Трудът е един от четирите фактора на производството


Институции и организации на трудовия пазар



страница16/21
Дата12.03.2022
Размер436.5 Kb.
#113873
ТипДоклад
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
PAZAR NA TRUDA
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
Институции и организации на трудовия пазар

Основната институция на трудовия пазар в нашата страна е Министерството на труда и социалната политика. На него правителството е възложило пет основни функции в областта на заетостта и безработицата:



  • да оценява и прогнозира развитието на трудовите ресурси и да предлага мерки за регулирането на заетостта;

  • да регулира дейността на институциите на трудовия пазар и да осигурява функционирането на държавните институции на национално и регионално равнище;

  • да провежда самостоятелно или с други ведомства държавната политика в областта на квалификацията и преквалификацията на работната сила;

  • да предлага и да провежда мерки за регулиране на трудовата миграция и защитата на националния трудов пазар;

  • да управлява и съгласува с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище да контролира специализираните фондове за регулиране и обслужване на безработицата.

Специалното звено в Министерството на труда и социалната политика за реализиране на държавната политика за защита при безработица и за насърчаване на заетостта е Националната служба по заетостта. Нейните основни функции са:

  • да извършва посреднически услуги при търсенето и предлагането на работна сила;

  • да осъществява професионално и квалификационно информиране и консултиране на безработни с други лица;

  • да организира квалификация и преквалификация на безработни и други лица;

  • да изучава и предоставя информация и анализ за текущото състояние и тенденциите на трудовия пазар на национално, регионално и местно равнище;

  • да участва в разработването и изпълнението на програми за заетост;

  • да прилага мерките за стимулиране на заетостта и механизмите на разкриване на нови работни места;

  • да осъществява оперативната дейност по планиране и изразходване на паричните средства за изплащане на обезщетенията и помощите при безработица, както и за провеждането на активните мерки по заетостта;

  • да организира и поддържа информационната система по предмет на своята дейност и извършва обмен на информация на национално и мастно равнище с държавни органи и организации, ръководители и техни организации, фирми и синдикални организации;

  • да контролира правомерността на получаваните парични обезщетения и социални помощи от безработните, облекченията и стимулите, изплащани от фонд “Професионална квалификация и безработица”, както и дължимите вносни от фирми и други организации;

  • да организира, контролира и координира изпълнението на междуправителствени спогодби и договори по работната сила;

  • да разработва и предлага мерки по защитата на вътрешния трудов пазар.

Националната служба по заетостта има трипластова структура - централно управление, регионални служби по заетостта и бюра по труда.
Централно управление на Националната служба по заетостта осъществява следните основни функции:

  • ръководи, координира, контролира и подпомага цялостната дейност на районните служби по заетостта и бюрата по труда;

  • разработва и усъвършенства механизма за осъществяване на посредническите услуги по заетостта;

  • разработва и издава инструкции, указания и други методически материали за конкретната технология на работата на регионалните служби по заетостта и бюрата по труда;

  • участва в разработването на прогнози за заетостта и безработицата;

  • участва в разработването и изпълнението на програми за заетост и да квалификация и преквалификация;

  • участва в разработването на нормативни документи в областта на заетостта и безработицата;

  • ръководи дейността по планиране и изразходване на средствата по фонд “Професионална квалификация и безработица”;

  • организира изграждането и подържа функционирането на информационната система, обслужваща дейността на Националната служба по заетостта;

  • организира, координира и контролира изпълнението на международните спогодби и договори по работни места;

  • разработва и предлага мерки по защита на вътрешния трудов пазар;

  • осъществява контрол по спазването на нормативните документи по заетостта и безработицата;

  • осъществява връзките на Националната служба по заетостта със социалните партньори, с държавни и обществени институции и организации и др.

