Тръжна документация за изпълнение на строителни работи



страница9/12
Дата22.12.2018
Размер2.61 Mb.
#108921
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12

1.Въведение


Техническата спецификация е неделима част от тръжните книжа наред с договорните условия, работните чертежи и другите договорни документи.

Спецификацията е предназначена да поясни и развие изискванията по изпълнение на строителните работи, които са предмет на договора.

При неясноти или противоречия между спецификацията и количествената сметка, за меродавна се счита спецификацията.

2.Замерване при приемане на площадката от изпълнителя


От изпълнителя се изисква преди започване на работите и при приемане на работния проект да извърши собствени замервания, за да се увери в коректността на проектните коти и размери. Ако изпълнителят иска да оспори верността на данните от проекта, той трябва да представи във СИФ списък на неверните данни и коригираните такива. В противен случай се счита, че изпълнителят приема проектните коти и размери за верни и претенциите му за непредвидени видове работи, явили се вследствие на неверни проектни данни, няма да бъдат удовлетворени.
3.Изпитвания

Изпълнителят е задължен да извършва всички изисквани според нормативната уредба изпитвания по време на строителството, както и да осигурява достъп на инвеститорския контрол и СИФ при контролни изпитвания.

Копия от протоколите от изпитванията на изпълнителя трябва да се предоставят при актуване на изпълнени СМР.

4.Табели


От изпълнителя се изисква да инсталира на обекта табели, указващи името на проекта и съфинансиращите институции, с текст и размери според изискванията на договора.

5.Почистване на строителната площадка


След приключване на СМР и преди задвижване на процедурата за установяване годността на строежа, строителната площадка трябва да бъде изчистена и околното пространство – възстановено.
II.ИЗГРАЖДАНЕ НА ВОДОПРОВОДИ С ТРЪБИ

ОТ ПОЛИЕТИЛЕН ВИСОКА ПЛЪТНОСТ /ПЕВП/
1.Условия за използване на тръби от ПЕВП.

Тръбите и фасонните части, от които ще се изгражда водопровода трябва да са придружени с:

Санитарно разрешително от Министерство на здравеопазването.

Свидетелство от Комитет по стандартизация метрология.

Писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Сертификат за качество от фирмата-производител.

Проспекти.
2.Приемане на материалите от ПЕВП.

Предписанията за приемане на тръбите от ПЕВП и съответните фитинги от ПЕВП за подаване на питейна вода под налягане се съдържат в следните стандарти:

DIN 8074 – Размери

DIN 8075 – Общи изисквания за качество. Изпитвания.

EN 12201 – Част 1 и 2.
3.Транспортиране, товарене, разтоварване и складиране.

Тръбите се произвеждат и доставят, както следва:

Диаметри до 110 мм могат да се доставят на рула и/или по заявка на клиента – на пръти.

Диаметри над 110 мм се доставят на пръти с дължина от 6 до 12 м, или с дължина договорена между клиента и производителя.

Транспортирането на тръбите трябва да става със специално оборудван за целта транспорт. Дължината на транспортното средство трябва да бъде в съответствие с дължината на тръбите и да е оборудвано с подходяща платформа от плоскост и скара, върху които се поставят тръбите.

При товаро-разтоварните работи, когато се използва кран, тръбите трябва да се повдигат в централната зона с осигурен баланс. При ръчно извършване на тези операции, не трябва да се допуска удряне, хвърляне, пускане на тръбите. При тези операции трябва да се избягват надраскването на тръбите или прегазването им от транспортни средства и да не се поставят върху остри и твърди предмети. Височината на куповете за тръбите на пръти трябва да бъде до 2 м, за всички диаметри за тръби на рулони положени хоризонтално, височината може да бъде над 2 м. Задължително е тръбите складирани на открито да се предпазват от слънчеви лъчи.



4.Съединения

Системите за свързване между тръбите и между тръба и фитинги от ПЕВП са:

съединение чрез заварка;

съединение посредством механично притискане;

съединение посредством фланци.

4.1.Съединения чрез заварка

Съединението чрез заварка трябва да се изпълни:

от квалифициран производствен персонал;

с такава апаратура, която да гарантира липсата на грешки в температурата, налягането, времената;

Заварките стават в спокойна среда: без валежи, без вятър, без високи запрашвания и температура над 0оС.

4.1.1.Челна заварка

Прилага се за свързване на тръба към тръба и тръба към фитинг, когато последния е подходящ за това. Заварката се осъществява посредством термоелемент на специална заваръчна машина. Преди да се направи заварката тръбите и фитингите трябва да се темперират до температурата на околната среда.

4.1.2Електрозаваряеми съединения

Такива съединения се изпълняват чрез електрическо загряване на чашата от ПЕВП, в която е вградено електрическо съпротивление, което произвежда топлина необходима за разтягане на полиетилена, от специално заваръчно приспособление.

