Транспортът в селските и планинските райони на Област Пазарджик
ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПОДХОДИТЕ ЗА ДЕФИНИРАНЕ НА РУРАЛНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ В ЕС И БЪЛГАРИЯ
Изтегляне 323.31 Kb.
|
Свързани:
Alo da, adada, нтгчмвнтгжоаяь, Пробно НВО 7кл Математика
| 1.3.1 ИЗЯСНЯВАНЕ НА ПОДХОДИТЕ ЗА ДЕФИНИРАНЕ НА РУРАЛНИТЕ И ПЛАНИНСКИТЕ РАЙОНИ В ЕС И БЪЛГАРИЯ
Съществуват множество дефиниции за селските райони в научната литература, в нормативните документи, в различните страни. Ред в това многообразие внасят подходите, използвани при създаването им – пространствен, териториален и подход на социалното възприятие (Маджарова, Пенева, Патарчанова, 2013). Пространственият подход произхожда от пространствените модели и теориите за организация на стопанството. Например моделът на Тюнен за формиране на концентрични кръгове около града и на Кристалер и Льош за централните места. Тези модели се асоциират с йерархия на пространството. Опорна точка в структурата на тези модели е концентрацията на икономическата дейност в центъра, заради икономия на транспортни и други разходи и изтласкване на определени дейности (свързани с екстензивно развитие на земята) в периферията (руралния район). Териториалният подход акцентира върху диверсификацията на селските райони и отхвърля силната им обвързаност със земеделието. Територията се разделя на териториални единици, като всяка включва земеделски, индустриални и обслужващи дейности и се състои от един или повече центрове и открито пространство. Териториалните единици са селски и градски райони, а основният критерий за определянето им е гъстотата на населението. Отхвърля йерархията. Подходът на социалното възприятие следва образа на селския район в колективното съзнание. Представата ни се обуславя от личния опит и наложеното мнение чрез литературата, медиите, семейството и т.н. Възприятието и характеристиките на селския район зависят от мястото, времето и социалната група, към която принадлежи индивидът. Най-често руралният район се свързва със спокойствие, земеделие, природа, изостаналост и др. В проучване по договор на ЕК, приключило със заключителен доклад през януари 2004 година е представен задълбочен анализ на планинските райони. Изследването е извършено от консорциум от 22 национални партньора от цяла Европа, начело с NORDREGIO (NCSD). Обект на изследването са 27 членки на ЕС (включително България и Румъния), както и Швейцария и Норвегия, тъй като те имат значителни планински масиви и опит в тази област. Изходна точка за тази работа е глобалният анализ, използващ дигитален модел на вертикално сечение от сателитни изображения. То записва средната надморска височина на всеки 30 секунди от градусната мрежа на земната повърхност. Съществуващото разнообразие от подходи при дефинирането на планинските райони може да се обобщи в следните групи: 1. планини, определени като част от по-малко привилегированите земеделски територии, според Директива 75/268, променена в Регламент 950/97 и по-късно в член 18 на Регламент 1257/99. Това е свързано с новите приложения в изготвянето нормативите за присъединяващите се страни, защото определянето на границите на по-малко привилегированите фермерски територии е предпоставка за получаването на компенсаторни надбавки; 2. планини, определени като селскостопанска територия заради разширяването на ЕС (в Австрия или България); 3. планини, определени за многосекторните политики или общото развитие в регионален или национален контекст (напр. Масивите във Франция); 4. планини, определени за и чрез международни споразумения (напр. Алпийската конвенция); 5. планини, определени за специфични проучвания и цели (NCSD. 2004). За да се достигне до задоволително съвременно очертаване, се използват малко по-различни критерии от изследването проведено през 2000г. (ЕК, 2000) в рамките на 5 височинни пояса. Разнообразните географски условия на територията на България стоят в основата на постоянния интерес на редица изследователи към анализа и оценката на ресурсите на планинските райони. Сред изследванията изпъква монографичното издание на Географския институт на БАН „Природният и икономическият потенциал на планините в България” в два тома – „Природа и ресурси (1989) и „Неселение и икономика” (1990). Изданието, което се отличава с комплексен географски подход към планинските територии и сериозни методологични приноси, изследва подробно природните, социалните, икономическите, техническите и организационни условия за формирането на ресурсния потенциал на планинските райони (Патарчанов, 2015). Изтегляне 323.31 Kb. Сподели с приятели:
|