Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu

ГЮЛ: Кадиииир! Ставай вече! Хайде..!

КАДИР: ( Става със страх.) Какво стана? Какво става ?

ГЮЛ: Нищо не става .

КАДИР: Ти ли си ?

ГЮЛ: Защо се уплаши?

КАДИР: Сънувах. Изхвърляха ни от къщи. Майка заедно с децата са легнали под грейдера и така се противопоставят. Ти пък си се качила на покрива и казваш , че ще се подпалиш.

ГЮЛ: Наемателите не ги изкарват с грейдер.

ГЮЛ: Снощи защо не дойде?

КАДИР: Бях се унесъл в работа . И какво да видя боядисъл съм салона. И после се свих тук и заспах.

ГЮЛ: Ако не си си отспал, поспи още малко.

КАДИР: Колко е чаъст?

ГЮЛ: Наближава дванадесет часа.

КАДИР: Вай, бе !

ГЮЛ: Виж донесла съм ти нещо ...И чая след малко ще бъде готов.

КАДИР: Да измия лицето си. ( Става, отива в банята.)

(ГЮЛ прибира наоколо. Влиза КАДИР. ГЮЛ отива в кухнята и се връща с две чаши чай.)

ГЮЛ: Снощи изобщо не можах да спя.

КАДИР: ( Взема чая който му подава ГЮЛ.) Да не би да си чакала на покрива с тубата бензин ?)

ГЮЛ: Не се подигравай с мен. Разбрах, че не съм се отнесла справедливо с теб.

КАДИР: Няма нищо....

ГЮЛ: Като не те намерих до себе си и една нощ даже ми стигна за да се осъзная.

КАДИР: Значи така !

ГЮЛ: Извинявам се за това, че исках от теб да извършиш невъзможни неща.

КАДИР: Госпожо, не приемам извиненията ти.

ГЮЛ: Прав си като не приемаш извиненията ми.

КАДИР: Аз мисля обратното.

ГЮЛ: Не разбрах.

КАДИР: Да ти беше права. Като една майка , ти беше права да мислиш за децата си, за семейството си. Всъщност ти трябва да ме извиниш.

ГЮЛ: Кадир ти какво говориш?

КАДИР: Само защото се уплаших и затова се противопоставих. А всъщност ти искаше това заради семейството ни.

ГЮЛ: Значи вече не си ядосан и не ми се сърщиш ?

КАДИР: Неоснователно съм ти се ядосал и затова моля те да ме извиниш.

ГЮЛ: Даже и на цена да попаднем в затовра, така ли ?

КАДИР: Един баща, ако трябва заради децата си и в затвора може да попадне. Ако трябва може и доктор да стане. Погледни само за един ден колко пари сме спечелили ? Донеси докторската престилка.

ГЮЛ: Не!

ГЮЛ: Ти не можеш да работиш като доктор.

КАДИР: Ще видиш дали мога или не мога. Аз съм със средно образование. Чета вестници, книги. По малко разбирам и от човешката психика. Махни този поднос.

ГЮЛ: Но...

КАДИР: Побързай! Не спирай! Кой знае може би сега някой болен се качва по асансьора. Първо махни от тук този поднос.

(ГЮЛ объркана взема подноса и го занася в кухнята. Връща се.)

ГЮЛ: Още един чай ?

КАДИР: Остави сега чаят ! Облечи си престилката. Приготви се. Като моя секретарка трябва да се стегнеш и да изглеждаш добре. ( ГЮЛ е объркана. Обличат престилките си. На вратата се звъни.) Гюл , съвземи се ! Не се вълнувай! Отвори вратата !

ГЮЛ: (Отваря вратата) Заповядайте.

МУСТАФА: (Със страх и безпокойство влиза вътре и затваря вратата.) Аз....

ГЮЛ: Заповядайте ?

МУСТАФА: Къде е докторът? Искам да го видя.

ГЮЛ: Една минутка. Вие заповядайте тук. (Води го към салона). Моля Ви седнете.

КАДИР: (Провиква се от вътре). Кой е дошъл?

ГЮЛ: Един болен.

КАДИР: Приемете го в салона.

ГЮЛ: Вече е в салона господин докторе.

МУСТАФА: За бога дайте ми една чаша вода.

ГЮЛ: Ако желаете може и чай да Ви дам.

МУСТАФА: Вода, вода. ( ГЮЛ влиза в стаята си. МУСТАФА със страх приближава към прозореца. Старае се да не го видят и така със страх поглежда от прозореца.) Ай, ай !

