С въвеждането на петдневната работна седмица възниква въпросът за концентриране на работните часове през седмицата. Не трябва да се минава на петдневна работна седмица при продължителност над 45 работни седмични часа. За редица трудови дейности, свързани със значително физическо натоварване, наложен ритъм и темп на работа, наличие на топлинно въздействие и изразено нервно-сензорно и умствено натоварване, седмичната продължителност не трябва да надвишава 40 часа.
У нас работната седмица при нормални условия на работа има продължителност 5 дни или 42,5 часа.
При съвременния труд и бит седмичната почивка трябва да бъде двудневна, да се използва неразкъсано и по възможност в събота и неделя.
Месечен режим.
Чрез него се осигурява правилното редуване на смените в последователни работни седмици. Най-често редът е първа, трета, втора смяна. Особено важно е да се разработят подходящи графици на сменност в предприятията с непрекъснат режим на работа. Недостатък на такъв график е, че почивните дни рядко съвпадат със събота и неделя.
Годишен режим.
Разпределянето на трудовата дейност през годината и годишните почивки е важен въпрос. Годишната почивка дава възможност за отморяване на организма, за повишаване на неговата работоспособност и закаляване. От голямо значение е определянето на оптимална продължителност на годишната почивка, която да доведе до устойчиво състояние на възстановяване и да осигури за дълго време висока работоспособност.
Прието е регламентираните годишни почивка да не са по-малко от 10 % от работното време, като значителен брой трудови дейности изискват 20 даже и 30 %, а при други (работа при високи температури и т. н.)почивките могат да бъдат и повече.
Работоспособността на човек е различна през различните месеци в годината. Изследванията показват, че най-ниска е тя през март, април и летните месеци, а през есента и зимата се повишава и достига устойчиво работно състояния.
