Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие
ДУДУ – искаш ли чай? ДИЯРБАКЪР
Изтегляне 0.78 Mb.
|
ДУДУ – искаш ли чай? ДИЯРБАКЪР – повръща ми се. ЗЕЙНЕП – ще ти мине. Всичко ше мине. (споглеждат се със СЕРАП) Госпожица Серап иска да поговори с тебе Зилфо. СЕРАП – Няма от какво да се страхуваш повече. (помага и да се изправи.) успокой се. Тук си между свои хора. (СЕРАП с бавни крачки доближава ЗИЛФО и заедно отиват в стаята и. Помага и да седне.) СЕРАП – (доближава се до вратата.) Госпожо Зейнеп, ела и ти. (идва и ЗЕЙНЕП. затваря вратата и сяда до ДИЯРБАКЪР) СЕРАП – Добре си ни дошла. ЗЕЙНЕП – Добре дошла Зилфо. ДИЯРБАКЪР – Добре заварила. СЕРАП – Госпожа Зейнеп е нашата директорка. ЗЕЙНЕП – А госпожица Серап е психолог. Готова е да те изслуша и да ти помогне във всяко отношение. Моля те, не се притеснявай от нас. Ние искаме само да ти помогнем. СЕРАП – Бъди уверена в това. ЗЕЙНЕП – Никой нищо лошо не може да ти направи. Разбрахме ли се? ДИЯРБАКЪР – (все още със съмнение) Да. СЕРАП – Сега искам да ми разкажеш всичко отначало до край. Вестниците писаха но аз искам цялата истина. добре ли? ДИЯРБАКЪР – добре. СЕРАП – Благодаря. В Диярбакър ли живееш? ДИЯРБАКЪР – Не. В Силван. СЕРАП – Близо ли е до Диярбакър? ДИЯРБАКЪР – На около час рзстояние с автобус. А с кола още по-близко. СЕРАП – (води записки на бележника пред себе си) Какво работи баща ти? ДИЯРБАКЪР – занимава се със животновъдство. СЕРАП – а майка ти? ДИЯРБАКЪР – Домакиня е. СЕРАП – Домакиня. Не работи значи майка ти? ДИЯРБАКЪР – Върши къщната работа. Рано рано сутрин дои кравите. Събира яйцата. , СЕРАП – Къщата ваша ли е? ДИЯРБАКЪР – Наша. Малка къща. Имаме само три стаи. И градина. СЕРАП – Колко деца сте? ДИЯРБАКЪР – Осем. Седем момичета, едно момче. СЕРАП – само едно момче казваш? ДИЯРБАКЪР – Да. СЕРАП – Същия тоя брат дето дойде подире ти до Истанбул? ДИЯРБАКЪР – Да. Една година е по-малък от мене. Най-малкият ни. СЕРАП – След седем момичета най-сетне едно мъжко чедо. ДИЯРБАКЪР – Да, така. СЕРАП – На колко си години? ДИЯРБАКЪР – 17, след три месеца ще съм вече на 18. СЕРАП – Това значи че малкият ти брат е на 16. ДИЯРБАКЪР – Да. СЕРАП – Ходи ли на училище? ДИЯРБАКЪР – Учих до втори клас на женската гимназия. Миналата година оставих училището. Продължих задочно. Само така баща ми даде разрешение. Но не ми позволи да отида на стаж. Каза ми че стига толкова учене. СЕРАП – А брат ти? ДИЯРБАКЪР – В гимназията е. Тази година щеше да постъпи във втори клас. СЕРАП – Вече няма да постъпи. (вижда че плаче) Направи много голяма грешка. Сам зачеркна своето бъдеще. Недей да плачеш. Не си виновна ти за всичко това. ДИЯРБАКЪР – (застава на страната на брат си) и той не е виновен. Така е повелено при нас. Брат ми много ме обича! ЗЕЙНЕП – Понеже те обича много затова ли щеше да те застреля ? СЕРАП – Едва ли не те уби. А другите ти сестри? Те какво правят? ДИЯРБАКЪР – всички са женени освен едната. Най-голямата ми сестра е вдовица. Тя е в къщи с майкини. Загуби мъжа си при автомобилна катастрофа . ЗЕЙНЕП - Нашите съболезнования Зилфо. СЕРАП - Нашите съболезнования. ДИЯРБАКЪРЛЪ - Благодаря ви. СЕРАП - Сестрите ти получиха ли някакво образование? ДИЯРБАКЪР - Всички завършиха начално училище. Само едната завърши професионалното девическо училище. Задочно. Ожени се и отиде в Германия. СЕРАП - Другите къде живеят? ДИЯРБАКЪРЛЪ - Едната e в Битлис. Другaта е в Диярбакър, само едната е в Силван. СЕРАП - Ти ли си най-малката от сестрите? ДИЯРБАКЪРЛЪ - Да. Аз съм последна дъщеря. ЗЕЙНЕП - много красиво момиче си. Избрана си за най-красивото момиче на Диярбакър, така ли? ДИЯРБАКЪРЛЪ - Не, дори и да исках да участвувам баща ми не би позволил ЗЕЙНЕП - Във вестника пишеше, значи са измислили! СЕРАП – Но е истина това че си много красиво момиче Зилфо. ЗИЛФО - (поласкана е) Какво да я правя красотата. Аллах да беше ми дал късмет. ЗЕЙНЕП - Ти можеш дори да станеш и най- красивото момиче на Турция. (закачат се) Хайде да те включим в тукашното съревнование за красавици. Ако бъдеш избрана няма да се учудя. Какво ще кажеш ? ЗИЛФО - (Простовато-простодушо) Не мога участвувам... ЗЕЙНЕП - Аххх ! Колко невинна е. СЕРАП – Зилфо, разкажи как стана всичко? ДИЯРБАКЪР - Не разбрах? СЕРАП - Как избяга от къщи? ДИЯРБАКЪР - (определено време мълчи) Един ме беше пожелал за съпруга. От Ван. Баща ми одобри. Направихме годеж. Сватбата щеше да е във Ван и щяхме да се настаниме там. Един ден преди годежа избягахме. СЕРАП - Кой беше младежът с когото избяга? ДИЯРБАКЪРЛЪ - Запознахме се когато отивахме на изпити. После замина войник. Чаках го. Беше дошъл на годишна отпуска преди моя годеж. Когато научи че ме женят насила каза “да избягаме“, избягахме. СЕРАП - Семейството ти знаеше ли за него? ДИЯРБАКЪР - Не знаеха, ако знаеха не биха ме оставили жива. Казах на майка “не познавам мъжа за когото искате да ме омъжите, що за човек е не знам”, “Като се ожениш ще го опознаеш” ми отвърна. Казах “Не го обичам”, отвърна ми “като се ожениш ще го обикнеш. И сестрите ти не познаваха мъжете си. Гледай сега колко са щастливи”. При нас обичаите са такива. Момичета не ги питат. Та така. Решихме да избягаме. Купихме билет за автобуса. Качихме се и дойдохме в Истанбул. Тука имаше роднини. Щяхме да се криеме временно. Дори ми направиха религиозно бракосъчетание когато дойдох. За официален брак трябвало да чакам да навърша осемнадесет години. Настаниха ни при роднини от далечна връзка. (Плаче) Родата на баща ми се събрали. Взели решение. Брат ми открил следите ни. Младежът когото обичам на следващият ден щеше да отиде отново в казармата. Каза ми ”Хайде да излезем навън, да идем да пием чай.” Да не бяхме излезли. Брат ми ни е чакал. Изправи оръжието. Застреля го. Аз избягах. В страничната улица имаше полицейски участък. Там се прислоних. Ако не щеше да ме застреля и мене. (Плаче). Полицаите се втурнаха подире му но брат ми избягал. Мене ме закараха в полицейския участък. Нощта прекарах там. След това разговаряли с кмета. Кмета казал “Ще я вземем в убежището“. Дойде възрастен полицай и донесе черен чаршаф. “наметни се”. ми каза. Вземи и тези очила. Вече никой не може да те познае” ЗЕЙНЕП – (Учудва се) Ти не се ли покриваше с черен чаршаф? ДИЯРБАКЪРЛЪ - Не (отново плаче). В нашето семейство си закриват само косите със забрадка. ЗЕЙНЕП – (Става и с обич хваща ДИЯРБАКЪР за раменете.) Всичко премина вече. Сега да поспиме малко.(На Серап) ще приготвя леглото.(влиза в гостната. Тихомълком на ДУДУ) нека поспи малко. ЗЕЙНЕП - (Идва в стаята на СЕРАП) Хайде Зилфо. (ЗИЛФО става. Вървейки премиват през салона. Влизат във вътрешната стая. Другите жени с любопитство гледат подире им. Дори леко ядосаната АЛЖИР. ЗЕЙНЕП и СЕРАП излизат. Дръпват вратата на стаята.) ЗЕЙНЕП- (на АЛЖИР) накарали са я да се покрие с черния чаршаф за да не я познае никой. Камуфлаж ДУДУ – (спомня си) В нашия град жените от публичния дом обличаха черни чаршафи и излизаха на улицата. За да не ги разпознаят. ЗЕЙНЕП – От Гюллю няма ли вести? ДУДУ- няма още ИЗМИР - Голям град е Истанбул. Откъде ще я намери? ДУДУ- Фидан сутринта раговаря с някого. Попитах кой търси, каза че е я търси една приятелка от град Oрду. Да бях казала на майка и. ЗЕЙНЕП- какво щеше да се промени? СЕРАП - Ако е решила да избяга никой не може да я спре. Не обвинявай себе си лельо Дуду. ЗЕЙНЕП - Или знаеш нещо което ние не знаем?! дуду - От момчето в маркета се бях усъмнила. Когато отидохме заедно прошепна нещо на Фидан. Може да е е подмамил момичето. ЗЕЙНЕП- (Звънва мобилният и телефон. Отговаря.) Ало. Аз съм. Здравейте. ( Слуша гледайки към ДУДУ.) Добре. Бива. Благодоря. Ще предам. Останете със здраве. Добре, разбрах. (Затваря телефона) имам хубави новини за теб лельо Дуду. Освободило се е легло за теб. Лека му пръст на починалия. Утре сутринта ще те закараме. ИЗМИР - Поздравявам те лельо Дуду. СЕРАП - Откровено казано имала си шанс. ЗЕЙНЕП - Ако председателят не беше посредствувал, тази работа трудно щеше да се уреди. Не пренебрегвай молитвите си лельо Дуду. СЕРАП - (смеейки се) Не пренебрегвай молитвите си и за Азраил (бога който взема душите на смъртните.) ЗЕЙНЕП - (Забелязва е че ДУДУ не се радва) защо не се радваш лельо Дуду. Какво бихме могли да направим? Рано или късно щеше да се помине. СЕРАП - Нямаш никаква вина в това. Не се обвинявай. ЗЕЙНЕП - Утре сутринта към обяд ще те закарам. И без това нямша много вещи. (на вратат се звъни. ИЗМИР отваря веднага, дошла е ГЮЛЛЮ ) ЗЕЙНЕП - Какво стана ? СЕРАП - добри новини ли ни носиш? ИЗМИР - Хайде кажи де! ГЮЛЛЮ - (Буквално се стоварва на креслото) ще ме убие. Със сигурност ще ме убие. “не взимай Фидан със себе си. Ако и се случи нещо се заклевам че ще те убия. “ така ми каза. СЕРАП - недей да мислиш такива неща, не се тревожи. ГЮЛЛЮ – (изнервя се) Няма я, никъде я няма! Стъпка по стъпка обиколих крайбрежието на Бакъркьой, всички сладарници, всички кафенета… Няма я! Сякаш земята се разтвори и тя влезе вътре! Няма я, никъде я няма! Не крийте от мене. Знаете ли нещо? ЗЕЙНЕП - за съжаление и ние нищо не знаем Гюллю. СЕРАП - ако знаехме не бихме ли ти казали?! ГЮЛЛЮ - мъжът ми ще ме заколи! Ще полудея! Отидох дори в полицейския участък (бие сама себе си). Не знам какво да правя! Мобилния и телефон е затворен. (търси отново.) ето, няма я ! (плаче). Ахх Фидан. Красива, нежна, като името си. Ами ако някой я е закарал на някое безлюдно и пусто място? В Истанбул сме! Знаете ли колко жени изнасилват и ги хвърлят на сметището? Вие ми се свят. Ох за бога, Ох за бога, Ох за бога..... ЗЕЙНЕП - не си мисли лоши неща! ДУДУ - всичко ще се оправи повярвай ми! GЮЛЛЮ - Ох ще припадна, Ох за бога ! (GЮЛЛЮ се свлича по гръб на креслото. Другите жени с тревога идват при нея). ЗЕЙНЕП - дайте лимонов одеколон ! СЕРАП - Дръжте главата и изправена . АЛЖИР - (Дори) Ах душице... ДУДУ- (Разтърква с лимоновия одеколон който е донесла шията, главата и) бог да пази! ИЗМИР - Не е лесно да си майка. (GЮЛЛЮ лека полека се съвзема. Върви ту напред ту назад; личи си че чете молитви.) ЗЕЙНЕП - сега си по-добре, нали? СЕРАП - седни, почини си малко. ИЗМИР - Не се страхувай ! ДУДУ - Голямо момиче, разумно момиче… Нищо няма да и се случи. АЛЖИР – Нищо няма да и се случи. (на вратата се звъни. Gюллю развълнувана поглежда към вратата. Мисли си че идва ФИДАН.) ЗЕЙНЕП – (в смисъл да отвори вратата.) Лельо Дуду! ДУДУ – (отваря вратата, влиза НАЗАН прегъната на две , с един малък телевизор в ръцете, GЮЛЛЮ е разочарована. Продължава да чете молитви) НАЗАН- (С болка) Вземете това от ръцете ми. (ДУДУ взима телевизора и го занася на масата. Другите идват при НАЗАН.) ЗЕЙНЕП - Какво ти стана Назан? СЕРАП - Седни ей така. НАЗАН- охх, боли ме кръста. ИЗМИР - госпожо Назан като знаеш че те боли кръста защо носиш този телевизор? НАЗАН- (Протяга се на креслото. Като се гърчи от болка) ами питай ме защо. Отбих се при телевизионния техник. Работилницата беше затворена. Казах си, “Да им занеса телевизора в кухнята. И без това не го ползвам. На тях им е по-необходим. Скучно им е. Да не пропускат сериалите.” ДУДУ - Господ да те възнагради! ИЗМИР – Много ти благодарим! АЛЖИР – Нямаше нужда да се уморяваш заради нас. Един ден можехме да живеем и без телевизор. НАЗАН - Не може. Веднъж обещах. Веднага отидох в къщи. Включих телевизора. За всеки случай, да проверя дали работи. След това натиснах звънеца на портиера. Отвори ми жена му, него го нямаше. “къде е, кога ще се върне“ я попитах. Каза ми “Чак довера ще се върне“. “Щях да го помоля да занесе телевизора до колата” и казах. “Идвам” ми отвърна и веднага дойде. Жената на портиера намести телевизора в колата. Предложи ми да дойде с мене: “трябва да ме оставиш обратно в къщи” ми каза. “Благодаря“отвърнах, “След приюта ще се отбия в профсъюзите. Ако те оставя обратно ще закъснея“ след това запалих колата и както виждате благополучно дойдох. ЗЕЙНЕП - да беше натиснала звънеца, щяхме да слезем долу да го вземем. НАЗАН - бог да ми е свидетел Зейнеп, мислех си че няма да има нужда. “има асансьор” си казах. Все ще намеря някого който ще занесе телевизора до асансьора. Минаваше младеж. Помолих го, помогна ми момчето, занесе телевизора до асансьора. Благодарих му и му казах че няма нужда повече от него. СЕРАП - станалото станало. НАЗАН - поисках да ви направя сюрприз. Не беше много умно от моя страна, ЗЕЙНЕП - правилно. И без това страдаш от кръста си. СЕРАП - въпреки това си помъкнала телевизора. НАЗАН - да, въпреки това. Казах си че нищо няма да се случи. Едва бях направила две крачки и почувствувах как нещо ми щракна в кръста. “надробихме я” си казах. Стана тя каквото стана. Дойдох дотук ни жива ни умряла. ДУДУ - то добре че си успяла да натиснеш звънеца. ИЗМИР - И то три пъти. НАЗАН- (показва как). Ето така, обърнах се странично и натиснах звъвеца с главата си. ДУДУ - Господ да те възнагради! ИЗМИР - Браво. ДУДУ - Госпожа Назан удържа на думата си както винаги. ЗЕЙНЕП - за сметка на болките си в кръста. СЕРАП - ходи пак до квартал Шириневлер на