Трудовите кооперации – една възможна форма на организация на труда

Упражненията ще бъдат разгледани в детайли в следващите подточки.

„Приемането на напътствия“ е допълващото упражнение на изясняването на намеренията. То не се свежда единствено до уважение на чуждото мнение и до неналагане на своите лични цели на останалите хора. Упражнението изисква приемане на идеята, че съществуват по-висш интелект и по-дълбока мъдрост от тези, които нормално сме свикнали да наблюдаваме. Както героят приема съвети от немощния старец или от шепота на дърветата, така и архетипният практикуващ е готов да намери отговорите на своите въпроси в подхвърлената дума или в необичайната гледка, които само неговото изострено чрез предното упражнение съзнание би могло да оцени. Изясняването на намеренията изпраща зов към света и напътсвията, които неизбежно ще последват, трябва да могат да бъдат приети. Следният цитат от евангелието на Матей обобщава добре първата двойка от упражнения: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори; защото всеки, който иска, получава; който търси, намира; и на този, който хлопа, ще се отвори.“

„Смелото начинание“ засяга начина, по който човек се отнася към околните, към задачите и към вътрешните си дълбини. При него той отива до ръба на установените правила и с изострено внимание търси местата, в които те трябва да бъдат предизвикани или променени. В личен план това значи, в моменти на несигурност, възникващите тревоги, съмнения и страхове да не бъдат подтискани, а да бъдат изследвани с непоколебимост и с увереността, че точно там, където те възникват, могат да бъдат намерени и силите, които да помогнат за справяне с проблемите. В групово отношение упражнението се изразява в задаването на неудобни въпроси, изказването на недообмислени идеи и очакване на задаващите се провали без намерение да се раздават присъди. Както героят преминава с безстрашие прага на непознатото, очаквайки борбата с могъщите създания и сили да го усъвършенства и облагороди, така и архетипният практикуващ поема рискове и изследва ръба на своята сигурност, в търсенето на нови знания, умения и идеи.

„Уважението на границите“ служи за уравновесяване на предишното упражнение. Ако някой започне непрекъснато да търси авантюрите и да изказва всичко недоизказано, да повярва в своята недостижимост и винаги да се цели в мрака, той скоро ще нарани себе си или околните. Уважението на границите идва да напомни, че смелото начинание е само възможност, а не очаквано действие. Истинската работа се върши в зоната, в която човек е сигурен и спокоен, а неговите граници му служат за защита и за контакт със света. Упражнението обхваща уважението на установените правила за общуване и на изпитаните методи за работа и за обучение, както и приемането на света такъв, какъвто е. Втората двойка от упражнения съчетава в едно дързостта и смирението. Тя помага на практикуващия да се ориентира във вихъра на промените и да се застъпи за тези от тях, които биха подпомогнали неговите възвишени цели.

„Живеенето в действителността“ приканва практикуващия към съзерцаване на света в неговата цялост. За съвременния човек е нормално да анализира, асоциира или просто да пренебрегва това, което наблюдава, в зависимост от своите предпочитания и очаквания. Като корекция на тази склонност, упражнението се състои в хладнокръвното възприемане на околния и на вътрешния свят, както и на скрития глас, който е свикнал да критикува. Съзнанието се настройва на вълните на различни гледни точки и започва да разглежда като равноправни усещания спокойното търпение и желанието за намеса, внимателното изслушване и нуждата от себеизява, личните интереси и лоялността към колектива, нуждата от поемане на инициативата и ползата от липсата на изявен спасител. Чрез упражнението човек развива силно чувство за вътрешна сигурност. Въпреки че на повърхността на съзнанието му бушуват вълни, той започва да усеща и да се уповава на скритите под тях праволинейни течения. Сърцето му започва да приема с грижа и великодушие всичко, което му се предоставя – радост или тъга, смях или болка. В самоорганизиращите се системи това упражнение е особено важно. То внася в тях така нужните отвореност, толерантност, гъвкавост и въображение.

