Трудът е един от четирите фактора на производството


Защита на националния трудов пазар



страница18/21
Дата12.03.2022
Размер436.5 Kb.
#113873
ТипДоклад
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
PAZAR NA TRUDA
Свързани:
KULTURNO POZNAVATELEN TURIZYM
Защита на националния трудов пазар

Всяка страна, която има проблеми при осигуряване заетостта на икономически активното си население, заедно с всички други мерки за тяхното разрешаване използва и защита на националния трудов пазар.


Тези проблеми у нас възникват реално през 1992 - 1993 г., когато са предприети и първите мерки за защита на националния трудов пазар. Те намират израз във въвеждането на разрешителен режим за работа на чужденци.
За да може един чуждестранен гражданин да работи у нас, той трябва да има разрешение за това.
Разрешението за работа е официален документ, с който се разрешава на гражданина на друга страна да работи в България през определен период, на конкретно работно място или да заема конкретна длъжност при определен работодател и в определено населено място. То се издава от Министерството на труда и социалната политика за работа, изискваща специализирани знания и умения, които у нас съответстват на средноспециално или на по-високо образование, както и за професионален опит, не по-малък от годините, необходими за придобиване на съответното образователно равнище.
Условията, при наличието на които може да си издава разрешение за работа на чужденец, са дефинирани изчерпателно от правителството. Това може да става само в случаите, когато:

  • трудовият пазар не предлага подготвено местно лице за съответната работа и за нея няма кандидат - български гражданин, който желае да бъде обучен в страната и в чужбина за извършването на работата или за наемането на длъжността;

  • броят на чуждестранните граждани, които работят при дадения работодател, не надвишава 10/100 от средно списъчната численост на персонала за предходните 12 месеца на наетите по основни трудови договори български граждани и чужденци с приравнени на тях права;

  • работодателят е заявил пред бюрото по труда по место работа и поне в едно централно и местно средство за масово осведомяване потребността от работник или служител със съответната професионална квалификация един месец преди подаването на искането за издаване на разрешение за работа на чужденец в България;

  • работодателят е посочил поименно работещ при него български гражданин, който ще бъде обучаван от чуждестранния работник или служител за изпълнение на същата работа или за заемане на същата длъжност;

  • резултатите от медицинските изследвания не сочат основание за нетрудоспособност на чужденеца за срока на трудовия договор;

  • чуждестранния гражданин е в трудоспособна възраст, която се изисква от нашия Кодекс на труда.

Извън общия ред разрешение за работа на чужденци в нашата страна могат да се издават на:

  • чуждестранни граждани, чиято заетост на територията на страната произтича от изпълнението на международни договори, които са сключени от нашата страна;

  • учени и дейци на културата с международна известност, които не са български граждани;

  • висши ръководни кадри на организации, създадени от чуждестранни юридически лица на територията на нашата страна;

  • специалисти на чуждестранни организации, които трябва да работят в нашата страна във връзка с договорен монтаж, пуск и ремонт на вносни машини, апарати и съоръжения;

  • специалисти на чуждестранни организации, които са изпратени на работа във връзка с окачествяване на договорена продукция, която се произвежда на ишлеме в нашата страна;

  • лицата, които участват за придобиване статут на бежанец, но само за заетост до три месеца, при условие че процедурата за придобиване на статут на бежанец продължава повече от три месеца / предложението се прави от Националното бюро за териториално убежище и бежанците/.

Изчерпателно се регламентирани и случаите, когато не се изисква разрешение за работа на чуждестранни граждани в нашата страна. Това се отнася за:

  • лица с разрешено постоянно пребиваване в страната, с предоставено право на убежище или с признат статут на бежанец;

  • лица, които са акредитирани официално в Министерството на външните работи на РБългария, както и на кореспондентите на чуждестранните средства за информация;

  • членове на екипажите на български кораби;

  • лица, регистрирали стопанска или друга дейност в нашата страна съобразно действащото законодателство, когато за участието им в регистрираната от тях дейност те не получават възнаграждение в пари или в натура;

  • чуждестранни специалисти, пребиваващи в нашата страна по силата на международни договори за оказване на правна, финансова, експертна и друга помощ на български държавни институции, с които не са в трудовоправни отношения;

  • ръководители на търговски представителства или на клонове на чуждестранни организации;

  • студенти в чуждестранни висши учебни заведения за заетост до шест месеца във връзка с провеждане на учебна практика;

  • студенти и ученици в чуждестранни висши учебни заведения и професионални училища за ваканционна заетост до три месеца за една календарна година по международен обмен;

  • свещенослужители за упражняваната от тях религиозна дейност, ако имат разрешение за това от Дирекцията по вероизповеданията на Министерския съвет.

Този режим за защита на нашия национален трудов пазар в основни линии е близък до защитните режими, които се използват в редица други страни. Неговото основно предназначение е не да затвори границите за използването на чуждестранна работна сила, а преди да се пристъпи към наемането на чуждестранни работници и служители, да се изчерпят възможностите за задоволяване на потребностите от платена заетост на нашите граждани. Характерно за него е и това, че но общо основание у нас могат да се допускат само много добре подготвени работници и служители, притежаващи високи професионални умения, които са дефицитни в момента.




Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница