Формиране на трудовия пазар

Пазарът на работната сила е икономическото пространство, в което се намират и преговарят лицата, търсещи платена или по-добре платена заетост, и лицата или организациите, които търсят работна сила. Тъй като този процес изисква определена институционална инфраструктура, трудовият пазар може да се разглежда като съвкупност от правни норми, принципи, правила, изисквания, процедури, институции и организации, осигуряващи намирането на предпочитаната работна сила, а така също и на желаната платена заетост.

• 
  физически лица, които са склонни да заменят част от своето свободно време, за платена заетост;
  
• 
  физически или юридически лица, които търсят да наемат работници или служители с определена подготовка и квалификация;
  
• 
  определена институционална структура /законови и подзаконови нормативни актове/, която ще направи възможно ефективното взаимодействие между тези, които търсят платена заетост, и търсещите работници и служители;
  
• 
  определена инфраструктура /институции и организации на национално, регионално или местно равнище/, която да помогне на търсещите платена заетост или работна сила да реализират своите намерения.
  

1. 
   освобождаването на човека, превръщането му от безправно същество в юридически свободна личност;
   
2. 
   липсата на достатъчно средства за препитание у определена част от икономически активните лица, което ги принуждава да търсят платена заетост;
   
3. 
   наличието на свободен капитал, който е готов да поеме риска за организиране на производство.
   

• 
  централното определяне на професии и назначаването на работа от централни и местни власти без право на избор от съответните лица;
  
• 
  закрепостяването на хората към определено място в един единствен град и село;
  
• 
  забраната за упражняване на самостоятелни и свободни професии и занаяти и за развиване на всякакъв частен бизнес на индивидуални и колективни начала;
  
• 
  класово-партийната, политическата, религиозната, етническата и дори половата дискриминация на едни хора за сметка на други при професионалното третиране и израстване;
  
• 
  затварянето на трудовите и индустриалните отношения пред западния свят;
  
• 
  липсата на действителни материални стимули и мотивации, широкомащабното прилагане на морални стимули, имащи повече партийно-пропаганден обхват и ефект;
  
• 
  забраната за работа на Запад по свободен избор и воля;
  
• 
  забраната за наемане на чуждестранни лица с изключение на политическите емигранти в страната;
  
• 
  липсата на реална конкуренция сред кандидатите за едни или други професии и работни места;
  
• 
  липсата на фактическа и свободна мобилност на работната сила в страната, отделните региони и градове;
  
• 
  липсата на информация, консултация и фактическо участие на работещите в управлението на предприятията;
  
• 
  липсата на сдружаване и колективно трудово договаряне; отсъствието на действителни и свободни асоциации на работодатели;
  

• 
  приключването на агонията на тоталитарния режим, в резултат на което през 1989 г. настъпи окончателния му колапс в страната и света. Това разчисти пътя за завой в развитието на трудовите и индустриалните отношения, като ги изведе от 45-годишния застой и централно- плановата закостенялост и осигури благоприятен политически климат за формиране наченките на един действителен и действителен и свободен трудов пазар в страната;
  
• 
  разработването и въвеждането на програмата за икономическа реформа и трансформация в страната от февруари 1991 година. Тя създаде необходимите предпоставки, механизми и инструментариум за пазарно-икономически преобразувания в социално-икономическия живот на страната като цяло и в системата на трудовите и индустриалните отношения в частност;
  
• 
  възраждането и развитието на частния сектор, който се явява съществен и най-съществен агент - участник в съвкупното и индивидуалното търсене на труд, предлаган на свободния трудов пазар;
  
• 
  либерализирането на редица области и особено на търговската система, валутно-финансовия режим, банковото и застрахователното дело, фискалната система, капиталовия пазар и инвестиционния процес, които имат пряко отношение към формирането и развитието на трудовопазарните отношения в страната;
  
• 
  асоциирането на страната към Европейския съюз /ЕС/ и свързаните с това първи стъпки на хармонизация и адаптация на трудовото законодателство в страната;
  
• 
  организираната и неорганизираната миграция от страната към чужбина, както и от чужбина към страната;
  
• 
  отварянето на страната пред чуждестранни преки и портфейлни инвестиции;
  
• 
  възникването и развитието на потребност от пазарни стимули за всички и юридически лица - закономерни участници в универсалния процес на труда, производството, спестяването и инвестирането-процес, без който е немислимо съществуването и трудовата реализация на лицата;
  
• 
  обективната и закономерна необходимост от диференциация на трудовото възнаграждение, без която се обезсмислят всякакви стимули и мотивации;
  
• 
  рухването на мита за пълната заетост при предишния режим, възникването на безработицата и нейното увеличаване във всичките й форми в постсоциалистическия период.