ГЮЛ: (Към КАДИР) Беше поискал вода. Да изпие водата и да си замине.

КАДИР: Защо да си отива ? Ще го прегледам. Ще му взема парите. Ще наемем къщата.

ГЮЛ: КАДИР страхувам се. Мъжът е някак особен. .. Като че ли се страхува от някого. Нещо като откачен е.

КАДИР: Може би бяга от Азраил (Архангел). Но, много добре! Много добре! Дай му вода. После го покани вътре. Не се бави!

(ГЮЛ занася на МУСТАФА чашата с вода .)

МУСТАФА: (Взема водата и я изпива.) Благодаря.

ГЮЛ: Доктора Ви очаква.

(МУСТАФА отпред, ГЮЛ отзад, така влизат при КАДИР).

КАДИР: Заповядайте господине. Добре дошли.

МУСТАФА: Добре заварил.

КАДИР: Седнете. Как се казвате?

МУСТАФА: Името ми ... Името ми е Мустафа.

КАДИР: Господин Мустафа, от какво се оплаквате?

МУСТАФА: Оплакване ли ?

КАДИР: Да. Зашо дойдохте тук?

МУСТАФА: Защо дойдох тук ли?

КАДИР: Моля Ви не се безпокойте. В сигурни ръце сте.

МУСТАФА: Да се надяваме.

КАДИР: Изглежда се страхувате от нещо ? Няма никаква причина да се страхувате. Успокойте се. Облегнете се назад и се отпуснете . Да така ... Сега кажете какво Ви измъчва?

МУСТАФА: Ами ако дойде някой ?

КАДИР: Кой може да дойде ?

МУСТАФА: Ами ако някой влезе от вратата ?

КАДИР: Ако някой влезе, ще чака редът си.

МУСТАФА: Дали ще чака ? Ами ако влезе тук ?

КАДИР: Тук не може да влезе. Секретарката ще ги принуди да чакат. Доколкото разбирам искате на саме да се видим. Така ли ?

МУСТАФА: Да така е . Не вземайте тук никого. Господин докторе нека никой да не зане , че съм тук.

КАДИР: ( Не може да си обясни, но въпреки това отваря вратата и казва на ГЮЛ) « Госпожо ГЮЛ никой да не влиза тук»

ГЮЛ: Както желаете господин докторе.

КАДИР: (Затваря вратата.) Моля .. кажете сега.. За да може се отпуснете, ако искате можем да говорим за незначителни неща.

МУСТАФА: Да.. да говорим.

КАДИР: В Истанбул къде оставате?

МУСТАФА: В Таксим в един хотел.

КАДИР: А тук как дойдохте?

МУСТАФА: Със самолет.

КАДИР: Със самолет ли?

МУСТАФА: По земен път много време отнема. А така със самолет, за нула време и сте тук.

КАДИР: Сега Вие от Таксим до Османбей със самолет ли дойдохте ?

МУСТАФА: Дойдох с такси. До тук самолет има ли ? От къде излита?

КАДИР: ( Уж се шегува.) Още няма полети. (Става сериозен). Господин Мустафа вие от къде дойдохте със самолет?

МУСТАФА: От Измир дойдох в Истанбул.

КАДИР: Сега вече е друго. Вие от Измир ли сте?

МУСТАФА: Не, аз съм от Анталия.

КАДИР: Какво правихте в Измир?

МУСТАФА: Господин докторе защо ме питате за тези неща ?

КАДИР: За да се отпуснете. Нали вече сте по-добре?

МУСТАФА: Не , несъм.

КАДИР: Тогава още малко да разговаряме, че да се успокоите. Искате ли да разговаряме ?

МУТАФА: Ако ще ми се отрази добре нека разговаряме.

КАЛИР: Ще се успокоите.

МУСТАФА: Такива неща не ме питайте. Няма да се успокоя.

КАДИР: Добре тогава . Защо дойдохте в този лекарски кабинет?

МУСТАФА: Аз не знам какво ми е. Вие ми кажете какво ми има. Затова дойдох при Вас. Каква е болестта ми? Сърцето ми е здраво. Здрав съм като животно. В хотела петнадесет етажа ги изкачвам за пет минути. Като коза съм. Тогава какво ми е?. Намерете каква е болестта ми! Закостеняване има ....Мазоли имам...Температура имам. Тогава аз от какво съм болен? В Измир отидох при трима доктора. В Анталия не остана доктор при когото да не съм отишъл. Или докторите знаят, пък не искат да ми кажат....

КАДИР: По нечия препоръка ли дойдохте тук?

МУСТАФА: Никого не съм питал. Като видях табелата и влязох. Моля Ви кажете ми, какво ми има? Прегледайте ме.

КАДИР: Легнете, нека Ви прегледам.

МУСТАФА: Не, не мога да легна. Болят ме костите, после не мога да стана. Имам болки. Прегледайте ме накрак пред прозореца.

КАДИР: (Учуден) Пред кой прозорец?

МУСТАФА: Прозореца гледащ към улицата. Нека да има светлина. Прегледай ме на светлина.

КАДИР: Добре.

КАДИР: (Опипва с ръце). Тук има ли болка ?

МУСТАФА: (Незабелязано гледа навън). Няма.

КАДИР: Ами сега ?

МУСТАФА: И от тази страна няма болки. Господи къде отидоха ?

КАДИР: Добре. Сам ми покажи .

МУСТАФА: Може би по-горе. Над Вас колко етажа има? Извади главата си и погледни.

КАДИР: Къде да погледна ?

МУСТАФА: Как така къде да погледна? В небето.

КАДИР: ( Поглеждайки навън). Господи...

МУСТАФА: Какво видя?

КАДИР: Има слънце.

МУСТАФА: Само това ли видя ?

КАДИР: Не. Видях, че слънцето разговаря с луната. Ти подиграваш ли се с мен?

МУСТАФА: Млъкни, не говори, докторе ти да не си дете? Това е въпрос на живот и смърт.

КАДИР: Какво означава това ?

MУСТАФА: Има ли оръжие?

КАДИР: Аз нямам никакво оръжие.

МУСТАФА: Не в теб! Горе има ли оръжие ?

КАДИР: Не разбрах.

МУСТАФА: Напълно нормално е човек да има оръжие. Да има и заглушител. Аз ако погледна от тук, това оръжие със заглушител може да ме уцели. И тогава каквото ще се случи , ще бъде върху мойта глава. Сега разбра ли докторе ? Може ли да се обадя ?

КАДИР: Заповядайте в кабинета.

МУСТАФА: (Влизат в офиса). Лично ще разговарям..

(Кадир затваря вратата и излиза навън. Мустафа набира телефонния номер).

ГЮЛ: КАДИР страхувам се.

КАДИР: Да, той е един особен мъж . И все пак ти не се страхувай. Аз съм тук. Мене така ме осени . Този мъж е много богат. Мълчи!

ЖЕНСКИ ГЛАС: (От телесекретара) След сигналът оставете вашият месаж . В най-скоро време ще Ви се обадя. (Сигнал.)

МУСТАФА: Щяха да ме убият. Отскубнах се от ръцете им и се скрих в един лекарски кабинет. Те са пред блока. Заклещих се тук и така останах. Пак ще ти се обадя.(Затваря телефона. Отваря вратата.) Господин Докторе.

КАДИР: Разговаряхте ли ?

МУСТАФА: Да. Какво ми има?

КАДИР: Но така не може. Влезте вътре. (Заедно влизат в стаята за преглед). Седнете. Правилно ми отговорете, че да можем да открием заболяването Ви. Разбрахме ли се ?

МУСТАФА: Добре. Госпожата нека излезе навън. Може да има някакви специални лични положения.

КАДИР: Госпожа Гюл Вие излезте навън. (ГЮЛ излиза обезпокоена). Вижте предварително да Ви предупредя. Моята цена за преглед е сравнително висока.

МУСТАФА: Това няма никакво значение.

КАДИР: После не искам да чувам възражения.

МУСТАФА: Че защо да възразявам? Пари имам. Каквато и сума да искате ще си платя. Стига да откриете заболяването ми. (Изважда от джоба си цяла пачка с пари. Поглежда ги и ги подава на КАДИР.) Приемете ги като аванс. Вземете, вземете ги.

(КАДИР с недоумение вземе парите. Кани се да излезе.)

МУСТАФА: Господин докторе къде отивате ?

КАДИР: Такова. Ще ги дам на госпожа ГЮЛ. Вие през това време съблечете сакото и ризата си. (Излиза).

(КАДИР в ръцете с парите отива при ГЮЛ. И тя е объркана. КАДИР й подава парите и й прави знаци да мълчи. ГЮЛ с радост и обърканост, безшумно брои парите. Двамата от радост подскачат, прегръщат се. Това продължава известно време и двамата не разговарят. КАДИР отново влиза вътре, ГЮЛ вдига ръцете си нагоре и отправя в небето своята молитва.)

КАДИР: Готов ли си ?