4.2.Съединения посредством механично притискане

Съединенията са метални или от пластмаса, като съществуват различни видове. Връзката се осъществява вследствие на механичното притискане и наличието на съответни уплътнители.

4.3.Съединение посредством фланци

За фланцови съединения на тръби или на специални части се ползуват плъзгащи фланци, навити на резба върху заваряеми накрайници и тръби от ПЕВП. Задължително между фланците се поставят плоски гумени уплътнители. След извършване на връзката, фланците и болтовете да се обработят с антикорозионни вещества.
5.Полагане на тръбите

5.1.Дълбочина на полагане.

Минималното земно покритие на тръбите от ПЕВП трябва да бъде 1.0 м, като за всеки конкретен случай дълбочината на полагане е обект на оценка в зависимост от условията на изпълнение и експлоатация на водопровода; диаметъра на водопровода; категория на почвата; опасност от замръзване; статично и динамично натоварване върху тръбопровода.

5.2.Изкоп

Оптималната ширина на дъното на изкопа трябва да гарантира светло разстояние 15 см. от двете страни на тръбата, като широчината на изкопа трябва да бъде достатъчна, за да позволява добра подготовка на дъното и свързването на тръбите.

Преди полагане на тръбите, дъното на изкопа се подравнява с един пласт неслепващ се материал -пясък или подходяща земна маса. След полагане на тръбите се пристъпва към изпълнение на засипка около тръбите и на 20 см над тях, като се оставят свободни от засипка местата на заварките между отделните тръби и фасонни части, за да може да бъдат контролирани за тяхното поведение при хидравличната проба.

5.3.Монтиране на тръбопровода.

Монтирането на тръбопровода се извършва извън изкопа и поставянето му в изкопа да се осъществи с подходяща техника. Преди да се свържат отделните елементи на тръбопровода, тръбите и фитингите трябва да бъдат проверени за евентуални дефекти. Краищата на вече свързаните участъци, които по някаква причина трябва да остават временно изолирани, трябва да се затворят херметично, за да се предотврати евентуално пропадане на чужди тела в тях.



За препоръчване е поставянето на сигнална лента над тръбопровода, за улеснение на поддръжката му.
6.Изпитания

Изпитанието се отнася за тръбите и фитингите, като се изключват арматурите. Хидравличната проба се извършва на участъци с подходяща дължина.

След запълване на участъка с вода и пълното обезвъздушаване започва повишаване на налягането посредством помпа с интензивност 0,1 мра/мин. до достигане на работното налягане. То следва да се поддържа докато се проверят всички съединения и отстраняване на някои евентуални течове, които не изискват изпускане на целия участък от водопровода.

6.1.Предварителна едночасова проба

Изпитване на всеки отделен участък с дължина 400-500 м.

Налягането се повишава до стойността за изпитание (1,5 пъти номиналното) и системата се изолира от помпата за период от един час. В случай на спадане на налягането, се измерва количеството вода, необходимо за възстановяване на налягането за изпитване.

Количеството вода не трябва да превишава стойността изчислена по формулата:
Q = 0,125 L изп. Р изп. D вътр. , където

1000.3.25

Q – оптимално количество вода за допълване – литри

L изп. – дължина изпитвания участък – метри.

Р изп. – изпитателно налягане – атм.

D вътр.- вътрешен диаметър на тръбата – мм.


6.2.Дванадесет часова проба.

Окончателно изпитване, след направа на всички връзки, на участъци с дължина до 1000 м.

След сполучливо проведена едночасова проба отговаряща на горното условие, се извършва допълване, като участъка се оставя в продължение на 12 часа на изпитателно налягане.

След изтичането на това време, ако налягането спадне, то количеството вода за постигане на изпитателното налягане не трябва да надвишава стойността изчислена по споменатата формула, само че за периода от 12 часа.

При спазване на това условие пробата се счита за успешна.
7.Дезинфекция на водопроводите.

Пускането на водопровода в нормална експлоатация се извършва след дезинфекция посредством хлорна вар в съотношение: 1 кг хлорна вар на 100 м3 вода.


8.Сградни отклонения

Отклоненията се изпълняват след монтирането на водопровода, като това става с тръби и водовземни скоби от ПЕВП. След изпълнение на всички сградни отклонения се прави водна проба за тях. При успешна водна проба се пристъпва към промиване и дезинфекция на новия водопровод.


9. Укрепване(закрепване)

Ако тръбопровода от ПЕВП е монтиран с неподвижни съединения,трябва да се вземат мерки за реализиране на подходящи закрепвания при изменение на сечението, дъгите,ямките за опериране,глухи тапи и всички точки,където могат да се породят статични и динамични усилия.

