Тунджер джюдженоглу подслон за жени, жертва на насилие
Изтегляне 0.78 Mb.
|
ГЮЛЛЮ – Нямам думи ФИДАН – Написал е и стихотворение. ИЗМИР – Много бих се учудила ако не беше написал. ФИДАН – Да го прочета ли? ЗЕЙНЕП – Чети! ФИДАН – (чете изразително) молих се да няма край любовта ни, ревнувах те дори от очите си няма за мене покой ако тебе те няма
моля вълните да не изтрият тези пет букви моля корабите да не вълнуват морето
няма за мене покой ако тебе те няма Мъжът ти Махмут, който все още те обича. И още един послепис: "на шести септември отново ще дойда под вашия прозорец. Този път за последно. Но дотогава всеки ден всяка сутрин и вечер ще идвам и ще те чакам. Непременно исам да разговарям с тебе. Ако не дойдеш много ще съжаляваш." Край (въздъхва с облекчение) ЗЕЙНЕП – Четеш много изразително ГЮЛЛЮ – (с лека хвалба в гласа) Беше в театрлната трупа на гимназията. ЗЕЙНЕП – Вижда се. Талантливо момиче. ГЮЛЛЮ – Талантлива е, да. (мълчат известно време. ИЗМИР е с развалено настроение.) ДУДУ – (доближава се. докосва рамото на ИЗМИР) Не го вземай на сериозно. ГЮЛЛЮ – Само те плаши. ДУДУ – Говори както му отърва. ЗЕЙНЕП – Страшно е все пак. ДУДУ – Полудял е. ГЮЛЛЮ – Иска да те уплаши, нищо друго. ДУДУ – Казва че те обича но как го казва. ЗЕЙНЕП – Иска да те нарани. ГЮЛЛЮ – Първото му предложние беше приемливо. Аз дори му повярвах. Маниак. Накрая си свали маската. ИЗМИР – Вие не го познавате. Мислите си че напразно съм избягала от него. Толкова ми е мъчно за децата. Не издържам вече (плаче) Милото ми синче, защо ли го боли крака? ГЮЛЛЮ – (с тържествена интонация) Децата от време на време ги боли крак. ДУДУ – Децата винаги нещо ги боли. ЗЕЙНЕП – Как мислите, ще направи ли това което казва? (всички мълчат) ИЗМИР – Ще. Всичко е пресметнал. ЗЕЙНЕП – Какво смяташ да правиш? ИЗМИР – Не знам. (всички са подтиснати) ЗЕЙНЕП – А според теб Алжир, ти какво мислиш? АЛЖИР – Какво мога да кажа? Ако разбирах от тези работи бих ли изпаднала в това положение? ЗЕЙНЕП – Успокойте се. Ще вземем необходимите мерки. (отваря папката и взима отвътре едно писмо) Получихме предложение за женитба. Да видим какво пише. (чете) Господин кмет, пиша ви това писмо защото имам нужда от вашата помощ. Вдовец съм. жена ми, бог да я прости, се помина миналата година. Трудно е да бъдеш самотен. Знам го понеже ето вече година съм сам-саменичък. Знам също че кметството дава подслон на жените обект на домашно насилие. Признателен съм за тая помощ, дето я оказвате на жените. Ще ви бъда още по-признателен ако ми окажете помощ и на мене господин кмете и станете повод да се оженя за една от жените дето са под ваша закрила. Това е всичко от което имам нужда. Ако ми помогнете никога няма да забравя добрината ви и от своя страна ще направя всичко което е по силите ми за да не ви остана длъжник. Питате ме как ще го сторя? Позволете ми да ви обясня как... имам много роднини във вашия избирателен район. Много от портиерите в този район са ми роднини. Прибавете към това число техните жени и деца, все многолюдни семейства. Това число не е за пренебрегване уважаеми господин кмете. По време на изборите всички са готови да водят пропаганда за вас. Знаете колко е тежка думата на портиерите. В изборите печели този, когото те поддържат. Всеки