МУСТАФА: Готов съм докторе. Дадох Ви всичките си пари, които бяха в мен. (Изважда една чекова книжка и я показва на КАДИР.) Виж това. Ще ти дам колкото искаш пари, стига да ми разрешиш да остана тук. (стига да ме държиш тук).

КАДИР: Не разбрах. Как така да останеш тук ? ( Как да те държа тук )?

МУСТАФА: Днес, утре, в други ден....колкото искаш ти , толкова да остана тук. Само да намериш болестта ми. Изобщо да не излизам навън. В края на карищата ще намериш болестта ми. Ако намериш болестта ми ще ти дам много, много пари. Ще ти взема каквото поискаш. И през нощта ще оставам тук. Ето на това лего ще се свия. Хляб, вода не искам. Три дни, пет дни, една седмица. Все ще бъда тук . Стига само.....Парите, които ще ги дам за хотел , по-добре на теб да ти ги дам.

КАДИР: За хотела колко пари плащаш?

МУСТАФА: Давам двеста долара . За една нощ. Десет дни ако остана това прави две хиляди долара. Защо да ги давам на тези негодници? Зле ли ще е да ти дам две хиляди долара? Виж имаш и разходи с боядисването. Ще ти са от принос.

КАДИР: Работата се поизмени. ( Пресмята).

МУСТАФА: Докторе остави сметките....За всяка вечер ще ти давам по двеста долара. Нека да нощувам тук. (Пак показва чековата си книжка.) Виж. Ще я попълня и подпиша, а ти само ще отидеш и ще изтеглиш парите. Ще напиша името ти, даже и секретарката ти ще може да изтегли парите.

КАДИР: Досега не ми се е случвало такова нещо.Това е невъзможно.

МУСТАФА: Разбира се, че е възможно . Ей тука ще легна. Кълна се , че звук няма да издам.

КАДИР: Ами ако дойдат други мои пациенти ? Не бих желал да те видят тук така да си лежиш.

МУСТАФА: Ще се скрия. Никой няма да ме види.

КАДИР: Няма да се видиш така ли ?

МУСТАФА: Ще правя каквото кажете.

КАДИР: Разреши ми малко да си помисля.

МУСТАФА: Помислете си господин докторе. Лошо ли ще е ? Не отхвърляйте толкова пари! Ще ми направиш голямо благо и добро. Ще спасиш живота ми. Ще намериш болестта ми нали.

КАДИР: Ами ако не я намеря ?

МУСТАФА: Тогава ще ти кажа «Да си жив и здрав» и ще си отида.

КАДИР: Няма ли да искаш обратно парите си ?

МУСТАФА: Няма да ги искам. В хотела връщат ли на някого парите обратно, че и ти да ми ги върнеш.

(КАДИР излиза и затваря вратата).

ГЮЛ: Кадир, чух всичко. В тази работа има нещо нередно ?

КАДИР: И на мен ми се стори някак особенно това положение . Но.... Той ще приеме всичко каквото му кажем. Защо да не пробваме?

ГЮЛ: Значи намериха се парите за пренасянето ни.

КАДИР: (Радва се ). Помисли си и за парите, които ще вземем. Ще свършат проблемите ни.

ГЮЛ: Но господин Тургут всеки момент може да дойде.

КАДИР: Ще го скрием. Вътре в гардероба. Ако пренощува пет нощи , това прави голяма пара. Помисли си само хиляда долара.

ГЮЛ: Ами през нощта?

КАДИР: Аз може да оставам при него. Ти ще си ходиш в къщи и ще идваш на следващата сутрин.

ГЮЛ: Ами боядисването?

КАДИР: Ще боядисаме. Все ще намерим някакъв начин и ще боядисаме. Той да не се усъмни. Да отида и да разговарям с него.

ГЮЛ: Кадир, много се страхувам.

КАДИР: Не се страхувай! Вярвай ми! Какво са казали «докато човек не влезе в трудно положение, помоща не ще пристигне» Ето това е «спешната помощ» ( Влиза вътре). Виж! Да си кажем всичко още от начало. Ще останеш тук пет дни. И за това ще ми дадеш хиляда долара. Разбрахме ли се ?

МУСТАФА: Добре.

КАДИР: Няма да влизаш в салона. Само тук ще стоиш.

МУСТАФА: Ами и до тоалетната ли няма да мога да ходя ?

КАДИР: Разбира се, че ще ходиш. Но ще ни се обаждаш. Ще ходиш до тоалетната и то не така често и когато си искаш. Може да има и други болни. Няма да се срещаш с тях.

МУСТАФА: Господин докторе , ако някой пита за мен и пред тях няма да се показвам.