Регионалната служба по заетостта осъществява координация, методическо подпомагане, контрол и обслужване на дейността на бюрата по труда от съответния регион и проучват тенденциите в развитието на регионалния трудов пазар. Те:

  • провеждат и участват в разработването на политика на Националната служба по заетостта и създават условия за регулиране на развитието на трудовия пазар в съответствие с нормативните актове;

  • анализират, изследват и прогнозират развитието на регионалните трудови пазари, участват в разработването, координирането и изпълнението на национални, регионални и местни програми и мерки за насърчаване на заетостта и професионалната квалификация;

  • подпомагат и координират бюрата по труда за усъвършенстване дейността им по обслужването на безработните и търсещите работа лица и работодателите;

  • осъществяват методическа, координираща и контролна дейност в областта на професионалното ориентиране, информиране и консултиране и професионалната квалификация на безработните лица, реализирана от бюрата по труда в съответния регион;

  • подпомагат методически, координират и контролират дейността на бюрата по труда от съответния регион по трудовото посредничество и обслужването на освободените от работа в условията на масово съкращение;

  • оказват методическа помощ и координират дейността на бюрата по труда по психологичното подпомагане при посредническите и консултантски услуги;

  • консултират методически и контролират бюрата по труда при организирането на изплащането на паричните обезщетения и социалните помощи при безработица, както и другите плащания и по решаването на проблеми, свързани с тяхното определяне;

  • съдействат за изграждане, експлоатация и развитие на автоматизираната информационна система в региона и др.

Основното звено в държавната система за регулиране на заетостта и безработицата са бюрата по труда. В съответствие с Правилника за устройството идейността им те:

  • осъществяват посредничество за намиране на работа на незаети, активно търсещи работа лица; на лицата, които са в трудово правоотношение, но желаят да бъдат насочени на друга подходяща работа; на учащите, желаещи да работят в свободното им от учение време;

  • извършват специализирани услуги на лицата, които активно търсят работа-дават мнение за съответствието между личните професионални качества и интересите на търсещите работа и професионално квалификационната характеристика на предлаганите работни места; подпомагат търсещите работа лица за разработване на личните им професионални планове, за избора на работно място, професионална квалификация и преквалификация или за приемането на собствена стопанска дейност; консултират активно търсещите работа лица при последващото им професионално ориентиране, за избора на нова професия и специалност и за подходящи форми на допълнителна подготовка; осъществяват консултантска дейност за правните възможности на български граждани за работа в чужбина, за трудовите и социалните права при емиграция; извършват посредническа дейност по изпълнението на междуправителствени спогодби за внос и износ на работна сила по индивидуални договори за работа; проучват и предлагат чрез регионалните служби по заетостта даването на разрешение за работа на чуждестранни граждани на територията на региона и др.;

  • изследват нагласата и мотивацията на търсещите работа лица към професионалната и териториалната мобилност, смяната на формите на заетост и предприемане на самостоятелна стопанска дейност;

  • съдействат за професионалната подготовка и устройването на работа на социално слаби или с намалена трудоспособност лица;

  • осъществяват дейности по професионално ориентиране на младежи при избор на бъдеща професия и специалност с оглед на индивидуалните способности и желания и перспективните професии и специалности на трудовия пазар;

  • провеждат дейности по професионалната и социалната рехабилитация, насочват безработните и активно търсещите работа към конкретни форми за възстановяване на професионалната им квалификация или преквалификация и подпомагат за устройване на работа на лица, които продължително време са били откъснати от професията; които имат професионални увреждания и заболявания, налагащи смяната на професията; на трайно не заети лица без квалификация или такива, за чиято професия или специалност няма търсене на трудовия пазар;

  • формират групи с безработни и активно търсещи работа за мотивация и поддържане на социалните им способности и контакти, за групови консултации, беседи и срещи с бъдещи работодатели, специалисти и други;

  • осъществяват дейности по професионално ориентиране, квалификация и преквалификация на безработните, както и на тези които подлежат за освобождаване;

  • поддържат функционирането на автоматизираната информационна система на местния трудов пазар;

  • извършват правна и консултантска дейност по време на заетостта и безработицата;

  • организират изплащането на парични обезщетения и социални помощи и финансират квалификацията и преквалификацията на безработни;

  • организират финансирането на активните мерки по заетостта;

  • осъществяват контрол на организациите по спазване на нормативните документи в областта на заетостта и безработицата;

  • осъществяват контрол на безработните за спазване на изискванията, условията и сроковете за получаване на парични обезщетения и социални помощи при безработица, както и на задълженията им по договори за професионална квалификация.