знае това. А те поддържат този когото аз им кажа. Всички са готови да раздават пропагандните афиши, снимки и подаръци по време на изборите. Бъдете уверени че ще говорят лично със всеки един от избирателите ви и ще ги убедят да гласуват за вас. Плюс това за тях е никак не е трудо да компрометират противниците ви понеже за портиерите няма семейни тайни и ако се наложи могат да затъкнат устата на всеки ваш противник. Всъщност напразно ви го разказвам всичко това понеже и вие много добре ги знаете тия неща. Всеки ги знае, понеже всеки е гледал филма "кралят на портиерите". Даваха го по всички телевизионни програми. Колкото до мене. На 55 години съм. Имам собствена къща с двор и градина. Имам и вила и още два апартамента в града. Пенсионер съм. Бях горски защитник. Но освен пенсията имам и други доходи, наем от няколко апартамента и магазин. И дърводелница ама я дадох под наем когато почина жена ми. Вече не работя. Имам син и дъщеря. Сина го отделихме кога се ожени. И дъщерята се омъжи. Сам-саменичък съм в тази голяма къща. То не се знае кой по-рано ще си отиде от този свят но когато умра, ще и остане тази къща от мен и пенсията. Сега ще ме попитате. Няма ли жена подходяща за теб в твоя край? Жени много господине кмете, но все с по 3-4 деца. Не ми отърва. А аланя е много красиво градче кмете, знаете. И морето е много красиво. Ако ми помогнете да се оженя за 40-45 годишна жена отговаряща на моето условие давам ви мъжко слово, навеки ще ви имам като скъп роднина. И ще направя всичко възможно за да спечелите отново изборите, както вече ви казах. Но да няма деца. Може да е по-млада от 40, но непременно бездетна. Ако ми го направите това добро няма да го забравя господин кмете и няма да ви остана длъжник. Всичко това ще си остане между нас. Ако в най-скоро време уредите тая работа и ми напишете писмо много ще ви бъда благодарен. Кажете ми ела, тутакси ще дойда господин кмете. С уважение. Моля ви господин кмете да уредите тая работа. Обичам да пътувам. Но е скучно да пътуваш сам. Ако искате нещо от аланя пишете ми, веднага ще ви го изпратя. Хасан Шимшек. Махала орталък, улица тач, номер 6. Аланя- телефон (чете един телефонен номер) Вечер след 9 винаги съм си в къщи. Знаете господин кмете, възрастта при мъжете не е от значение. Жената дето ще ми я уредите ще я гледам като зеницата на окото си. Искам я да ми краси къщата. Всичко си имам. И в двора всякаква порода животни, всякаква порода с изключение на свинята. Свиня няма само и жена. Не забравяйте господин кмете… много ще ви бъда признателен. Приемете моите поздрави. Чакам отговор в най-скоро време. Подпис. (показва снимката) Вижте какво пише на гърба на снимката. (чете) Уважаеми господин кмет. Изпращам ви една от новите си снимки. (подава снимката на ГЮЛЛЮ която я предава от ръка на ръка. Смеейки се) Идеален кандидат за съпруг. (Дуду, Гюллю и Измир разглеждат снимката) ДУДУ – Не е подходящ за вас ГЮЛЛЮ – Аз няма нужда от никого ИЗМИР – Прилича на добър човек. ДУДУ – Добър, но иска бездетни жени. А вие не сте бездетни ЗЕЙНЕП – Хвърли му един поглед и ти Алжир. ДУДУ – Нямаш деца. Подхождаш за него ЗЕЙНЕП – (подава писмото и фотографа на АЛЖИР) Заповядай. Твой да е ако го одобриш. (звъни мобилния и телефон. започва да говори