Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие
Изтегляне 0.78 Mb.
|
ДУДУ – Че каква полза ще има? ИЗМИР – Ще се успокои. Два-три дена ще бъде малко по-спокойна. А то както е тръгнало не върви на добро. Страхувам се че няма да и издържат нервите. ДУДУ – Може би е най-добре да я настанят в болница. ИЗМИР – Да кажем и на директорката. Все ще да намерят начин да и помогнат. ДУДУ – Капка ум не и остана. ИЗМИР – Тихо. Да не чуе. ДУДУ – за нейно добро го казваме. ИЗМИР – все пак да не чуе. (АЛЖИР и ГЮЛЛЮ влизат в гостната. Сядат не масата. ФИДАН подава чай.) ДУДУ – Приятен апетит. Да ви е вкусно. ГЮЛЛЮ – Благодаря. ИЗМИР – Охх, сварила си и яйца. Направи ни бъркани яйца със зеленчуци и месо. ДУДУ – Разбира се. Стига да има продукти. ГЮЛЛЮ – Да поискаме от Назан. Половин кило месо и 3-4 яйца са достатъчни. ДУДУ – И чесън. Да не забравите да поискате чесън. ГЮЛЛЮ – Работата да опре до чесъна… ДУДУ – Ще си оближете пръстите! ИЗМИР – Прибави и червен пипер, от люти чушки. (слага червен пипер в чинията си.) Не мога да му устоя на лютия пипер. Страхотно ми отваря апетита. ДУДУ – Може би затуй ти е все горещо. ИЗМИР– Охх, бъркани яйца. Да ми е вкусно! ГЮЛЛЮ – (забелязва че Фидан яде бързо) Дъще, яж по-бавно, дъвчи добре. ИЗМИР – Ще хванеш язва. ГЮЛЛЮ – За къде бързаш? ФИДАН – Така съм свикнала, какво да правя? АЛЖИР – Много ми е студено. Замръзвам. ГЮЛЛЮ – (Влиза във вътрешната стая. Връща се с плетена вълнена жилетка. Помага на АЛЖИР да облече жилетката) Въобще не се пазиш. Ще се разболееш. Трябва да си смениш бельото когато се изпотиш. АЛЖИР – Благодараря ти. (Фидан е довършила закуската си. Минава и сяда в креслото. Пие чай и преглежда вестника) ФИДАН – Леле, леле! ГЮЛЛЮ – Какво се е случило, Фидан? ФИДАН – Чакай малко ИЗМИР – Е кажи де! ФИДАН – Помниш ли, вчера бяхме чули изстрели?! Във вестника пишат за това. (Отвън се чува настойчив клаксон.) ИЗМИР – аха, моя дойде. (Става и се приближава до прозореца. Поглежда през пердето.) ФИДАН – (оставя вестника. идва до ИЗМИР и гледа задно с нея през пердето на прозореца) Пак е дошъл. ДУДУ – Всеки ден по същото време. Като по часовник. ИЗМИР – Дано се продъни вдън земя! ГЮЛЛЮ – (Приближава се до прозореца и отпивайки глътка чай, незабележимо поглежда) От него няма спасение ! ИЗМИР – Гледай ти... Отново се е напил до козирката! ГЮЛЛЮ – (подсмива се) Пиян от е от любов. ИЗМИР – Няма гордост в тоя човек ДУДУ – Гордостта не е по-силна от любовта! ИЗМИР – вече не изпитвам нищо към него. ДУДУ – Ти бягаш, той те гони. Знаеш ли какво трябва да направиш? ИЗМИР – Знам ами. Трябва да сляза долу и да го набия едно хубаво! Веднъж го направих. ГЮЛЛЮ – Кога? ИЗМИР – Пак беше дошъл пиян в къщи. Разсъмваше се. Цяла нощ не бях мигнала и току-що бях заспала. Почувствах някаква тежест върху себе си, миризма на ракия и чесън... отворих очи, блъснах го но не ми стигнаха сили! Беше тежък като мъртвец. Събуваше си панталона. Отървах се и с все сили започнах да го налагам с пръчката дето все я държах под ръка! Здрав бой беше. И сега трябва да му тегля един такъв бой! (хващат я за да не излезе) ГЮЛЛЮ – Стой! ДУДУ – Недей! ГЮЛЛЮ – Ще станем обект на клюки в махалата! ДУДУ – Директорката ще ни се разсърди! ИЗМИР – Добре де, разбрах... Оставете ме! (поглежда през прозореца незабележимо) Вижте го тоя пиандрош, едва стои на крака! ДУДУ – Преди също ли почваше да пие още от сутринта? ИЗМИР – Нов навик му е. ГЮЛЛЮ – Не е ли плик това дето го върти в ръцете си? Пак ти е написал писмо. Ще го даде на директорката за да ти го връчи. ИЗМИР – Вдън земя да се продъни дано заедно с писмата си! Щом една жена бяга от дома си значи има защо... не издържам повече! Нямам сили. Три пъти избягах. Търпи ли се мъж като него? Но и останалите не бяха по-стока! Избирах по-малкото зло и всеки път се връщах при него. А то щях да попадна на улицата! Но никога вече няма да се върна при него! По-добре да стана проститутка отколкото отново негова жена! ГЮЛЛЮ – Успокой се! ДУДУ – Недей се връща щом не искаш. (Отвеждат я далече от прозореца) ГЮЛЛЮ – (към Фидан) Дай чаша вода. (ИЗМИР пие вода. Успокоява се малко.) ИЗМИР – Пълен маниак. Харчи пари на вятъра. Турил си надпис на колата. (имитира) "Ибрахим ме научи да любя, Ферди да плача, Орхан да свиря на баглама". "Как е?" ме пита. "Много е добре" казвам, какво мога да кажа. Минават две седмици, боядисва наново колата, този път туря нов надпис "Открих механа, отсреща гробище. Ако се сетиш за мен и ме потърсиш, в механата съм, или отсреща." "Как е?" ме пита пак. "Много е добре" казвам, какво мога да кажа. Нали ви казвам, пълен маниак. (жените едва се сдържат да не се разсмеят) ГЮЛЛЮ – Забавен мъж ИЗМИР – (стои на крак) Много забавен няма що! ДУДУ – Смешни неща върши, аз на твое място не бих го приела на сериозно. ГЮЛЛЮ – Какви други надписи туряше на колата? ИЗМИР – Какви ли не?!... (замисля се за момент) "имаш ли пари иди свят да те види, нямаш ли стой си в къщи, тъща да те види." ГЮЛЛЮ – Седеше ли си в къщи като нямаше пари? ИЗМИР – Седеше. Колкото да си свали панталона. А след туй пак да пребоядиса колата. Някои надписи и на мене ми допадаха. Смешен мъж е, което си е право право! Кога карахме медения месец "за тебе са всички тия надписи" ми казваше. "Не са ми достатъчни часовете прекарани в сън и часовете прекарани с теб ." " прободи ме с кама, сърцето ми да стане на парчета, но не ме пробождай дълбоко, понеже в дълбокото крия тебе.” Все от тоя род. ГЮЛЛЮ – трогателно, много романтично! ДУДУ – Влюбен е в тебе! Луд е по тебе тоя! ИЗМИР – Каква любов? Що за любов?! Чуйте последния му надпис, моля ви се- "Внимание- самотен мъж в автомобила." Гледай ти! "елате", казва на жените, "сам съм," Аз да не съм вчерашна. Веднъж го хванах в колата. Бях се отбила в стоянката, казаха ми че вози клиент. Тръгнах пешком към главната улица. И какво да видя? Моя с клиентката в таксито. А таксито в кьошето на тъмно. Лочат бира. Отде ли я е намерил тая брантия. “Какво правите?” ги питам. Какво ми отговоря мислите, "чака ни дълъг път затуй спрях да напълня бензин" ама не му е до бензин. Ясно че бензина му трябва за да я откра някъде на по-пусто местенце. Тогава и избягах. ГЮЛЛЮ – Правилно. ДУДУ – Не го е срам. ГЮЛЛЮ – Това е вече прекалено. ИЗМИР – Никога вече няма да се върна при него! Каквото ще да става! Не съм ли права? ДУДУ – Всички мъже са едни и същи. ГЮЛЛЮ – Моя също. Отначало всичо бе наред. От работа в къщи от къщи на работа. Не поглеждаше чужди жени. Един такъв стеснителен... Каквото кажа с всичко се съгласяваше. Захвана се с една грузинка и изгуби малкото ум дето го имаше. Орду е малък град. Всички забелязали колко се е променил. Всички освен мен, разбира се. Подочух нещо оттук-оттам но не повярвах. А после научих че е взел апартамент под наем. ИЗМИР– Как разбра? ГЮЛЛЮ – Мъжът ми печелеше добре, слава богу. Но откак почна да се води с тая брантия, не стигаха парите. "има икономическа криза, харчете по-малко" ни казваше. И аз харчех по-малко. А той луксозен апартамент взел под наем. (забелязва че ФИДАН е в стаята) Иди, оправи леглата. Хайде. (продължава, след като ФИДАН влиза във вътрешната стая) Трудно е да озаптиш мъж, на когото късно му са се отворили очите. Но не клюмнах веднага. Принудих я да се върне в Грузия. Мислите си че всичко се оправи, къде ти, веднага си намерил друга като нея. Този път от Молдавия. То всички мъже в града бяха полудели. Азербейджанки, рускини, казачки, даже племенникът ми си беше хванал една киргизка. Както и да е... После почнаха побоите. И аз взех Фидан със себе си и се махнах от къщи. ИЗМИР – Трудни дни те чакат Гюллю. Фидан още учи. Как ще живеете, с какво? ГЮЛЛЮ – Имам малко спестени пари. Все някак ще се оправим. Най-трудното е че съм далеч от децата. Толкова ми е мъчно за тях! Но моя няма да издържи дълго без нас. Много е привързан към Фидан, тя му е любимка. ИЗМИР – А ако не дойде? ГЮЛЛЮ – Ако не дойде той си знае... ще се уредим по-някакъв начин. Каквото ни е писано това ще стане. (мълчат. Отвътре иде ФИДАН. Взема вестника и сяда. Жените продължават да мълчат.) ДУДУ – Какво пишат вестниците Фидан? ФИДАН – Убили са някого тука, в нашия квартал. ГЮЛЛЮ – Кога? ФИДАН – Вчера. Помните ли, чухме изстрели. ИЗМИР – Един ден и аз ще убия някого. ГЮЛЛЮ – Сигурни ли са че в нашия квартал? ФИДАН – Вижте. Сложили са снимката на областния управител. "Наш дълг е да помогнем на З." пише. ДУДУ – Колко е красива! ГЮЛЛЮ – Избрали са я за най-красивото момиче на Диярбакър. На годините на Фидан е. ФИДАН – Избягала е с момчето в което било влюбено. ГЮЛЛЮ – (тихо) Да пази бог. ДУДУ – Чети. ФИДАН – (чете) Убийство поради поругаване на чест! Няколко часа до сключването на брака малкия брат на красавицата от Диярбакър, застреля жениха. Момичето е успяло да избяга и сега се крие от малкия брат който се е заклел че ще я убие ИЗМИР – ясно какво я чака. ДУДУ – Недей да четеш по-нататък. Зле ми става. ГЮЛЛЮ – Как може брат да иска да убие сестра си, не ми го побира ума... ИЗМИР – Знаете обичая. Посегнал е а на жениха, не на сестра си… ГЮЛЛЮ – Не е, понеже е успяла да избяга. АЛЖИР – Казвам ви че ме убиват с камъни, не ми вярвате. ГЮЛЛЮ – Говорим за истинско убийство, Алжир. Това не е сън. (ГЮЛЛЮ включва радиото. Чува се музика.) ДУДУ – Как може да посегнеш на толкова красиво момиче? ГЮЛЛЮ – Красива като истинска актриса. ДУДУ – Полицията