Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu

КАДИР: (С радост). Открих. Открих!

ГЮЛ: Какво ще направиш ?

КАДИР: Слушай ме!

ГЮЛ: Кажи.

КАДИР: Ще излезеш навън и под някакъв предлог ще затвориш вратата на салона. Аз ще дойда на вратата като Кадир бояджията. Като звънна на вратата ти ще си оставила вратата на салона отворена и така ще отвориш външната врата. И аз вътре ще вляза като майстора КАДИР. Разбираш ли какво ти казвам?

ГЮЛ: Не разбирам.

КАДИР: Ще вляза вътре като мъжът когото той познава. Сега разбра ли ?

ГЮЛ: Добре , но какво ще стане с Ахмет?

КАДИР: Той ще бъде вътре !

ГЮЛ: Това за теб каква полза ще има ?

КАДИР: Той ще ме види като Кадир. И по този начин ще избегнем опастността.

ГЮЛ: И после какво ще стане?

КАДИР: По същия начин ще изляза навън , само че този път той ще види излизането ми навън. Като влизам няма да ме види като доктор Ахмет. И тогава ще го повикам вътре.

ГЮЛ: Много е сложно.

КАДИР: Никак не е сложно. Наизусти какво трябва да направиш , останалото остави на мен. Разбра ли ?

ГЮЛ: Не разбрах.

ГЮЛ: Сега ли ще излезеш?

КАДИР: ( От една страна съблича докторската си престилка и облича бояджийският си гащерезон). Да така ще изляза.

ГЮЛ: Кога после ще дойдеш? Не ме оставяй сама с тези мъже!

КАДИР: Абе веднага ще дойда.

ГЮЛ: През това време аз какво ще правя ?

КАДИР: Тихичко ще си стоиш. Нищо няма да говориш. Не обърквай нещата.

ГЮЛ: Ами ако ми зададе някакви въпроси ?

КАДИР: ( Мъчи се да изглежда спокоен). Забрави всичко. Сега влез в салона и затвори вратата на салона. Кажи на господин Тахсин « След малко докторът ще Ви приеме». И чакай. Като чуеш че се звъни на външната врата, остави вратата на салона отворена, после отвори външната врата и осигори влизането ми вътре. Така тихичко стой, не прави нищо. Аз после ще ти кажа какво да правиш. Разбра ли ?

ГЮЛ: (Наизустява какво трябва да направи) Вратата.... В салона....После...Като се звънне на вратата, ще отворя вратата на салона.. Външната врата...Добре... Разбрах.

КАДИР: Внимавай да не стане някаква грешка! После как ще се оправим? Не забравяй! Този мъж е «доносникът Тахсин». Доносничи за всекиго. Ако разбере, че аз не съм доктор Ахмет, ти ще си виновна за всичко това , което ще ни се случи след това. После и да съжеляваме няма да има никаква полза.

ГЮЛ: И все пак нещо не ми е ясно. Защо ще дойдеш в кабинета?

КАДИР: Аз съм брат на доктор Ахмет. ..Може да съм дошъл да искам пари на заем.

ГЮЛ: Но твоят брат се казва Саффет.

КАДИР: Не, той се казва Ахмет!

ГЮЛ: КАДИР ти добре ли си ?

КАДИР: Виж Гюл.. разбира се, че истинският ми брат е Саффет. Но Ахмет, ще е моят временен брат. Добре, добре ти не си мори главата за това. Само направи това , което ти казвам. Хайде иди и затвори вратата на салона и чакай вътре! Като звънне външната врата , остави вратата на салона отворена , след това отвори външната врата за да мога да вляза.

(ГЮЛ излиза малко объркана и преминава в салона. Затваря вратата).

ГЮЛ: (Към Тахсин). Доктора след малко ще Ви приеме.

НУРТЕН: Доктореее!

КАДИР: (Хваща я за ръката и я изкарва навън).

(КАДИР и той излиза на вън и тихичко затваря вратата. ГЮЛ отваря вратата на салона и застава пред външната врата. Отваря вратата. Поглежда.)