Трябва да се предвидят бетонови опорни блокове пренасящи натоварването върху стените на изкопа.

При полагането на тръби от ПЕВП върху опори,разстоянието помежду им да е до 10 пъти диаметъра на тръбата.

За тръбопроводи подложени на променливи температури е необходимо да се предвидят подходящи компенсатори,способни да поемат линейни разширения в тръбите.
III.ИЗГРАЖДАНЕ НА РЕЗЕРВОАРИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА
Основните материали, от които ще се изгражда предварително напрегнатия стоманобетонов резервоар трябва да отговарят на следните нормативи и стандарти:

- Бетон – клас на якост на натиск; клас на водонепропускливост и клас на мразоустойчивост – съгласно БДС 7268-83; БДС 505-84; БДС 9675-84.

- Армировъчна стомана горещо вaлцована – БДС 4758-84; БДС 7465-75; БДС 1086-89.

- Промишлено чугунена арматура – БДС 1628-82.

- Фланци и колена стоманени – БДС 3281-84; ОН 1062645-86.

- Стоманени тръби – БДС 6007-84; БДС 14479-78; БДС 15704.

Строежът на предварително напрегнати стоманобетонови резервоари обхваща изпълнението на следните основни строителни процеси: изкопаване и подготвяне на площадката, бетониране на дъното, бетониране на стените и колоните, напрягане на стените, бетониране на покривната плоча, направа на хидроизолациите, проверка за водоплътност и засипване.

Земните работи се извършват машинно при приетите технологични схеми за изкопни работи. Бетонирането на дъното се изпълнява на пластове, като бетоновата смес се подава по непрекъснатия метод с помощта на бетонпомпа. При бетонирането на дъното се оформя улеят за връзка със стената.

Кофражирането на стените се изпълнява по обикновените методи, като за удобство при бетонирането вътрешната плоскост се кофражира по цялата височина на стената, външната – на последователни етапи. Армировката се монтира по цялата височина на стената. След армирането се поставят в кофража подложните плочи и каналообразователните тръби (за сноповете). Като се бетонират стените след това се бетонират колоните, циркулационни стени и покривната плоча. При изливането на бетона, задължително се вибрира. Непосредствено след това се полага трипластова вътрешна циментова замазка по стените – хастар с дебелина 1 см и състав 1:2 и пласта с дебелина по 1 см в състав 1:1 с добавка.

Напрягането на стените се извършва, след като бетонът е достигнал якост 0,7 Rпр/Rпр. Това става отгоре надолу. Напрегнатата армировка се съединява чрез заварка. След това се довършват останалите работи: бетонира се външната част на улея и участъка на пиластрите, като се залива с хидроизолационна смес.

Торкретирането на външната повърхност на резервоара се изпълнява при пълен резервоар от висяща платформа.

Изпитване на водоплътност

След като бетонът достигне проектна якост, пристъпва се към изпитването на резервоара.

Резервоара се напълва с вода до проектната кота. Отчитането на загубите на вода се извършва след пет денонощия. Счита се, че резервоара е издържал изпитанието на херметичност, ако загубата на вода за едно денонощие не надвишава 3 л/м2 и ако през стените не се наблюдават течове.

Санитарно-охранителната зона се създава около резервоара и се състои от един пояс – А.

Резервоара се огражда задължително с ограда от телена мрежа или бодлив тел /извън населено място/ и стоманобетонови колове.

За ограничаване на пояс А се поставят табелки с предупредителни надписи. Внимание! Санитарно-охранителна зона! Влизането строго забранено!

Оградения терен се оформя с наклон, отвеждащ попадналите води навън от съоръжението.



IV.ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪНШНА КАНАЛИЗАЦИЯ ОТ РVС ТРЪБИ


1.Условия за използване на тръби от РVС.

Тръбите, фасонните части и гумените уплътнители от които ще се изгражда външната канализация трябва да са придружени с:

Санитарно разрешително от Министерство на здравеопазването.

Свидетелство от Комитета по стандартизация и метрология.

Писмо от Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

Сертификат за качество от фирмата-производител.

Проспекти.
2.Приемане на материалите от РVС.

Предписанията за приемане на тръбите от РVС, фасонни части и гумени уплътнители за отвеждане на канална вода се съдържа в следните стандарти:

DIN – 19534

ISODIS 4435


3.Транспортиране и складиране

РVС-тръбите се произвеждат с диаметър от 110 до ф 300 мм. Дължината на тръбите е 6 метра. Завършват със съединителна муфа. Задължително е използуваните гумени уплътнители да са оригинални на фирмата-производител.

Транспортирането на тръбите трябва да става със специално оборудван транспорт. Складираните на открито РVС тръби е задължително да се предпазват от слънчеви лъчи.
4.Полагане на тръбите.

Канализационната мрежа се трасира въз основа на ситуационен план с оразмерителни данни, надлъжни профили и чертежи на съоръженията.