по телефона) ало. Добро утро. Дойдох. Сега ли? Добре. След пет минути съм там. Да. Добре, веднага излизам. За какво става въпрос? (слуша) разбрах. Довиждане. (затваря мобилния телефон. бързайки) добре че има свободно легло ДУДУ – Довиждане госпожо зейнеп ИЗМИРЛИЙКА – довиждане. (в същото време с пакети в ръцете влиза НАЗАН) НАЗАН – къде отивате госпожо? ЗЕЙНЕП – председателя ме повика. Дошло е ново момиче. веднага се връщам (излиза) НАЗАН – навънка, в колата има още пакети. Хайде, вземете ги. (ФИДАН и ИЗМИР излизат. ДУДУ и ГЮЛЛЮ, вземат пакетите от ръцете на НАЗАН и ги слагат в кухнята) НАЗАН – (буквално се стоварва на креслото) ох! Много съм уморена. Трудно се качих на първия етаж. Май остарявам… ДУДУ – А какво да кажем ние госпожо Назан? ГЮЛЛЮ – Ти никога няма да остарееш госпожо зейнеп. Ако бяхме привързани към живота като тебе и ние не бихме остарели толкова лесно. ДУДУ – нито минута не стоиш на едно място ИЗМИР– Дърво и камък седи, ти не седиш. ГЮЛЛЮ – и къщната работа ти я вършиш. Как смогваш? НАЗАН – кой казва че смогвам? То както е тръгнало мъжът ми ще ме остави. " отдели време и за мен" ми казва. ДУДУ – уверена съм че отделяш време и за него НАЗАН – (смеейки се) когато съм в къщи ама кога ли си седя в къщи? ДУДУ – да ти даде бог дълъг живот, за всичко ти се грижиш. НАЗАН – само тогава се чувствам щастлива лельо Дуду. ДУДУ – (шегува се) но ти все пак отделяй време и за мъжа си. Знаеш че трудно се намира свестен мъж в наше време НАЗАН – в интерес на истината не ме свърта в къщи. Прибирам се от вечер на вечер. Защо не сте пуснали телевизора? ДУДУ – развален е НАЗАН – защо не ми казахте? ГЮЛЛЮ – чакахме ви да дойдете НАЗАН – да бяхте ми се обадили, по телефона щях да доведа техник. ДУДУ – не ни дойде на ума НАЗАН – (тихо, сочейки АЛЖИР) Какво и има? ГЮЛЛЮ – снощи пак са я замеряли с камъни. (ИЗМИР и ФИДАН влизат носейки пакетите от колата. останалите помагат и поемат пакетите от ръцете им.) НАЗАН – внимателно. В този пакет има чаши и чинии. Да не се строшат. Остана ли нещо в колата? ФИДАН – всичко донесохме лельо Назан. НАЗАН – да сте живи и здрави. ДУДУ – да ви направя ли кафе? НАЗАН – направи. Но искам и да ми гледаш ДУДУ – може (слага вода в джезвето) (звъни се на вратата. ФИДАН отваря вратата. Влиза СЕРАП.) ВСИЧКИ ЗАЕДНО – Добро утро СЕРАП – добро утро. О, и госпожа Назан е тук. Много съм изненадана. НАЗАН – защо? СЕРАП – за първи път те виждам да седиш. НАЗАН – уморих се. Тичам от сутринта да доставя някои необходими неща. Взех ти моливи и тетрадки Фидан. Обещаха да дадат и книги когато започне училището ФИДАН – благодаря лельо Назан НАЗАН – виж там в оня пакет са. ФИДАН – (гледа с любопитство) тук има месо. Пилешко. НАЗАН – в другия пакет. В по-големия. Да, там... (зарадвана ФИДАН отваря пакета и изважда тетрадките и моливите) ДУДУ – да те закриля бог. ГЮЛЛЮ – за всичко тя се грижи. ДУДУ – (подавайки кафето) как ще ти се отплатим за тези добрини? НАЗАН – много лесно, гледай ми на кафе. ДУДУ – че и телевизорът се развали. СЕРАП – какво му има на телевизора? ДУДУ – сутринта не работеше, а довечера има два сериала. СЕРАП – чудна работа! НАЗАН – след малко ще ида да извикам техника. ДУДУ – (отново напомня) довечера има три сериала. НАЗАН – за всеки случай