физическа терапия ако си нямаш работа. НАЗАН - Да пази бог. ЗЕЙНЕП - бог как да ни опази? СЕРАП - ще трябва да ходиш на физическа терапия. ИЗМИР - по-добре отколкото да ти се наложи да легнеш под скалпела. НАЗАН - мисля си как ще се върна в къщи. Как ще обясня това на мъжа си? Ако чуе че съм вдигнала телевизора, ще ме убие. Онзи ден ми каза да престана да се занимавам с тези неща. "ще се погубиш както е тръгнало” ми кресна! Не бива да узнае! ЗЕЙНЕП - (Усмихва се ) което си е право право си е. ЗЕЙНЕП - да се надяваме че няма да узнае. Бъди спокойна. СЕРАП - боже мой. ДУДУ –Обърни се ей така Госпожо Назан. Да видя какво ти е на кръста. ЗЕЙНЕП – остави, ще я осакатиш напълно. ДУДУ - (обидено) искам да и помогна. (НАЗАН с голям труд се обръща по лице върху креслото. С болка хленчи.) СЕРАП - необходима е твърда основа. ДУДУ - Да и помогнем да легне на на пода. (всички заедно смъкват НАЗАН на пода.) ДУДУ - Отпусни се. НАЗАН - Тогава боли . ДУДУ - И сина ми го боли кръст. (С ръката си проверява кръста на НАЗАН) Тука има ли болки? НАЗАН - Няма ДУДУ - А сега ? НАЗАН- Да ! Ох за Бога ! Много боли ДУДУ - Сега? НАЗАН - по-малко ДУДУ - (Прави масаж на кръста и) обърни се по гръб. Почини си малко (НАЗАН с голям труд се обръща по гръб. Очевидно е че изпитва болки.) НАЗАН - Дайте ми една възглавница под главата. (ИЗМИР взима една възглавница и я слага под главата на НАЗАН.) ИЗМИР - така по добре ли е? НАЗАН - Aкo не мърдам по добре е. ЗЕЙНЕП – Назан, ако искаш да повикам линейка? НАЗАН- Няма нужда ЗЕЙНЕП - След това да не кажеш че не съм казала. Имам познати в бърза помощ на болницата. Добре ще е да те прегледа лекар. НАЗАН - нека да си отпочина малко… ако не ми мине можете да ме закарате. Хайде, поставете телевизора. СЕРАП - не му е времето! НАЗАН - заради него съм в това положение. Да видя дали си струваше да го нося дотука. ДУДУ - (Наивно) сериалните филми ще започнат довечера. ИЗМИР - Не мисля че има нещо което си струва да се гледа в момента. НАЗАН - Погледни там, вижда се щепсела на кабела... Видяхте ли.. извадете другия и поставете този на негово място. Това е всичко. ЗЕЙНЕП - (Мобилния телефон започва да звъни. Отварйки я го) От Министерството... Ало… Да. Слушам ви. (слуша известно време). Дайте я на телефона да поговорим. (слуша). Добре... идвам веднага. (затваря телефона ). Председателя ме вика спешно. СЕРАП – Щом е спешно значи има нещо важно. ЗЕЙНЕП- За Председателя всичко е важно. (пред външната врата) Назан не искаш ли линейка? НАЗАН - добре съм така Зейнеп. Да полежа още малко, после ще видим. Ако ида в болницата току виж ме оставили там. Как бих могла да обясня това на съпруга си. ЗЕЙНЕП - .(излизайки) както кажеш. ДУДУ- (Идва при нея) Госпожо Зейнеп искам да ви кажа нещо? ЗЕЙНЕП - слушам те лельо Дуду? ДУДУ- (Тихо, да не чуят другите) не искам да ида в старчески дом. ЗЕЙНЕП - Какво значи не искам? ДУДУ - не искам да живея в старчески дом в очакване на бога на смъртта. ЗЕЙНЕП - какво искаж да кажеш? ДУДУ- в старческия дом всички са старци. Смъртта е което ги очаква. Не мога да живея с тази мисъл! ЗЕЙНЕП - (Нервира се) Намери че премери жено Дуду! (усмихва се) или искаш да се върнеш в дома на сина си? ДУДУ – Не. ЗЕЙНЕП - Ами къде ще отидеш тогава? ДУДУ- никъде. Искам да остана тука. Съгласна съм да върша цялата къщна работа, както и досега. Разреши ми да остана тука. ЗЕЙНЕП - Недей да говориш глупости! Това е невъзмъжно! ДУДУ - От тебе зависи. Каквото кажеш това ще стане ЗЕЙНЕП - не е лесно колкото си мислиш. Има си правила! Как мога да обясня това на председателя? Знаеш ли колко хора има които да искат да са на твое място? Приготви се, прибери си багажа. Утре сутринта ще те закарам. (ЗЕЙНЕП става и заминава. Дуду седи тъжна. ГЮЛЛЮ върви ту напред ту назад, продължава да чете молитви. СЕРАП минава в стаята си. Изважда книга, чете.) (Тишина) НАЗАН- Нещо ли се случи, лельо Дуду? ДУДУ - няма нищо. ИЗМИР - тъжна си. ДУДУ- Утре заминавам. Мъчно ми стана. Привикнах да живея тук, с вас. НАЗАН- говориш, като че се виждаме за последен път. Пак ще дойдеш. Не те затварят в килия в края на краищата. ИЗМИР - правилно. Пак ще се виждаме. И ние свикнахме с тебе. НАЗАН - Хайде, усмихни, ти идвам на гости от време на време. ИЗМИР - И аз. Малко ли добрини видяхме от теб. ДУДУ- дано да имаше възможност да остана тук, сред вас. ИЗМИР – дано! ДУДУ- помолих госпожа Зейнеп. Обаче тя каза "Не може". Всичко си вървяло по правилата. НАЗАН - лельо Дуду, и тя е длъжна да се подчинява на заповедите. ДУДУ – Знам, но все пак ми стана тъжно. НАЗАН - разбирам те. Но ако можеше да се направи нещо по този повод непременно би го направила. Уверена съм. И на мене ми ще ми е мъчно за тебе. Ще ми липсва кафето ти, и чая… Много ми се допи чай! ДУДУ - веднага ще направя, щом ти се пие. НАЗАН - как ще пия чай в това състояние? ДУДУ - ще поставим още няколко възглавници… НАЗАН- май не е лоша идея.. ДУДУ - разбира се че не е лоша. НАЗАН- Не, отказах се. Включете поне радиото. Тишината ми тежи. (ИЗМИР включва радиото. Свири танцова музика.) СЕРАП - (Крещи отвътре).Намалете гласа му. Има спящи! (ИЗМИР намалява гласа на радиото. ) НАЗАН - ооох, как ми се иска да танцувам. Най-добре сменете канала. (всички се смеят с изключение на ГЮЛЛЮ. ИЗМИР сменя канала на радиото. Чува се народна песен. След малко звъни звънецът на вратата. ГЮЛЛЮ с молещ поглед насочва очите си към вратата. ФИДАН уплашена влиза вътре. Всички мълчат. като обездвижени са. Сцената е като от филм със забавени кадри.) ГЮЛЛЮ - (става на кракаи, със сълзи на очи се приближава до Фидан. Изведнъж едва ли не връхлита върхунея и започва да я бие.) кучка! ФИДАН - (Пада на земята) Mайко! ГЮЛЛЮ - (Без да и дава възможност да говори) кучка! ФИДАН - Чакай! Изслушай ме! Не ме удряй! ГЮЛЛЮ - какво ще те слушам… Ах ! (бие дъщеря си с плесници и юмруц, без да и даде възможност да отговори) какво ще кажа на баща ти? Развратница… (Първа ИЗМИР тича към Гюллю, ГЮЛЛЮ продължава да удря ФИДАН. След нея идват ДУДУ и АЛЖИР. Отвътре тичайки идва СЕРАП. Прегръща ГЮЛЛЮ и се опитва да вземе ФИДАН от ръцете и.) ФИДАН - (Изведнъж с гняв се изтръгва от ръцете на майка си.) Стига! Стига! (ГЮЛЛЮ е потресена е от неочакваното поведение на дъщеря си. Мълчи. Жените този път с усилие задържат ФИДАН. Всичко се връща към нормалното си положение.) Ти доведе баща ми до това състояние! Дори и един ден не го посрещна усмихната! Баща ми е ангел. Изкара човека от релсите! Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|