ГЮЛ: Кой е ? Кой еее?

ТАХСИН: Дъще кой е дошъл ?

ГЮЛ: Няма никой .

ТАХСИН : Да не е крадец. Те все така правят. Пробват така , дали има някой вътре. И после влизат вътре.

ГЮЛ: Какъв крадец? Изглежда някой по погрешка звънна на вратата.

ТАХСИН: Неее! Тук има нещо нередно. Веднага трябва да се обадим на полицията!

ГЮЛ: Чакайте! Понякога стават такива неща.

ТАХСИН: Дъще не може така. Те проверяват. И после хоп. Телефона вътре ли е ?

ГЮЛ: Да..но..(Мъчи се да го спре..) Господин доктора ... много ще се ядоса. Той е много нервен...Никога няма да разреши да се направи такова нещо в неговия кабинет...

ТАХСИН: (Вече буквално се кара с ГЮЛ). Ние не вършим нищо в негова вреда. Точно обратното! Освен това, това е мой граждански дълг. Знаеш ли от сутринта колко доноса съм направил в полицията ? Момиче дръпни се от пътя ми.

ТАХСИН : Ти чакай! Аз ще отворя! Само аз мога да се преборя с тях.

КАДИР: (Влиза. В един момент крайно очуден изпада в паника.) Господин Тахсин ! Какво правите тук?

ТАХСИН : (Объркан. Мъчи се да разгадае и да разбере положението.) О.. майсторе КАДИР!

КАДИР: Изглежда ще ме питате какво търся тук ? Доктор Ахмет е мой брат.

ТАХСИН: Брат ли ти е ?

КАДИР: Да.. той ми е брат.

ТАХСИН: Каква прилика ? Не мога да повярвам.

КАДИР: Двамата братя сем като близнаци .

ТАХСИН : Боже господи ! Каква прилика.

КАДИР: Господин Тахсин да отидем в салона.

ТАХСИН: Боже Господи! Значи ако ти си КАДИР и той е господин АХМЕТ така ли ?

КАДИР: Да, така е. Понякога идва на посещение у дома. Понякога ни объркват , питат ме «как си докторе», други пък « о.. докторе образът ти , външният ти вид се е изменил» Всякакви коментари...

ТАХСИН : Какъв външен вид , какъв образ?

КАДИР: В сравнение с мен той се облича много по-добре..В махалата мислят, че аз съм си купил нови дрехи. Остави това , колко пъти съм ходил да целувам ръка на майка си вместо брат ми. Питах я как се чувства.. . Запълвах неговото място. Даже и майка не можа да ме разпознае. Тахсин бей трябваше да видиш как майка мисли , че аз съм Ахмет и говори: « Ох рожбата ми, домъчня ми за теб Ахмет».

ТАХСИН: Защо ти се чувсташ задължен да ходиш при майка си вместо Ахмет? Или господин доктора не е добро чедо, така ли ?

КАДИР: О.. не е така .. Може ли да не посещава майка. Но той е много много зает. Майка иска той да я посещава всеки ден. И тогава ние решихме така да правим. Вие как сте, имате някакво оплакване ли ? Защо дойдохте тук?

ТАХСИН Да си кажа, напоследък нещо не се чувствам добре.

КАДИР: Дано да Ви мине в най-скоро време.

ТАХСИН: До сега не съм ходил на лекар . Истина е, че аз не се доверявам много на докторите. Нашият Халит като ме видя така малко неразположен, препоръча ми да дойда при брат ти. Той му е спасил живота. И аз реших доктор Ахмет да ме види и да ме прегледа.

КАДИР: Добре си направил Тахсин бей. Което си е истина , брат ми е много добър лекар. Той не прилича на другите доктори. Не изпозува само медицинските инструменти, а предпочита да разговаря с болните си , изслушва ги. Кара ги да разказват за себе си. Може да иска да си покажете езика. И веднага разбира. Даже и лекарства не пише. Но ще го изслушате и ще съблюдавате това, което ви казва. Госпожо Гюл, ако господин ТАХСИН разреши, ще вляза за няколко минути при брат си.