техника да донесе един телевизор, ако нашия не може да го ремонтира до вечерта. ДУДУ – добра идея. НАЗАН – кога е сватбата? СЕРАП – отложихме я за след като се върне от казармата госпожо Назан НАЗАН – така ли? Защо? СЕРАП – няма защо да бързаме, веднъж се прави сватба. Нека да отслужи военния си дълг и след това спокойно, както си му е редът да направим сватбата. НАЗАН – всичко сте обмислили СЕРАП – то иначе ще трябва да наемем жилище, да го обзацедем и така нататък... като иде в казармата напразно ще плащам наем. НАЗАН – правилно. СЕРАП – а след казармата трябва да си намери по-добра работа. Искаме да уредим първо всички тези неща. И родителите ми мислят същото. НАЗАН – кога постъпва в казармата? СЕРАП – чакаме всеки момент. НАЗАН – дано всичко се уреди както искате. СЕРАП – дано, благодаря. (подтиснатото настроение на АЛЖИР привлича вниманието на СЕРАП. Сочейки я пита останалите какво и има. ГЮЛЛЮ жестикулирайки разказва че нощем пак е сънувала същия кошмар- че я замерят с камъни) ФИДАН – (разгледала е училищните пособия които е донесла за нея НАЗАН) много ти благодаря лельо Назан. НАЗАН – няма защо мила, пожелавам ти успехи в училище. Хайде, занеси ги в стаята си. (ФИДАН отива в стаята) СЕРАП – (обръща се към АЛЖИР) Алжир, искам да поговоря с тебе. АЛЖИР – да поговорим. СЕРАП – (обръща се към АЛЖИР) иди в кабинета. Веднага идвам. (обръща се към НАЗАН) извинете ме за малко (АЛЖИР отива в кабинета. Стои изправена) НАЗАН – няма защо. Иди. СЕРАП – искам да поговоря и с тебе ако имаш време. НАЗАН – ще постоя още малко. СЕРАП – добре. (минават в стаята. обръща се към АЛЖИР) защо не седнеш? успокой се, моля те... Не сме си чужди. (ФИДАН се връща от стаята си. Чете незабележимо смс по мобилния телефон. Личи си че е развълнувана. пише орговор. Дебне подходящ момент за да излезе на улицата) АЛЖИР – какво ще стане с мене госпожице Серап? Не издържам вече! СЕРАП – нищо ти няма Алжир. Напразно виниш себе си. АЛЖИР – не виня. СЕРАП – виниш. Нищо не бива да криеш от мене. Всичко трабва да споделяш. Иначе не мога да ти помогна. Сама знаеш че всичко това са само кошмари. Убиване с камъни. Няма такова нещо в страната дето живеем. Досега нямаше… говорихме това много пъти. Не сме ли? АЛЖИР – говорихме СЕРАП – ами тогава? АЛЖИР – но не мога да спра кошмарите. Денем нищо ми няма. Ето сега например и на ум не ми идват такива мисли. Но легна ли нощем в един момент всичко се променя. Снощи дори вие ме замеряхте с камъни. СЕРАП – нормално е нощем да сънуваш хората с които денем общуващ. 15 дни си тука и освен нас никого не виждаш. Разбира се че нощем ще сънуваш нас. Не е ли така? АЛЖИР – така е. СЕРАП – дотука всичко е нормално. Но знаеш ли кое не е нормално? Не нормално да сънуваш такива кошмари без никакъв повод. Разбираш ли ме? АЛЖИР – разбирам ви, да. СЕРАП – ще ти задам един въпрос Алжир. Искам да ми отговориш честно. Всичко ще остане между нас. Разбра ли ме? АЛЖИР – имам ви пълно доверие. СЕРАП – кажи ми тогава, изневери ли на мъжа си? АЛЖИР – (предпазливо) не! никога не бих направила такова нещо! СЕРАП – истината ли ми казваш? АЛЖИР – да, цялата истина. СЕРАП – добре. кажи ми, изневери ли на мъжа си в мислите си? АЛЖИР – не ви разбрах госпожице лекар? СЕРАП – Слушай ме много добре Алжир. Понякога хората измислят някоу неща, фантазират.... например че се любят с някого. Повярвай ми, дори и аз. Така че не се срамувай. АЛЖИР – имах приятел. От време на време излизахме заедно на разходка на брега на морето. Пиехме чай. Беседвахме. СЕРАП – имахте ли полова връзка? АЛЖИР – целувахме се. Това е всичко. СЕРАП – това ли е всичко наистина? АЛЖИР – да. Видели са ни заедно и казали на татко. Дойде и ни наби, и него и мене. Така и свърши. След това ме омъжиха за сегашния ми мъж. Бях девствена. СЕРАП – какво работи мъжът ти? АЛЖИР – занаятчия. СЕРАП – как се оженихте? АЛЖИР – дойдоха да ме искат. Майка му беше жива още. Нашите одобриха. СЕРАП – а ти? АЛЖИР – и аз. Отначало всичко вървеше добре. Живеехме в отделна къща от родителите му. Но след това започнаха материалните затруднения. Връщаше се пиян в къщи. Нямахме деца. По цял ден си бях в къщи. До бакалина дори не ходех. Веднъж излязох до близкия супермаркет. Напазарувах. Когато се върнах видях че ме чака на вратата. Пак беше пиян. Нахвърли се да ме бие. Ябълките и портокалите се разсипаха на земята. Биеше ме все по-често. Един ден ми каза "ще се забрадиш". А сам си остави брада. Но не престана да пие. Пиеше но вече с божието име в уста. От време на време излизахме заедно, на всеки срещнат разправяше колко е вярващ и как редовно се моли. Се една дума истински лицемер. Всяка вечер ходеше на джамия и правеше намаз. След което се връщаше в къщи и се наливаше. Затваряше плътно пердетата. Записа се в една релисгиозна секта. По цял ден беше там. Баща ми и майка ми също са вярващи но мама не се забраждаше. татко каза "каквото каже мъжът ти. Не си разваляй семейството" не можех да им кажа "мъжът ми се пресртрува на ангел а всъщност е лицемер" не можех. СЕРАП – не разбирам. Мъжът ти се е преструвал на набожен човек но всъщност истината е била съсвем друга. Защо? АЛЖИР – за да оправи материалното си положение разбира се. И наистина започна да печели добри пари. Много го поддържаха. Но лицемерието му изтри и последните капди доверие които изпитвах към него. Когато излизахме на улицата аз вървях няколко крачки зад него. Много ми тежеше. Помислих дори да го убия. И после да се самоубия... но не ми стигнаха сили. Загубих мама си а след това татко. Бях като полудяла. Заведе ме на лекар. Лекаря разбира се от неговата секта. "започни да правиш намаз, ще се оправиш" ми каза. "вземи за пример мъжа си" викам си на акъла" ако го взема за пример тоя пиандрош какво ли ме чака" СЕРАП – разбирам те Алжир. Успокой се моля те. АЛЖИР – олеква ми като разказвам. СЕРАП – да продължим тогава. Гледала си филм в който главната героиня е била убита с камъни. Кога? АЛЖИР – имах роднина. удиви се като ме видя с черен чаршаф на главата. Севда, така се казва. Приятелка ми е от детство. Работи в сдружение ататюрк. Дойде с компютъра си за да ми покаже този филм. Убиваха с камъни една жена. Показа ми и една фотография. Всеки път като видя или си спомня за тази фотография чувствувам се така като че жената в нея съм аз. Един ден когато с мъжът ми щяхме да излизаме навън облякох рокля. "какво правиш? какво е това дето си го облякла?" ми кресна и започна да ме бие. За първи път се разбунтувах. "Лицемер! ще кажа на всички как се преструваш на набожен." така