайки ги на импулса на душата) към техните по-висши вместилища.

Давам си сметка, че излаганото учение е дълбоко и трудно за разбиране от мнозинството, но то е необходимо за други, чиято численост ще нараства с течение на времето.

Сложността на предмета се увеличава също и от това, че за представителите на всеки Лъч е характерен свой собствен подход към учението и се използват различни методи от душите, оказали се отзивчиви към неговия специфичен импулс.

Ще дам тук седем ключа за всеки един от лъчевите методи. Те могат да бъдат изучени във връзка с приведените по-горе таблици и с четирите разгледани думи. Помнете, че “Да искаш” е прерогатив на Духа, “Да знаеш” е функция на Душата, “Да смееш” е дълг на личността, а “Да мълчиш” е окончателната дхарма или съдбата на материалния аспект, на животинската природа при нейното взаимодействие с душата.