ТАХСИН : Да разбира се , влез.

КАДИР: Благодаря Ви. Хайде, не стойте така госпожо Гюл.

(ГЮЛ влиза вътре. Известно време чака.)

ТАХСИН: Ако мога да Ви видя и двамата.

КАДИР: Ще ни видите.

ТАХСИН: Тогава и аз заедно с теб да вляза вътре.

КАДИР: Сега ли ?

ТАХСИН : Нима имаш нещо напротив?

КАДИР: Не..не. Брат ми е малко стриктен и педантичен. Поначало аз дойдох по една особенна причина. Хайде да ви кажа....Дойдох да искам пари. Той ще се ядоса. От сега нататък Вие често ще идвате тук и все някога ще ни видите един до друг.

ГЮЛ: (Идва). Брат Ви , Ви очаква.

КАДИР: Господин Тахсин благодаря, че ми отстъпихте Вашият ред. Веднага ще изляза. (Влиза вътре).

ТАХСИН: Но как е възможно. Как може така !

ГЮЛ: Нещо ли казахте?

ТАХСИН : Такава прилика е невъзможна. Ако не ги видя един до друг, не ще повярвам.

КАДИР: (Облякъл е докторската престилка. Отваря вратата, вижда се наполовина, говори с по надебелен глас). Господин Тахсин ?

ТАХСИН: (Става на крак). Моля.

КАДИР: Моля Ви не се безпокойте. С брат ми имаме едно много кратко виждане.

ТАХСИН: Моля, моля.

КАДИР: Благодаря Ви. Гюл, попитайте господин Тахсин не желае ли нещо за пиене?

ГЮЛ: Какво да Ви донеса? Чай, кафе?

ТАХСИН: Благодаря Ви. Поначало времето е много топло.

КАДИР: Дайте ми малко време господин Тевфик. Разполагайте се.

ТАХСИН : Няма нищо. Но името ми е Тахсин.

КАДИР: От къде пък излезе това Тевфик? Извинявам се, господин Тахсин. (Издърпва главата си вътре).

КАДИР: (Говори като доктор , но така че да го чуе Тахсин.) Каквъв разбран човек. Много ми хареса този господин Тахсин. Точно като един истински джентълмен . Разбран, възхитих му се.)

КАДИР: (Като бояджия). Миналият месец боядисах къщата му. Учуди се, като ме видя тук. Като казах, че сме братя, още по-вече се учуди. Той е един прекрасен човек. Даже мога да кажа, че сред всички, на всички които съм боядисал къщата, той е най-добрият. Много е честен. И защото е такъв честен човек изглежда има някакви проблеми.

КАДИР: (Говори като доктор). Аз не съм чужд на мъките, които преживяват честните хора. Затова и не се учудвам.

(ТАХСИН малко се е успокоил. И МУСТАФА разбира, че вътре няма някакъв проблем който да е свързан с него. КАДИР идва при МУСТАФА. Малко ядосано му показва, че трябва да се скрие в гардеороба. МУСТАФА влиза в гардероба.)

КАДИР: (Като доктор). На такива хора като господин ТАХСИН, аз да съм им доктор това е гордост за мен. Мисля , че трябва да се гордея и да се радвам за това.

КАДИР: (Като бояджия). И аз също. И аз съм щастлив, че съм боядисал къщата му. Господ на всекиго да отреди такива клиенти като господин Тахсин.

КАДИР: (Като доктор). Скъпи братко. Моля те кажи ми. Колко пари искаш да ти дам?

КАДИР: (Като бояджия). Много ми е неудобно от теб. Винаги когато дойда все ми даваш пари.

КАДИР: (Като доктор). Скъпи братко не трябва да се срамуваш и да изпитваш неудобство от мен. Никога няма да забравя, ако аз днес съм доктор, ти имаш голяма помощ и голям принос за това. (Уж му подава парите). Стигат ли толкова?

КАДИР: (Като бояджия). Даже са много. Вземи си половината.