не успяла да залови брата. Страх ме е че ще намери сестра си и ще я убие. ИЗМИР – Кмета няма да позволи такова нещо. ГЮЛЛЮ – Как няма да позволи? в къщи ли ще я прибере? ИЗМИР – Да бяха сложили и снимката на брат и. Да го разпознае който го види. ГЮЛЛЮ – Правилно. ДУДУ – Че откъде ще намерят снимката му? ИЗМИРЛИЙКА – Много лесно. Достатъчно е да научат домашния адрес от момичето. Оттам нататък лесно. Хората ще го разпознаят, ще се обадят на милицията и тя ще го арестува. Така ще спасят момичето. ГЮЛЛЮ – Трудно ще се обадят. Чуят ли че става дума за опетнена чест уверена съм че няма да го издадат в милицията, напротив ще му помогнат и ще му кажат къде се крие момичето. Кмета прави грешка. Подлага на риск живота на момичето като дава интервю по вестниците. ИЗМИР – А аз мисля че вината е във вестниците. ГЮЛЛЮ – Знае че я чака смърт и въпреки това бяга с любимия. Що за лудост?! ИЗМИР – Обичаш ли готов си на всичко. ДУДУ – Обичта е под влияние на страстта. Страстта е неукротима, подлудява, и остава само тя. (отново всички се умълчават. От улицата се чува звук на клаксон след което шум на кола) ГЮЛЛЮ – (поглежда през прозореца) Отива си твоя. ИЗМИР – прав му път. ГЮЛЛЮ – Значи иде директорката. Дал и е писмото и си отива. (на вратата се звъни три пъти) ГЮЛЛЮ – Нали ви казах. (отваря вратата) Добре дошли госпожо Зейнеп. ЗЕЙНЕП – (влиза. Държи писмо и папка в ръката си. Едното и око е посиняло. Носи слънчеви очила.) Добър ден на всички. ДУДУ – Добре дошли госпожо. ИЗМИР – Добре дошли АЛЖИР – Добре дошли. ЗЕЙНЕП – (обръща се към ФИДАН) Няма ли да кажеш добре дошла? Сърдити ли сме? ФИДАН – Може ли такова нещо лельо Зейнеп? ЗЕЙНЕП – Шегувам се. (обръща се към ИЗМИР) Твоя пак е сменил надписа на колата. "Ако в сърцето ти няма място за мен мила, не се притеснявай, съгласен съм да стоя на крак." Заповядай. (протяга писмото) ИЗМИР – Благодаря госпожо. ЗЕЙНЕП – Трудно ще се отървеш от него! Всяка сутрин е под нашия прозорец. ДУДУ – Какво ти стана на окото? ЗЕЙНЕП – (вижда се че лъже) Стоях на предната врата. Точно в този момент портиерът отвори вратата. ГЮЛЛЮ – Да пази бог! ИЗМИР– Да пази бог! ДУДУ – Окото е много ценен орган. ЗЕЙНЕП – Ех, както и да е. Не е нещо сериозно. ДУДУ – Да беше си направила компрес с брашно. Или месо. Синината веднага преминава. ЗЕЙНЕП – Отидох на лекар. Сложи лед. Добре че е точно на предната улица. (сменя темата.) Не сте включили телевизора? ДУДУ – Не работи. ГЮЛЛЮ – Снощи работеше. ИЗМИР– А тази сутрин не работеше. ЗЕЙНЕП – Извинете ме за минута. (слага папката върху масата и влизайки в банята добавя) ще го дадем на ремонт. (жените говорят тихо между себе си) ДУДУ – Пак я е набил. ИЗМИР – Портиерът блъснал вратата. И ние повярвахме. ГЮЛЛЮ – Какво да каже, бедната. Срамува се. ИЗМИР – (АЛЖИР плете. ИЗМИР се закача с нея.) Нищо чудно да са я уцелили с един от камъните захвърлени по тебе. АЛЖИР – Току виж и тя дошла при нас да се приюти. ГЮЛЛЮ – Всичко е възможно. (ДУДУ прави кафе на ЗЕЙНЕП) ГЮЛЛЮ – Аз да съм на нейно място нито секунда не бих прекарала в оная къща. Жена с образование. Печели добре. Защо го търпи? ИЗМИР – Мъжът и прилича на много добър човек. Никой не би казал че бие жена си. Един такъв тихичък, мълчалив. ДУДУ – От такива да те е страх. ГЮЛЛЮ – И от ниските мъже. ДУДУ – Бие я е със сигурност. Дочу х като разказва на госпожица Серап. Плачеше. ИЗМИР – Плача няма да и помогне. Защо ли крие от нас? ДУДУ – (с едва дочуващ се глас.) Може би... (замълчава) Както и да е, най-добре да не се бъркам. ГЮЛЛЮ – Доизкажи се. Защо мълчиш? ИЗМИР – Хайде, кажи! ДУДУ – На някои жени им харесва да им нанасят побой! ИЗМИР– Какви ги говориш?! ГЮЛЛЮ – Никога не съм чувала нещо подобно. ДУДУ – Имахме съсед. чиновник. Казваше се Мергуп. Ходеше все с посинели очи. Жена му го биеше редовно. По няколко пъти в седмица. Разказваше си всичко. Не криеше. "Защо не се разведеш?" му казвахме. Знаете ли какво ни отговаряше, "Свикнах вече. Пък и не боли много." ИЗМИР – Какво говориш? ГЮЛЛЮ – Никога не съм чувала нещо подобно. ИЗМИР – Какво искаш да кажеш? ДУДУ – казвам само това което казвам. (влиза ЗЕЙНЕП. Замълчават.) ЗЕЙНЕП – (подозрително) Какво си говорихте? ДУДУ – Нищо особено. ЗЕЙНЕП – (взема чашката с кафе от Дуду) Млъкнахте изведнъж. Благодаря ти лельо Дуду. Да си жива и здрава. ДУДУ – Да ти е вкусно! ЗЕЙНЕП – Май ти скучно? ДУДУ – Ами телевизорът се развали. ГЮЛЛЮ – Няма да можем да гледаме сериалите. ЗЕЙНЕП – Госпожа Назан след малко ще е тук. Тя непременно ще разреши въпроса. Какво пише твоя, Измир? ИЗМИР – Не четох. Всеки ден пише едно и също. ЗЕЙНЕП – Пази писмата. Много са интересни. Току-виж някой ден ги дадем в едно книгоиздателство, големи пари ще спечелим. Хайде, прочети писмото. Прочети го, моля те... Обичам тези писма. Твоя съпруг е много интересен човек. Ако след години напиша книга, един от главните герои непременно ще е той. Чети, слушаме те. Нека се посмеем малко. "много е важно" ми каза като ми го подаваше. Каза че ти предлага две възможности. Чети… А след това ще ви представя новия кандидат-съпруг. Председателя ми даде писмото тази сутрин. Хайде, чети, слушаме. Слушаме я, нали? ДУДУ – Каквото тя каже. ГЮЛЛЮ – Нека да ни го прочете. И без това знаем цялата история. ИЗМИР – (отваря писмото. Вижда се че всъщност и харесва това положение) Цял роман е написал отново. Нека Фидан да го прочете. (подава писмото на ФИДАН) ФИДАН – (взема писмото. Започва да чете) Мила Йетер! Преди да започна писмото си искам да ти пожелая здраве и всичко най-добро! Вчера рано сутринта се събудих. В леглото беше мокро и хладно. Йозтурк се беше напикал. Беше четири без десет. Станах и му смених бельото. Отново се напика. Отново му смених бельото. Проверих леглата на Толга и Имран, бяха чисти. Помолих ги да станат и да отидат в тоалетната. Но ми отвърнаха че не им се ходи по нужда. Отново заспаха. И аз се опитах да заспя но не можах. Йозтурк плачеше. "Защо плачеш?" го попитах. "Боли ме крака, татко" ми отвърна. "Ще те заведа на лекар като се разсъмне" му казах. "Недей, все си далеч и почти не се виждаме" ми каза, "все съм далече от тебе, трябва да печеля пари" му казах. Заспа. Рекох да запаля цигара но не можах да намеря запалката. Стоях пред прозореца и гледах навън. Виждаше се гробището. Изведнъж почувствувах как хлад вледенява тялото ми. Затрепарах. Уплаших се. Дръпнах пердетата. После отново легнах. Отсреща на стената и върху дивана забелязах сенки. "душите на умрелите" си помислих. След това видях сянката на изгорял човек, бе станал на въглен. Мъж ли беше или жена не личеше. Не се уплаших. " в гробището са погребани много хора. между тях сигурно има и изгорели по време на пожар" си помислих. Отново се опитах да заспя. Чувствувах се много уморен. Точно бях заспал когато Толга и Имран ми казаха че им се ходи по нужда. Заведох ги в тоалетната, след това ги сложах отново в леглата. Измих си лицето и започнах да пиша писмото което четеш в момента. Миналото ни мина пред мен като филмова лента. Скъпа... ще бъда искрен с теб... извини ме за кавгите след второто ти завръщане в къщи. Бях много ядосан понеже отричаше всичко. Извини ме, но как мога да забравя това което ми каза Тургут, оня с когото ми изневери. "Да, така ти слагам рога, така ти таковам жената", ми крещеше. Мога ли да забравя този момент в който опрях ножа в гърлото му. Ще бъда искрен с теб, Йетер. Тургут, с когото ми изневери, не струва пет пари. Това го знаеш много добре, разбра го след като изхарчи всичките ти спестявания, взе дори златните гривни, дето ти ги бях подарил. Остави те гола голеничка на улицата, след което ти се върна отново при мен. Тургут понечи да те спазари на други мъже. Всичко това го знам от тебе. Аз ти изневерих само един път, със Сеннур. Ти си ми единствена на този свят. Само ти. Онези снимки с курвите дето ти ги показал Тургут са от монтаж. Целта му е ясна, да ни раздели. Колкото до тебе Йетер. Не можеш да живееш вечно в този подслон. Къде ще се послониш след като изтече срока ти на престой? При Тарък? При лелите си? Или при вашите? У нито един от тях! Това го знам. Ще попаднеш на улицата. В ръцете на някой сводник. Крайно време е да помислиш за себе си. Слушай ме внимателно. Предлагам ти два варианта. Не искам да живея без теб. Нека да забравим миналото и отново да се съберем. Това което живея не е живот, повярвай ми. Домъчня ми за една топла супа, щом се завърна в къщи. Уморих се да те чакам. Казвам го за последен път. Забрави миналото. Върни се в къщи. Това е първото ми предложение. Имаш седмица за да размислиш. Ако до една седмица се върнеш при мен, обещавам ти че ще живеем като в приказка. Ще бъденм вечно ръка за ръка и много щастливи. Обичам те. За мен си като богиня. Затова ти пиша тези писма, затова всеки ден идвам под прозореца ти. Понеже когато обича мъжа е готов на много неща, на всякакви лудости. Ти си ми сърдита, знам. Но не си права. Не съм само аз дето направи грешки. И двамата направихме много грешки. Скъпа, ние изживяхмме заедно много неща. И това ще мине. Знаеш че винаги съм вярвал в господа бога. Тази вяра ми помогна да преодолея много неща в живота. Разказах всичко това на имамина, знаеш ли казкво ми каза? "Вярваш в аллаха и в курана, затуй си успял да преодолееш всичките тези неприятности и беди. Хвърлили са те в огъня, но не си изгорял. Вярата и корана са те опазили. Понеже корана не гори ако ще да го хвърлиш на огъня." Това е всичко, което исках да ти кажа. Обещавам ти че като се върнеш ще престана да пия. Повече нито капка няма да сложа в устата си. обичам те. Готов съм да направя всичко каквото поискаш, само и само да се върнеш в къщи. Обещах ти вече че няма да пия. Но не е само това. При първа възможност ще ида на поклонение. Отсега нататък ще живея по законите на аллаха. Това е първото ми предложение. Ако не го приемеш чуй второто. ДУДУ – Покаял се твоя ГЮЛЛЮ – Какво да крия, много ми въздействува. ЗЕЙНЕП – Дори аз му повярвах. ИЗМИР – Нека да чуем и второто му предложение. Чети дъще… ФИДАН – (продължава да чете) Ако не приемеш първото ми предложение ще окача снимките дето ги виждаш долу, навсякъде по Истанбул, Джагалоглу, Бешикташ, Шишли, Таксим, Меджидиекой, Бакъркой, навсякъде ще висят срамните снимки дето са свидетелство на връзката си с Тургут. С други думи ще станете най-популярните хора в града. Хората по автобусните спирки ще ви гледат и ще четат следния надпис- "Тази жена заряза трите си деца заради любовника си" ГЮЛЛЮ – Пази боже! ДУДУ – Полудял е! ИЗМИР – Казвах ви, не вярвахте. Сами виждате. ЗЕЙНЕП – Да видим какво пише по-нататък. ФИДАН – (продължава да чете) Ще подам молба в съда и ще забраня да виждаш децата. И с това няма да се свърши. Според новия закон за защита на семейството няма да позволя да се разведеш още три години. Ако си намериш някой друг, ще те дам под съд за прелюбодеяние и ще те изпратя в затвора. ИЗМИР – Ще изпратил в затвора, прелюбодеянието отдавна не се приема като вина. Вижда се че няма понятие от тия неща. ФИДАН – (продължава да чете) Ако си намериш работа ще събера няколко души и ще вдигна скандал. "Как не те бе срам да оставиш трите си невръстни дечица и да избягаш с любовника си!" Пред всички ще го кажа. И адвоката който хванах ме посъветва същото. ГЮЛЛЮ – Виж го ти АЛЖИР – Опасен! ДУДУ – Личи си че е готов е на всичко ИЗМИР – Безсрамник! ЗЕЙНЕП – Това ли е всичко. Нещо друго пише ли? ФИДАН – Има още малко. ИЗМИР – Тихо. Чети! ФИДАН – И така, кое от двете предложения приемаш? Ако избереш първото ще живеем заедно навеки щастливи. Ако не, ще бъдеш принудена да изживееш всичкия тоя срам дето го описах и да посегнеш на живота си. Давам ти една седмица срок. Ако до седмица не приемеш първото ми предложение ще разбера, че между нас всичко е свършено. Днес е първи септември. Това значи че на седми сутринта твоите и на този негодник Тургут снимки ще висят навсякъде по града. И още нещо. Ако не се прибереш в къщи, моля те, остави дрехите и всичко дето ти го купих, понеже те взех гола голеничка. Имам предвид не само бельото, но и сребърните пръстени, и ботушите и всички обувки. Ако не ги дадеш, знаеш какво те чака. Приеми най-сърдечните ми поздрави. Мъжът ти Махмут, който все още те обича. Подпис. Послепис: не си мисли, че няма да направя това което съм се заканил. Отделил съм три и половина милиона лири за тая цел. За печатницата и другите разходи... понеже няма да се върна от думите си. ИЗМИР – Дангалак Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|