След като се уточни канала в ситуация, преди започване на изкопа, всички важни точки определящи трасето се реперират за лесното му възстановяване и се пренасят и стабилизират временни репери.
5.Изкопаване, укрепване и отводняване на канализационния изкоп.

При извършване на изкопните работи да се спазват изискванията на Правилника за извършване и приемане на строителните работи раздел “Земни работи”.

Като се изгражда канализацията да има поточност на строителните работи. Изкопните работи трябва да вървят пред останалите, поне на една дължина от 30-40 м. Непосредствено с изкопните работи се извършват и укрепителните работи. При наличност на подпочвени води се полага дренаж под РVС тръбите, ако е предвидено по проекта.

Широчината на изкопа за тръби с диаметър до 600 мм. се приема.

В = D + 0,50 м. където:

В – широчина на изкопа в метри

D – външен диаметър на тръбата в метри

Когато се извършват земни работи да се спазват строго дадените в надлъжните профили размери и котировки, а нивелетата на дъното на тръбите да се проверява с нивелир.

5.1.Полагане на РVС – тръби.

Каналът между две съседни шахти, както в ситуация, така и във височина трябва да бъде в права линия. При здрава почва тръбите се полагат направо върху дъното на изкопа. Ако терена е скален се слага 10 см. пясъчна подложка – трамбована, а при слаби почви се полага изравнителен бетон (да се спазва проектното решение).

В зависимост от диаметъра на РVС – тръбите , те се спускат в изкопа ръчно или механизирано.

Нареждането на тръбите винаги трябва да се извършва отдолу нагоре(от заустването към началото). Преди свързването гумения пръстен се поставя в специален улей на съединителната муфа.


6.Съоръжения

Ревизионните шахти се изграждат от сглобяеми бетонови пръстени или от сглобяеми съединителни части от ПЕВП.


7.Изпитване

След полагане на РVС тръбите, същите се засипват по средата с мека пръст на височина 20-30 см., като връзките се оставят свободни, за да могат да бъдат проверени.

Изпитването на положените РVС тръби да става на участъци обикновено от шахта до шахта съгласно Правилника за извършване и приемане на строителните работи, глава 27.
8.Сградни отклонения

Сградните отклонения се включват след като канала е приет.

Каналът се засипва и трамбова на пластове и след валиране се възстановява уличната настилка.

V. ИЗГРАЖДАНЕ НА ВЪНШНА КАНАЛИЗАЦИЯ ОТ БЕТОНОВИ

ТРЪБИ.
Изпълнението, контролът, изпитването и приемането на външна канализация изработена от бетонови тръби да стане според БДС, ПИПСМР и нормативите в Република България.


VI. ВЪТРЕШНИ ВК ИНСТАЛАЦИИ.
I.Водопроводни инсталации.

Водопроводните инсталации за студена и топла вода се изпълняват от поцинковани, пластмасови (от твърд поливенилхлорид), PPR (полипропиленови) и ПЕВП (полиетилен висока плътност) тръби.



  1. Условия за използване на PPR и полиетиленови тръби.

Тръбите и фасонните части, от които ще се изгражда водопровода трябва да са

придружени с:

Санитарно разрешително от Министерството на здравеопазването.

Свидетелство от Комитет по стандартизация и метрология.

Писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Сертификат за качество от фирмата-производител.

Проспекти.
2. Приемане на материалите от PPR и ПЕВП (полиетилен висока плътност) тръби.

Предписанията за приемане на гореописаните тръби и съответните фитинги се

съдържат в следните стандарти.

DIN 8074 – Размери.

DIN 8075 – Общи изисквания за качество. Изпитвания.

рrEN 12201 – Част 1 и 2.

DIN 8077, DIN 8078, DIN 16962, DIN 1988, DIN 4109.
3. Съединения.

Частите на тръбните системи, изработени от PPR тръби и фитинги се съединя-

ват по метода “Муфено заваряване с топъл елемент”. Тръбите се отрязват на

необходимата дължина, краищата се почистват и им се прави фаска 2х15о.

Загряващият елемент се затопля до 260о. Загряването на свързващите се части

трябва да започне след достигане на Тo 260o С.

Съединението трябва да се изпълни от квалифициран персонал и с необходимата за това професионална апаратура.
4. Изпитания.

Хидравличното изпитване на инсталации изпълнени от PPR тръби и части се извършва на два етапа.

4.1. Предварително изпитване.

Налягането в готовата инсталация се повишава до 15 bar, за времетраене 1ч. В първите 30 мин. системата се натоварва двукратно до 15 bar. След нови 30 мин. се отчита спада на налягането, което не трябва д а е повече от 0.1 bar /5 мин.

Хидравличното изпитание трябва да започне най-рано един час след изпълне-нието на последната муфена заварка.