КАДИР: (Като доктор). Не няма да ги взема. Никога няма да мога ти се отплатя. Днес ако живея така в изобилие , никога не ще забравя, че това го дължа на теб. Не ме огорчавай, вземи всичките пари.

КАДИР: (Като бояджия). По-добре да умра отколкото да те накърня. Не го преживявай, вземам ги. Батко не забравяй , господин Тахсин този скромен и честен човек, повече не трябва да го караме да чака и затова набързичко вземам парите и си отивам.

КАДИР: (Тихичко). Не преувеличавай. Може да загрее. (С висок глас) Никога няма да забравя! Ела да те целуна. (Шум от целуване). Хайде, на добър ти път!

КАДИР: (Като бояджия). Благодаря батко.

(КАДИР отново съблича лекарската си престилка. Излиза навън в ръката му парите, които се мъчи да ги сложи в портмонето си. Отива при ТАХСИН.)

КАДИР: Няма друг такъв брат. Когато съм на тясно все идвам при него. Даже и без да се наложи да му кажа, дава ми в ръцете куп пари .

ТАХСИН: Нека ти дава! Какво ще му стане? Добре печелят. Господ знае дали добросъвестно си плаща данъците.

КАДИР: Как така? Той е много честен. От повечето болни даже и пари не взема. Ако вземе пари , винаги им дава квитанция за това.

ТАХСИН : Но на нашият Халит е забравил да му даде квитанция.

КАДИР: За първи път ли беше дошъл господин Халит?

ТАХСИН: От къде знаеш?

КАДИР: Нали преди малко сам казахате. Спасил е живота му и сигурно за първи път е дошъл.

ТАХСИН: (Съмнително). Нима не може да спаси живота на тези, които идват за втори път?

КАДИР: Не си мислете така. Нали Вие сам казахте... Брат ми не взема пари от тези, които идват за първи път. Сигурно господин Халит самият е настоявал и му е дал парите.

ТАХСИН: Точно така е станало. Майсторе КАДИР ти откъде знаеш това ?

КАДИР: Абе господин Тахсин.... господин Ръза ли ще познава характера на брат ми или аз ли няма да познавам характера на брат си.

ТАХСИН: Кой е пък този господин Ръза?

КАДИР: Казвам го така например .... Но господин Халит добре е сторил, че е оставил пари. Следващият път като дойде , брат ми ще му даде и двете квитанции. Може да се басираме за това.

ТАХСИН: Ще му даде ли и двете квитанции?

КАДИР: Да. Защо да не му ги даде? Каква причина може да има за да не му ги даде? Нали така? След малко ще Ви приеме. Ако имате някакво желание от мен потърсете ме. Сега трябва да заминавам. Разбрахме ли се ?

ТАХСИН : Да.

КАДИР: За сега довиждане.

ТАХСИН: Довиждане.

(КАДИР заедно с ГЮЛ излизат и затварят вратата на салона. КАДИР отваря външната врата, без да излиза шумно затваря вратата. Минава в стаята си. Отново облича докторската си престилка.)

КАДИР: Сега разбра ли какво искам да направя ?

ГЮЛ: ( С радост). Разбрах.

КАДИР: Кой съм аз?

ГЮЛ: Господин доктор Ахмет .

КАДИР: Сега иди и повикай господин Тахсин.

ГЮЛ: Господин Тахсин заповядайте..

ТАХСИН: Добре.

(Отпред върви ГЮЛ, след него върви ТАХСИН влизат първо в стаята на секретарката и после преминават в лекарският кабинет. КАДИР веднага става на крак за да посрещне ТАХСИН.)

КАДИР: Добре дошъл Тахсин бей.

ТАХСИН: (Отново учуден и ошашкавен). Не може да бъде ...Такава прилика ...е невъзможна, напълно еднакви сте.

КАДИР: За съжаление така е. Не мога да предотвратя това.

ТАХСИН: Да не би тази прилика да Ви причинява неприятности?

КАДИР: Ох какво да Ви кажа господин Тахир.

ТАХСИН : Името ми е Тахсин.

КАДИР: Извинявам се господин Тахсин.

ТАХСИН: (Изведнъж). И ризата Ви е същата, даже и панталонът Ви е същият.

КАДИР: За съжаление.....Извинете ме, дажи и гащите ни са еднакви.

ТАХСИН : Не разбрах!

КАДИР: Вие не сте ни чужд. И по този начин вече се запознахме. Вече може ли да Ви приемем като наш много близък приятел.

ТАХСИН: Моля Ви. Гордост е за мен..

КАДИР: Не.. не... Ръфкъ, всъщност ние изпитваме тази гордост.

ТАХСИН: Кой е този Ръфкъ?

КАДИР: Господин Тахсин, шегувам се. Нали сме приятели. Чувствувайте се като у Вас, отпуснете се, аз така като разговарям откровенно с пациентиет си, тогава те са по доверчиви с мен. За какво говорихме?

ТАХСИН: За гащите Ви.

КАДИР: О...да. Извинявайте , истина е че и гащите ни са еднакви. Трябва да бъдат еднакви. Ако не Ви отнемам времето, може да Ви обясня.

ТАХСИН : Обяснете, защото има нещо подозрително в това.

КАДИР: Господине....Ние бяхме тритма братя. Най-големият съм аз. Средният е Саффет. Най-малкият е Кадир. Този когото и Вие познавате. Семейството ни беше бедно. Саффет продаваше гевреци и така помагаше на семейството си. И ние другите двама братя тогава бяхме ученици. Но самопожертвованието на Саффет вече беше недостатъчно. Особенно след смъртта на баща ни, който падна в празното пространство на асансьора и така почина. Препитавахме се само с парите , които изварваше Саффет от продажбата на гевреците. И така по този начин не можехме и двамата с Кадир да продължим образованието си. И двамата завършихме гимназия и искахме да продължим обучението си в университет.

ТАХСИН: Сградата ако е имала асансьор, тогава зашо не продадохте този Ви апартамент с хидрофор и отоплителна система?

КАДИР: Не можехме защото не притежавахме такъв апартамент.

ТАХСИН: Ако не греша, казахте че баща Ви е паднал в празното пространство на асансьора.

КАДИР: Той там работеше. Баща ми беше строителен работник. Беше много честен и добър човек.

ТАХСИН: Ами гащите ?

КАДИР: Ще Ви разкажа господин Тахсин. И така или аз или Кадир трябваше да продължи образованието си. И Кадир показа самопожертвователност и добротата към семейството ни и се отказа да продължи образованието си. Започна да работи в строителството и по този начин осигоряваше прехраната на семейството ни. После стана бояджия. Аз продължих да уча и станах доктор. Но как щях да се отплатя на брат си. И по този начин не закъснях да намеря изход за оплатата си. Благодаря на господ , печеля добри пари. За да облекча съвестта си каквото купувах за себе си, това вземах и за Кадир. Такава е нашата жалка семейна история. Ризи, панталони, обувки, та даже и гащитте ни са еднакви. Господин Тахсин сега имате ли някакви въпроси ?

ТАХСИН: Господин докторе възхитих се на баща Ви. Човек винаги трябва да е честен. Защото , който е честен винаги печели .

КАДИР: Според това, което казвате безчестните трябва да си получат заслуженото. За съжаление това , като чели не винаги е така. Вие какво работите господин Тахсин?

ТАХСИН: Във фирмата на господин Халит работя, аз съм персонален директор.

КАДИР: Женен ли сте ?

ТАХСИН: Бях. За съжаление.

КАДИР: Лека й пръст.

ТАХСИН: Не, тя не е починала . По-добре да беше починала. Тя напусна къщата ни преди три месеца.... И аз се принудих да се разведа.

КАДИР: Извинявайте, помислих че жена Ви е починала.

ТАХСИН: Да може и така да се нарече. Защото за мен е мъртва.

КАДИР: Добре.. но защо се разведохте?

ТАХСИН: Защото тя ме напусна.

КАЛИР: Жена Ви защо напусна къщата Ви ?

ТАХСИН: Защото съм един честен и справедлив човек. Напоследък тя често ми казваше така. Какво би искал един мъж, който в късен час се връща къщи уморен от работа? Иска да го посрещне една усмихната жена. Да тя ме посрещаше с усмивка и ми казваше «добре дошъл негоднико» . Днес съм ти сготвила «ракиябайълдъ» . И за десерт има «сладко от негодяи» Да ти е сладко негоднико. Но не всичко е това. .. Напоследък ми каза, че обмисля план за обир във връзка със заплатите на персонала в фирмата в която работя. Трябваше нещо да направя. Помъчих се да я разубедя. Не можах. Какво друго можех да направя?. И тя след това избяга от къщи. И след това се разведохме. Всички трябва да се съобразяваме със законите. И това е дълг на всеки гражданин. Където има извън законно нарушение, наш дълг е да съобщим това на касаещите органи. Тя да бъде бладагодарна, че не я предадох на полицията.

КАДИР: Разбирам Ви господин Тахсин. От какво се оплаквате?

ТАХСИН: Господин докторе вечер не мога да спя. Малко позадрямвам и пак се сещам за жена си.

КАДИР: Мъчно ли Ви е за нея.?

ТАХСИН: Как да ми е мъчно. Тя ме наричаше «негодяй». Малко позадрямвам, затварям си очите и чувам хиляди пъти думата «негодяй» и пак се събуждам. Не мога да спя докторе.

КАДИР: Разбирам Ви господин Тахсин. Не знам дали ще бъде успокоително за Вас, но напоследък много хора изпадат в същото положение като Вас. Единственното спасение е да бъдете хладнокръвен и да не се ровичкате в подробности, да не издребнявате. Отнасяйте се като всички. Всъщност и много не се ядосвайте на жена си. Помъчете се да забравите как се е отнасяла с Вас. С течение на времето помъчете се да я разберете. Поначало всички все така правим.

ТАХСИН: Господин докторе ще ми предпишете ли някакво лекарство?

КАДИР: Господин Тахсин за Вашата болест лекарство няма. Идете си в къщи и се помъчете да поспите.

ТАХСИН: Само това ли ще ми кажете?

КАДИР: Да.... само това ще Ви кажа.

ТАХСИН: Благодаря Ви господин докторе.

КАДМИР: Моля.

ТАХСМИН: Колко Ви дължа?

КАДМИР: Нищо не ми дължите.

ТАХСМИН: Но аз не мога да приема това.

КАДИР: Вашето заболяване не обхваща моята специалност. И не съм сторил нищо толкова за Вас , че да Ви взема пари. Моля Ви бъдете спокоен. Ако сега жена Ви беше тук, сигурно и мен щеше да ме назове «негодник». Трябва да Ви кажа нещо .. Халит бей насила ми даде пари и аз в бързината не успях да му дам квитанция за парите, които съм взел. Моля Ви предайте му, че следвищият път като дойде ще му дам квитанцията.

ТАХСИН: Ще му предам. Много се радвам, че се запознах с Вас.

КАДИР: Аз също се радвам. Няма вече такива хора. Момиче!

ГЮЛ: (Влиза) Заповядайте господин докторе.

КАДИР: Изпратете господин Тахсин.

ГЮЛ: Заповядайте господин Тахсин.

ТАХСИН: Благодаря. (Става.)

( (Излизат. ГЮЛ отпред, след него ТАХСИН. ГЮЛ отваря вратата. Изпраща ТАХСИН).

ГЮЛ: Довиждане господине. (Затваря вратата.).

КАДИР: Може да излезеш.

КАДИР: Като сме започнали прегледите нека и теб да те прегледаме.

МУСТАФА: Господин докторе може ли да повървя до салона? Останах без въздух...И тъй и тъй все съм тук. Имаме много време.

КАДИР: И тъй и тъй няма никой, защо да не може? Вземи малко въздух и ела.

