Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu

Същият ден. Вече става вечер . КАДИР и ГЮЛ са в салона. ГЮЛ гледа навън от прозореца на балкона. КАДИР отвреме на време поглежда часовника си. МУСТАФА изтощен още лежи на леглото в лекарският кабинет. Или може би спи. Ако спи, то това е един заешки сън.

КАДИР: Слънцето вече се скрива.

ГЮЛ: О .. толкова късно ли стана ?

КАДИР: Вече е време, трябва да си заминеш.

ГЮЛ: Още не са донесли поръчката от ресторанта.

КАДИР: Все ще я донесът. Ти бъди спокойна.

ГЮЛ: Да се обадя ли още веднъж?

КАДИР: Не е нужно. Нали ще слезеш долу. Като слизаш, отбий се и им кажи.

ГЮЛ: Ако искаш и аз да остана.

КАДИР: Не.. няма нужда.

ГЮЛ: Да ... оставаш тук с един непознат мъж.

КАДИР: Какви си ги мислиш. Поначало до сутринта ще работя, ще свърша с боядисването. Утре пък ще боядисвам с маслена боя . Трябва да свърша за да не идва повече тук господин Тургут. Не виждаш ли как често често идва.

ГЮЛ: ( Показва от прозореца). Виж.. погледни!

КАДИР: Какво има ?

ГЮЛ: Погледни. Виждаш ли тази черната кола !

КАДИР: Виждам, какво има ?

ГЮЛ: Цял ден колата стои тук и вътре има някакви хора.

ГЮЛ: Все този блок гледат. Като отидох да дам поръчките в ресторана и мен ме огледаха.

КАДИР: Е разбира се, че ще те гледат. И ти дане беше толкова хубава.

ГЮЛ: Не се занасяй. Безвкусни типове. Като че ли някого чакат.

КАДИР: Е...какво от това? Може би са цивилни полицаи. Не трябва да се намесваме в такива работи. Сигурно децата вечем те очакват. Тръгни си за да не закъснееш.

ГЮЛ: Утре рано ще дойда.

КАДИР: Ела около обяд. Може поне един два часа да поспя. Като си отидеш в къщи от баккалина ми позвъни.

ГЮЛ: Добре. Ключа да го взема ли ?

КАДИР: Не го вземай. Не се знае какво може да стане. Като дойдеш звънни.

ГЮЛ: Ами ако не чуеш звънеца ?

КАДИР: Ще легна на фотьойла в салона. Ще го чуя.

ГЮЛ: Хайде лека нощ. Приятна работа.

КАДИР: Благодаря ти. Не забравяй да се отбиеш в ресторанта.

ГЮЛ: Няма да забравя.

КАДИР: Най-важното щяхме да забравим. Какво ще стане с къщата?

ГЮЛ: Най-напред ще се отбия при тоя мъж и ще оставя капарото.

КАДИР: Хайде довиждане.

НУРТЕН: (Влиза. С приглушен глас) Господин докторе може ли да вляза?

КАДИР: Влезте. Но не е ли малко рано? (Затваря вратата.)

НУРТЕН: Чаках отвън. Като видях, че секретарката си отиде и тогава дойдох. Къде ще седнем?

КАДИР: Влезте в салона. Вие се разполагайте, аз ще се обадя по телефона. Какво е това в ръцете Ви?

НУРТЕН: От благодарност към Вас донесох Ви един малък пакет.

КАДИР: Да не е бомба?

НУРТЕН: Браво докторе. Това е торта. Като си пием чая ще си хапнем и тортичка..

КАДИР: Нямаше нужда.

НУРТЕН: Моля, моля господин докторе.

КАДИР: Идвам веднага.

(КАДИР преминава в лекарския кабинет. МУСТАФА се е уплашил.)

КАДИР: Не се страхувай! Дойде една пациентка. Ще затворя вратата, ще си стоиш така кротко и безшумно.

МУСТАФА: Добре. Какво стана с яденето?

КАДИР: Много ли си гладен.?

МУСТАФА: Да.

КАДИР: Не се притенявай, След малко ще донесът поръчката.

МУСТАФА: Ще донесът ли булгурени кюфтета?

КАДИР: Не се сетих за тях. Може би заради тях закъсня поръчката. Всичко ще донесът. Стой си тихичко.

КАДИР: Заповядайте.

НУРТЕН: Благодаря. И аз можех да ги донеса.

КАДИР: Моля Ви госпожа Нуртен.

НУРТЕН: Чинийките и вилиците аз да ги донеса ли ?

КАДИР: Не, не разрешавам защото сте моя гостенка.(Излиза).

(НУРТЕН изважда от чантичката си едно огледало и се поглежда. Пооправя се. КАДИР оставя върху масата , това което е в ръцете му .

НУРТЕН: (Взема ножа). Мисля , че ще ми разрешите да Ви сервирам.

КАДИР: Ако не Ви затруднява.

НУРТЕН: ( Взема едно парче от тортата и я слага в чинията на КАДИР , след което взема едно малко парче торта и я поставя в своята чинийка.) Да Ви е сладко.

КАДИР: Благодаря Ви. Ооо.. много е вкусна.

НУРТЕН: Да Ви е сладко. За близостта, която ми показахте него ден.

КАДИР: Мой дълг е госпожо. Но неприятностите, които се случиха ме натъжиха.

НУРТЕН: При такъв кадърен доктор като Вас , да работи такава секретарка това е невероятно. Такава секретарка може да развали всичките Ви взаимоотношения. Невероятна жена. Мисля, че като показах към Вас малко по-специално отношение...

КАДИР: Тя е много ревнива. Особенно към дамите, които са ми пациенти, държи се някак неразбираемо...

НУРТЕН: Нима няма други секретарки. Освободете я от работа.

КАДИР: Госпожо Нуртен в това време е трудно да намериш някого на когото да се довериш. Тя добре си върши работаита. Идва и си отива навреме. Може да й се разчита. Има и добри страни.

НУРТЕН: Но във всичко Ви се меси. Това е непоносимо. Като чели Ви е жена.

КАДИР: Бях поръчал вечеря, сигурно са я донесли. С Ваше разрешение.. трябва да погледна..

НУРТЕН: Моля Ви...

(КАДИР със сигурни крачки върви към външната врата. Напълно сигурен поглежда през шпионката на кратата. Ужасен се връща в салона.)

КАДИР: Бързо! Какво ще правим? Боже господи !

НУРТЕН: Какво става господин докторе?

КАДИР: Жена ми !

НУРТЕН: Едва сега виждам халката Ви. Значи сте женен. Като дойде жена Ви отлетя цялата Ви галантност.

КАДИР: Какво жена бе! Секретарката ми. Бързо!

НУРТЕН: Какво искате да направя?

КАДИР: Бързо се скрийте. Чакайте! ( Взема една част от това, което е върху масата и ги дава на Нуртен) Вземете и това. Бързо!

(Поглеждат наоколо през балкона , след което по напътствие на КАДИР преминават в лекарският кабинет. През това време на вратата продължва да се звъни . МУСТФА е в паника когато ги вижда , че са влезли в стаята).

МУСТАФА: Господин докторе?

КАДИР: Влизайте в гардероба!

НУРТЕН: Как така?

КАЛИР: Влизай бе!

НУРТЕН: Кой е този мъж?

КАДИР: Въпроси не задавай! Минавай! (КАДИР дава на МУСТАФА, това което е в ръцете му. Като затваря гардероба казва.. Мълчете. Докато не дойда аз , няма да разговаряте. Какво правя аз? (Към МУСТАФА). Ти излез.

МУСТАФА: И аз да се скрия.

КАДИР: Няма нужда. Това е секретарката.

(Изкарва МУСТАФА от гардероба и натиква в гаредороба НУРТЕН. През това време вече се чуват ритници по вратата. МУСТАФА не разбиращ какво става наоколо остава така да чака в крайно учудено състояние. )

КАДИР: (Все нейното трябва да е ) и казва : «Щеше да счупи вратата!»

ГЮЛ: (Влиза с пакетите в ръцете си). Къде си ?

КАДИР: Как къде.. в банята съм. Господи. Ти защо дойде?

ГЮЛ: Ти от добрина не разбираш. За да не останете гладни, донесох ви храната. Но като че ли не стана добре.

КАДИР: Звъниш така... Сякаш са ни заварили и заловили.

ГЮЛ: Какво залавяне?