„Отстояването на позициите“ напомня, че човек е не само наблюдател на света, но и част от него, която също бива наблюдавана. В групов план упражнението приканва към избягване на угодничеството и към изказване на личното мнение. В личен план то предполага одобряване на някои от гледните точки и отхвърлянето на други, обвързване с някои идеи и противопоставянето на други. Живеенето в действителността не е безстрастно съзерцание, то предлага живи образи, към които не може да има вътрешно равнодушие. Третата двойка от упражнения помага за заемането на силна лична позиция, която е гъвкава и отворена и позволява взаимодействие със света. Когато героят се изправи пред едно триглаво чудовище, той не замахва към средната му глава, понеже от малък знае, че всички чудовища са с по една глава и това, което вижда, е някакво недоразумение, нито се спира, за да се замисли „брей, какво интересно чудовище“. Той бърза да замахне към най-близката глава, защото е преценил, че това е най-сигурният път към успеха. После, ако на мястото на падналата глава пораснат три нови, с хладнокръвие и непоколебимост героят ще продължи да търси най-доброто решение на поблема.

„Разясняването на истината“ ориентира архетипния практикуващ при неговото живеене в действителността. То се състои в непрекъснатото издирване и приемане на истината, която не представлява прост набор от факти, а е дълбокото вътрешно убеждение, че нещо е вярно. Себелюбието често използва силата на ума, за да изкриви представите, които хората имат за себе си и за околните. Спокойното изслушване на вътрешните гласове и неагресивното отношение към света могат да премахнат вътрешните заблуди и да донесат едно усещане за душевно облекчение, наред със задължителните пристъпи на тъга. Истината, която се поражда и се потвърждава от любовта – движещата сила на душата – това е истината, която трябва да бъде изяснена. В група упражнението означава пълно изследване на наличните мнения и възможности, с цел взимане на правилните решения, и практикуване и приемане на една болезнена прямота в отношенията, която да помогне на хората да намерят своята истинска същност.

„Воденето на разговор“ трябва да предпази практикуващия от крайностите в преследването на истината – натрапчивост на идеите и налагане на личното мнение на околните. Въпреки името си, упражнението се състои най-вече в изслушване – изслушване на всички вътрешни гласове и запознаване с широкия набор от чужди мнения и възможни решения. Чрез воденето на разговор търсенето на истината не спира, дори след намирането на някои напълно задоволителни отговори. Всички отговори, до които практикуващият достига, могат да се подложат на съмнение, защото са само стъпки по пътя към всеобхватната истина. Четвъртата двойка от упражнения помага на хората да се ориентират в изпълнения с мъдрост свят.

„Яхването на гребена на вълната” настъпва веднага след устояването на огъня. След като огънят е разтопил вътрешните и външните съмнения и стериотипи, заключените от тях енергии се освобождават и архетипните практикуващи започват да ги използват. Те работят с лекота и в синхрон и чувството за колективно съзнание ги насочва при изпълнението на поставените задачи. Петата двойка от упражнения отразяма решимостта на героя да извърви дългия път до заветната цел. Когато ситуацията се разгорещи, той смело й се отдава, когато му се открие добра възможност, той радостно я улавя. При спад и подем, при насрещен и попътен вятър, той неуморно продължава във своята посока.

„Изпиването на горчивата чаша” прилича на устояването на огъня, но при него работата е върху чувствата, т.е. върху личните преживявания. Упражнението е изпълнение на поговорката „всеки сам да си сърба попарата”. Хората използват големи вътрешни енергии, за да изразят своето отношение към света чрез гняв, омраза, високомерие и жестокост. При разясняването на истината и устояването на огъня, а понякога и случайно, човек разбира, че негативните му енергии не са отлетяли нанякъде, а са напълнили прекрасните съдове на вътрешния му свят и къкрят там с тиха болка. Една след друга чашите започват да се изливат върху него и той вече преживява своите негативни емоции насочени срещу себе си, вместо срещу света. Той трябва да се опита да приеме тяхната горчивина, защото това е начинът да освободи втвърдените си енергии и да ги накара отново да озарят вътрешния му свят. В група упражнението означава отдаване на въздействието на негативните шаблони на поведение, които човек сам е създал, например изпитването на смущение от думите „ти си виновен”, след като преди това безброй много пъти са били изказвани в чужда посока.

