Ограничаване на намесата на държавата в организацията на работното време във фирмите.
Това се изразява в регламентиране на продължителността на сменнтото и седмичното работно време. Въвеждат се ограничения за използването на труда на определени групи от населението (жени, деца) при конкретни производствени условия.
Повишаване на гъвкавостта в организацията на работното време.
Работодателят има право да въвежда удължено или непълно време за работа. Също така е възможно установяването на работно време с променливи граници. Заличават се границите между свобосното и работното време. Работният ден се дели на основна част, през която работещият задължително трябва да бъде на работното си място и гъвкави периоди, чието начало и край той определя сам. Също така работният ден може да бъде разделена на две или три части. Висока гъвкавост на режимите на труд и почивка се постига при сезонност в работата на предприятието, когато в определени сезони може да се работи удължено за сметка на други. Освен това възможно е да се променят циклично режимите, което се прави на установени предварително интервали.
Библиография:
1. Доц. д-р Маринова, доц. д-р Попов – Икономика и организация на индустриалната практика, 19
Сподели с приятели: |
