Транспорт и спедиция христина николова
Изтегляне 2.15 Mb. Pdf просмотр
|
| 196 Подборът на задграничните партньори до значителна степен предопределя възможностите на международния спедитор. Той не може да предложи на клиента си задгранична услуга, която неговият партньор не е в състояние да изпълни качествено и в срок. Осъществяването на подбора на кореспонденти е свързано с решение за сътрудничество на ексклузивна или неутрална база. При избора на задграничен кореспондент, спедиторската компания трябва да договори икономическата база на сътрудничеството. Най-разпространени са следните опции: Ø А-мета При тази база от продажната цена на превоза се приспадат директните разходи, платени на външни подизпълнители и оставащият брутен спедиторски марж се поделя, най-често в съотношение 50:50%. Възможно е поделяне и в друго съотношение, напр. всеки партньор получава 65% от маржа за пратките, които той е договорил, а 35% остават при другия партньор, който само обработва превоза. Ø Договорени цени за взаимните услуги При тази база на сътрудничеството, партньорите договарят тарифи за услугите, които взаимно си оказват и се разчитат по тях. Тези тарифи включват известен марж за спедитора, който оказва услугата на кореспондента си, но обикновено този марж е по- нисък отколкото маржа, включен в тарифите за клиенти – затова тези тарифи се наричат партньорски тарифи (Partner Tariffs). Това е най-разпространената система за разчитане между спедиторите-кореспонденти. Ø Комбинирана система При тази система, партньорите се разчитат по партньорски тарифи за част от услугите, а останалите услуги влизат в обща А-мета. При групажните превози обичайно се договарят партньорски тарифи за събиране и развозване на пратките до / от групажния склад на всеки партньор, а маржът от международния превоз на пратките се разпределя чрез А-мета. В нея договорените цени за събиране / развозване и за складова обработка, както и цената на превозвача за международния превоз, се приспадат като разход от продажната цена за пратката. Много важно задължение на спедитора е да осигурява на своя клиент точна и актуална информация за изпълнението на спедиционната поръчка и за движението на стоката. Спедиторът трябва да уведоми незабавно клиента си за възникнали проблеми, които ще възпрепятстват точното изпълнение на поръчката, като например: закъснение на изпращача, забавяне на превозното средство на товарния пункт или по маршрута, смяна на превозното средство, авария засягаща стоката и пр. Изпълнението на поръчката приключва с тарифиране и фактуриране на превоза, инкасиране на плащането по спедиционния договор и уреждане на рекламации (в случай, че те възникнат). 4. Кредитна политика и кредитен рейтинг на клиентите 197 В условията на установен „пазар на купувача“ в световен мащаб, отложеното плащане на доставките на стоки и услуги (т. нар. фирмен кредит) се превръща все повече в общовалидна практика при международната търговия и транспорт. Спедиторските компании обаче се намират в доста по-неблагоприятна позиция отколкото търговците. Съгласно обичаите на международната търговия, основната форма на плащане при сделките за покупко-продажба на стоки е неотменимият акредитив, който гарантира вземането на продавача, дори ако се предвижда отложено плащане в срок от 90 или повече дни след представяне на документите в определената банка. При плащане след доставката на стоката, търговските обичаи предвиждат купувачът да открие неотменима банкова гаранция в полза на продавача или да му издаде авалиран (потвърден) от банка запис на заповед, или да обезпечи плащането по друг сигурен начин. Обичаите в международния транспорт обаче предполагат превозвачът, респ. спедиторът да кредитира клиента, който плаща след доставката; тогава стоката вече е извън контрола на спедитора и не може да послужи като залог за гарантиране на плащането. Изключение са морските превози, при които възложителят трябва да заплати навлото, за да получи оригиналния коносамент, осигуряващ право на разпореждане със стоката. Друго изключение са превозите от типа freight collect (навло дължимо от получателя), при получателят може да получи стоката си от превозвача или Спедитора само след като плати навлото. Пазарната конкуренция принуждава спедитора да поеме финансов риск, като предоставя на клиентите си т. нар. „фрахтов кредит“ - отложено плащане на навлото и другите услуги, оказани от спедитора. В голяма част от случаите спедиторът се превръща и във “финансов буфер“ между превозвача, изискващ по-бързо плащане и клиента, търсещ възможност за по-дълга отсрочка при плащането. Тогава спедиторските компании финансират сделката, като се разплащат с превозвачите и другите външни подизпълнители и изчакват да получат плащане от страна на клиентите. Понякога клиентите възлагат организирането на транспорта на спедитор само с цел да ползват отложено плащане, например: клиентите договарят морския превоз не пряко с превозвача, а със спедитор, като разчитат, че той е длъжен: - да предплати навлото на превозвача, - да получи коносамента от превозвача и да го предаде на клиента и - да изчака договорения срок за плащане от клиента. Тази практика обаче изисква спедиторът да разполага със значителна сума оборотен капитал, за да финансира клиентите си чрез фрахтов кредит. Независимо дали финансира транспортния процес или съумява да прехвърли фрахтовия кредит върху превозвача, спедиторът носи отговорност пред превозвача за заплащане на навлото. Изключение са случаите, при които спедиторът предварително е уведомил превозвача, че действа в ролята на комисионер и му е представил възложителя - платец на навлото. Въпреки че премахва платежния риск, това обаче не е обичайна практика за голяма част от спедиторите. |