4.2. Основно изпитване.

Провежда се непосредствено след основното изпитване. Налягането в инстала-

цията се повишава до 1,5 пъти от работното, но не по-малко от 12 bar за време-

траене от 2 часа. Спадът на налягането за това време не трябва да е повече от 0.1 bar/час за времетраенето на изпитанието.

5. Укрепване(закрепване).

При външни инсталации и такива, монтирани в инсталационни шахти, укрепването става със скоби и опори за съответните тръби. В зависимост от диаметъра на тръбите и То на транспортирания флуид в таблици и номограми

са дадени разстоянията между скобите(опорите).

Да се предвидят U-образни компенсатори на линейните разширения и съответните укрепвания.
II. Канализационни инсталации.

Канализационните инсталации се изпълняват от каменинови, PVC (твърд поли-

винилхлорид), ПЕВП тръби.

1. При канализационни инсталации изпълнени от PVC и каменинови тръби да се спазват БДС, ПИПСМР и действащите нормативи в РБългария.

2. Условия за използване на ПЕВП тръби.

Тръбите и фасонните части от които ще се изгражда вътрешната канализация

трябва да са придружени с:

Санитарно разрешително от Министерството на здравеопазването.

Свидетелство от Комитета по стандартизация и метрология.

Писмо от Министерството на регионалното развитие и благоустроството.

Сертификат за качество от фирмата-производител.

Проспекти.

Да се спазват изискванията по т.т. 2, 3, 4 посочени в част: II “Изграждане на водопроводи с тръби от полиетилен висока плътност/ПЕВП/.
ЧАСТ: БЛАГОУСТРОЯВАНЕ
I.ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ.
1. Опорен полигон и нивелачни репери

Изпълнителят е длъжен да провери и възстанови за своя сметка опорния полигон и мрежата от нивелачни репери на обекта. Изпълнителят е изцяло отговорен за точността на трасирането и възстановяването на коя и да е опорна точка или нивелачен репер.


2. Трасиране на обекта

Изпълнителят е длъжен да извърши цялостно и подробно трасиране на обекта. Той трябва да осигури, установи и поддържа нивелачни репери описани в таблица със съответстващите им нива, на разстояния съгласувани с Инвеститора. Определените от Инвеститора данни трябва да бъдат представяни от Изпълнителя.


3. Съществуващи теренни коти

Изпълнителят е длъжен да провери и да се увери, че съществуващите теренни коти са верни. Ако Изпълнителят оспорва някоя кота, той трябва да представи на Инвеститора таблица с местоположението на котата, считана за грешна и коригираната й стойност. Оспорваните теренни коти могат да бъдат корегирани само след одобрението на Инвеститора.


4. Проекти

Всички изменения и допълнения на съществуващите проекти, както и всички други работни проекти, изготвени по време на строителството на обекта, трябва да бъдат одобрени и подписани от Инвеститора. Без подписа на Инвеститора не могат да бъдат извършени сътветните строителни работи.


5. Материали

Изпълнителят трябва да уведоми предварително Инвеститора за източниците на материали, които възнамерява да ползва, за да може той да се увери, че същите са подходящи. Материал, чиито източник не е бил предварително одобрен от Инвеститора няма да бъде използван. Това не означава, че целият материал от източника е одобрен. Изпълнителят е длъжен да устонови системен контрол и чрез изпитване да докаже, че е използван само материал, който удовлетворява техническите изисквания, дадени в различните клаузи на тази Техническа спецификация.


6. Изпитвания

За меродавни се приемат само вида и количеството на изпитванията, съгласно предписанията на тази Техническа спецификация, с изключение на случаите, когато това право е предоставено на Инвеститора.

Инвеститорът може да изисква да се направят допълнителни изпитвания, когато съществуват съмнения по отношение на получените резултати.

Освен изпитванията, специфицирани в тази Спецификация, Инвеститорът може да изисква допълнителни изпитвания за установяване на предполагаеми съществуващи скрити пропуски и дефекти.Разходите за това са изцяло за сметка на Изпълнителя, ако се потвърди тяхното съществуване.


7. Представяне на отчети

Изпълнителят е длъжен да подпомата Инвеститора при управлението на процеса на реализация, като му предоставя подробни отчети за напредъка на работата и други подобни отчети, които са необходими и се изискват от Инвеститора.


8.Проверка и измерване на работите

Инвеститорът може във всеки един момент да провери качеството и да измери количеството на изпълнените работи. Когато това не може да стане с помощта на Изпълнителя, се определя срок за привличане на външни специалисти. В този случай, по-големите разходи са изцяло за сметка на Изпълнителя.


II. ИЗКОПИ
1. Обхват на работата

Изпълнението на изкопите включва:

Изкопаване на материала в рамките на чистите линии на напречните профили на изкопа.

Изкопите за тръбни водостоци, тръби, сифони, дренажи и канали се ограничава от изкоп до оказаната дълбочина и широчина равна на външния диаметър на тръбата, на водостока или на съединителя.

При изкопи за плочести водостоци, мостове, контрафорси, колони, подпорни стени, петите на колоните, преградните стени и всички сходни конструктивни елементи, изкопните работи са в границите на изкопа, получен от вертикалните равнини, успоредни на и съвпадащи с чистите линии на фундаментите, основите или стъпките на конструкциите.
2. Изкопи за съоръжения

Изкопът за съоръжения се състои от всички изкопи, посочени в напречните профили, които са необходими за изграждането на мостове, кутиобразни, правоъгълни, тръбни, устообразни и плочести водостоци, устои, стълбове, подпорни стени и прагове.

Дъното на всички изкопи за основи трябва да бъде оформено съобразно нивелетата и нивата, посочени в Проекта. Инвеститорът може да изиска допълнително прекопаване, за да се премахнат джобове от мека почва или ронлива скала. Получените празнини трябва да бъдат запълнени с бетон с клас по якост на натиск В10 или друг материал, одобрен от Инвеститора. След полагането на подложния бетон не трябва да се извършва подравняване на страничните повърхности на изкопа в продължение на двадесет и четири часа.

Котловани и траншеи за основи на мостове, кутиеобразни, правоъгълни, тръбни, устообразни и плочести водостоци, стени и други съоръжения, трябва да се изпълняват до нивата и размерите, дадени в Проекта или до нивата и размерите, изисквани от Инвеститора.


III. Водостоци, подпорни и укрепителни стени, планировъчни елементи.
1. Отводнителните улеи

Минералните материали за легло на отводнителните улеи трябва да отговарят на изискванията на БДС 171.

Бетонът използван за легло на отводнителните улеи трябва да бъде с клас по якост на натиск B 7,5 и максимален размер на зърната на добавъчния минерален материал не по-голям от 20 mm.

Цименто пясъчния разтвор за подравняване на основата на готовите елементи на отводнителните улеи трябва да е с марка по якост на натиск не по-малка от М 5.0 и средна дебелина не по-голяма от 2 cm.

Отводнителните улеи трябва да отговарят на изискванията на БДС 11483.
2. Бетонови бордюри

Бетоновите бордюри трябва да отговарят на изискванията на БДС 624.

При транспортирането на елементите те трябва да се нареждат и укрепват така, че да се избягнат удари помежду им и с каросерията на превозното средство.

Готовите елементи се полагат върху подложен пласт с дебелина не по-малка от 10 cm, когато е изпълнен от бетон и не по-малка от 5 cm когато е изпълнен от минерален материал пясък. В краищата на бермите и при петите на насипа се изпълняват бетонови прагове с дебелина не по-малка от 30 cm и бетон.


3. Устройства за събиране и ревизиране на вода

Бетоновите тръби, бетоновите бордюри, стоманобетоновите пръстени, капаците и решетките на шахтите на водоприемните шахти трябва да отговарят на изискванията на съответните стандарти БДС 1463, БДС 624, БДС 5773, БДС 1623, БДС 1660 и БДС 5772.

Бетонът за основи на шахти и казанчета трябва да бъде с клас по якост на натиск В10 и максимален размер на зърната не по-голям от 20 mm

Циментовият разтвор за основа на пръстен и рамки трябва да е с марка по якост на натиск не по-малка от М 5.0.

Бетоновите тръби се замонолитват в непосредствено излята преди това бетонова основа, която трябва да е с дебелина не по-малка от 10 cm и клас по якост на натиск В15.

Събирателните шахти се изпълняват от бетон с клас по якост на натиск В20.

Връзките между бетоновите тръби и шахтите трябва да бъдат замонолитени с бетон с клас на якост на натиск В15 и дебелина не по-малка от 15 cm, като челата на тръбите не трябва да навлизат във вътрешното пространство на шахтата.

Обратният насип трябва да е уплътнен до 95% от максималната суха плътност на скелета. При невъзможност за извършване на предписаната уплътнителна работа, изкопът трябва да бъде запълнен с бетон клас В10.


4. Водостоци

Изпълнението на сглобяемите тръбни водостоци трябва да се извършва съгласно проекта.

Тези водостоци се изпълняват като водоотводни пътни съоръжения при наличие на насипи с височина не по-голяма от 15 m измерена от радието на водостока до нивото на пътната настилка и височина не по-малка от 0,60 m измерена от горния ръб на тръбата до пътната настилка.

Изборът на типа и размерите на тръбния водосток се определят в проекта въз основа на съответни изследвания и изчисления.