КАДИР: Как така ако някой пита за мен ? Какво означава това ?

МУСТАФА: Аз така, ако случайно някой попита за мен.

КАДИР: Дал ли си адреса на някого?

МУСТАФА: Господин докторе как може да дам адреса? Аз казах ако някой попита за мен....Само като пример... И вие тогава може да кажете « Тук няма такъв човек».

КАДИР: Добре. Така ще направим. Сигурно и храна ще искаш?

МУСТАФА: Няма да стоя гладен я?

КАДИР: В съседния блок на партерния етаж има хубав ресторант, отвреме на време може там да отиваш и да се храниш.

МУСТАФА: Не! Не. По-добре да си остана гладен.

КАДИР: Но ресторанта не е на далеко.

МУСТАФА: Може някой да ме види. Някой от вашите пациенти. Не е нужно. Вие може да ми поръчвате по телефона. Разходите ще ги добавим към общата сума.

КАДИР: Разбрахме се. Не забравяй ! Няма значение по каква причина, ако ти кажем че трябва да се скриеш, тогава веднага ще влезеш в гардероба и там ще се скриеш. Разбра ли ? Даже не трябва и да дишаш.

МУСТАФА: Добре.

КАДИР: Като ти кажа «скрий се» какво ще направиш?

МУСТАФА: Ще вляза в гардероба. Няма и да дишам.

КАДИР: Защо ще се скриеш? Защото тук не е болница! Ако ме заловят, тогава ще ми отнемат правоспособността за упражняване на лекарската ми професия. Разбрахме ли се ?

МУСТАФА: Разбрах. Кълна се, ще се скрия.

КАДИР: Скрий се !

(МУСТАФА веднага влиза в гардероба.)

КАДИР: Браво на теб! Може да излезеш. Излез де..!

МУСТАФА: ( С уплаха показва главата си). Кой дойде?

КАДИР: Никой не е дошъл.

МУСТАФА: Тогава ?

КАДИР: Пробвахме.

ГЮЛ: (Кабинетът на Доктор Ахмет. Заповядайте. Една секунда...( Подава слушалката на АХМЕТ...) От Германия.

КАДИР: (Поема слушалката). Заповядайте. Аз съм. Всичко е добре. Разчитайте на мен. Добре. Довиждане. (Затваря телефона).

МУСТАФА: Търсят ви даже от Германия.

ГЮЛ: Пациентите му.

КАДИР: Няма да се месиш в работата ни.

МУСТАФА: Добре.

(Отново звъни телефона).

ГЮЛ: (Вдига слушалката). Кабинетът на доктор Ахмет. Заповдайте. Една секунда. (Към КАДИР). Господин Халит.

КАДИР: (Идва) Господин Халит ли ?

ГЮЛ: Нашият бивол.

КАДИР: (Взема слушалката). Ало. Заповядайте. Моите уважения. Какво да правим ? Мъчим се да се сдобием с една нива. И аз съм като Вас господине. Бих изял своето месо, но не бих се доверил на касапина. Заповядайте. Как се казва? Тахсин бей. Написах името му. Кога ? Три часа ли? Удобно е. Ще напрвя всичко каквото трябва (каквото ми иде от ръки). Моите уважения....Добре, добре господине. Довиждане. (Затваря). В три часа ще приемем господин Тахсин. Човекът е бил персонален директор във фирмата на Халит бей. Нe забравяй!

ГЮЛ: Искаш ли Халит бей да те вземе като доктор във фирмата му.

КАДИР: От къде ги измисляш тези?

ГЮЛ: Виж колко те обикна.

КАДИР: Отвори вратата.

ТУРГУТ: Здравейте!

КАДИР: (Към МУСТАФА). Скрий се!

(МУСТАФА уплашен се скрива в гардероба. КАДИР съблича лекарската престилка.)

ГЮЛ: Заповядайте господин докторе.

ТУРГУТ: Но ти пак си облякла престилката .

ГЮЛ: Ще я изпера.

ТУРГУТ: Къде е майсторът КАДИР?

ГЮЛ: Вътре.

КАДИР: (Влиза). Добре сте дошли господин Тургут.

ТУРГУТ: Добре заварил. Имах работа наоколо. И рекох да се отбия.

КАДИР: Добре сте направили.

ТУРГУТ: Как върви ?

КАЛИР: Приключихме с първото замазване в салона.

ТУРГУТ: (Гледа) Много хубавооо. Внимавайте да не ме посрамитте. Сутринта Ахмет ме потърси.

КАДИР: Преди малко и мен ме потърси.