КАДИР: И в тоалетната нямам спокойствие. Остави пакетите , ти не закъснявай! Аз ще ги дам.

ГЮЛ: Чакай, чакай! Ти сега няма да можеш. (Преминава в кухнята. Излиза от кухнята). Къде са чиниите ?

КАДИР: От къде да знам. Сигурно са някъде тук.

ГЮЛ: Няма ги!

КАДИР: Абе ти вече си заминавай! Ще закъснееш. Децата са сами в къщи. Аз всичко ще намеря. Още ще се отбиеш и при собственника на къщата.

ГЮЛ: Сега като рекох да сторя добрина , пак аз съм виновна.

(ГЮЛ тъкмо се кани да отвори вратата и да си тръгне, когато се чува звъненето по вратата. КАДИР веднага прави знаци на МУСТАФА да се скрие. И МУСТАФА влиза в гардероба. ГЮЛ отваря вратата. Вътре влизат СТРЕЛЕЦЪТ и още една смела самохвална ЖЕНА,)

ЖЕНАТА: Добър вечер.

ГЮЛ: Заповядайте.

СТРЕЛЕЦ : Ако може искахме да се обадим по телефона?

КАДИР: Какъв телефон?

ЖЕНАТА: Такъв обикновен телефон.

СТРЕЛЕЦ: Останахме насред път. Като видяхме, че свети и дойдохме тук.

ЖЕНАТА: Ще си платим ! Колкото Ви дължим ще си платим.

КАДИР: Заповядайте.

СТРЕЛЕЦ: От къде ще звъннем?

КАДИР: (Показва на СТРЕЛЕЦА стаята на секретарката). Ето тук е телефона.

СТРЕЛЕЦ: Обажданетето е лично.

КАДИР: Добре , но да е кратко.

(КАДИР и ГЮЛ минават в салона. СТРЕЛЕЦА като набира номера, ЖЕНАТА преминава в салона. Поглежда. Отново дърпа вратата.)

ГЮЛ: Кадир! Този мъж е един от мъжете в колата. Страхувам се.

КАДИР: От какво се страхуваш?

ГЮЛ: Виж ги и двамата са като убийци.

КАДИР: Глупости!

ЖЕНАТА: В тази стая няма никой.

СТРЕЛЕЦА: Провери и навън!

ЖЕНАТА: Добре. (Преминава в салона. ) И на вас Ви създадохме проблеми.

КАДИР: Няма нищо.

ЖЕНАТА: Обезпокоихме ви. Но недейте да ни се сърдите. Ще си платим за безпокойството. (Върви към балконският прозореци с очите си проверява и следи всичко наоколо.) Друго място нямате ли ?

КАДИР: Какво?

ЖЕНАТА: Друга стая нямате ли ?

КАДИР: Тук има и една малка баня. Защо питате? Не разбрах?

ЖЕНАТА: Малък е лекарски Ви кабинет. Но изглежда Ви върши работа.

КАДИР: Да.

ЖЕНАТА: Този вътре е съпругът ми. Покажи ни тоалетната, за да я ползуваме.

ГЮЛ: Елате. (Отваря вратата).

ЖЕНАТА: (Като влиза). Благодаря.

ГЮЛ: Кадир, тези бяха в колата!

КАДИР: Говориш глупости!

СТРЕЛЕЦ: (Най-после отсреща отговарят по телефона). Шефе! Аз съм. Ние сме в блока където се крие. Уж искахме да ползуваме телефона им и сега обикаляме апартаментите. Видяхме, че влезе в този блок. Не само аз, всички видяха. Разбрано...Веднага...Веднага. Няма прошка! Този път няма да избяга от ръцете ни! Като приключим ще ти се обадя. Този път няма да се спаси. В този блок , в един от апартаментите е. Ако трябва десет дена и десет нощи ще го чакаме. Ти бъди спокоен , ще си свършим работата. Хайде довиждане. (Затваря и влиза в салона). Благодаря.

КАДИР: Моля.

СТРЕЛЕЦ: Къде е наштата кьороглу ? В кой ад се натика?

КАДИР: Ами....тя...

ЖЕНАТА: (Идва). Успокой се. Тук съм. Разбра ли?

СТРЕЛЕЦ: Разбрах! Ти ?

ЖЕНАТА: Няма никой!

СТРЕЛЕЦ: Колко Ви дължим ?

КАДИР: Нищо не ни дължите.

ЖЕНАТА: Ползувахме телефона ви.

КАДИР: Нищо не ни дължите. Беше един кратък разговор , нищо не ни дължите.

СТРЕЛЕЦ: Не може така. Ние не оставаме задължени към никого. Искаме да си платим.

ЖЕНАТА: Без подробности остави малко пари.

СТРЕЛЕЦ: (Фукайки се изважда от портмонето си една пачка пари и ги натиква в ръцете на ГЮЛ).

ЖЕНАТА: Бладодарим Ви. Щях да забравя. ( Изважда от джоба си една снимка и я показва ). Добре погледнете. Виждали ли сте този мъж? Идвал ли е при Вас такъв мъж? Погледнете добре!

КАДИР: За първи път го виждам.

ГЮЛ: И аз също.

СТРЕЛЕЦ: Вижте, вие все сте тук , а ние сме пътници. Случайно да не ни мотаете. Ако сте го виждали , кажете «да виждали сме го».

КАДИР: Не сме го виждали. Ако го бяхме видели, тогава защо да не Ви кажем. Кой е той ?

ЖЕНАТА: Един много обичан от наша страна приятел.

СТРЕЛЕЦ: Довиждане.

КАДИР: Довиждане.

ЖЕНАТА : Бабалък (тате) гледай напреде си !

СТРЕЛЕЦ: Дъртьо трябва да си подновиш очилата.

( СТРЕЛЕЦЪТ и ЖЕНАТА надменно и многозначително си тръгват).

ТУРГУТ: Кои са тези?

КАДИР: Искаха да ползуват телефона. И ние не можахме да им откажем.

ТУРГУТ: Така всекиго не вземайте вътре.

ГЮЛ: Казаха че са мъж и жена.

ТУРГУТ: Как върви майсторе ?

КАДИР: До утре сутринта ще остане за боядисване само с маслената боя.

ТУРГУТ: Добре . Хайде приятна работа.

КАДИР: Благодаря господин Тургут.

ГЮЛ: Искате ли да пиете нещо?

ТУРГУТ: Благодаря. Такива непознати случайни хора не ги вземайте вътре . Виждате наоколо как е . Господ да опази, всичко може да се случи. (Излиза).

ГЮЛ: (Затваря вратата.) Значи чакат Мустафа. Ти не ми повярва. Но сега вече виждаш нали?

КАДИР: Да виждам.

ГЮЛ: Какво ще правим?

КАДИР: Какво можем да направим? Не знам. Ти какво мислиш?

ГЮЛ: В най-скоро време трябва да го изпратим от тук и да се оттървем от него.

КАДИР: Къде ще отиде ?

ГЮЛ: Където иска там да отиде. Стига да се махне от тук.

КАДИР: Не може да си замине. Защото още като излезе на улицата ще го застрелят.

ГЮЛ: За него ли ще мислим или за себе си ?

КАДИР: От човешка гледна точка трябва да си помислим и за него.

ГЮЛ: Кой знае какво е направил, че са тръгнали по петите му.

КАДИР: Доколкото разбрах участвал е в едно наддаване и е спечелил търга.

ГЮЛ: Охх! За да спечели той пари, ние ли ще влезем в опастност. На нас какво ни е от него.

КАДИР: Забрави ли ? И ние благодарение на него ще си наемем къщата. Трябва да живее.

Защото имаме да вземаме от него 500 долара. Ако този мъж умре, тогава как ща си наемем къщата.

ГЮЛ: (Положително приема обяснението) Ще му кажеш ли в какво състояние е попаднал?

КАДИР: Още не съм решил. Но по-добре ще е да не му казвам. Той поначало е в паника. Ще гледаме да остане пет нощи и така ние да можем да си вземем парите.

ГЮЛ: Ами ако продължат да чакат?

КАДИР: Ще измислим нещо. Все ще намерим някакъв изход и ще го отпратим от тук.

ГЮЛ: Ами ако не намерим такъв изход? Ами ако го застрелят?

КАДИР: Може и да го застрелят.

ГЮЛ: Да се обадим в полицията. Да дойдат и да го спасят.

КАДИР: И по този начин да ни заловят. Ти дане си откачила? Остави това на мен. Само че , отсега нататък да не отваряме вратата на никого. Даже и по телефона да не отговаряме.

ГЮЛ: Ами ако се обади господин Ахмет?

КАДИР: Ще кажем че телефонът не е звънял.

ГЮЛ: Ами ако дойде госплдин Тургут?

КАДИР: Ще погледнем през шпионката. Само на него ще отворим вратата.

ГЮЛ: Човекът е вътре, да не е останъл без въздух.

КАДИР: Остави на мен .

ГЮЛ: (Поглежда незабелязано през прозореца на балкона). Напразно се надяваш тези мъже да се отдалечът от тук. Те са голяма бела на главата ни.

КАДИР: Не си мори главата за това. Ще намерим някакъв изход. Не забравяй! Няма по-голяма бела и проблем от това да си без къща. Хайде заминавай си !

КАДИР: Нищо не ме питайте. Ти си изяш яденето. И Вие Нуртен елате с мен.

МУСТАФА: Името ми е Мустафа.

НУРТЕН: И аз се казвам Нуртен. Не съм омъжена.

МУСТАФА: И аз също не съм женен. Как мога да Ви намеря ?

НУРТЕН: (Записва номера върху харийка и му я подава). От тук....

КАДИР: Госпожо Нуртен!

НУРТЕН: Идвам господин докторе! (Към МУСТАФА) Обади ми се!

МУСТАФА: Ще Ви се обадя.

КАДИР: Заповядайте госпожо Нуртен , да продължим.

НУРТЕН: Друг път господин докторе. Цялата се оцапах с тортата. Веднага трябва да си отида в къщи и да се изчистя. Благодаря Ви за всичко.

КАДИР: Моля. Причиних Ви куп неприятности.

НУРТЕН: Точно обратното. Преживях невероятни неща. Благодарение на Вас... По-добре ще е вече да си тръгна. Вече и няма и причина за да остана.

КАДИР: Няма ли ?

НУРТЕН: Няма. Вие сте женен. След тази възраст не искам да преживявам авантюри. Да се крия, да бягам, тези неща не са за мен. Единственно искам да си намеря някой подходящ късмет...

КАДИР: Поне да бяхте пили чай. Толкова се постарахте... Толкова разходи направихте....

НУРТЕН: Няма значеине. Друг път може ще изпием по един чай. Довиждане господин докторе.

КАДИР: Довиждане госпожо Нуртен.

ЖЕНСКИ ГЛАС: ( Развълнуван глас). За известно вареме сме закрили работното си място. Шефът ни господин Мустафа като се завърне в градa ни, отново ще бъдем на Вашите услуги. Ако искате да му предадете съобщение...)

МЪЖКИ ГЛАС: ( Чува се приглушен глас). Хей Мустафа! Чакаме те с нетърпение да се завърнеш тук. Не се страхувай! Ще те погребем по заслужен начин. Целуваме те! (Чува се особен и страшен смях).

КАДИР: Подранил си ?

МУСТАФА: Звъни телефона.

КАДИР: Чувам го.

МУСТАФА: Няма ли да отговориш?

КАДИР: Няма да отговоря. Нека си звъни.

МУСТАФА: Ами ако болните дойдат тук ?

КАДИР: Вече и болни няма да приема. Докато не приключа с боядисването няма да приемам никого. От една страна боядисването , от друга страна пациентите... не става така.

МУСТАФА: Аз ще остана нали така ?

КАДИР: Разбира се, че ще останеш. Ти вече си от нас. Още три нощи си при нас.

МУСТАФА: Не три, а още пет нощи мога да остана. Ако искаш може и една седмица.

КАДИР: Не, не...! Толкова стига. Този пък така звъни....

МУЧСТАФА: Ако искаш да дръпна кабела.?

КАДИР: Не.... няма нужда. Нека си звъни...Кучето си лае, керванът си минава. Давидим още колко ще звъни? И ти се измори. Толкова много ми помогна...

МУСТАФА: Боядисването е било приятна работа.

КАДИР: Да приятно е. Ако не е така, може ли да оставя професията си и да се занимавам с боядисване. (Изведнъж го пита ) Какъв номер обувки носиш?

МУСТАФА: Аз ли ?

КАДИР: Не ..аз!

МУСТАФА: Четиридесет и три.

КАДИР: Сигурен ли си ?

МУСТАФА: Сам си купувам обувките.

КАДИР: Да не би да е номер четиридесет и четири?

МУСТАФА: При някои модели ползувам даже четиридесет и две. Защо ме питаш господин докторе?

КАДИР: Няма нищо. Нека се помъчим да поспим още малко. (Затварят очите си. Телефона звъни и в този момент и на вратата се звъни). Може би е секретарката. И все пак ти влез вътре.

(МУСТАФА обезпокоен влиза вътре. КАДИР поглежда през шпионката и отваря вратата.)

ГЮЛ: (Влиза обезпокоена) Не чуваш ли телефона?

КАДИР: Чувам го. Не отговаряй !

ГЮЛ: Поначало вече замълча (стихна).

КАДИР: Добре стана. От сутринта звъни.

ГЮЛ: Аз да запаря чаят.

КАДИР: Приготви чая. После почисти. Свърших с боядисването. Остана още малко работа по маслената боя и след това приключвам. И на мен започна да ми се повдига от тази работа.

ГЮЛ: Коя работа ?

КАДИР: Как коя работа. Вътре от тази работа. Но намерих изход.

ГЮЛ: Как?

КАДИР: Тази нощ ще свършим боядисването с маслената боя и утре ще почистим. И така ще сме влезли в четвъртия ден. Ще го накарам да подпише чека (полицата) и така ще приключим с тази работа. До късно утре ще сме свършили и с повторното маслено боядисване. И така ще влезем в петия ден. На шестия ден без да чакаме ще предадем на господин Тахсин работата по боядисването . Господин Ахмет ще дойде един ден по-късно , и така ние един ден по-напред ще сме приключили и ще сме предали тук на господин Тахсин в готов боядисан вид .

ГЮЛ: Чакат пред вратата. Ами ако до тогова не си заминат, какво ще правим с този човек?

КАДИР: Няма да го оставим вътре. Все ще измислим нещо. Намерих изход...

ГЮЛ: Намери ли ? Казвай бързо какво имаш в предвид?

КАДИР: (Възгордял се). Да знаеш твоят мъж е голям човек. Мозъкът му сече. Ти още не можа ли да ме опознаеш?

ГЮЛ: Кажи бе човек. Ще умра от любопитство.

КАДИР: Как ще спасим този мъж от тези които го чакат вън? Помисли малко и ти.

ГЮЛ: Дни наред все за това си мисля. И нищо не можах да измисля.

КАДИР: Така е. Ти нищо не можеш да измислиш. Защото нито романи , нито пък разкази четеш.... Нямаш логика , нито пък развита психология.

ГЮЛ: Кажи де , без да се впускаш в подробности .

КАДИР: Неее. Малко и ти помисли. Но мисли спокойно. Защото съм свършил работата.

ГЮЛ? Мъжете чакат вън като свирепи дракони. И ти ли ще станеш като тях свиреп.

КАДИР: Жестокостта не винаги можеш с жестокост да я надвиеш. В провечето случаи умът е достатъчен. Сега иди и приготви чая.

ГЮЛ: Кажи! Какво мислиш да направиш ?

КАДИР: Виж малко да ти подскажа. На кьошето има един магазин. Не привлече ли вниманието ти ?

ГЮЛ: Навсякъде е пълно с магазини. Кой магазин?

КАДИР: Но този магазин е по-различен. По правилно е да се каже това е един бутик.... «Бутик за готово облекло и фереджета». Спомни ли си ?

ГЮЛ: Да... Да. Но нищо не разбрах.

КАДИР: Ако се замислиш малко , ще разбереш. Малко помисли. Но не се страхувай. Аз развързах случая. Ако искам още сега ще изведа от тук Мустафа.

ГЮЛ: Е какво чакаш ?

КАДИР: О.. не може може. Тогава няма да можем да наемем къщата. За всяко нещо си има време. Ще чакаме удобният момент. И ти търпеливо чакай. След малко и на теб ще ти възложа една малка работа. Бъди спокойна ,една безопастна работа.. .Не ме насилвай, няма да ти кажа. Огладнях. Колкото по-бързо приготвиш закуската, толкова по-бързо ще научиш как по-безопастно ще изведем Мустафа от тук. Виж там има една хартия. Вземи я , напиши тук четиридесет и три... Пиши..пиши.