Сглобяемите тръбни водостоци се изпълняват със сглобяеми фундаменти (подложки) или с монолитен фундамент, съобразно проекта и изискванията на Инвеститора.

Готовият фундамент се приема по нива и размери от Инвеститора.

Тръбите за сглобяеми тръбни водостоци трябва да отговарят на изискванията на БДС 1462.

Тръбите трябва да имат дължина 99( 199 ) cm и светъл отвор (диаметър) 50, 80, 100 и 150 cm. Дебелината на тръбите се определя в проекта в зависимост от отвора и височината на насипа.

Непосредствено преди монтирането на тръбите върху предвиденото за тях легло на фундамента се полага циментов-пясъчен разтвор 1:3 с дебелина от 1 до 2 cm.

Всички замонолитвания на фуги и връзки се извършват с цименто-пясъчен разтвор 1:3.


5. Подпорни стени

5.1. Монолитни бетонни подпорни стени

Изпълнението на монолитните подпорни стени от бетон трябва да се извършва съгласно представените проекти и указанията на Инвеститора. Проектните решения трябва да удовлетворяват изискванията на “Норми за проектиране на подпорни стени” и “Норми за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони”.

Изкопът за основите на подпорните стени трябва да отговаря на размерите и нивата (котите), дадени в проекта.

При земни почви дълбочината на фундиране трябва да бъде не по-малка от 1 m. При скални терени основата на стената се полага върху почистена и подравнена, нераздробена повърхност на скалата.

Стените се разделят на ламели чрез напречни фуги. Дължината на ламелите се определя в проекта. Тя трябва да бъде не по-голяма от 12 m при скални почви, 10 m при чакълести почви и 8 m при останалите видове почви.

При необходимост Изпълнителят трябва да осигури и поддържа временно отводняване на изкопа за основи на стената, което позволява изпълнението както на фундамента, така и на самата стена да става на сухо.

Предната стена се изпълнява от гладък или релефен кофраж съгласно проекта.

Короната на стената завършва с покривна плоча.

Когато стената е на нивото на пътя, за осигуряване безопасността на движението по короната на стената се поставя парапет или предпазна ограда съгласно проекта.

В долната половина на надосновната част се оставят отвори (барбакани)  10 cm. Броят и разположението им е даден в проекта.

Монолитните подпорни стени от бетон се изпълняват от бето с клас по якост на натиск не по-малък от:

- В10 за основи;

- В15 за надосновна част;

- В20 за покривни плочи.

Върху задната част на стената се изпълнява хидроизолация съгласно проекта.


5.2.Монолитни стоманобетонни подпорни стени

Дълбочината на фундирането е дадена в проекта и се приема от Инвеститора. Покритието на предния ръб на фундамента на стената, с почвен слой до нивото на прилежащия терен, трябва да е не по-малко от 50 cm.

Основата на стената се полага върху пласт подложен бетон с клас по якост на натиск В10 и дебелина 10 cm, като се разделя по дължина на ламели с напречни фуги. Дължината на ламелите се дава в проекта или определя от Инвеститора в зависимост от вида на почвата, но не може да е по-голяма от 10 m.

Надосновната част на монолитните стоманобетонни стени се изпълнява с клас по якост на натиск на бетона съгласно проекта, но не по-малко от В20.

Надосновната част се разделя по дължина на ламели, съответстващи на ламелите на основата.

За отвеждането на проникналите зад стената води се предвиждат барбакани  10 cm. Броят и разположението им се определят в проекта.

Стоманобетонните бетонни стени се изпълняват с бетон с клас по якост на натиск не по-малък от:

- В10 за подложен бетон;

- В20 за бетон за основи и надосновна част.

Армировката на стените се изпълнява от стомана клас А-I и А-III.


IV. Бетонови, кофражни и армировъчни работи.
1. Стандарти и методи на изпитване

Контролирането и определянето на якостта на бетона трябва да бъде направено на базата на якостта на натиск на 28-ия ден и съгласно БДС 9673 чрез статистически метод, позволяващ сравнения между действителната бетонна якост и стандартната (контролирана) якост за съответен клас бетон, който трябва да се постигне.

Пробите за изпитване на бетонната якост трябва да бъдат взети от мястото на приготвяне на бетона и/или от мястото на полагане, както нареди Инвеститорът.

Контролирането и определянето на якостта на натиск чрез безразрушително изпитване според БДС 3816 и БДС 15013, или взимането на ядки от бетонната конструкция, трябва да се извършат от акредитирана лаборатория само с писмено разрешение или нареждане от Инвеститора.




2. Бетонни смеси

Техническите изисквания за приготвяне, транспортиране и полагане на бетонни смеси се определят в БДС 4718, а методите на изпитване в БДС 7016.