ТУРГУТ: Много е прецизен. (Влиза в стаята за прегледи). Тук не сте започнали боядисването.

КАДИР: Ще започнем.

ТУРГУТ: Тези обувки не ги оставяйте насред път.

КАДИР: Такова....

ТУРГУТ: Защо стоят тук на централно място ?

КАДИР: Животно!

ТУРГУТ: Какво каза ?

КАДИР: Госпожа ГЮЛ махнете ги от тук!

ТУРГУТ: (Минава в салона). Майсторе, ти на жена си госпожа ГЮЛ ли й казваш?

КАДИР: По време на работа , така е по-добре господин докторе.

ТУРГУТ: Чай няма ли ?

ГЮЛ: Веднага ще го запаря.

ТУРГУТ: Неее. Не. Пошегувах се. Имам толкова много работа. Пак ще се отбия. Приятна работа.

КАДИР: Довиждане.

ГЮЛ: Чакаме Ви и на чай.

КАДИР: Хей... ти.. излизай вече !

МУСТАФА: (Излиза) Кой беше този който дойде?

КАДИР: Който и ще да е. Ти защо питаш? Не трябва да ми задаваш такива неудобни въпроси! Разбрахме ли се ?

МУСТАФА: Добре.

КАДИР: И прибирай обувките си !

МУСТАФА: Добре.

КАДИР: Както виждаш кабинета се боядисва. И тази стая трябва да се боядиса.

МУСТАФА: Ами бояджиите.

КАДИР: Да бояджиите не трябва да те виждат. Но как ще стане това? Най-добре ще е аз да боядисам тук. Иначе може да отидат и да направят донос.

МУСТАФА: И аз може да помогна.

КАДИР: Как така? Ти си болен. Или не си ?

МУСТАФА: Кога ще ме прегледаш?

КАДИР: След малко ще те прегледам. Но преди това трябва да говорим някои неща. Кога ще подпишеш чека.

МУСТАФА: Какъв чек ?

КАДИР: Чека за петте хотелски нощувки.

МУСТАФА: Аз да не съм беглец. Като си отивам ще ти го дам.

КАДИР: Така не може. Не мога да оставя нещата така на произвола.

МУСТАФА: Мислиш, че ще избягам ли? И насила да се помъчиш да ме изхвърлиш , пак няма да си замина. Аз съм дошъл тук за да се подобря и да оздравея.

КАДИР: Тази работа си има разходи. Да се разберем за парите.

МУСТАФА: Да се разберем. Утре ще ти дам половината.

КАДИР: Не, днес ще ми платиш.

МУСТАФА: Петстотин долара ли ?

КАДИР: Да. Другата половина кога ще ги дадеш?

МУСТАФА: Останалите ли ? Когато си заминавам от тук.

КАДИР: Не може. Може да възникне нещо необичайно. Най-добре останалите най-късно..

МУСТАФА: Да... Кажи...

КАДИР: Ще ми ги дадеш един ден преди да си заминеш.

МУСТАФА: Господин докторе защо ми нямаш доверие ?

КАДИР: Това няма нищо общо с доверието. Не се знае какво може да стане. И освен това аз имам материални затруднения. Ако не искате може да се откажем.

КАДИР: Тогава няма проблеми. Разбрахме ли се ?

МУСТАФА: Да. Разбрахме се.

КАДИР: Тогава подпиши чек за петстотин долара.

МУСТАФА: Сега ли ?

КАДИР: Как така сега ли ? Веднага!

МУСТАФА: (Подписва чека). Вземете.

КАДИР: ( Взема го, радва се). Сега може ли да ги изтегля?

МУСТАФА: Защо така бързате?

КАДИР: Ше купим маслена боя.

МУСТАФА: За петстотин долара ли ?

КАДИР: За какво питаш ? Ако искам мога да купя боя и за хиляда долара.

МУСТАФА: Така си е. Но аз не съм човек, на когото да не можете да се доверите.

ГЮЛ: (Прочита написаното върху чека). Не мога да повярвам.

KADİR Belki de palavradır. Çabuk tut elini. (Kapıyı açar GÜL'ü gönderir. Kapıyı kapatıp MUSTAFA'nın yanına gelir) Şimdi anlaşılacak.

КАДИР: Може пък да е само хвалба и лъжа. Побързай. (Отваря вратата и изпраща ГЮЛ. Затваря вратата и се връща при МУСТАФА). Сега ще се разбере.

МУСТАФА: (Подозрително). Ще се разбере ли ?

КАДИР: Не ще продължи дълго.

МУСТАФА: Какво става ?