ГЮЛ: (Пише ) Също като гатанка.

КАДИР: Да не забравяме. Важното е да вземем предпазни мерки. Хайде в кухнята.

(ГЮЛ бързичко и любопитно отива в кухнята.)

ВТОРА ЧАСТ

VI

ПЕТИ ДЕН
КАДИР с четката в ръката си прави последните рьотуши по боядисването. ГЮЛ с парцала в ръката си обира прахта наоколо. Вижда се, че боядисването изцяло е приключило. МУСТАФА яде яденето от донесения поднос. КАДИР със задоволство гледа към салона и вратите.
КАДИР: Как е станало ?

ГЮЛ: Да си жив и здрав, много е хубаво .

КАДИР: И ти да си жива и здрава. Добре си свършихме работата. (Отива при МУСТАФА). Да ти е сладко.

МУСТАФА: Благодаря господин докторе.

КАДИР: Еее вече четири нощи си тук.

МУСТАФА: Да, така е.

КАДИР: Тази нощ за последно ще нощуваш тук.

МУСТАФА: Ако може още няколко нощи да остана.

КАДИР: Може би още една нощ. Но това по-късно ще го реша. Разбра ли ?

МУСТАФА: Но аз не съм оздравял.

КАДИР: Не, не .. ти вече си добре.

МУСТАФА: Не знам.

КАДИР: Знаеш. Един ден преди това какво щяхме да направим? Останалата сума...Чека (полицата).

МУСТАФА: Утре ще го напиша.

КАДИР: Нее. ... Не... Всяко нещо трябва навреме да се направи. Не се знае какво може да се случи. Ти напиши чека (полицата). Секретарката в момента е свободна , нека да отиде да изтегли парите.

(МУСТАФА изважда чековата книжка и написва чека).

КАДИР: (Взема и поглежда). Добре. Да се надяваме , че всичко ще е наред.

МУСТАФА: Ако остана още една седмица пак ще ви напиша чек. Ако разрешите може и един месец да остана и ще си платя. Аз имам пари.

КАДИР: (Отива при ГЮЛ). И тази работа приключи. Иди навреме в банката и донеси парите.

ГЮЛ: (Взема чека). Желаеш ли нещо друго ?

КАДИР: Не. Не се бави! (ГЮЛ излиза. МУСТАФА занася подноса в кухнята . След това отива в салона при КАДИР.). Дали да оставя докторската си работа?

МУСТАФА: Защо?

КАДИР: Виж как съм боядисал тук. Кой може така да боядисва?

МУСТАФА: Да. Правилно.

КАДИР: Нешо ли те мъчи?

МУСТАФА: Домъчня ми за моя роден край. Домъчня ми за майка, за татко , за братята ми.

КАДИР: Не си ли женен?

МУСТАФА: Не не съм. По-прaвилно е да се каже, жена ми почина.

КАДИР: Кога почина?

МУСТАФА: Преди две години.

КАДИР: Ти да си жив и здрав. Тъй като ти си млад, сигурно и тя е била много млада.

МУСТАФА: Беше на двадесет години.

КАДИР: Катастрофа ли претърпя?

МУСТАФА: Не, не. Искаха да ме застрелят, но улучиха нея.

КАДИР: О.. колко страшно. Деца имахте ли ?

МУСТАФА: Ако беше жива, два месеца след това щеше да роди. Замина си без да ми даде една мъжка рожба.

КАДИР: Още си много млад. Отново може да се ожениш. Или не мислиш да се жениш?

МУСТАФА: Как да не мисля , искам да се оженя. Щях да те питам за... Дето имахте една пациентка госпожа Нуртен , дето заедно ни накарахте да се скрием.

КАДИР: Даа! Дето донеси тортата.

МУСТАФА: Да. Тя какъв човек е?

КАДИР: Доколкото виждам е добър човек. И много е хубава.

МУСТАФА: Искам да ти кажа нещо, но нека си остане между нас.

КАДИР: Може да разчиташ на мен. Аз съм твоят доктор.

МУСТАФА: Аз много я харесах. Него ден ние много се сближихме.

КАДИР: Нямахте друг избор. И двамата трябваше да се скриете в един и същи гардероб.

МУСТАФА: Поисках телефонният й номер. И тя ми го даде. Погледни записах го.

КАДИР: О..ти си си опекъл работата. И тя хареса ли те ?

МУСТАФА: Ако не ме е харесала защо ще си даде телефонния номер?

КАДИР: Че потърси я.

МУСТАФА: Как да я потърся ? Като се спася и изляза от тук ще я потърся.

КАДИР: Как така като се спася? Ти по свое собственно желание не оставаш ли тук ? Или има нещо, което не си ми казъл?

МУСТАФА: Не няма. Така просто излезе от устата ми.

КАДИР: Тогава зашо сега не я потърсиш по телефона?

МУСТАФВА: Да й се обадя ли ?

КАДИР: Разбира се, потърси я. Желязото се кове, докато е горещо. За такива работи трябва да се внимава, да не се закъснява. Тя е скромна и почтенна жена. Не я изпускай. Хайде потърси я.

МУСТАФА: (Влиза вътре. Набира телефонния номер. Личи че се срамува и притеснява.) Ало...Търся госпожа Нуртен. Аз ли ? Мустафа....От лекарския кабинет. ..Гардероб...Торта...(Смее се невинно ). И аз се радвам. Аз съм......на същото място....При доктора...Бих искал да се видим... Не не може! По начало не познавам много Истанбул...Но нали съм тук ... Да.. (Обръща се към КАДИР) Казва «да се видим».

КАДИР: Добре.

МУСТАФА: Но иска да се видим някъде навън . Например в «Таксим». Не може ли да дойде тук?

КАДИР: (Замисля се). Защо да не дойде?

МУСТАФА: (Стиска слушалката). Знаете мястото където съм в момента. Елате тук. Веднага ли ? Добре....Довиждане.(Затваря слушалката). Идва.

КАДИМР: Значи опечи си работата. Браво. Може вътре да си стоите и да се видите.

МУСТАФА: Да ще поседим вътре.

КАДИР: Ако стане нещо нередно..

МУСТАФА: Ще се скрием господин докторе.

МУСТАФА: Няма да забравя тази твоя добрина.

КАДИР: Може пък да излезете от тук и да отидете заедно някъде. Госпожа Нуртен познава Истанбул.

МУСТАФА: О нее ... Няма нужда. По-нататък много ще се разхождаме.

КАДИР: Както искаш.

(МУСТАФА незабелязано поглежда от балконския прозорец. Веднага се издърпва навътре. КАДИР идва при него. Поглежда.)

КАДИР: Виждаш ли тази кола?

МУСТАФА: Виждам. Нещо ли стана?

КАДИР: Вече четири дни тази кола стои пред вратата. Има нещо нередно в тази работа, но още не можах да разбера... Какво може да е ?

МУСТАФА: Не знам.

(На вратата се звъни).

КАДИР: Изглежда секретарката е дошла. Въпреки всичко ти влез вътре.)

МУСТАФА: Добре.

(МУСТАФА отива в кабинета на доктора. КАДИР поглежда през шпионката. Отваря вратата. Първо влиза ГЮЛ. След него влиза ХАЛИТ)

ХАЛИТ: Муууу!..

КАДИР: (Учудено) Господин Халит? Моля Ви влезте в салона.

ХАЛИТ: (Казвайки «мууууу» влиза в салона.) Колко хубаво е станало тук. Поразведрих се.

КАДИР: Е дааа. Промени се обстановката .

ХАЛИТ: Ооо.... Много, много хубаво е станало. Телефонът Ви не работи ли ? От вчера все звъня , но не можах да се добера до Вас.

КАДИР: Изглежда имаше някаква повреда. Имаше такива оплаквания. Но днес вече работи .

ХАЛИТ: Помислих се , че нещо се е случило. Обадих се на «повреди» казаха, че няма повреда.

КАДИР: От вън е имало някакво прекъсване. Дойдоха и го оправиха.

ХАЛИТ: За едно работно място телефонът е много важно нещо. Нещо като дясна ръка. Знаеш ли защо днес дойдох при теб ?

КАДИР: Господин Хaлит да не се е случило нещо ?