Бетонната смес, класифицирана от БДС 7268 според слягането на конуса на Абрамс, трябва да отговаря на един от следните класове съответстващ на употребата на сместа:

-Клас К1 - мярка на слягане 0-2 cm;

-Клас К2 - мярка на слягане 2-8 cm;

-Клас К3 - мярка на слягане 8-14 cm;

-Клас К4 - мярка на слягане над 14 cm.
3. Изпълнение на бетонови работи

Подготвителните работи за оформяне на основата за бетона трябва да бъдат извършвани съгласно Проекта. Окончателно оформената основа трябва да бъде приета от Инвеститора преди полагането на бетонната смес.

Бетонът трябва да се полага така, че да се избегне разслояване на материалите и изместване на армировката и кофража. При полагане бетонът не трябва да пада от височина по-голяма от 1.5 m. В такива случаи за подаване на бетон ще се използват тръби.

Подаващите бетон тръби трябва да са запълнени с бетон и долните им краища да са положени под повърхността на прясно положения бетон.

Бетонът може да бъде положен и чрез употребата на бетон помпа.

Бетонната помпа, вкл. приемния и разтоварващия бункер и тръбите трябва да са чисти и без втвърден бетон и друг подобен материал вреден за бетонната смес.

Контролът и оценката на якостта на бетона се извършват съгласно БДС 9673. Пробите за контрол се вземат от мястото на приготвяне на бетона. Контролът и оценката на водонепропускливостта, мразоустойчивостта и плътността се извършват съгласно БДС 7269. Пробите за контрол на тези показатели се вземат от мястото на приготвянето на бетона.
4. Готови бетонни елементи

Техническите изисквания, правилата за приемане, взимане на проби, методи на изпитване, правила за складиране, транспортиране, маркиране и документиране на готовите бетонни елементи, включени в пътните съоръжения, трябва да отговарят на изискванията за бетон, и на следните стандарти:

БДС 624 “Бордюри бетонни” ;

БДС 1462 “Тръби кръгли стоманобетонни за пътни и ж.п. водостоци”;

БДС 11482 “Плочи бетонни за облицовка на пътни окопи”

БДС 11483 “Улеи бетонни за отводняване на пътни насипи”;




5. Отводнители

За отвеждане на повърхностните води от пътното платно на мостовите съоръжения, на определени места от връхната конструкция се поставят отводнители. Видът, размерът и местата на отводнителите се означават върху приетия ситуационен план на съоръжението.

Нормално отводнителите се поставят до бордюра на пътното платно на съоръжението. В случаите, когато това е невъзможно по конструктивни съображения (наличие на главна греда на това място), отводнителите се отместват в тротоара. Насочването на водата към тях се осъществява чрез скосяване на бордюра от разстояние, не по-малко от 1 m.

По дължина на конструкцията отводнителите се поставят на разстояние съгласно проекта.


6. Парапети

Производството на парапети за подпорни стени трябва да бъде изпълнено по предварително изготвени проекти в съответствие с нормативите за проектиране.

При дължина на парапета по-голяма от 20 m в конструкцията му трябва да се предвидят за изпълнение температурно разширителни връзки.

Основните конструктивни елементи на парапетите като стълбчета, решетъчни пана, ръкохватки, краища, и крепежни части трябва да бъдат произведени от стомана тип Б СТ.3 по БДС 259.

Всички стоманени елементи за парапети трябва да бъдат антикорозионно обработени чрез горещо поцинковане в съответствие с EN 1461 или с други защитни материали посочени в проекта.
VII. Огради и пътнa маркировка.

1.Стоманена предпазна ограда

Местоположението, монтажа на стоманената шина, носещите стълбчета, основите за стълбчета, скрепителните елементи и материали, оформянето на началото, края и светлоотразителните елементи на стоманените предпазни огради трябва да отговаря на изискванията на EN 1317.


2. Пътна маркировка

Постоянната пътна маркировка трябва да бъде с бял цвят, а временната маркировка за сигнализиране на строителните и ремонтни работи с жълт цвят.

Осовата линия, линиите на лентите за движение и крайните линии трябва да бъдат положени с помоща на маркировачни машини, одобрени от Инженера, а другата маркировка - с помощта на шаблони.

Забележка:

1.МТСП си запазва правото да изменя целесъобразно и законосъобразно Общите изисквания, в съответствие с изисквания на Донора да се удовлетворяват и други стандарти;например: EN,ISO,DIN и т.н.

2.Тези Общи изисквания могат да бъдат променяни и в случаи на изменения в стандартите, отпадането им или добавянето на нови стандарти към цитираните такива в конкретния вид строителни работи.

3. При влизане в сила на нормативен документ /закон или подзаконов акт/ изменящ Общите изисквания, промяната влиза в сила, както е упоменато в преходните и заключителните разпоредби на конкретния нормативен документ. Ако такива няма,то МТСП преценява как и кога да извърши промяната.




Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница