Транспортът в селските и планинските райони на Област Пазарджик
РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА. ВИДОВЕ РЕГИОНИ
Изтегляне 323.31 Kb.
|
Свързани:
Alo da, adada, нтгчмвнтгжоаяь, Пробно НВО 7кл Математика
| 1.2.2 РЕГИОНАЛИЗАЦИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА. ВИДОВЕ РЕГИОНИ
Появата на регионалната перспектива се счита за едно от най-важните постижения на модерната география. Научните трудове на Чизхолм (1889), Смит (1913), Уитбек (1914 и 1924 с Финч) отчитат нуждите от стесняване на обекта на изследване и появата на знание, което да отразява пространствената диференциация при свързване на различни видове факти (Стойчев, 2012). С основен принос за този процес е Ричард Хартшорн (1939), който систематизира това познание и оформя дисциплината. На него се дължи дефинирането на региона, като географска единица, служеща за еталон за организация и интеграция на събираните до този момент от много географи, данни и факти. Той твърди, че „няма граница между икономическата и регионалната география“. Този подход намира широко приложение в очертаването на границите при административно-териториалната организация на пространството и формирането на формални региони. Границите на АТЕ следват формалните граници на землищата на отделните населени места в рамките на най-малката от тях – общината. Регионът има различни значения в зависимост от контекста, в който се употребява (Стоянов, 2015). В регионалната и географска наука те могат да се диференцират в зависимост от обхвата си на субнационален, наднационален и транснационален регион. Диференцирайки територията на основата на различни мащаби, всеки по-голям регион може да се съставя от няколко по-малки региона (Патарчанов, 2017). Процесът на регионализация на страната се осъществява под различни форми и чрез различни схеми. Фактически регионализацията представлява разделяне на територията на страната на известен брой поднационални, взаимно изключващи се области, съгласно един или няколко различни критерия. Критериите за регионализация на дадена страна могат да варират в зависимост от основната цел на съответното териториално разделение на страната: географско, административно, икономическо и т.н. Друг подход е районирането, което може да има съществено значение за подобряване качеството и ефективността на регионалната политика (Докова, Петров, 2011). Относителността на понятието регион му позволява да описва много различни по своите характеристики територии. Това поставя като определящ фактор конкретната изследвана тема, при процеса на дефиниране (регионализацията) на различните видове региони. В научната литература се срещат различни същностни класификации на видовете региони. Хагет (2001) предлага те да се поделят на униформени (хомогенни), нодални (полярни) и планови (програмни). От своя страна те се делят още на: региони, които са определени на базата на един признак; региони, които са определени на базата на няколко признака „общи“ региони (компажи) – локалитети, област, провинции Изтегляне 323.31 Kb. Сподели с приятели:
|