КАДИР: Олекна ли ти ?

МУСТАФА: Да, господин докторе.

КАДИР: Готов ли си ?

МУСТАФА: Готов съм.

КАДИР: Съблечи сакото си. Стой изправено! Казах «изправи се». (Обикаля наоколо). Сяда. Покажи си езика! Кажи «Аааа».

МУСТАФА: Ааааа!

КАДИМР: Събуй обувките си ! Събуй ги, събуй ги!....Колко е ръстът ти?

МУСТАФА: 1.75

КАДИР: Колко килограма си ?

МУСТАФА: Около 80- 85 кг.

КАДИР: Колко?

МУСТАФА: 82 кг.

КАДИР: Грешните данни могат да доведат до грешни резултати. Значи около 80 кг.

МУСТАФА: Да.

КАДИР: ( Пише нещо на листа пред него). Сега стани. Без да прегъваш коленете си , с дясната си ръка трябва да докоснеш пръстите на левият си крак. Докосни пръстите си! Не можеш ли да ги докоснеш. Защото никога не си пробвал. И сега с лявата си ръка трябва да докоснеш пръстите на десния си крак. Не, не става. Но ако не положиш усилия да сториш това, което ти казвам няма да се чувствуваш добре. Това което ти казах , трябва по десет пъти да го направиш. Едно, две, ти, четири...Браво...Добре. Брой си наум. Браво. Сега се изправи и започни да подскачаш. Така.. Едно, две,три, четири.. Десет пъти. Добре. Браво. (Той е доволен, че Мустафа полага усилия да прави това, което му е казъл.) Да...да... Спри! Сега поеми дълбоко въздух ! Вдишай...Задръж така! Сега издишай....Вдишай! ....Издишай..!.. Сега седни! Отпусни се напълно. Изкарай езика си! Добре!.... Как се чувствуваш?

МУСТАФА: (Крайно уморен) Добре се чувствувам.

КАДИР: Тогава няма нужда да оставаш тук. Облечи се и си заминавай.

МУСТАФА: Не мога да си замина.

КАДИР: Но.. казваш, че си добре.

МУСТАФА: Не.. не съм добре. Много съм зле.

КАДИР: Тогава не казвай «добре съм». Както се чувствуваш това кажи.

МУСТАФА: Повече няма да казвам така.

КАДИР: Другите доктори, които си посещавал преди мен така прегледаха ли те ?

МУСТАФА: (Замисля се). Не. Така не са ме преглеждали.

КАДИР: Кажи истината.

МУСТАФА: В младежките ми години когато тренирах бокс, треньорът ми ме караша да правя така.

КАЛИР: Треньорът ти да не е бил доктор?

МУСТАФА: Не знам.

КАДИР: Преди колко години ?

МУСТАФА: Преди дванадесет, тринадесет години.

КАДИР: Не е възможно. Тогава още не се прилагаше такава техника.

МУСТАФА: Тогава какво ни караха да правим ?

КАДИР: Не ми задавай такива въпроси и не ме поставяй в трудно положеине. Навярно Ви учеше на некултурно отношение. Значи досега не си посещавад добър специалист лекар.

МУСТАФА: Да, така е.

(ГЮЛ влиза вътре и учудено следи какво става там).

КАДИР: Сега легни за земята. По очи. Добре. Сега вдигни десния си крак, подвий го назад към гърба си. Помъчи се да хванеш кракът си с дясната си ръка. Не става. Трябва да успееш, само тогава може да намерим заболяването ти. Хайде , помъчи се още малко!

(МУСТАФА се мъчи да направи това, което му е казал Кадир).

ГЮЛ: Господин докторе, ако желаете малко да си отдъхнете. Изглежда Мустафа много се измори.

КАДИР: Измори ли се ?

МУСТАФА: (Притеснително). Малко.

КАДИР: Трябва да загрееш малко. Ще свикнеш. И затова трябва да се потрудиш. Работата краси човека. Не спирай! Едно, две. Три...

(МУСТАФА усърдно продължава да прави упражненията си).