Транспортът в селските и планинските райони на Област Пазарджик

РОЛЯТА НА ИНТЕГРИРАНИЯ ПОДХОД В ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ

Изтегляне 323.31 Kb. страница 13/21 Дата 07.12.2022 Размер 323.31 Kb. #115810 Тип Анализ

Навигация на страницата:

• 2. АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО И СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНСПОРТА В РУРАЛНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК 2.1 ОЦЕНКА НА ФАКТОРНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ТРАНСПОРТА
• 2.1.1 ДЕМОГРАФСКА И СЕЛИЩНА СТРУКТУРА
• Приложение 1

1.5 РОЛЯТА НА ИНТЕГРИРАНИЯ ПОДХОД В ПРОСТРАНСТВЕНОТО РАЗВИТИЕ НА РЕГИОНИТЕ В основата на Политиката за икономическо и социално сближаване на ЕС е да се ограничат различията в икономическото и социално развитие на различните региони и да насърчи структурни промени за развитие, които да доведат до икономически и социален растеж. В рамките на тази основна цел, за всеки отделен период, Общността определя няколко на брой специфични цели, които са общи за целия ЕС. Определянето на тези цели на регионалната политика на ЕС е в резултата на задълбочени анализи в отделните страни членки и определяне на ключовите предизвикателства за решаване във всяка една от тях. В тази връзка от изключително важно значение е идентифициране на различията между българските региони и средното за ЕС, както и да се определят в дългосрочен план сериозните дисбаланси между някои части на страната, които са съответно и предпоставка за невъзможност за използване на целия потенциал на територията. Тези процеси извеждат на преден план необходимостта от интегриран териториален подход, насочен към осигуряване на модел на развитие с оглед постигане на устойчив и балансиран растеж в българските райони и достигане на средно европейско ниво в средносрочен план. Интегрираният подход към териториалното развитие е насочен към намаляване на социални, икономически и териториални различия. В новия програмен период 2014-2020 г. това се явява ключов механизъм за балансирано регионално развитие в рамките на Общността, както и средство за намаляване на различията между регионите в отделните страни членки. Една от основните му характеристики е свързана с избора на всяка страна членка да определи формите и начина за участие, както и да се включи с набор от инструменти, които са в контекста на политиката на сближаване на ЕС. 2. АНАЛИЗ НА РАЗВИТИЕТО И СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ НА ТРАНСПОРТА В РУРАЛНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ НА ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК 2.1 ОЦЕНКА НА ФАКТОРНОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА ТРАНСПОРТА 2.1.1 ДЕМОГРАФСКА И СЕЛИЩНА СТРУКТУРА Площта на изследваната територия е 3822 кв.км (86 % от областта). Тя е населена от 146 хил.души (58 % от жителите на областта). Населението на селските и планинските райони в Област Пазарджик е около 146 000 души и представлява 58 % от населението на областта. Останалите 42 % са концентрирани във и около областния град. 58 % от населението да живее върху 86 % от територията на областта – това е ярък пример за демографски дисбаланс по отношение на разпределението на населението, което можем да заключим, че е неравномерно разпределено. С най-голям брой население е Община Велинград (33,5 хил.д.), но над 2/3 от тях живеят в общинския център и това е още един пример за дисбаланс, но на общинско равнище. Гъстотата на населението е 38,2 д/км2. Този показател е нисък спрямо стойността за областта – 56,7 д/км2. Това е обяснимо, с оглед на големият дял планински територии, които са по-слабо населени и на факта, че Община Пазарджик, която е най-гъсто населена е ситуирана в низинна територия. Показателите за раждаемост, смъртност и естествен прираст бяха изчислени, поради липса на информация за тези показатели на общинско ниво. Раждаемостта в изследваната територия е 9,5 %о и тези стойности са малко над средните за областта и страната. Налице са големи дисбаланси, тъй като коефициента за раждаемост варира от 5,7 %о в Община Белово до 12,6 %о в Община Стрелча. Смъртността в селските и планинските райони на Област Пазарджик е висока - 16,4 %о. Стойността е над средните за страната и областта, съответно 15,5 и 15,8 %о. Контрастът отново е голям – много висока смъртност има Община Белово – 24,5 %о, а най-малки са стойностите на Община Сърница – 10 %о. Естествения прираст е отрицателен (-6,9). Стойността е по-ниска от средните за страната и областта (-6,7). Положителен е естествения прираст единствено в Община Сърница (0,6), а най-влошена е обстановката в Община Белово (-18,8). По отношение на миграционните процеси Област Пазарджик се отличава ниски стойности на емиграция и имиграция, спрямо средните за страната. Изследваната територия се характеризира с коефициент на имиграция – 13,8 %о, при 23,8 %о за страната и 18,5 %о за емиграция при 24,1%о. Най-големи са коефициентите на миграция за общините Лесичово и Стрелча (над средните за страната). Те са и единствените с положителен механичен прираст в областта. За изслседваната територия механичния прираст е отрицателен (-4,8) при (-3,9) за областта и (-0,3) за страната. Най-ниски са стойностите на механичен прираст в общините Батак (-9,2) и Брацигово (-7,2). Измерването на нетната миграция не дава достатъчно точна представа за процесите и затова не е използвана при изследването. В Приложение 1 са записани всички данни от измерването на демографските показатели. В заключение можем да кажем, че селските и планинските райони на Област Пазарджик не се отличават сериозно от демографските процеси в страната, но се наблюдават някои регионални различия. Налице са отрицателни естествен и механичен прираст, над средните за страната. Отрицателният естествен прираст е породен от застаряващото население, което с нарастващ дял в малките населени места. Отрицателният механичен прираст е резултат от емиграцията на местното население към областния град, към други области или извън страната по икономически причини. Голям проблем представлява липсата на ВУЗ на територията на областта. Негативните демографски процеси се задълбочават на ниво кметства и това е резултат от административно-териториалното устройство на страната и респективно неправилната регионална политика, която се провежда. Селищната структура на района е представена от 86 селища - 12 града и 74 села и 2 селищни образувания с местно значение – Язовир Батак и Цигов чарк. Гъстота на селищната мрежа е малка – 2,3 с/км2, при 4,8 с/км2 за страната. Причините за това са най-вече географското положение и наличието на планински райони, които са по-труднодостъпни. През 2019 година с указ на президента на Република България курортното селище Свети Константин в Община Пещера е обявено за село и се превръща в най-новото населено място у нас. Изтегляне 323.31 Kb. Сподели с приятели: