Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| 144 формирана на базата на инфраструктурните разходи, а също и като съотношение между търсенето и предлагането са инфраструктурните такси, които се заплащат от транспортните фирми за използването на инфраструктурните обекти. Налице е също така, възможност за възникване на естествен монопол, поради високите разходи по изграждането, поддържането, ремонта и експлоатацията на инфраструктурата. При това се създават и условия за нееластично търсене по отношение на инфраструктурните такси във връзка с предимствата в разходите на естествения монопол. Пазарът на транспортната инфраструктура напълно отговаря на условията за поява на монопол, а именно: 1). Съществуват пространствени ограничения пред предлагането, изразяващи се в териториална локализация на инфраструктурата; 2). Необходим е значителен капитал за нейното изграждане (за построяване на жп линии, пътища, пристанища, летища, тръбопроводи и прилежащи съоръжения); 3). На пазара на транспортната инфраструктура е установен държавен монопол, поради факта, че в продължителен период от време частните производители не са имали икономически интерес да произвеждат всичко, което членовете на обществото желаят, включително да изграждат транспортна инфраструктура и да осигуряват достъп до нея. Съществуването и използването на инфраструктурата, генерират колективна изгода за членовете на обществото и са обект на колективно потребление. Изгодата от използването на железните пътища, пътната мрежа, пристанищата, летищата и тръбопроводите е колективна, тъй като ползвателите не са конкурентни в потреблението (потреблението на един превозвач не засяга потреблението на друг, освен в случаите на изчерпване на пропускателната способност на съответните инфраструктурни обекти), а тези съоръжения се използват от всички. Функционирането на транспортната инфраструктура в подобни условия води до възникването на характерните проблеми за обществените услуги: - всеки превозвач има достъп до нея, независимо дали плаща или не; - ползите от нейното съществуване са общи; - невъзможно е изключването на когото и да било от използването, при което възниква проблема на “гратисчията”. Организатор на снабдяването с обществени блага, респ. собственик и управител на транспортната инфраструктура, е държавата, която събира данъци и финансира дейностите по изграждане, поддържане, ремонт и експлоатация на инфраструктурата. Използването на транспортната инфраструктура, поражда вторични разходи и изгоди. Вторичният ефект представлява разход или изгода от потреблението на железопътните линии, шосейните пътища, летищата и пристанищата, които са наложени или предоставени на страни (индивид или група), външни по отношение на транспортния отрасъл. Отрицателни вторични ефекти са: замърсяването на околната среда, шумът от летищата и магистралите, пътнотранспортните произшествия, високата степен на автомобилизация на населението, която води до възникването на задръствания, 145 свързани със значителни загуби на време и неспазване на сроковете за доставка на товарите и разписанията за движение и пр. С положителен резултат са: инвестициите в нови инфраструктурни обекти. Вторичните ефекти имат характер на пазарни дефекти само когато преценявайки разходите и изгодите от експлоатацията на инфраструктурата, собствениците и управителите не ги отчитат. Когато вземат икономически решения, тези стопански агенти трябва да съпоставят пълните или обществените изгоди с обществените разходи. Продължителното функциониране на транспортната инфраструктура в условията на монопол доведе до генерирането на социална загуба и ограничения върху създаваните реални доходи (БВП) в обществото спрямо потенциално възможните. Тези ограничения се изразяват в неефективно насочване и използване на част от разполагаемите ресурси, по-нисък обем на производството и реализиране на продукция при по-високи цени. В потвърждение на тези икономически закони и инфраструктурните предприятия като чисти монополи, функционират неефективно като увеличават производствените си разходи, което води до възникването на загуби в резултат от лошо управление на ресурсите. Това явление, известно като “Х - неефективност” произтича от формирането на прекомерни разходи, поради отсъствието на конкурентен натиск от страна на други фирми предлагащи подобни услуги или от неотчитането на външните ефекти и на пределните разходи и ползи за обществото. В тази връзка във функционирането на пазара на транспортната инфраструктура е необходима държавна намеса поради факта, че се предлагат услуги, които имат обществено значение. При това трябва да се съблюдава спазването на изискванията за ефективно разпределение на икономическите ресурси, за ограничаване и регулиране на монополните действия на инфраструктурните предприятия и за коригиране на пазарните дефекти. Държавното регулиране не води до елиминиране на частната инициатива в транспортния отрасъл, напротив, неговата роля е подчинена. Регулирането на транспортната инфраструктура като естествен монопол се осъществява се чрез контрол върху дейността на инфраструктурните предприятия, с цел по-ефективно да се използва транспортната инфраструктура. Този контрол е свързан с проверки на състоянието на инфраструктурните обекти, прилагането на тарифите за инфраструктурните такси, установяване на наличието на сертификати за безопасност и контрол върху нормите и правилата за безопасност при извършване на превозите. Създаването и съществуването на тези органи гарантира ефективното провеждане на държавната политика в областта на транспорта, както и реализирането на социално- икономическите цели при държавното регулиране. Държавата има активна роля при строителството, експлоатацията и управлението на инфраструктурата поради необходимостта от осигуряване на достъп за всички желаещи да я използват, както и осигуряването на еднакви стандарти за всички потребители. Държавната намеса във функционирането на пазара на транспортната инфраструктура е вътрешно иманентна и необходима поради факта, че се търси и предлага публично благо. Нейната цел е частичното коригиране на пазарните дефекти например чрез осигуряване на производството и предлагането на стоки и услуги, които обществото потребява колективно, защитата на правата на собственост при реализацията на пазарните взаимоотношения, ограничаване и регулиране на монополните действия на пазарните |