ХАЛИТ: Да си жив... показал си загриженост към господин Тахсин .

КАДИР: Моля. Нищо не съм направил....Сега как е ?

ХАЛИТ: Много е добре. Добре , че дойде при Вас. Оздравя. Какво направихте, че той оздравя?

КАДИР: Нищо не съм направил.

ХАЛИТ: Как така нищо не сте направили . Човекът изцяло се промени. Нали знаеш в нашата фирма той е персонален началник. Веднага го повишихме и стана заместник директор.

КАДИР: Неразбрах.

ХАЛИТ: Изглежда сте го посъветвали да се отнесе с по-голямо разбиране към жена си.

КАДИР: Да. Спомням си. Бях казал нещо такова.

ХАЛИТ: И той цяла нощ мислил върху това , което сте му казали.

КАДИР: Боже господи !..

ХАЛИТ: Знаеш ли преди той какъв мъж беше? Все праволинеен като Давут. Където имаше някаква грешка все се мъчеше да я оправи. Затова и измислиха прякора му «Мухбир Тахсин» ((Доносника Тахсин). Според своите си методи се мъчеше да предотврати корупциите, ако видеше нещо нередно веднага информирваше ръковдоството. Затова всички във фирмата бяха разтревожени и обезпокоени от това му състояние. Колко пъти съм го дръпвал на страна и съм му казвал « Виж Тахсин. Не се меси във всичко. Тъй като се месиш навсякъде ще си изгубиш работата.Твоите разбирания вече свършиха, не трябва да се държиш така . В страната ни вече се изграждат други норми на поведение. И в този строй всеки си остава , с това което е сторил и направил. Изкарват душата на този който е останал по-отдолу . Нали ти бях казал в този си стремеж да бъдеш все праволинеен и жена ти ще те напусна , и виж какво стана и жена ти те напусна и си замина. Но живота си е такъв. Не ме слушаше, все така на инат вършеше си по своя път. Ако нямаше за какво да се залови, информирваше КАТ за някакво пътно нарушение или пък правеше оплакване до областната здравната дирекция от дейността на управата в някоя болница.

КАДИР: Сега вече се осъзна , това ли искаш да ми кажеш.?

ХАЛИТ: Да отвори си очите вече и то как ги отвори .

КАДИР: Значи вече се отказа от този си нрав и привички ?

ХАЛИТ: Да отказа се. Като излезе от твоя кабинет и дойде на работа , първо аз забелязах промяната в него. Още като ме видя и каза « Господин генерален директор аз Ви благодаря. Колко добре сторихте, че ме изпратихте при този доктор».

КАДИР: Боже господи..!

ХАЛИТ: Казали сте му да се отнесе към жена си с повече разбиране. И това е било достатъчно. Мисля, че източникът на промяната в него се крие в този израз и в това изречение.

КАДИР: Желаете ли да Ви почерпя с нещо? Чай, кафе или нещо разхладително?

ХАЛИТ: Може да взема нещо разхладително.

КАДИР: Една минутка. (Обръща се към стаята на секретарката и отива при ГЮЛ). Успя ли да ги изтеглиш?

ГЮЛ: Да изтеглих ги.

КАДИР: Добре. Нека останат в чантата ти. Донеси от хладилника две кока-коли.(Отново отива в салона.) Значи така...

ХАЛИТ: Значи Тахсин вече е разбрал , че и светът наоколо съществува. Не закъсня и започна да доказва това.

КАДИР: Какво направи?

ХАЛИТ: Бяхме вземали на работа още трима човека в нашия персонал. Веднага спрял заплатите им. Ще ме попитате «Откъде занете». Единият от тези, които бяхме вземали на работа е мой племенник. Но Тахсин не знаеше за това.

КАДИР: Виж ти.... Значи не съм сторил добрина на господин Тахсин.

ХАЛИТ: Какво значи това ? Веднага след това повишихме господин Тахсин на длъжността зам. директор. Това , че той прояви сходство с ръководството ни, веднага ни впечатли и всички много се зарадвахме. Нищо че имаше по-незначителен пост в службата ни, факта че наоколо имаше такъв противоречащ и противоречив човек, това пораждаше безпокойство наоколо . Повикахме го веднага на събранието и му честитихме новата длъжност. Той каза че ще бъде по-плодотворен в работата си и изрази благодарността си към всички ни. В очите му се четеше щастие и любов към работата си. Сякаш исаше да ни увери , че ще съблюдава всички правила. Не закъсня да ни информира, че съвсем скоро ще се пенсионират пет човека и на тяхно място трябвало да се назначи нов персонал. Господин докторе Вие разбирате ли ме какво искам да Ви кажа? Петима нови човека, това са пет нови заплати.

КАДИР: Господин Халит Вие не се шегувате нали ?

ХАЛИТ: Каква ти шега? Това е самата истина. И Вие изглежда не сте информиран за новите порядки. Според новите разпоредби всички учреждения ще се приватизират, който има пари ще учи и ще се препитава. А другите, които нямат пари ще загинат, ще останат неграмотни и ще гладуват. В новия строй няма място за бедни и безсилни хора. Въпреки усилията в действителност вече 100 години не може да се създаде равенство. С натиск върху бедните не може да се създаде равенство. Това вече е ясно. Досега това което сме приемали за истина трябва да се измени. Навсякъде по улиците, по площадите се вижда това . Трябва да се разгласи че «Силата е в ръцете на тези които са работодатели и са препасали сабите си », да му мисли този който е останал «отдолу», «всяка овца от своя си крак се прикачва на примката», «който е спасил кораба, то той е капитан на кораба». Тахсин е също един капитан , който е успял да спаси своя кораб. И това стана благодарение на вас господин докторе. (ГЮЛ донася кока-колите .) Благодаря ти.

ГЮЛ: Да . Ви е сладко господин Халит (Преминава в стаята си.)

ХАЛИТ: Но той каточели закъсня!

КАДИР: Кой?

ХАЛИТ: Тахсин. Щяхме да се срещнем тук. Щеше да Ви благодари. И после щяхме заедно да отидем на работа .

КАДИР: Вижте, телефона вече работи.

ХАЛИТ: Хубаво.

ГЮЛ: (Вдига слушалката). Ало.. Да....Да господин докторе. Една секунда. (Подава главата си). Търсят ви по телефона.

КАДИР: С Ваше извинение. (Влиза вътре и поема слушалката). Ало.. Аз съм.. Заповядайте господин Ахмет.. Благодаря Ви...Много добре стана. Изсъхна...След малко ще се обадя на господин Тургут да дойде да види. Вие кога идвате? В Истанбул!. Вие в Истанбул ли сте ? Кога се завърнахте. Сега къде сте? След около петнадесет минути ли ? Добре.. Добре господине. Довиждане...(Ужасен затваря телефона. Обръща се към ГЮЛ) Господин Ахмет се е завърнал от Германия след около петнадесет минути ще бъде тук! )

ГЮЛ: Но как е възможно? Нали щеше да се завърне след два дни.?

КАДИРП: Аз откъде да знам? Изкъпал се е . Сега подсушавал косата си. Каза «след малко ще дойда».

ГЮЛ: Божичко какво ще правим?

КАДИР: Бързичко тези трябва да ги изкараме от тук. Най-напред трябва да свършим работата с Мустафа. Ти влез вътре и кажи на господин Халит, че имам малко работа.

ГЮЛ: (Преминава в салона). Господин Халит желаете ли още нещо?

ХАЛИТ: Благодаря Ви.

ГЮЛ: Господин доктора има малко работа.

КАДИР: (Вижда че ГЮЛ е влязла и й казва .) «Донеси пакета».

ГЮЛ: Какъв пакет?

КАДИР: Този пaкет който го взема от бутика за готово облекло и фереджета. Побързай! (ГЮЛ отива в кухнята и се върща с един пакет). Казва на ГЮЛ: «Ти не се отделяй от тук.» (Преминава в кабинета). Виж Мустафа. Вече оздравя. Днес вече трябва да те изпишем, да си отидеш от тук.

МУСТАФА: Днес ли ?

КАДИР: Да. След малко. Не е нужно да оставаш повече тук.

МУСТАФА: Но аз си платих за пет дни за да остана тук.

КАДИР: Аз пък платих за храната ти. От тях ги приспадни.

МУСТАФА: Не! Не мога да изляза навън!

КАДИР: Спри се, не се вълнувай. Знам, че отвън пред вратата те чакат. Но нищо няма да ти се случи. Ей така спокойно и кротко пред очите им ще си заминеш.

МУСТАФА: Откъде знаеш, че така ще стане?

КАДИР: МУСТАФА не ме мисли за такъв глупак. Участва в търга и въпреки тях ти спечели търга. И сега те искат да те застрелят. Понеже ти нищо не ми каза и аз така си замълчах. Какво трябваше да направя ?

МУСТАФА: Като знаеш истината, не трябва така да ме изхвърляш навън. (Изважда пистолета си). Тук ще остана!

КАДИР: Мустафа прибери си оръжието. Аз съм вземал всички предпазни мерки. (Отваря пакета.) Вътре има един черен чаршаф, една чанта, слънчеви очила и обувки). Ще се облечеш! Сега ще те приготвим. И ще си заминеш. Не се ли замисли защо те бях попитал за размерите ти и номера на обувките ти. Мустафа , няма от какво да се страхуваш. Ако не си заминеш по-опасни неща ще ни се случат и на теб и на мен. Тези хора оня ден дойдоха тук уж да ползуват телефона. Показаха ни снимката ти и попитаха за теб , дали не сме те виждали наоколо. Докато ги убедим....Но вече няма какво повече да се направи. Започнали са от най-долния етаж и проверяват всички апартаменти. Не се страхувай! Ако ме послушаш , ще успееш много лесно да се измъкнеш от тук.

МУСТАФА: Защо не ми казахте когато разпитваха за мен ?

КАДИР: Помислих си да ти кажа. Но това нямаше да ти помогне. Защото не бях вземал мерки и не бях подсигурил безопастността ти.

МУСТАФА: Сега вече взема ли някакви мерки?

КАДИР: Сед малко ще видиш. (Повиква ГЮЛ).

ГЮЛ: (Влиза). Заповядайте господин докторе.

КАДИР: Помогни му да се облече.

ГЮЛ: (Отваря пакета). Съблечете сакото си.

МУСТАФА: Без сако ли ще бъда?

КАДИР: Не ми задавай излишни въпроси. Ще сложим сакото ти в торбата. Трябва да си събуеш и обувките.

МУСТАФА: Бос ли ще си замина?

КАДИР: Да като Тарзан ще си заминеш ! Глупости. Не ми задавай повече въпроси. (МУСТАФА е крайно очуден, ГЮЛ се мъчи да го облече с чаршафа. На вратата се звъни). Аз ще отворя. Ти си гледай работата. (Излиза).

МУСТАФА: Ами ако са дошли за мен ?

КАДИР: (Гледа през шпионката на вратата. Тъй като ХАЛИТ е вътре, принуждава се да отвори вратата). Добре дошъл господин Тахсин.

ТАХСИН : Кадир ли си, Ахмет ли си ?

КАДИР: Аз съм докторът.

ТАХСИН : Боже господи. господин Халит не дойде ли ?

КАДИР: Вътре е . Заповядайте.

ХАЛИТ: Ела Тахсин. Закъсня .

ТАХСИН Драги ми директоре , сдобрихме се с жена ми.

КАДИР: Сдобрихте ли се ?

ТАХСИН: Благодарение на Вас господин докторе.

КАДИР: Че какво съм направил?

ТАХСИН: Какво по-вече да направите ?

ХАЛИТ: Докторе бях Ви казъл. Помогнахте ми да си отворя очите.

КАДИР: С Ваше разрешение аз ще вляза за малко вътре.

ХАЛИТ: Господин докторе Вие си вършете работата.

ТАХСИН: (Като вижда че КАДИР е излязъл). Доктора има един брат. Също като него, все едно че е той. Бояджия е. Такава прилика. Невероятно.

КАДИР: (Вижда МУСТАФА облечен с черен чаршаф и очила). Добре е станало.

ГЮЛ: Точно по-мярка му станаха.

МУСТАФА: Токчетата ми обиват на крaката.

КАДИР: Ти каза 43 номер, сърди се на себе си.

ГЮЛ: Трудно му влязоха на краката и трудничко ги обу.

КАДИР: Тръгвай . Прехвърли на рамо чантата си .

(МУСТАФА прави голямо усилие за да може да върви. Личи , че му е трудно).

МУСТАФА: Най-добре е да си обуя моите обувки.

КАДИР: Не може така. Малко като повървиш и ще свикнеш.

ГЮЛ: Дано да не вали.

МУСТАФА: До кога ще бъда с тия токчета?

КАДИР: Докато дойде таксито, което ще повикаме.

МУСTАФА: Тогава от къде ще се намокря под дъжда?

КАДИР: Мустафа не задавай излишни въпроси. Постоянно пробвай и се помъчи да вървиш добре. Аз ще ти повикам едно такси. (Излиза).

КАДИР: Ало....Спешно може ли да изпратите едно такси ?..... Ул.Йолпалас. Блок Акън. Ние ще чакаме на прозореца и веднага ще слезем. Не закъснявайте! (Затваря. Отново отива при тях) Как си ? Можеш ли да вървиш?

ГЮЛ: Виждаш как се мъчи.

МУСТАФА: Как ще сляза по стълбите.

КАДИР: Ще слезеш с асансьора.

МУСТАФА: Най-добре е някой да ме подкрепя.

КАДИМР: Докъде ?

МУСТАФА: До таксито. Иначе ще се строполя на земята.

КАДИР: Кого имаш в предвид като казваш «някой» ?

МУСТАФА: Теб.

КАДИР: Не може.

МУСТАФА: Може, може. (Хваща го под ръката.). Затруднявам се, но става. Виждаш ли ?

КАДИР: Не мога да рискувам.

МУСТАФА: Като е опасно защо ме изкарваш навън?

КАДИР: Няма опастност. Но все пак не се знае.

МУСТАФА: (Сяда). Щом не се знае, тогава оставам тук. Каквото ще става , тук да става. Поне няма да умра дегизиран като жена.

КАДИР: (Като вижда, че той се мъчи да съблече фереджето). Спри! Веднага не унивай! Ще намерим някакъв изход. Още малко се упражнявай да вървиш. Да погледна дали е дошло таксито.

(МУСТАФА продължава да се упражнява да върви. КАДИР отива в салона.)

КАДИР: Не мога да Ви обърна много внимание. Недейте да ми се сърдите.

ХАЛИТ: Моля Ви Докторе, Вие си гледайте работата. Ние не сме чужди.

КАДИР: (Поглежда от прозореца). Къде остана тази кола?

ХАЛИТ: Каква кола?

КАДИР: Повикахме такси, но още не дойде.

ТАХСИН Като казахте кола, та сетих се. (Става от мястото си и посочва навън ) Виждате ли тази черната кола?

ХАЛИТ: Дааа.

КАДИР: Какво е станало с тази черна кола?

ТАХСИН: Първия ден още като дойдох при Вас тя беше там. И още е тук.

КАДИМР: Изобщо не съм забелязъл.

ТАХСИН: Според мен това е една съмнителна кола и вътре има съмнителни личности.

ХАЛИТ: Може би е цивилна полиция. Може би се подготвят за някаква операция.

ТАХСИН Сега ще разберем. (Към КАДИР). Как се казва тази улица ?

КАДИР: …….Булевард Йолпалас.

ТАХСИН : Името на блока е «Акън» нали ?

КАДИР: Господин Тахсин виждам веднага сте научили името на блока.

ТАХСИН: С Ваше разрешение може ли да телефонирам ?

КАДИР: Моля.

ТАХСИН : Не се страхувайте! Няма да разберат, че се обаждаме от тук.

ХАЛИТ: (ТАХСИН преминава в стаята на секретарката). Отново се възвърнаха старите му навици и привички.

ТАХСИН: (Набира някакъв номер по телефона). Ало...( С голяма бързина).. .. Ало полицията ли е ? На бул. Йолпалас срещу Блок Акън вече четири дни тук стои паркирала една черна съмнитенлна кола. Вътре в колата има четирима съмнителни мъже. Помислихме че е цивилна полицейска кола. А може би са терористи и ние показвайки гражданската си загриженост Ви информирваме. За да не се случат нежелателни неща, молим за Вашето съдействие. Наш дълг е господине...(Затваря слушалката и преминава в салона.) Не е била полицейска кола.

ХАЛИТ: Тахсин нали се разбрахме, че няма да се месиш в работата на хората.

ТАХСИН : Е не пък чак толкова драги ми директоре.

КАДИР: Госпожа Нуртен?

НУРТЕН: Дойдох за господин Мустафа.

КАДИР: Да знам. Заповядайте. (Първо влиза самият той. Обръща се към преоблечения с фереджето Мустафа, който се мъчи да се скрие в гардероба.) Няма нищо. Успокой се!. (ГЮЛ след като вижда НУРТЕН се мъчи да покаже някаква реакция ). Не е дошла при мен, а е дошла заради Мустафа . Наскоро щели да се женят. Ела, ние да излезем.

МУСТАФА: Изглежда ти не ме позна?

НУРТЕ: (Уплашена). Аййй.

МУСТАФА: (Открива лицето си). Не се страхувай! Аз съм.

НУРТЕН: Защо си се облякъл така?

(НУРТЕН безшумно слуша това , което й разказва МУСТАФА, през това време на вратата се звъни). ГЮЛ поглежда през шпионката. КАДИР затваря врата на салона и идва).

ГЮЛ: Господин Тургут. Ако искате да не отваряме.

КАДИР: (Замалко се замисля.) Кажи им да се скрият.

(ГЮЛ бързичко влиза вътре. Посочва им , че трябва да се скрият. КАДИР отваря вратата.)

ТУРГУТ: Здравей майсторе.

КАДИР: ( С приглушен и тих глас). Добре дошли господин Тургут.

ТУРГУТ: Знаеш ли Ахмет се е върнал ?

КАДИР: Знам. И аз щях да Ви се обадя. Свършихме с боядисването.

ТУРГУТ: Защо говориш така тихичко?

КАДИМР: Вътре има двама полицаи.

ТУРГУТ: (Уплашен). Какво се е случило?

КАДИР: Не зная. Изглежда наблюдават отсреща една подозрителна кола. Изглежда , се съмняват дали тези вътре в колата да не би да са терористи.

ТУРГУТ: (Поглежда през ключалката на салона). Дано да не излезе някаква престрелка. Всичките стени ще се оплескат. Така ли се прави наблюдение? Така открито са застанали пред прозорците.

КАДИР: Изобщо не можеш да ги разбереш, че са полицаи. Сякаш са обикновенни хора. Ще си помислиш , че все едно е генерален директор на една голяма фирма (Холдинг)

ТУРГУТ: И другият сякаш е персонален директор.

КАДИР: Не, той е заместник директор.

ТУРГУТ: (Леко се усмихва). Абе и тези полицаи са големи типове. Как с любопитство гледат. Като че ли гледат филм.

КАДИР: Но всеки момент може да посегнът към оръжията си и може да започне стрелба.

ТУРГУТ: Затова трябва да се внимава. Казаха ли ти , че са полицаи?

КАДИР: Не , не са ми казали. Аз разбрах. Помислиха, че съм доктор. И аз не се издадох.

ТУРГУТ: Добре си сторил. Те се притесняват от докториите . Знаят, че имат нужда от нас.

КАДИР: Останалите пари от Вас или от господин Ахмет ще ги взема?

ТУРГУТ: ( Без да откъсва погледа си от вътре изважда от джоба си един стоп пари, личи че предварително ги е преброил и ги подава на КАДИР). И подпиши документа. Знаеш Ахмет е прецизен.

КАДИР: Вие продължавайите да гледате. Аз да взема от вътре химикал и хартия и да подпиша документа. (Преминава в стаята на секретарката. Набира някакъв номер по телефона. Тихичко). Ало!... Свържете ме с господин Тургут! Бързо! Къде е ? Момиче сега добре ме слушай! Сега веднага се свържи с него. Кажи му , че в блока му е възникнал пожар. Веднага да си дойде в къщи. Аз съм негoвият съсед. Не губи време, веднага му се обади! (Затваря телефона. Подписва квитанцията. Обръща се към ГЮЛ). Ако потърсят господин ТУРГУТ , веднага му се обади. Разбра ли ?

ГЮЛ: Разбрах.

КАДИР: Има ли някакво развитие ?

ТУРГУТ: Не няма. Така гледат и чакат.

КАДИР: Вземете квитанцията. Подписах я. Дайте я нa господин Ахмет.

ГЮЛ: (Вдига слушалката). Ало. Една минутка. (Оставя слушалката и се обръща към господин ТУРГУТ) Господин Тургут. Търсят Ви по телефона.

ТУРГУТ: (Към КАДИР). Намериха кога да ме търсят. Ти не се отделяй от тук. (Безшумно преминава в стаята на секретарката. Взема слушалката.) Ало.... Аз съм. Имам работа говори по-бързо. Говоря така тихичко, защото след малко ще започне операция. Кажи...Да.. Къде ? В нашия блок ли ? Кой ? Съседът ми ? Веднага... Веднага... (Бързо затваря телефона. Тихичко, но бързо, подтичвайки се втурва към КАДИР и го подбутва. Говори бързо, но тихичко с приглушен глас.) В нашя блок има пожар. Аз отивам там.

КАДИР: ( След ТУРГУТ, който излиза и затваря вратата ). Ох, дано да е отминало всичко това. (Към ГЮЛ) И този въпрос го разрешихме. Нека да са готови. Аз ще погледна за таксито.

ТАХСИН: Виж и полицейската кола дойде.

ХАЛИТ: Но спряха.

ТАХСИН : Полицаят, който слезе от колата къде отива? Тези отпред защо отвориха предния капак на колата?

(КАДИР отива в стаята).

КАДИР: Таксито дойде. Чака пред вратата. Това което трябва да направиш е само да се качиш в таксито. Защо си събу обувките? Ние тук за теб се стараем, а ти правиш глупости.

МУСТАФА: Ти ме заведи долу !

КАДИР: Долу ще те изведе жената, за която ще се ожениш. Жените обичат авантюрите. Нуртен нали така ? Хвани го подръка.

ГЮЛ: Преди това да обуе обувките си.

МУСТАФА: Нима непременно трябва ли да съм с токчета?

КАДИР: Правиш излишни коментари . Казахме ти , че не може да си с други обувки. (МУСТАФА припряно и забързано се мъчи да обуе обувките). Нали преди малко ги беше обул.

МУСТАФА: Краката ми се подуха.

КАДИР: Ще ги обуеш. Ще стане. Трябва да стане....Бързо! Вече ще пристигнат!

(МУСТАФА обува обувките. Закрива добре лицето си и хваща НУРТЕН под ръка. Трудно се придвижва към вратата. КАДИР безшумно отваря вратата и изтигква и двамата навън. След това затваря вратата ).

КАДИР: (Поема дълбоко дъх... Оххх бе.)

МУСТАФА: (Вика от вън) Торбата! Торбата!

КАДИР: (Се обръща към ГЮЛ). Иди донеси от вътре торбата.

(ГЮЛ се спуска като светкавица и донася отвътре торбата).

МУСТАФА: (От вън). Торбата!.. Торбата.. Обувките. Сакото !

КАДИР: (За да предотврати влизането му отново вътре. Наполовина отваря вратата.) Изчакай. Ще ти дадем торбата. (Подава през открехнатата врата торбата, която е донесла ГЮЛ. Веднага затваря вратата и си поема дълбоко дъх). Заминаха си нали ?

ГЮЛ: Заминаха.

КАДИР: Не мога да повярвам. Оттървахме се от тази работа. Нали така?

ГЮЛ: Не.... още не сме се оттървали. Не забравяй тези вътре.

КАДИР: Да. И на тях трябва да направим същото. Намери ми визитката на господин Халит.

ГЮЛ: (Търси). Някъде тук трябва да е. Господи..!

КАДИР: Намери я бързо! В най-скоро време ще дойде господин Ахмет. Побързай. Ех, бе не можа да я намериш.

ГЮЛ: Няма я. Какво да направя?

КАДИР: Най-добре ще е да я поискаме от него.

ГЮЛ: Може ли ?

КАДИР: Защо да не може? Виж как ще стане.(Тихичко влиза в салона. Приближава се към тях.)

ХАЛИТ: ( С приглушен и тих глас). Говорят с полицаите.

ТАХСИН: Не мога да повярвам на очите си ! Полицаите дават пари на тези съмнителни типове.

ХАЛИТ: Ти пък какво се чудиш? Връщат им рестото.

КАДИР: Загубили сме визитката Ви господин Халит.

ХАЛИТ: (ХАЛИТ ловко бърка в джоба на сакото си и му подава визитката си ) И полицията е в готовност. Вече нямам съмнение за безопастносстта за народа ни. (КАДИР безшумно говори по телефона от стаята на секретарката.) Съд , безопастност, здравеопазване, министерство, министерски съвет. Вече им вярвам, системата е попаднала точно на мястото си. В новия свят вече се прилагат новите порядки на системата. )

ГЮЛ: Една минутка. (Отива в салона. Господин ХАЛИТ търсят Ви от работа.)

КАДИР: (ХАЛИТ приведен се отдалечава , КАДИР с нормален глас му говори.) Опастността премина. Може да се движите и вървите изправен.

ХАЛИТ: (Поема слушалката), Ало.. Аз съм... Какво има ? Каквоооо? Обади се на пожарната! Дай точния адрес! Аз сега отивам там. Кажи на пожарната, че ще им дам много пари. Не забравяй. Много пари. (Затваря слушалката). В нашата къща е възникнал пожар.

КАДИР: Дано да мине всичко бързо...

ХАЛИТ: ( Изведнъж се спира и се усмихва). Хубав номер.

КАДИР: Господин Халит трябва в най-скоро време да си заминете.

ХАЛИТ: Не се безпокой ще си замина. Даже и ТАХСИН ще го взема с мен. Но първо трябва да се обадя в къщата си.

КАДИР: Нямате време. Да не закъснеете.

ХАЛИТ: Отначалото още добре си свърши работата. Но не забравяй , че още като боядисваше разбрах истината. Не си мисли, че съм глупав!

КАДИР: Моля Ви господине!

ХАЛИТ: Моля моля майсторе КАДИР.

КАДИР: Но.....

ХАЛИТ: Остави сега това. Наистина те харесах и те обикнах. Поначало живота си дължа на теб. Отделно за това съм ти признателен. Възхитих се на номера ти , отново да ми поискаш визитката. Това е един пример за новия човек. Знаеш дължиш ми и една квитанция. Тахсин се е захванал затова. Толкова изтърпя , почти достигна до края , за една такава дреболия , за това не искам да загубиш. Подпиши квитанцията и му я дай. Господин Тахсин ! (ТАХСИН идва. ХАЛИТ, придърпва КАДИР към себе си и искренно и сърдечно го целува по бузите). Продължавай така. Неминуемо и непременно ще успееш. Тахсин, ние вече да си отиваме. Мисля че вече са приготвили дневния ред на събранието на управителния съвет. Изглежда ще станеш персонален директор! ( Взема квитанцията ,която е подписал КАДИР). Нямаше нужда господин Ахмет. Хайде довиждане. (Обръща се към ГЮЛ). Няма ли да ни изпратиш . (ГЮЛ идва. ХАЛИТ и ТАХСИН излизат. КАДИР затваря вратата и дълбоко си поема дъх (Охххх). Прегръща жена си. Щасливи , но много много уморени се отпускат на фотьойла....... ).

ГЮЛ: Сякаш Господин Халит , не отиде на пожара възникнал в дома му.

КАДИР: Не обърквай нещата. Какво са казали.. «направи добро и го изхвърли в морето.»

ГЮЛ: Спри не се закачай ! Сега не му е време.

КАДИР: Добре. Добре. (На вратата се звъни. Чуват се откъслечни звуци. Стават. Пооправят дрехите си.). За всеки случай първо погледни през шпионката и така отвори вратата.

ГЮЛ: (Поглежда). Още от начало когато дойдох , мъжът който беше казал «Този глупак май няма да успее» та , той е дошъл.

КАДИР: Нека и аз да погледна. (Поглежда. С усмивка отваря вратата. ). Заповядайте господин докторе.

АХМЕТ: (Влиза вътре) Оооооо!...Оооо! ( Обикаля поред салона, стаята на секретарката, стаята за прегледи). Ооооо! Да си жив и здрав майсторе ! Тургут много те похвали, заслужил си всичките му похвали. Поздравявам те.

КАДИР: Благодаря господин докторе.

АХМЕТ: Истината е, че аз съм Ви благодарен. Благодаря и на съпругата ти.

ГЮЛ: Наш дълг е господин докторе.

АХМЕТ: Тургут не дойде ли ?

КАДИР: Дойде. Даде и останалите пари. Подписах квитанцията и му я дадох. След това го пътърсиха по телефона и той бързичко си замина. Тук са и ключовете Ви.

АХМЕТ: Благодаря. Аз съм много доволен от вас. Можете ли да боядисате и къщата ми където живея.

КАДИР: След като приключим с пренасянето си.

АХМЕТ: Тогава ще чакам да ми се обадите.

КАДИР: (Като товари материалите си). Остана една кутия от боята ви за стените и една кутия от маслената боя. Ако разрешите ще ги използувам при боядисването на новата ни къща, която сме наели.

АХМЕТ: Вземе ги.... Да.. вие си търсехте къща под наем.

КАДИР: Вече си наехме.

АХМЕТ: Напразно толкова много се безпокоихте... никой не е останъл навън...

ГЮЛ: Но много трудно успяхме да разрешим този въпрос господин докторе.

КАДИР: С Ваше разрешение ние да си тръгваме, че да не закъснеем.

АХМЕТ: Да добре.....Благодаря ви за всичко.

КАДИР: Довиждане господин докторе.

ГЮЛ: Довиждане.

АХМЕТ: Останете си със здраве. Благодаря ви. Ще чакам да ми се обадите майсторе Ръдван.

КАДИР: (От вън). Кадир! Кадир!

АХМЕТ: Господи.. пак сгреших. .. Да си жив майсторе Кадир. (Затваря вратата след тях. Щасливо обхожда с поглед наоколо. Много е доволен. Телефонът звъни. Вдига слушалката.) Ало! Къде си бе! Станало е много хубаво. Как да не ми хареса ? Какво ? Не разбрах! Пожар ли? Ииии! Какво стана, Тургут ? Защо тогава се притесняваш? Дааа. За първи път ми се случва да попадна на човек който се измъчва, че в къщата му не е възникнал пожар. Някой се е пошегувал. Не мога да понасям някой да ме работи и да си прави такива шеги. Ние всички , нашето общество все така сме изработени. Преди няколко дни показаха по телевизията офицалният говорител от правителството който каза «Няма никакво повишение на цените», само след три дни направиха поголовно увеличение на цените. За такова нещо трябва да страдаш и да се ядосваш. Защото има отрицателен резултат. Точно обратното . Ако кажат «ще има увеличение» , и не го направят, то тогава щеше ли да се чувствуваш измамен , че не са направили увеличение на цените. Това е една положителна шега. Като твоята. Яж, пий и се моли от благодарност. Както и да е. Има много неща , които искам да ти разкажа. Хайде идвай бързичко , че да отидем да похапнем нещичко.

(Вече не се чува какво говори...Заввесата бавно бавно се спуска).

КРАЙ
Първо издание: 1 август 1996, Истанбул

Второ издание: 10 Февруари 1997, Истанбул
БОЯДЖИЯ
Пиесата е написана на 1 Август 1996 година. ( На 10 Февруари 1997 година след направената

корекция отново е написана.

В Турция за втори път е поставена и се играе на сцената на Театър Айгаз през 2000 година, актьорите се срещат със зрителите в 16 (шестандесет ) града. (Режисьор: Сьонмез Атасой)

В Турция пиесата за трети път се играе на 19 Октомври 2004 година и е поставена на сцена от професионалния кадър на Държавния Театър в Измир. (Режисьр: Фатих Кахраман).

В чужбина за първи път е поставена на сцената в Америка Театрална Колегия на ABD Mary Wahington College ( 1998) (Превод: Емре Из-ат - Лее Жоана Харпер Режисьор: Майкъл Жойс.)

Тези две сценировки на пиесата през 2000 година се играха на сцените в Москва по повод на «Седмицата на Турският Театър». Много се харесаха и получиха големи овации и аплодисменти.

Тези дни от 10 Април 2000 година пиесата започна да се играе на сцените в Молдавия в Гагаузкия Национален Държавен Театър. ( Режисьор: Валерий Могутенко).

Вече 10 години пиесата успешно се играе в Русия на сцената на Театър « М.Горки». В Турция пиесата се играе и се поставя на сцената в театралните колективи на стотици гимназии, университети и аматьорски театрални групи и колективи.