Наред с държавните институции на трудовия пазар у нас функционират и частни посреднически организации за съдействие на гражданите, които търсят работа, и за подпомагане на работодателите, които търсят работна сила.
Частните посреднически организации са обикновено явление на трудовия пазар в страните с развита пазарна икономика. Те извършват директна посредническа дейност между тези, които търсят работа, и тези, които търсят работници и служители.
Наред със специализираните посреднически организации съществуват и многофункционални организации, които допринасят за по-добрата организация и по-ефективното функциониране на трудовия пазар. Често това са:

  • временни организации за наемане на работници и служители;

  • организации, които пренасочват съкратени или временно освободени работници или служители;

  • организации, които подпомагат работниците и служителите да си намерят работа чрез умножаване на техните знания, повишаване на професионалната им квалификация или преквалификация, включително и средните, полувисшите и висшите учебни заведения;

  • организации, които обучават специалистите в предприятията за техниките на подбора и наемането на работници и служители;

  • организации, които обучават специалистите на техниките за оценяване на работниците и служителите и за определяне на потребностите от професионално квалификационното им развитие и израстване;

  • организации, които осъществяват набирането и подбирането на кандидати за свободните работни места от външния трудов пазар;

  • организациите, които подпомагат създаването на ефективни мотивационни системи и др.

За да се синхронизира взаимодействието между институциите и организациите на трудовия пазар, както и за да се повиши ефективността от неговото функциониране, в Конвенция 96 от 1949 г. МОТ препоръчва на своите членове да предвидят постепенното ликвидиране на платените бюра за наемането на работна сила, които имат търговска цел. Тяхното място да се заеме от системата на държавните служби по заетостта и/или от платени бюра по труда с търговска цел, поставени под непосредствен държавен контрол.
Ликвидирането на платените бюра по труда не трябва да става, докато на се създаде системата на държавните служби по заетостта. Що се отнася до организациите на трудовия пазар, които извършват платени услуги на трудещите и работодателите, то те:

  • подлежат на контрол от страна на компетентния орган на властта;

  • получават годишен лиценз за своята дейност, който се възобновява по преценка на компетентния орган на властта;

  • могат да изискват само такива суми и разходи, които са предвидени в тарифата, определена от компетентния орган на властта;

  • могат да устройват на работа или да набират трудещи се за работа извън пределите на страната, само когато са получили разрешение за това от компетентния орган на властта и по условията на действащото законодателство.

Структурата на институциите и организациите на трудовия пазар в страните на Европейския съюз дава основание да се счита, че въпреки развитата система от обществени служби по заетостта съществува и разгърната мрежа от организации за платени услуги за тези, които търсят работа и работна сила. Това се свързва с потребността от създаването на такива условия на трудовия пазар, които ще осигурят всички видове услуги за тези, които търсят работа, и на търсещите работна сила, както и конкурентна среда, създаващи възможност за повишаване на тяхното качество.
Режимът за създаване на частни организации за посредническа дейност на трудовия пазар, който съществува у нас, съответства на принципите, защитавани от МОТ. В съответствие с действащата нормативна уредба посредническа дейност при информиране и наемане на работа може да се извършва освен от държавните организации на трудовия пазар и от физически и юридически лица, регистрирани по Търговския закон, а така също и от организации на работодатели, регистрирани по българското законодателство като организации с идеална цел, в чийто предмет на дейност изрично е предвидено извършване на посредническа дейност при информиране и наемане на работа в страната и в чужбина. Тази дейност може да се извършва срещу заплащане по договаряне между страните. За тези, които търсят работа, са определени максимални размери на платените услуги:

  • за предоставяне на информация за свободни работни места-до 5 на сто от минималната работна заплата за страната;

  • за посредничество при сключване на трудов договор-до 25 на сто от получената първа месечна заплата за заетото работно място.

Заплащането на услугите, оказани на работодателя, се уговаря между страните без ограничения.
Частна посредническа дейност може да се извършва само след регистрация в Министерството на труда и социалната политика.
При посредничеството за наемане на работа посредническите организации трябва да предоставят на лицата, които търсят платена заетост, информация за работните места и по-специално за:

  • изискванията, които те предявяват към подготовката, квалификацията и личностните качества на кандидата;

  • условията на труд;

  • предлаганото трудово възнаграждение;

  • социалното и здравното осигуряване и застраховане;

  • други специфични изисквания на работодателя.

При посредничество за наемане на работа в чужбина посредникът е длъжен да предостави информация и за действащото трудово законодателство на чуждата страна, както и за специфичните изисквания към кандидата, произтичащи от местното общо законодателство.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница