Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие
Изтегляне 0.78 Mb.
|
СЕРАП - млъкни моля те! ИЗМИР - Фидан! ДУДУ - не бива да говориш така с майка си! (ГЮЛЛЮ безгласно плаче) ФИДАН - (Започва да плаче.) Дори не ме попита къде съм била (Oтново нервирайки се) отидох да се видя с татко! C татко разбираш ли! С татко когото блъскаш и риташ! Дошъл в Истанбул, иска да говори с тебе. (ФИДАН започва отново да плаче, но тихомълком. Другите учудени мълчат.) СЕРАП - да беше казала на майка си къде отиваш. Много се разтревожи. ДУДУ - Дори припадна. ИЗМИР - Помислихме че ще умре. НАЗАН- (лежейки на същото място) Като станеш майка ще разбереш. ФИДАН - (опечалена) Ако бях казала би ли ми позволила да се срещна с татко? СЕРАП- Поне на мене да беше казала Фидан. Или на госпожа Зейнеп. Щяхме да намериме някакво разрешение. (Тишина) ФИДАН - прави сте. Тази сутрин ме потърси. Каза че е тук, в Истанбул, че много иска да ме види. Така се зарадвах че всичко друго ми излезе от главата. (Тишина. Отвън се чува настоятелен звук на клаксон. ИЗМИР разбира че мъжът и е дошъл пак). ДУДУ - (Гледа от прозореца навън без да бъде забелязана) Твоят пак е дошъл. ИЗМИР – (мисли известно време. Взима писмото на мъжа си и решително става). крайно време е да свърши! СЕРАП - не мислиш да слезеш долу, нали?! ИЗМИР - Не! ДУДУ - Или искаш да се сдобрите? ИЗМИР - да пази бог. (Идва и поглежда през пердето) Всичко свърши вече! СЕРАП - Какво мислиш да правиш? НАЗАН - Бъди внимателна! ИЗМИР - Вече не издържам на това напрежение. Днес ще приключа с този въпрос. Бъдете спокойни! Или или! (отваря прозореца, крещи) Слушай! Прочетох писмото ти! слушай ме добре! Не се връщам при тебе! Решението ми е окончателно, не се връщам! Прави каквото знаеш! Украси Истанбул с афиши. Опозори ме! Направи го, не мисли за децата си! Очерни и тяхното и моето бъдеще! Но да не те видя утре отново тука! Ако дойдеш, ще представя писмото ти на Прокуратурата! Подписал си го! Имам и свидетели. Ще те вкарат в затвора за шантаж. И като излезеш от затвора ще те убия! Разбираш ли ме? И в миша дупка да се скриеш ще те намеря и ще те убия! Разбра ли това, сводник такъв! Сега върви по дяволите! (отдалечава се от прозореца, сяда, цялата трепери.) ДУДУ - (Идва до прозореца.) Клекна на земята. Говори нещо. СЕРАП -( Идва) Май плаче. ИЗМИР - подлец ! ДУДУ - (Като коментатор на директно предаване ) Качи се в колата. (Чува се шум на кола. Звукът на клаксона е като плачещ глас който постепенно затихва). ДУДУ – Замина. СЕРАП - Надявам се че няма да стане нещо лошо ИЗМИР- Няма да стане. Познавам го. ДУДУ - Ами ако направи това което се е заканил? ИЗМИР - тогава го чака гроб! СЕРАП - него гроб а тебе затвор! ИЗМИР - да става каквото ще! СЕРАП - децата ще останат без родители! ИЗМИР - решена съм на всичко. Разберете ме! Ще го убия каквото и да става! (Всички мълчат. Мълчанието продължава известно време. ФИДАН става от мястото си, приближава се до ГЮЛЛЮ. Иска да и целуни ръката. ГЮЛЛЮ отначало се дърпа. ФИДАН настоява. ГЮЛЛЮ вече не се не се съпротивлява. ФИДАН целува ръцете на майка си. Прекарва ръката и по ръцете си, по лицето и очите си. ГЮЛЛЮ прегръща дъщеря си Майка-дъщеря стоят така известно време и мълчат. ) ГЮЛЛЮ - Какво каза баща ти? ФИДАН - Каза “аз без вас не мога”. Щял да ти се обади по телефона но се притеснявал. ГЮЛЛЮ - Какво има за притесняване? От кoлко години съм негова жена. ФИДАН - Страхува се да не му се затвориш телефона. Дошъл да ни прибере. (тишина) Да те потърси ли? Ако искаш да го потърся и да му кажа че чакаш да ти звънне. Но не му крещи майко. Хайде, поговори с него. Скоро ще започне училището. Татко много съжалява. “Никога няма да се повтори” ми каза. Да го потърся ли? (Другите кимат с глава. ГЮЛЛЮ ги гледа.) НАЗАН - личи си че му е дошъл умът в главата. ИЗМИР - решавай сама. Аз не се меся. СЕРАП - Според мене си струва да се опита. АЛЖИР – казва че е за първо и последно. Няма други недостатъци. ФИДАН - Татко каза че “никога вече няма да се повтори”. Търся го майко. Моля те бъди любезна с него Много ми домъчня за в къщи. ГЮЛЛЮ - Потърси го. (ФИДАН звъни по телефона баща си. Другите с любопитство чакат.) ФИДАН - Татко. Потърси майка. Веднага. Добре. (затваря телефона) Добре се отнасяй към него. Много те моля мамо! (Звънва телефона на ГЮЛЛЮ. ГЮЛЛЮ става на крака. Преминава в стаята на СЕРАП, отваря телефона. Не се чува което говори. Другите чакат.) СЕРАП - Браво Фидан. ДУДУ - Уреди работата дъще. НАЗАН - умно момиче. ИЗМИР – Чакайте, не бързайте да се радвате. ФИДАН - (Моли се) Дай Боже. ДУДУ - мисля че работата се уреди. ИЗМИР - Но не забравяйте. На мъжете не бива да им се вярва дори и да се разкайват. Навикът е втора природа, сами знаете… АЛЖИР – мед ти капе от устата ИЗМИР - Дай Боже да греша. ЗАЕДНО - Дай Боже. (развълнувани чакат. ДУДУ дори отива до вратата и се опитва да разбере какво се говори. Прави им знак че не се чува. Вратата се отваря и влиза ГЮЛЛЮ. ДУДУ веднага се отдалечава от вратата.) ГЮЛЛЮ - (Чака определено време. После). Утре сутринта ще ни закара. (Всички се радват. И най-много Фидан.) ДУДУ - дай бог всичко да бъде наред. АЛЖИР – много се зарадвах. СЕРАП- правилно постъпваш НАЗАН - Защо утре сутринта? ГЮЛЛЮ - В автобуса нямало свободни места тази вечер. Пък и нямаше да сварим. Трябва да подредим куфарите. НАЗАН - (Звънва мобилния и телефон. Поглежда) Ах, мъжът ми звъни. (Изправя се и отваря телефона) Ало, в приюта съм. След малко ще се прибера. Така ли? Добре. Да ти е сладко! Като дойде госпожа Зейнеп ще изляза. Да, добре. (Затваря телефона.) щял да закъснее. Добре се получи, да не ме не види в това състояние. (Опитва се да стане. Не успява.) Фидан би ли ме хванала за ръката? (С помощта на ФИДАН става на крака. Сяда на креслото.) НАЗАН – Благодаря, дъще. Чувствувам се по-добре? Както когато отиваш на зъболекар и вече не те боли зъб. Трябва вече да се прибирам в къщи и кръста ме боли по-малко. ДУДУ - по-малко ли те боли наистина? НАЗАН - по-добре съм. Чакай да опитам да стана сама. (Назан лека полека се изправя. С бавни стъпки върви, прегърбена на две. Другите я наблюдават с любопитство.) ИЗМИР - слава богу, мина. СЕРАП - бъди внимателна все пак. НАЗАН - Бог да ми е свидетел, мина ми. Много ти благодаря лельо Дуду. Ръката ти е чудотворна. ДУДУ - (Хвали се.) вярно е. Ако те потъпча малко няма да остане следа от болките. Легни с лице към земята. Да те потъпча малко. Или ако искаш Фидан да те потъпчи. НАЗАН - няма нужда. Така съм добре. (на вратата се звъни, ФИДАН отваря, дошла е ДЕНИЗ. В ръцете си носи торта и един пакет. ФИДАН взима тортата от ръцете и и я слага на масата. ДЕНИЗ е без настроение.) ДЕНИЗ - Добър ден. СЕРАП - Добър ден. Рано се връщаш. ДЕНИЗ - взех разрешение да изляза два часа по-рано Госпожо Серап. Купих ви торта. Удържах на думата си. Хайде направи ни чай лельо Дуду. ДУДУ - За къде бързаш дъще? ДЕНИЗ – излизам след половин час ще лельо Дуду. Приятелите ще ме водят на гощавка. (Отваря пакета в ръцете си. Отвътре вади малки подаръци. Върху тях е написала имената на всички които са там). надявам се да ви харесат. Фидан това е за тебе ФИДАН - (Взима пакета си с подарък) Благодаря Дениз. ДЕНИЗ - А това за тебе, лельо Дуду. ДУДУ - нямаше нужда дъще. ДЕНИЗ - Много добрини ми направи. благодаря за всичко Госпожо Серап (подава малкият армаган) СЕРАП - Благодаря Дениз. Много си любезна. ДЕНИЗ - вие също Госпожо Серап. (На ИЗМИР) Това е за тебе како. ИЗМИР - да си жива и здрава Дениз. (Целува ДЕНИЗ.) ДЕНИЗ - (на ГЮЛЛЮ) това е за тебе. Нещо ли се случи Лельо Гюллю. ДУДУ - утре се завръща в къщи. Мъжът и е дошъл да я вземе ДЕНИЗ - много се радвам. Имаш гнездо където можеш да да се върнеш. ГЮЛЛЮ - надявам де всичко да бъде наред. ДЕНИЗ - (на АЛЖИР ) това е за тебе Лельо Алжир. АЛЖИР – (взима пакета, очите и се пълнят със сълзи). много ти благодаря. ДЕНИЗ- (на НАЗАН) толкова ни помагаш, грижиш се за нас лельо Назан. Винаги когато имаме нужда от тебе си при нас. Да бъде спомен от мен. (подава пакета) НАЗАН - щастие е за мене. ДУДУ - (на ДЕНИЗ). Виж, донесе ни телевизор. Без малко да си осакати кръста. ДЕНИЗ - къде е госпожа Зейнеп? СЕРАП - Председателя я повика. ДЕНИЗ - Ще дойде нали? Искам да я видя и да се простя и с нея. СЕРАП - Ще дойде след малко. ДУДУ - За някъде ли заминаваш? ИЗМИР - Няма ли да се виждаме повече? ДЕНИЗ - Тази нощ се местя оттук. След гощавката ще се настаня при приятелката си. ДУДУ - За къде бързаш дъще? СЕРАП –остани още няколко дена, Дениз. ДЕНИЗ - Време е. Крайно време е да си устроя живота. (Разчувствена. Като че плаче) вашата подкрепа е много важна за мене. Бяхте до мене в най-трудните ми дни. Ако днес не съм на улицата, дължа го на вас. Никога няма да забравя добрините на леля Зейнеп. Изпрати ме дори на курс по компютър. Намери ми работа. Научи ме да живея с гордо вдигната глава. Много съм ви задължена. Бог да ви пази! СЕРАП - това е наше задължение Дениз. ДЕНИЗ - (усмихвайки се насила) Лельо Дуду, ще ме изпратиш без да хапна от тортата ли? ДУДУ - може ли такова нещо? Ей сега ще приготвя чай. ДЕНИЗ - отивам да се преоблека и да си приготвя багажа. (отправя се към вътрешната стая) СЕРАП - Дениз имаме гостенка. Спи вътре. Тихо, да не я събудиш ДЕНИЗ - Ще бъда безшумна като котка. ДУДУ - Надявам се че заплатата ти е достатъчна. ДЕНИЗ - Ще ми стигне за всичко Лельо Дуду. Бог да пази шефа. (тихо влиза в стаята. Затваря вратата.) ИЗМИР - още един човешки живот е спасен. ДУДУ- (Като подрежда чиниите на масата.) а то иначе какво щеше да се случи с това момиче? Кой може да забрави добрините ви госпожо Назан? Да ви благослови господ бог. АЛЖИР - човек може да заслужи да иде в рая и без религиозни пости и обряди, вършейки добри дела. Да ви благослови бог госпожо Назан. (НАЗАН понечва да каже нещо, на вратата се звъни. ФИДАН отваря вратата. Влиза ЗЕЙНЕП, подире и идва Хатун.) НАЗАН - Какво каза председателя? ЗЕЙНЕП - (На вратата) Заповядай влез Хатун. (уплашена и напрегната ХАТУН влиза вътре) Заповядайте, не се притеснявайте. (забелязва че ЗИЛФО я няма в хола). Спи ли Зилфо? СЕРАП - спи. ЗЕЙНЕП - Леля Хатун е майката на Зилфо. Дошла е от Силван заради дъщеря си. НАЗАН - Добре дошла. ХАТУН - Добре заварила. СЕРАП – Добре дошли. ДУДУ- Добре дошла дъще. АЛЖИР – Добре дошли. ИЗМИР - Добре дошла лельо. ХАТУН - Добре заварила. ДУДУ - заповядай, вземи си от пастата на Дениз. Дениз започна работа. Черпи ни послучай първата си заплата. ЗЕЙНЕП - Дениз дойде ли? СЕРАП- Дойде, вътре е, преоблича се. Ще ходи на гощавка с приятелите си. Донесла е торта. ЗЕЙНЕП - много любезно от нейна страна. Доволна ли е от заплатата? СЕРАП - Не я попитахме. ДУДУ - доволна ще да е, щом е купила подаръци за всички ни. ЗЕЙНЕП - Хатун, госпожа Назан се занимава с благотворителна дейност. грижи се за нас и за всичко тук. ДУДУ - Днес ни донесе телевизор. Нашият се повреди. ЗЕЙНЕП - госпожица Серап е нашият психолог. А другите жени живеят тук. Хатун дочула тревожното събитие и веднага се качила на самолета. ИЗМИР - Много се тревожим за Зилфо. ДУДУ- Беше много уморена и тъжна когато дойде. СЕРАП - Не е лесно. Видяла е да убиват човек. ЗЕЙНЕП - не кого да е, любимия човек… ДУДУ - Да се благодарим че тя е жива е здрава. АЛЖИР – Имала е още време под слънцето божие. ЗЕЙНЕП – нека поспи още малко. ХАТУН - Къде спи ? ЗЕЙНЕП - В тази стая. Леглата са там. ХАТУН - искам да я видя. СЕРАП- може, но не я събуждайте. ХАТУН - Ще погледна от прага на вратата. Няма да я събудя. ЗЕЙНЕП - Добре. (ХАТУН става от мястото си, ЗЕЙНЕП отваря вратата. ХАТУН гледа без да влиза вътре. ЗЕЙНЕП дава знаци на ДЕНИЗ да излезе) ЗЕЙНЕП - (тихо, на Хатун) Нека поспи още малко. (ЗЕЙНЕП влиза под мишницата на ХАТУН, довежда я до същото кресло. ХАТУН е потресена. Тишина.) ХАТУН – Не постъпи правилно, не постъпи. Знае обичаите. Знае какво я чака. Синът ми мушна пистолета в пояса си и дойде в Истанбул… толкова усилия положих за да се свържа по телефона със Зилфо. Безумна… Защо затваряш телефона? Сестра и, дето живее в Германия, я е търсила безброй пъти. Ако бяхме успели да поговорим с нея нещата нямаше да стигнат дотук. СЕРАП - Да бяхте възпрепятствували сина си. ХАТУН - (Безпомощна) обичаите са закон при нас. Жените нямат право на глас. Молих се на мъжа си “Недейте” му рекох. Но решението му беше окончателно. “Как ще гледам хорите в очите с този срам” така ми каза. Прав е. Имам още шест дъщери освен Зилфо Нито една от тях не се противопостави на баща си. Омъжиха се безропотно за тези които баща им сметна за подходящи. Не съжаляват. Понеже браковете се сключват в небесата. И шестте ми дъщери свиха гнездо, имат си дечица… При нас там каквото каже бащата това става. И моя мъж го избра баща ми. И през ум не ми мина да му възразя. Шестте ми дъщери също, живеят мирно тихо... но Зилфо каза че ще се омъжи за този когото обича. Ах лудата ми дъщеря. Ахх, опозори и себе си и нас… напои с кръв ръцете на брат си. Обичаите са закон при нас. Знаеше какво я чака. Видяхте ли какво пишат днешните вестници. Красавицата от Диярбакър. Засрами ни пред всички. Всеки ни гледа и ни се подиграва. (ДЕНИЗ излиза тихомълком отвътре, затваря бавно вратата. Преоблякла се е. Фрапантна е. Със силно начервени устни, с обувки със замайващо високи токчета. Прилича на проститутка. Подава на ЗЕЙНЕП армаганът който държи в ръката си.) ЗЕЙНЕП - Благодаря много. Изглеждаш невероятно. СЕРАП - наистина невероятно! ДУДУ - красавица си беше красавица си и сега. ИЗМИР - ако излезеш така на улицата ще те отвлекат. НАЗАН - наистина си много красива Дениз! (Дениз сякаш се е засрамила) ДУДУ - Хайде разрежи тортата. (ДЕНИЗ взима ножа който ДУДУ и подава и разрязва тортата. Всички ръкопляскат. ДУДУ сервира а ДЕНИЗ раздава чиниите. ДУДУ пълни чашите с чай, ДЕНИЗ ги раздава.) ЗЕЙНЕП - да си жива и здрава Дениз. Хайде да ни е сладко. (Безмълвно ядат) ДЕНИЗ – (доближава Зейнеп, тихомълком.) Няма никога да забравя добрините ви Госпожо Зейнеп. ЗЕЙНЕП - няма за какво да ми благодариш Дениз, това е наш дълг. Радвам се че нещата при теб се уредиха добре. И Председателя се зарадва. Каква заплата ти дадоха? ДЕНИЗ - (льже) Ще мога спокойно да живея Госпожо Зейнеп. ЗЕЙНЕП - (усьмнила се е). Колко ти дадоха Дениз? ДЕНИЗ - да не ми е уроки! ЗЕЙНЕП – Кажи, дьще! ДЕНИЗ - (Внезапно) Напуснах работа Госпожо Зейнеп. ЗЕЙНЕП - Не разбрах ? Какво значи напуснах? ДЕНИЗ - Започвам друга работа (почти крещи ). С парите които ми дадоха не мога да си платя дори наема Госпожо Зейнеп! ЗЕЙНЕП - Защо не ми каза? ДЕНИЗ - какво бихте могли да направите? ЗЕЙНЕП - Щяхме да кажем на Председателя. Той щеше да разговаря с шефа ти. ДЕНИЗ - ( излива си душата). На шефа му казах “Тези пари няма да стигнат дори за квартира”. Знаете ли какво ми отвърна? “готов съм да ти плащам наема” Щял да идва един-два пъти в седмицата в замяна на това. (Тишина) Госпожо Зейнеп вие направихте това което можахте. Много съм ви задължена. Но това не стига. Разбирате ли? (Mлъква. още малко и ще заплаче) не стига! ДУДУ - трудно и тъжно е да се живее! ЗЕЙНЕП -не падай духом Дениз. Ще направя всичко възможно за да ти помогна. (ДЕНИЗ понечва да каже нещо, но Зейнеп не и дава възможност.) Разбирам. Ще ти намерим друга работа. всичко ще се оправи. Само имай малко търпение. (всички мълчат. Вратата се отваря и влиза ЗИЛФО. гледа учудено и уплашено. ХАТУН се изправя) ЗЕЙНЕП - ела Зилфо, виж, кой е дошъл? (ЗИЛФО забелязва майка си. потреперва. ХАТУН и ЗИЛФО се гледат очи в очи. Сцената е като от филм със забавени кадри. ЗИЛФО прегръща майка си. ХАТУН прегръща дъщеря си. ЗИЛФО целува ръката на майка си. Облива се в сълзи. ХАТУН е хладнокръвна, като че полага големи усилия за да не заплаче) ХАТУН - защо дъще, кажи ми защо? Не помисли ли поне за мен? Знаеше какво те чака и въпреки това се разбунтува? (ЗИЛФО мълчи.) Аз съм ти майка. (безнадеждно) Носих те девет месеца под своето сърце. Дойдох да те прибера, нека се върнем заедно. Ще бъдеш под моя закрила доде наършиш осемнайсет а след това ще извадим задгранични паспорти и ще отидем в Германия при сестра ти. Хайде, приготви се. Време е. ЗЕЙНЕП - защо бързаш Хатун, останете поне тази нощ. ДЕНИЗ – леглото ми е свободно. ЗЕЙНЕП – утре сутринта ще ви проводим. ХАТУН – дълъг път ни чака. Време е. Да не ни намери брат ти. Аз те намерих, значи и той може да те намери. Хайде дъще, приготви се. Благодаря ти госпожо Зейнеп. Повикайте ни едно такси, друго от нищо нямаме нужда. Хайде Зилфо, време е. ЗЕЙНЕП – (ЗИЛФО отива да се облече в стаята. ЗЕЙНЕП звъни по телефона) Здравейте. Бихте ли изпратили едно такси в приюта. Благодаря. Чакам. Звъннете по домофона като дойдете. (всички чакат. след известно време се чува звук на клаксон отвънка) ЗЕЙНЕП - (поглежда през прозореца) таксито дойде. (СЕРАП се насочва към стаята но спира, виждайки че ЗИЛФО идва. ЗИЛФО влиза в хола в черен чаршаф, със слънчеви очила на очите и в ръцете с малка чанта.) ХАТУН – какво е това? защо си се облякла по този начин дъще? ЗЕЙНЕП – полицаите са я облекли по този начин. За камуфлаж. ХАТУН – (замисля се за момент) добре са го намислили. Дори аз не бих могла да те позная. Благодаря ви госпожо Зейнеп. Почакай малко Зилфо. Ще ида до тоалетната. (ЗЕЙНЕП посочва банята. ХАТУН влиза в банята. Там е светло и зрителите виждат ХАТУН. ЗИЛФО чака на прага така като че чака да бъде принесена в жертва. Всички мълчат.) ХАТУН – (изважда мобилния си телефон. Търси някого. Безнадеждна е.) ти ли си синко? Виждаш ли таксито? (с плачещ глас) покрила се е с черен чаршаф! Сама е. (затваря телефона. Влиза в хола. С блуждаещи очи) слез Зилфо. Не се бави. Веднага се качи на таксито. Идвам след малко. ЗИЛФО – Добре майко. (гледа с благодарност ЗЕЙНЕП и СЕРАП. Обръща се към всички.) сбогом. Простете ми ако съм сгрешила спрямо вас. (целува им ръцете) ЗАЕДНО – простено да ти е! ДУДУ – лек път! ЗЕЙНЕП – На добър път! СЕРАП – На добър път! ДУДУ – лек път, дъще! АЛЖИР – да си жива и здрава! ИЗМИР – да си жива и здрава! ГЮЛЛЮ – бог да те пази! (ЗИЛФО прегръща ФИДАН. излиза. Тихо е, чуват се само отдалечаващите се стъпки на ЗИЛФО. ХАТУН стои до прага. Тишина.) ХАТУН – останете със здраве. (в момента в който ХАТУН излиза през вратата се чуват няколко изстрела подред. Жените се насочват към прозореца и вратата. Изведнъж застават неподвижни като фотографии. Тишина. Действуващите лица стоят на сцената неподвижно докато изстрелите с пистолет зачестяват, превръщат се в непоносим шум на картечници. Светлините постепенно изгасват.) КРАЙ Истанбул, 22 февруари 2010 Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|