Транспортът в селските и планинските райони на Област Пазарджик
Транспортна обезпеченост на териториалните единици –
Изтегляне 323.31 Kb.
|
Свързани:
Alo da, adada, нтгчмвнтгжоаяь, Пробно НВО 7кл Математика
- Навигация на страницата:
- Транспортната инфраструктура
- Транспортни услуги
- Планински райони
- 1.2.1 РЕГИОНАЛНИ ГЕОГРАФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – СЪЩНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ, СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ
| Транспортна обезпеченост на териториалните единици – съотношението между потребностите от пътища и транспортни средства от една страна и тяхното наличие от друга3.
Транспортната инфраструктура е елемент на транспортната система и на техническата инфраструктура4 в зависимост от гледната точка. Тя е най-значима като оценка на ДМА в стойностно изражение в състава на цялата инфраструктура (Димитров, 2015) Транспортни услуги – превозване на пътници и товари чрез движение (преместване) на транспортните средства от едно място на друго. Рурални (селски) райони – обособена териториална общност, която е част от административно-териториалното деление на страната. Обхваща територията на една община или група общини, като неговата икономическа структура, разстояние и други характеристики се определят в значителна степен от въздействието на различини агроекологични, географски и икономически фактори. Делът на селскостопанските работници е относително висок процент от населението, живеещо в тях. Производственият капацитет, инфраструктурната осигуреност и социалните показатели са чувствително по-ниски от средните за страната5. В България селски райони са общините, на чиято територия няма град с население над 30 000 души и гъстотата на населението е под 150 жители на кв.км. Планински райони – обхващат територията с надморска височина над 600 метра или под 600 метра, но с дълбочина на разчленение на релефа над 200 метра разлика между най-ниската и най-високата точка на 1 кв.км, с гъстота на разчленение на релефа над 2км/ кв.км и с наклон на терена над 12 градуса. В Наредбата от 2003 г. са посочени населените места, които попадат в планинските райони на България. 1.2.1 РЕГИОНАЛНИ ГЕОГРАФСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ – СЪЩНОСТ, ЗНАЧЕНИЕ, СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ Регионалните географски изследвания представляват разглеждането на пространството и територията като сложно устроена, динамично функционираща и най-важното, постоянно отворена географска система. Тя се състои от няколко основни подсистеми като: природна, социална, икономическа и други, които от своя страна представляват един културен географски комплекс (културен ландшафт) от постоянно взаимодействащи си и променящи се компоненти. За цялостното функциониране на територията като географска система има значение не само взаимодействието на тези компоненти в рамките на отделните подсистеми. Всяко регионално изследване цели разкриването на географската идентичност и разнородната вътрешна структура на отделните териториални образувания, функциониращи като система, чрез анализ на взаимодействието между подсистемите и изграждащите ги компоненти, отчитайки ефективността от нейното функциониране в социално, икономическо и екологично отношение (Патарчанов, 2017). Признанието на англо-американския географ Дейвид Харвей, че по време на количествената революция от началото на 60-те на ХХ век той стига до момент, в който не е в състояние да изтълкува дори резултатите от собствените си изследвания, безспорно доказва, че колкото по-действена е всяка нова идея, толкова по-голяма е необходимостта от нейната детайлна научна проверка и практическа интерпретация. Това е една от причините да се обърнем към същността на теоретичния и методологичен фундамент на регионалните географски изследвания, които все повече се превръщат в най-приоритетното направление в съвременната географска наука, в епохата на активна глобализация и едновременно с това регионализация на общественото развитие. Теориите са средство за обяснение, а методологията – стратегията на изследване6. Изтегляне 323.31 Kb. Сподели с приятели:
|