КАДИР: Надявам се да е в съответствие и еквивалентен.

МУСТАФА: Не разбрах.

КАДИР: Говоря за чека който ни даде. Да разчитаме , че е действителен.

МУСТАФА: Говорите за чека ли? Господин докторе чека ли имате в предвид?

КАДИР: Ами друго за како да се съмнявам?

МУСТАФА: Не се съмнявайте.Той е истински и еквивалентен.

КАДИР: След малко ще се разбере.

МУСТАФА: Господин докторе, нима вие си мислите че аз съм един лъжец?

КАДИР: Помислих си , че не се зане какво може да се случи..

МУСТАФА: На гладен скитник ли ви приличам. Имам си работа. Имам си пари.

КАДИР: Вие какво работите ?

МУСТАФА: Аз ли ?

КАДИР: На теб говоря нима има някой друг около нас ?

МУСТАФА: Няма.

КАДИР: Какво работите ?

МУСТАФА: Търговия, търгове, участване в наддаване.. имам фирма.

КАДИР: Тогава Вие сте в много добро материално положение.

МУСТАФА: Благодаря на господ за това. Печелим по-малко пари , но работата ни не е лесна.

КАДИР: И сигурно не е толкава трудна. Даваш малко подкуп и работата готова.

МУСТАФА: Ако е само подкуп тогава е лесно. Ами конкурентните фирми? Човекът дошъл насочил дулото на пистолета си в слепоочието ти. Казва ти « няма да участваш в този търг». «Или ще ти видя сметката». Тогава какво ще правиш?

КАДИР: Всичко само ти ли искаш да спечелиш. Тогава и ти няма да участваш във всички търгове.

МУСТАФА: Тогава няма да имаш възможност да участваш в нито един търг. Един път покажеш ли ,че се страхуваш от тях, повече не можеш да същетсуваш сред тях, тогава там за теб хляб не ще има. На оръжието с оръжие, на удъра с удър!

КАДИР: Да бъдеш или да не бъдеш.

МУСТАФА: Какво значи това ?

КАДИР: Не си ли чувал за Шекспир? Значи «да бъдеш или да не бъдеш.»

МУСТАФА: Оф... празна кратуна. Сетих се.

КАДИР: Но няма нищо по-лошо от смъртта.

МУСТАФА: Ти изглежда никога не си бил без пари. Господин докторе безизходицата е много лошо нещо. Безпаричието е безизходица. И тогава смъртта е по-за предпочитане отколкото безпаричието. Защото смърта няма нужда от пари. ( Защото за да умреш не се искат пари.)

КАДИР: Тогава.

МУСТАФА: Значи. Който те заплашва, тогава и ти повече ще го заплашваш. Който иска да те застреля по краката, тогава ти ще го учелиш по челото. Винаги така трябва да разсъждаваш: «Някъде ако ще плаче една майка , плачещата майка би трябвало да е неговата майка , а не моята майка». Иначе работата ми ще е свършена.

КАДИР: За мене това е един непознат свят. Ние тук се занимаваме с нашата си работа.

МУСТАФА: Ако ни оставят на мира и ние ще се занимаваме с нашата си работа. Но това е невъзможно...Ако се разберем по братски, то тогава няма да има нужда от тези раздори . Ако ти си вземал строителните работи, тогава остави на мен участъковите поземлени работи. Не може така «все на мен , все за мен». Трябва да се замислиш и за отсрещната страна. Ще си кажеш

« и него майка го е родила». Не е ли така ?

КАДИР: Аз не ги разбирам тези работи .

МУСТАФА: Стомната се счупва, на път за вода. Който ляга с оръжие, тогава се събужда и с оръжие. Господин докторе краят му не се вижда добре. Тези мисли човъркат мозъка ми. Вътре в мен все нещо трепти. Може би болестта е в мозъкът ми. Докторе ще разбереш ли от какво съм болен ? Кажи, ще откриеш ли болестта ми ? Виж, разговаряхме и малко ми олекна. Като чели ми стана по-добре. Значи , аз така като се поразтуша , като си излея болката сякаш ми става по-добре.

КАДИР: Значи ли, че ще си заминеш ?

МУСТАФА: Да не си луд? Тук ще остана. Докато.... Докато се оправя.

КАДИР: Отначало още ти бях казал само пет дни. Иначе....

МУСТАФА: Добре, добре. Обещавам ти след пет дни ще си отида. Поначало повече дни няма да мога да издържа. Ще си кажа «каквото ще да става » и ще се внурна на улицата. А след това вече един господ знае какво ще стане. Но ако ме питаш защо сега не си отивам, отговорът ми е «докато не пресекне дъхът ми , все още има надежда» така бих ти отговорил. Разбра ли ме докторе ?

ГЮЛ: ( Влиза зарадвана и подава парите). Вземи. Какво.. ти не се учуди ?

КАДИР: Вече повярвах. Ще вземем и другите петстотин долара и ще наемем къщата си без да сме вземали никакъв заем.( Бързо преброява парите.) Най-добре е ти след малко да заминеш , да дадеш парите за капорото и да наемеш къщата. Кажи , че останалата сума ще я донесем след пет дни.

ГЮЛ: Ще им се обадя по телефона. И вечерта ще им ги занеса. Още колко пари ни трябват?

КАДИР: След като вземем и другата половина, даже щи ни останат малко в наличност.

(На вратата се звъни).

ГЮЛ: Вече нямаме нужда от никого.

КАДИР: Господин Тахсин щеше да дойде, познатият на господин Халит.

ГЮЛ: Да не отваряме.

КАДИР: Ние му дадохме приемен час.

ГЮЛ: Какво като сме му дали час. Сега пък ще анулираме часа.

КАДИР: Така не може. Отвори вратата. Погледни часът е три без пет . Ако не отворим вратата, какво ще кажем на господин Халит?

(ГЮЛ отваря вратата без да е оставила време на КАДИР да влезе вътре. ТАХСИН влиза вътре. ТАХСИН и КАДИР се поглеждат очи в очи. КАДИР избягва вътре. Уплашен е.)

ГЮЛ: Заповядайте.

ТАХСИН : Имах час. Господин Халит беше телефонирал заради мен.

ГЮЛ: Вие господин Тахсин ли сте ?

ТАХСИН Да дъще, аз съм.

ГЮЛ: Заповядайте в салона.

ТАХСИН: Боже господи !

(ТАХСИН преминава в салона, но личи умът му е в КАДИР).

ГЮЛ: Аз да се обадя на докотора.

ТАХСИН: Как се казва господин доктора ?

ГЮЛ: Ка..Ка...Ка... Казва се Ахмет.

ТАХСИН : Боже господи . Като че ли го познавам, но откъде? Преди това къде работеше ?

ГЮЛ: От пет години работи тук.

ТАХСИН : Освен тук посещава ли и други места ?

ГЮЛ: Не, не посещава. Само тук работи.

ТАХСИН : Ще си спомня от къде го познавам. Като че ли ми е познат. Много добре го познавам. Сякаш съм го виждал някъде.

ГЮЛ: Може би Ви прилича на някого. Хората понякога си приличат. Желаете ли нещо да ви донеса?

ТАХСИН Благодаря дъще.

ГЮЛ: Да се обадя на доктора , че сте дошли. (Влиза вътре).

ТАХСИН : Боже господи!..

КАДИР: ( Уплашен) . Какво прави той ?

ГЮЛ: Мъчи се да си спомни от къде те познава. Попита ме ред неща.

КАДИР: Какво те попита ?

ГЮЛ: Дали работиш и на друго място. Казах че «не работиш на друго място». Казах « От пет годин работи тук.»

Кади: Какво друго те попита ?

ГЮЛ: Попита ме как се казваш?

КАДИР: Да се надяваме, че не си казала Кадир.

ГЮЛ: За малко да кажа «Кадир». Но после се оправих.

КАДИР : Повярва ли ти ?

ГЮЛ: За какво да ми повярва ?

КАДИР: Че съм доктор.

ГЮЛ: Плашиш ме. Кажи ми открито от какво се страхуваш?

КАДИР: Господи, сега какво ще правим?

ГЮЛ: Кажи де !

КАДИР: Този мъж със сигурност ще ме познае, когато застанем лице в лице.

ГЮЛ: Тогава гледай да не попаднеш с него лице в лице.

КАДИР: Как така ? Той ме видя като влязох тук.

ГЮЛ: Казах ти да не отваряме вратата, но ти не ме послуша. Кой е този мъж? От къде те познава?

КАДИР: От къде ме познава ли ? Преди три месеца нали работих в къщата на един дребнав мъж. Тогава майка ми беше болна и ти тогава не можа да дойдеш на работа при мен. Този който прави доноси за всекиго. «Доносника Тахсин» , това е той!

ГЮЛ: ( С ужас и страх) Господи !

(ГЮЛ е объркана. КАДИР е в безизходица. В този момент МУСТАФА мисли, че има отрицателно развите на нещата свързани с него, изважда оръджието си и се скрива в гардероба.)