Трудът е един от четирите фактора на производството
Изтегляне 436.5 Kb.
|
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
| Вътрешният е пазарът на работната сила в организацията. Той обхваща работниците и служителите, заети в съответната организация, имащи нагласата, желанието и готовността да заменят длъжността, която заемат, с друга, по-интересна за тях. На него работодателя обикновено търси допълнително необходимите му работници и служители със специфични за организацията знания, умения и навици, както с висока професионална квалификация, които не може да намери на вторичния пазар.
Вътрешният трудов пазар функционира в организацията чрез механизмите на професионално квалификационното развитие и израстване в кариерата. Те позволяват да се намира най-подходящия човек за длъжността. Съдържат и мотивационен заряд за интегрирането на заетите с организацията. Ефективното функциониране на вътрешния трудов пазар изисква всяка организация да има система на професионално квалификационното равнище на работниците, служителите и ръководителите и за израстването на тези от тях, които са доказали своите възможности за развитие. От гледна точка на вътрешния трудов пазар работните места в организацията са първични и вторични. Към първичните работни места се отнасят тези, за наемането на които се изискват голяма подготовка и висока професионална квалификация. Те се делят на първични независими и на първични подчинени. Първични независими работни места са тези, за наемането на които се изискват висше, полувисше или средно специална образование. Към тях се отнасят и работните места на ръководителите във всички звена на производството и администрацията, както и на работническите места, заемането на които изисква предварителна професионална подготовка. Тази група от работни места са основни за първичния пазар на работната сила. Най-често заемането им става чрез механизмите на професионално квалификационното развитие или на израстването в кариерата. Те предоставят по-голяма гаранция за стабилна заетост в сравнение с останалите работни места. Първични подчинени работни места са тези, за заемането на които се изискват подготовка и професионална квалификация на средно равнище. Това са обикновено работните места на административно - спомагателния и обслужващия персонал, а така също и на работниците и служителите със средна професионална квалификация. Тази група от работни места се счита за по-уязвима при необходимост от закриване на работни места, от колкото и групата на първичните независими работни места. Работниците и служителите със средно равнище на професионална квалификация обаче получават значителни гаранции за стабилна заетост. Нещо повече, те са основния контингент, от който се подготвят високо квалифицираните работници и служители на организацията, както и заетите със специфични за организацията знания и умения. Вторични или съпътстващи работни места са тези, за чието заемане не се изисква никаква специална подготовка и квалификация. Тук обикновено се отнасят работните места за работници, служители и обслужващ персонал без или с ниска квалификация. Практиката показва, че тези работни места не предоставят особени гаранции за заетостта. Обикновено при влошаването на пазарната конюнктура работодателите закриват вторичните работни места. Когато пазарната конюнктура се измени, те запълват персонала до необходимия брой на съпътстващите работни места от вторичния трудов пазар. Като приемаме разбирането, че човешките ресурси на организацията се състоят от ядро /от работници, служители и ръководители с високо и особено високо образование и квалификация/ и периферия /т.е. от работници и служители с ниско образование и квалификация/. Първичен трудов пазар Вътрешен трудов пазар Професионален трудов пазар Ядро Вторичен трудов пазар Принципно взаимодействие на организацията с пазара на работната сила Професионалният трудов пазар е пазарът на работната сила със специфична професия или със специфична професионална квалификация. Този трудов пазар отразява професионалното разделение на труда, което протича с различна интензивност в различните области на труда. Когато работодателите не могат да намерят своя вътрешен трудов пазар необходимите им работници и служители, те търсят възможност да задоволят своите потребности чрез професионалния трудов пазар. Обикновено движението на работната сила на този трудов пазар се контролира от професионални органи. Специфичната характеристика на професионалния трудов пазар го прави неконкурентен на вторичния трудов пазар, на който по принцип липсва такава специфична работна сила. Както първичния, така и вторичния пазар могат да се разглеждат в национален и в интернационален план. Много развиващи се организации в наукопоглащащи производства и отрасли на материалната сфера и услугите, които предявяват специфични изисквания към подготовката и професионално квалификационните качества на работниците и служителите, след като изчерпят възможностите на своя вътрешен трудов пазар и на националния професионален трудов пазар, се ориентират към външни източници за попълване на своите човешки ресурси. По такъв начин вместо да подготвят свои кадри, което изисква рискови инвестиции и време, те наемат подготвени специалисти и работници от други страни, което и позволява да реагират бързо на икономическата конюнктура и да реализират пълноценно предимствата на новите технологии, изделия и машини, изобщо на новите идеи в производството. Ролята на първичния и на вторичния трудов пазар се оценява по различен начин. Привържениците на неокласическата школа акцентират върху вторичния трудов пазар. Според тях допълнително необходимата работна сила се търси и набира от източници, които са вън от организацията. Това схващане е подобно на свободно пазарния възглед, че работниците и служителите се набират, когато организацията има нужда от допълнителна работна сила и се освобождават, когато организацията вече няма нужда от тях. Твърде широк е и кръга на привържениците на първичния трудов пазар. Според тях, за да се идентифицират работниците и служителите с целите на организацията, наред с всичко друго много голямо значение има и създаването на условия и предпоставки за професионално квалификационно развитие на работниците и служителите, за израстването в кариерата. А това може да стане само когато акцента се постави върху първичния трудов пазар, когато допълнителните потребности от високо квалифицирана специфична работна сила се задоволява чрез израстването на кадрите в организацията. Гъвкавата организация обаче, която се провокира от съвременния технологичен прогрес, изисква балансираното използване на възможностите както на вътрешния, така и на външния трудов пазар, които взаимно се допълват. Сегментацията на трудовия пазар е различна в отделните страни и периоди. Нейното познаване и изследване имат голямо значение за разкриването на действителното състояние на трудовия пазар и за вземането на ефективни мерки за неговото балансиране. Изтегляне 436.5 Kb. Сподели с приятели:
|