Трудът е един от четирите фактора на производството
Изтегляне 436.5 Kb.
|
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
- Навигация на страницата:
- Безработицата и развитието на трудовите пазари
- Основни насоки за развитие на трудовите пазари в страните - членки на ЕС, с оглед създаването на единен европейски трудов пазар
- Пазарът на труда в България - състояние и проблеми от гледна точка на бъдещето приобщавани към ЕО
- Търсене на труд - формална и неформална заетост
- Динамика на заетостта в България /хил.души
- Показатели 1990 г. 1991г.
- 1995 г. 1996 г. 1997 г.
- Показатели 1993 г. 1994 г.
- Обвързаност на политиката на трудовия пазар с макроикономическата политика
- Търсене на работна сила Професионална квалификация и преквалификация
Източник. Employment in Europe 1998, EC, 1998, Tables, 133-148 Безработицата и развитието на трудовите пазари Няколко индикатора характеризират състоянието на трудовия пазар от гледна точка на дисбаланса между търсене и предлагане на труд, като насочват към по-основните причини за този дисбаланс - равнището на младежката безработица, на дългосрочната безработица и на самозаетостта. Младежка безработица, дългосрочна безработица и самозаетост и заетост на непълно работно време в ЕС през 1997 г.
Източник. Employment in Europe 1998, EC, 1998, Tables, 133-148 Основни насоки за развитие на трудовите пазари в страните - членки на ЕС, с оглед създаването на единен европейски трудов пазар Основните моменти, които се очертават като водещи при оценка състоянието на пазарите на труда от гледна точка на започналото интегриране са: подобряване на възможностите за заетост; развитие на самостоятелна стопанска дейност; адаптивност; равни възможности. Пазарът на труда в България - състояние и проблеми от гледна точка на бъдещето приобщавани към ЕО Анализът на промените, извършени в сферата на трудовите отношения след началото на прехода в България, позволява да бъде направен изводът, че в страната е създаден трудов пазар, който представлява механизъм за пазарно балансиране на търсенето и предлагането на труд. Този механизъм за сега е много несъвършен и страда от редица недостатъци. Неговото подобряване както по отношение на инструментите, с които работи, така и като стратегии и политики, трябва да повиши ефективността му и да съдейства за доближаването ни до европейския трудов пазар. Трудовият пазар в България се характеризира от следните особености: трайно неравновесие между търсене и предлагане на труд; високо равнище и дълготрайност на безработицата; неравнопоставеност на младежите при първоначалното им влизане в трудовия пазар; слабо развиваща се самозаетост и стопанска инициативност; негъвкаво функциониране на трудовия пазар; недостатъчна целенасоченост на програмите по заетостта и безработицата и неоценяване на тяхната ефективност; слабо прозрачност на процесите в пазара на труда; висок дял на неформална, нерегистрирана или частично регистрирана заетост. Предлагането на труд, предопределено от демографските показатели, показва, че въпреки спада на общия брой на населението, в неговата структура делът на хората в трудоспособна възраст не е намалял и предопределя високо предлагане. Пресата върху трудовия пазар се засилва и от активното участие на пенсионерите и предлагането на труд при търсене на допълнителен източник на доход към ниските пенсии и от включването на учащите се и на хора подтрудоспособна възраст. Източник: Статистически справочник, НСИ, 1994, с.52; 1997, 8-9; 1992, с.23; 1997, с.8. Търсене на труд - формална и неформална заетост Заетостта в частния сектор за сега не смогва да абсорбира освободената работна сила от държавния, в резултат от което неравновесието на трудовия пазар се запазва от началото на прехода. Динамика на заетостта в България /хил.души/
Източник: Статистически справочник, НСИ, 1997, 38-39, 1994, 82-83 Доколкото развитието на частния сектор е основната алтернатива за създаване на нови работни места и заетост, неговата структура представлява интерес от гледна точка на секторното преразпределение на работната сила. Данните показват, че в този сектор тя е съсредоточена преди всичко в отрасъла “Услуги” и по-точно в “Търговия” и “Хотелиерство”, “Транспорт” и “Финанси”. Малките и средните предприятия, за които също се предполага, че ще бъдат гръбнака на заетостта в условия на пазарна икономика, засега все още се развиват плахо. По данни на Агенцията за малките и средните предприятия общият им брой възлиза на 695 000 с около 90 000 души заети.Малките и средните предприятия са все още сравнително ограничен източник на работни места. В 94% от тях е зает по един човек, т.е. това са еднолични фирми, в които не се наемат работници или се използва семеен труд. Източник: Текуща икономическа конюнктура, месечен бюлетин, НСИ, септември 1998 г. Частният сектор не ползва преференции по отношение както на монетарната, така и на фискалната политика. Известни насърчителни мерки за този вид предприятия се предвиждат в Закона за заетостта в случай, когато в тях се наемат безработни лица. България - заетост в частния сектор по отрасли
Източник: Статистически справочник, НСИ, 1998 г. Самозаетостта засега представя само около 10% от заетата работна сила. Сравняването й с размера на самозаетостта н страните от ЕС показва значителни резерви на този вид заетост като източник на работни места, респ. На икономически растеж. Проблемите на самозаетостта засега произтичат от все още неоформената структура на икономиката и неясните основни стопански субекти. В такава среда за малките еднолични фирми е трудно да намерят стопански ниши, където могат да работят ефективно. Бюрократизацията и корумпираната административна система също създава проблеми пред ефективност и обезсърчава инициативността им. Може да се направи извода, че в известна степен високото равнище на безработицата се дължи на структурната безработица и в този случай вниманието би трябвало да се насочи към не достатъчно гъвкавата система за привеждане на равнищата на работната сила в адекватност към работните места. Това може да бъде постигнато чрез повишавани на синхрона между обучението и преквалификацията на работната сила и процесите на преструктуриране в страната. Обвързаност на политиката на трудовия пазар с макроикономическата политика Успешната политика в пазара на труда е неразривно свързана с цялостната макроикономическа политика. Макроикономическите фактори въздействащи върху трудовия пазар имат много силно влияние за неговото равновесие. Съществен проблем на прехода в България наред с непостигането на обществен консенсус за реформите и за тяхната последователност е и липсата на единна икономическа стратегия за промените, в която отделните сегменти да бъдат обвързани. В резултат от това в преобладаващата част от този период действията за реформиране бяха реакции на ситуации - икономически, политически и социални, и в много по-малка степен стратегически действия, насочени към трайни пазарни ефекти. Опит за обвързване на измененията и изграждане на краткосрочен план за промени представлява програма “България - 2001”. В нея макроикономическите ефекти към пазара на труда се свързват с инвестиционна политика, която да създаде нови работни места и търсене на работна сила. Очертаните насоки на фискалната политика би трябвало също да играят ролята на фактори, стимулиращи разкриването на работни места и търсенето на труд. Добрите намерения на програмата обаче биха се реализирали, ако зад нея се създаде и национален плат по заетостта и безработицата, който да обвърже в конкретни действия и цифри инвестиционната политика с търсенето на труд, фискалната политика и насърчителните ефекти към самозаетост и към разширяване на заетостта. * * * Проблемите на трудовият пазар в България не се различават съществено от тези на страните в ЕС. Различията са в равнището, на което тези проблеми възникват, и в приоритетите, които се поставят като стратегически на този етап на развитие. Например проблемът за балансираността на трудовите пазари е общо европейски, но начините за неговото решаване са различни - страните от ЕС поставят акцента върху новите технологии и преквалификацията на работната си сила като фактори на растежа. Тези приоритети са от значение и за България, но при ниското равнище на производство и все още крехката икономическа стабилизация стратегическите цели по отношение на балансираността на пазара на труда са насочени повече към създаване на работни места, които да поемат “излишната” работна сила, дори и с риск за нейната деквалификация. Възможностите на България да бъде равностоен партньор по отношение на единния европейски трудов пазар са големи при положение, че тя не се затваря в своите трудови проблеми, а се опитва да ги реши като следва неговите приоритети. Приложение Търсене на работна сила Професионална квалификация и преквалификация Литература І. Икономика на труда - Д.Шопов; Л.Стефанов; М.Паунов - 1997 г. ІІ. Статистически справочник, НСИ - 1992, 1994, 1997 г. ІІІ Статии: “Изменения в трудовия пазар в процеса на отварянето и растежа на българската икономика” - Саваш Йозиолдаш - Проблеми на труда`92 “Насоки за усъвършенстване регистрирането на информацията в бюрата по труда” - ст.н.с. Костадин Леков - Проблеми на труда`94 “Сегментацията на пазара на труда - неизбежност или необходимост” - д-р Елка Димитрова - Икономика`94 “Модернизиране на европейския трудов пазар” - д-р Елка Димитрова - Проблеми на труда`98 “Политики на пазара на труда” - д-р Мариана Керемидчиева - Проблеми на труда`98 “Структурната реформа и проблемите на трудовия пазар” - д-р Дянко Минчев - Проблеми на труда`96 “Пазарът на труда и цената на работната сила” - ст.н.с. Тодор Дудов - Проблеми на труда`93 “Създаването на единен европейски трудов пазар и присъединяването на България към него” - ст.н.с.д-р Искра Белева - Икономическа мисъл`99 “Параметри на създаващия се пазар на труда в България и възможностите за ефективното му функциониране” - ст.н.с.д-р Искра Белева - Bulg.quart.`92 “Пазара на труда в България: краткосрочна перспектива за неговото развитие” - ст.н.с.д-р Искра Белева - Икономическа мисъл`96 Изтегляне 436.5 Kb. Сподели с приятели:
|