„Прибирането на наградата” настъпва веднага след изпиването на горчивата чаша. Чувството за озарение и вътрешно облекчение идва от само себе си, но това, за което архетипният практикуващ трябва да се потруди, е да приеме открилите се пред него възможности да помогне на себе си, на околните и на света. Кратките участия в прозрението на колегата, в груповото откритие и в организационното развитие, са малки, но ценни дарове, които човек може да направи, само след като открие в себе си силата и начина да ги осъществи. Шестата двойка от упражнения напомня на архетипния практикуващ за изпълнението на главната мисия на героя. Всъщност, мисията на практикуващия е да преодолее вътрешните си демони, за да може да даде своя личен принос за всеобщото благо.

„Отдаването на любовта” е опит за усещане и усилване на живителните сили на сърцето и е цел за всеки, който е успял да изпие няколко от горчивите си чаши, защото е разбрал, че хората, които живеят в любов, могат да прибират своите награди и без да изпитват болка преди това. За архетипния практикуващ упражнението представлява вяра в естествения му импулс да се сближи с останалите, както и вяра в импулса на останалите да се сближат с него. И в личен, и в групов план това включва прощаване на чуждите грешки, обръщане на повече внимание на добрите (според нас) страни на света (но не и затваряне на очите за лошите), сваляне на защитните психологични стени и търсене на контакт с хората. Постоянният живот в любов е лукс, на който се радват само духовно извисените хора – светците и някои религиозни, духовни и други водачи. За да могат обикновените хора да разпознаят моментите на любов и да се стремят към тях, те трябва да знаят, че истинската любов е непринудена и безусловна – тя извира от дълбините на душата и не може да бъде внасяна отвън.

„Действието с твърда ръка” допълва отдаването на любовта. Обичащият не е само наблюдател, но и участник в света – чрез своите действия той изразява своята любов. Състраданието към болката води до опит за нейното облекчаване, трудностите на колегите в работата пораждат желанието за съдействие при тяхното преодоляване. Отдаването на любовта е висша цел за всяко човешко същество, но за работната група то е само едно важно средство за постигане на целта. То напътства участниците при възникването на препятсвия и е източникът на колективна мъдрост. Седмата двойка от упражнения цели да внедри в ежедневната работа най-висшата душевна сила – действената любов.

„Усещането на ритъма” прилича на живота в действителността, но при него вниманието е насочено върху движението на света и върху своето собствено движение вътре в него. Практикуващият наблюдава работния процес и се опитва да различи шаблонното от уникалното в него. Той започва да осъзнава, че целият процес е съставен от малки части, всяка от които се движи със свой собствен ритъм, със своите моменти на спад и подем, спускане и изкачване, забързване и забавяне, свиване и разгъване. Ритъм има и всеки човек – както практикуващият, така и колегите му, и той трябва да се уважава. При това упражнение човек трябва да се научи да гледа на света с усета на хореограф и да се опита да впише себе си по най-добрия начин в цялостното представление.

„Стремежът към целта” уравновесява усещането на ритъма, като не позволява на практикуващия да се унесе от вихъра на танца и да забрави, че той е само средство за постигането на целта (която, при истинския танц, например, е едно приятно прекарване на времето). Процесът не е преди задачите, перфекционизмът трябва да спре, когато стане излишен. Работникът, на колкото и ниско ниво да се намира, трябва да се опита да насочи общото движение в правилната посока, ако усети, че тя е била изгубена. Осмата двойка от упражнения цели обхващане на цялостната картина, без да се губят от поглед собственото място в нея и мястото на целта – това е един живот в мига, идващ от миналото и насочен към бъдещето.

Умелото изпълнение на архетипните упражнения спомага за достигането до това блажено работническо състояние. Най-добре е те да се провеждат в група и под напътсвията на запознати с тях хора, но и самостоятелното занимание с тях може да бъде полезно, стига да се обръща достатъчно внимание на баланса в отделните двойки и никоя двойка да не се занемарява. Когато се извършват съзнателно, упражненията трябва да се правят едно по едно, но след като е разбрал тяхната същност, човек може да усети, че той често ги извършва несъзнателно и в най-различни тяхни комбинации, в опитите си да действа мъдро и доброжелателно. Все пак, не постоянното им извършване, а резултатът от тях е това, което има значение. Те носят вътрешно спокойствие и увереност в живота и обогатяват груповата атмосфера, така че всеки да може да черпи знания и сили от нея.

В оригиналния си вид от 1980те упражненията са били насочени към обучението на лидери в тогавашните самоуправляващи се организации и от съвременните възгледи за тези организации следва, че те са подходящи за всичките им членове. Архетипните упражнения за колективна мъдрост допълват облика на бъдещите ТК, като показват, че в условията на равнопоставеност взаимното уважение и чувството, че „заедно можем повече”, са лесно постижими, работата е игра и всеки може да бъде герой на деня.
IV. Извод
Трудовите кооперации са форма на организация на труда, при която трудът наема капитала, вместо капиталът да наема труда. При тях собствеността и произтичащата от нея власт върху предприятието се притежават от обикновените работници, докато при нормалните предприятия собствениците и имащите власт са далеч от ежедневната дейност. Това важно свойство на кооперациите им дава възможност да реализират следните видове предимства спрямо НП:

• 
  икономически – чрез повишаване на производствената ефективност;
  
• 
  социални – чрез увеличаване на справедливостта във възнаграждението;
  
• 
  морални – чрез премахване на взаимоотношението господар-слуга от работното място.
  

Другото средство за повишаване на ефективността на производството в ТК произтича от възможността за децентрализиране на тяхното управление. Както беше отбелязано при разглеждането на самоуправляемите работни колективи и на слабите йерархии, децентрализацията подпомага гъвкавостта към промените на пазара, творческия подход и самоинициативата при решаването на поставените задачи, а това са все свойства на труда, които се оказват полезни в съвременните високотехнологични и високоинтелектуални производствени сфери. Софтуерната индустрия е типичен пример за сектор от икономиката, в който ползите от децентрализацията са доказани и известни.

Социалните предимства на ТК се състоят в изземването на корпоративната печалба на предприятието от евентуалните му външни собственици и разпределението й между неговите работници, както и в намаляване на разликата между най-ниската и най-високата работническа заплата. Трудовите кооперации предоставят възможност за уравновесяване на равнищата на заплащане в предприятието, а от там и в обществото. Трябва да се отбележи, че социалното предимство на ТК лесно може да се превърне в тяхен икономически недостатък. Ако заплатите са прекалено уравновесени, високопроизводителните кадри, които дърпат предприятието напред, биха могли да го напуснат, в търсене на по-справедливо възнаграждение за самите себе си. Освен това, пълният отказ от външни инвеститори може да бъде сериозна пречка за основаването и разширяването на дейността на кооперациите.

Моралните предимства на ТК идват от факта, че премахването на казармените отношения в предприятието намалява емоционалното напрежение и увеличава възможността за личностно развитие на работното място. Равнопоставеността, която ТК се стремят да предложат, дава на всеки работник голяма свобода на действията и голяма отговорност за тях, а осъзнатата свобода стои в основата на всяко пълноценно човешко развитие.

През дългите години на своето съществуване трудовите кооперации са развивали преди всичко своите социални предимства. В допълнение на уравновесяването на равнищата на заплащане, те са способни да предоставят сигурност в заетостта и включване в икономическия живот на хората с намалена трудоспособност (видно от представения пример с „Предимство“), както и на хората от малцинствата (корпорацията „Мондрагон“ е основана от баската народност в Испания). Икономическата ефективност на ТК, обаче, не е на достатъчно високо ниво и най-ясното доказателство за това е тяхното слабо разпространение, както и сравнително малкият им среден размер – „Обединени таксита“, която е пример за успешна трудова кооперация, разполага с едва 220 работника. Все пак, в съвремието ни се наблюдава стремглавото развитие на две форми на организация на труда, които имат много сходства с трудовите кооперации – ПРС и децентрализираните предприятия. ТК биха могли да заимстват някои от чертите на тези сходни на тях организационни форми, за да повишат своята икономическа ефективност. От ПРС те биха могли да вземат диференциацията на заплатите и на работническата собственост върху предприятието, като средство за мотивация на умелите си работници и на висшите си управители, както и предоставянето на определено право на глас в общото събрание на големите външни инвеститори, за да успеят да привлекат така нужните им допълнителни капитали. От децентрализираните предприятия те могат да възприемат техниките за равнопоставена организация на труда, за да избегнат превръщането на своята вътрешна равнопоставеност в хаос, когато размерът им започне да се увеличава. Трудовите кооперации са преди всичко икономическо явление и преди да предоставят на хората своите социални и морални предимства, те трябва да успеят да осъществят своя богат икономически потенциал.

Моралните предимства на кооперациите не са се променяли с течение на времето и стремежът към тях винаги е бил налице, макар и под формата на красива мечта. В началото на 21 век, обаче, информационните технологии правят възможна децентрализацията в предприятията, а стремежът към нея се налага от постоянно нарастващото значение на човешкия капитал в производството. Хората вече имат една степен на материална и душевна независимост, която далеч изпреварва степента им на независимост на работното място и желанието им за професионална свобода е по-силна от всякога. Може да се твърди, че съвременната повишена и реално задоволима нужда от морални ценности на работното място изисква по-масовото разпространение на трудовите кооперации и така поставя въпроса за тяхната икономическа ефективност на дневния ред на обществото.

Със своята богата история и с постоянния си стремеж към реализация на социално-моралните работнически идеали, трудовите кооперации са се превърнали в ценен екземпляр от биофонда на икономиката. Дори и да не увеличат разпространението си в сегашния си организационен вид, те биха могли да послужат за изграждането на основата, върху която да бъдат построени трудовите взаимоотношения на бъдещето. Кои от тяхните предимства, до каква степен и под каква организационна форма ще бъдат реализирани са все въпроси, чиито отговори остават отворени, но е сигурно, че те ще зависят от обединените усилия на всички участници в икономиката – инвеститорите, управителите, обикновените работници и изследователите – т.е. от действията на всеки един от нас.
Използвана литература
Източниците на информация са книги, статии и други научни документи. Повечето от тях са публикувани в интернет и сочещите към тях хипервръзки са актуални към 11.11.2010. Когато в текста има позоваване на такъв документ, номерът му се отбелязва с горен индекс. Номерацията е отделна за всяка глава.

I. Увод
1. „Кооперацията на 21. век - модерна визия и креативен мениджмънт“, ст.н.с. II ст. д-р Иван Боевски, „Икономически алтернативи“, брой 4, 2007

http://alternativi.unwe.acad.bg/br19/14.pdf
2. „World Declaration on Worker Cooperatives“, Comité International des Coopératives de Production et de Services Industrielles et Artisanales (CICOPA), 2005

http://cicopa.coop/IMG/pdf/Declaration_approved_by_ICA_EN-2.pdf

http://ermes.u-paris2.fr/trav0910.pdf

http://faculty.lebow.drexel.edu/mccainr/top/eco/wps/newC&E.pdf

http://faculty.lebow.drexel.edu/mccainr/top/prin/txt/marx/ApxToC.html

http://imf.org/external/pubs/ft/survey/so/2009/RES030609A.htm

http://home.comcast.net/~romccain/intro.html

http://learningstore.uwex.edu/Assets/pdfs/A1457.pdf

http://www.ccu-bg.com/istoria.html

http://www.president.bg/v_iziavi.php?id=2311

http://europa.eu/legislation_summaries/employment_and_social_policy/social_dialogue/l26018_en.htm

http://www.un.org/News/Press/docs/2009/dev2784.doc.htm

http://en.wikipedia.org/wiki/Worker_cooperative

http://www.geo.coop/node/357

http://stzagora.wordpress.com/пророчествата-и-прогнозите-на-бенжам/

II. Глава първа

http://www.geo.coop/archives/InternationalTrendsinWorkerCoops.htm

http://www.minneapolisfed.org/publications_papers/pub_display.cfm?id=3173

http://www.ncdf.coop/documents/worker_coop_toolbox.pdf

http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2134696966

http://alternativi.unwe.acad.bg/br19/06.pdf

http://www.uwcc.wisc.edu/info/worker/nall37.pdf

http://www.learningcentre.coop/resource/advantage-workers’-co-operative

http://www.novsvjat.com/about.html

http://findarticles.com/p/articles/mi_m0KFU/is_6_73/ai_n16912239/

http://www.sba.luc.edu/research/wpapers/030114.pdf

http://pia.org.au/karlyle/ACooperativeEconomyKarlyle.pdf

http://en.wikipedia.org/wiki/Criticism_of_democracy

http://www.nber.org/papers/w6118.pdf

http://www.ncba.coop/ncba/about-co-ops/start-a-co-op/elements-of-success

http://www.employeeownership.co.uk/download/ODc=

http://www.arizonaesopgroup.com/index.php?page=article6

http://www.minneapolisfed.org/publications_papers/pub_display.cfm?id=3172

III. Глава втора
1. „Организационно поведение“, Илия Наумов (доктор по философия, доктор на социалните науки и бивш член на Института по социология към БАН), 2004

http://www.omda.bg/institut/ilia_naumov/kniga_org.htm

http://www.cfin.ru/management/people/teamwork/index.shtml

http://irism.com/selfteam.htm

http://www.chimaeraconsulting.com/tuckman.htm

http://www.davethehat.com/articles/LeanAgile.pdf

http://www.scrum.org/storage/scrumguides/Scrum Guide.pdf

http://books.google.com/books?id=WZL9LuUZgYUC

http://ccs.mit.edu/futureofwork/

http://mitworld.mit.edu/video/229

www.uwcc.wisc.edu/info/legal/llc.pdf

www.cognitivefitness.co.uk/documents/SDR 23_5.pdf

http://mythosandlogos.com/psychandbe.html#ARCHETYPAL

http://en.wikipedia.org/wiki/Monomyth

http://www.collectivewisdominitiative.org/papers/hurley_archetypal.htm

БАРС – Британска асоциация на работническата собственост

МКС – Международен кооперативен съюз

ТК – трудова кооперация

ТПК – трудово-производителна кооперация

ТКЗС – Трудово кооперативно земеделско стопанство

МСИЗОПК – Международен съюз на индустриалните, занаятчийските и обслужващите производителни кооперации (CICOPA – Comité International des Coopératives de Production et de Services Industrielles et Artisanales)

НП – нормално предприятие

ОП – обикновено предприятие

НСТПК – Национален съюз на трудово-производителните кооперации

II. Глава първа

ЕТ – едноличен търговец

ОС – общо събрание

БД – борд на директорите

УС – управителен съвет

ИД – изпълнителен директор

АД – акционерно дружество

ЗК – Закон за кооперациите

КС – контролен съвет

ПРС – предприятие на работническата собственост

РС – работническа собственост

БАРС – Британска асоциация на работническата собственост

СРА – схема за работнически акции

III. Глава втора

СРК – самоуправляем работен колектив

ГРС – гъвкава разработка на софтуер

БПТ – борба за първа топка

УФ – Управленски факултет

МТИ – Масачузетски технологичен институт

СЙ – слаба йерархия

СИЕ – свободна интернет енциклопедия

ЙД – йерархична демокрация