1. Балансираща политика. Тя се занимава както със задачите по предотвратяване възникването на структурни неравновесия, така и с отстраняването им. За целта се използват следните механизми на въздействие:
трудово посредничество, трудови и професионални консултации;
политика за запазвани и създаване на работни места;
политика, ориентирана към т. нар. проблемни групи.
2. Организационна политика. Тази политика е необходима за решаването на един специфичен проблем, а именно: проблема за разпределението на производствената печалба между участващите в производството фактори.
С цел преодоляване на конфликтите и конфликтните ситуации ре разпределението организационната политика на пазара на труда принципно се свежда до:
преговори и споразумения между непосредствено участващите в конфликта, т.е. колективен договор;
преговори и споразумения между участващите в конфликта с помощта на неучастващи в конфликта посредници, т.е. вземане на свободно решение от участващите в конфликта чрез приемане предложението на посредническата страна;
решаване на конфликта с помощта на неучастващи в него институции /помирители или държавни институции/ при по-голямо или по-малко участие на противоположните страни от конфликта в процеса на дискусиите.
