3. Политика на пълна заетост. Най-общо тя може да се разглежда като съвкупност от механизми /мерки/ на икономическата и социалната политика, които имат за цел да осигурят висока степен на трудова заетост за трудоспособните и желаещи да работят. Тази основна цел се допълва едновременно и от следните цели:
осигуряване на възможно най-благоприятни условия на труд, т.е. условията на трудовата среда трябва да отговарят на човешките потребности;
запазване на свободата на избор на работно място и професия;
Към средствата за постигане на трудова заетост се причисляват и се използват механизми от следните области:
от финансовата политика: със средствата на тази политика се преследва целта чрез съставянето на бюджетите да се окаже влияние върху най-съществените компоненти на общоикономическото търсене, така че отклоненията на пазарното търсене от нивото на пълната заетост да бъдат възможно най-малки.
от паричната политика: тази политика не оказва директно влияние върху общо икономическото търсене, но чрез управлението на паричната маса, нивото на лихвения процент и на лихвената структура тя очертава финансовата рамка, в която стопанските субекти вземат своите решения с решаващо въздействие за трудовата заетост;
от валутната и външно икономическата политика: на последната се пада задачата да гарантира заетостта валутно политически и като оказва влияние върху условията за експорт;
от структурната политика: тази държавна политика има задачата да стимулира технологичните, секторните и структурните промени на работната сила с цел гарантиране на икономически растеж при определено нива на заетост.