му казах. Уплаши се. Млъкна. Известно време живяхме по този начин. Аз в една стая той в друга. "така да бъде" ми каза. "но не излизай навън без черен чаршаф! ще развалиш цялата ми репутация" не издържах повече. Избягах и се подлсоних тука, при вас. Нямах друг избор. Иначе щях да го убия. Разбирате ли ме госпожице лекар? Щях да го убия (замълчава. още малко и ще заспи както си седи в креслото) СЕРАП – разбирам те Алжир. Слушай ме внимателно моля те. Изживяла си травма. Но вече е време да приемеш че всичко това е минало. Тези дни останаха назад. Сега живееш тук, при нас, живееш така както искаш. В тази страна никой никого не убива с камъни. Повярвай ми. (не забелязва че АЛЖИР спи) никой не хвърля камъни по теб. Това е само страшен сън от който трябва да се отървеш. (забелязва че АЛЖИР спи. безшумно става и минава в гостната. ФИДАН, използвайки това че всички гледат към СЕРАП тихомълком се измъква от апартамента. оставя вратата открехната.) СЕРАП – (прави знак да не шумят) Заспа. НАЗАН – да беше си легнала. СЕРАП – няма значение. ДУДУ – как е? СЕРАП – има нужда от нашата помощ. А може би дори и от по специална помощ. НАЗАН – председателя познава главния лекар на психиатричната болница. СЕРАП – това е добре. Със сигурност ще имаме нужда от неговата помощ. ГЮЛЛЮ – много ми е интересно. СЕРАП – какво? ГЮЛЛЮ – сега спи... СЕРАП – да, спи... ГЮЛЛЮ – дали пак сънува че я убиват с камъни? ИЗМИРЛИЙКА – интересно наистина ДУДУ – как мислите госпожице Серап? СЕРАП – не знам. ГЮЛЛЮ – ако вие не знаете кой ще знае? СЕРАП – трудно е да се каже? Това което със сигурност знам е че има нужда от нашата помощ. ИЗМИР – че какво можем да направим ние? СЕРАП – непрекъснато да сме до нея, със нея... (АЛЖИР се събужда. изенадана се оглежда. става и минава в гостната) ДУДУ – събуди ли се? ГЮЛЛЮ – добре спа. АЛЖИР – даже не усетих как съм заспала? Извинете ме госпожице лекар! СЕРАП – да беше спала още малко. ГЮЛЛЮ – пак ли сънува същия кошмар? АЛЖИР – не СЕРАП – казах ти. Всичко това ще мине. ДУДУ – нека свърши най-сетне. (вратата се отваря. влиза ЗЕЙНЕП заедно с ДИЯРБАКЪР. ДИЯРБАКЪР е с черен чаршаф на главата. гоелмите и очи гледат уплашено.) ЗЕЙНЕП – Вижте кого ви доведох. Хайде свали вече този чаршаф от главата си. (личи си че АЛЖИР е разтревожена. гледа уплашено към ДИЯБАКЪР. ЗЕЙНЕП помага на ДИЯБАКЪР да си свали чаршафа. СЕРАП забелязва че окото на ЗЕЙНЕП е посиняло.) ЗЕЙНЕП – Зилфо. Красавицата от Диярбакър… ИЗМИР – поглежда вестника. показва на останалите) Ах, това е тя! (ДИЯРБАКЪР още повече се страхува. гледа с уплашени очи. ГЮЛЛЮ, забелязва че ФИДАН не е сред тях и започва да я търси, отначало в стаята а селд това в банята.) ЗЕЙНЕП – Вече няма от какво да се плашиш Зилфо... Тука си между свои. Никой не може да ти причини зло. заповядай, седни. (СЕРАП жестикулирайки пита ЗЕЙНЕП какво и има на окото. ЗЕЙНЕП жестикулирайки отговаря че по-късно ще поговорят на тая тема) ГЮЛЛЮ – (крещи) няма я! Никъде я няма Фидан! ДУДУ – ами сега беше тук! ИЗМИР – току-що. ЗЕЙНЕП – вратата беше отворена като дойдох. ГЮЛЛЮ – До някъде и я изпратихте? ЗЕЙНЕП – не. ДУДУ – и аз така мисля. СЕРАП – потърси я по телефона. ГЮЛЛЮ – не ми остана ум в главата! (търси по телефона) Телефонът и е затворен. ЗЕЙНЕП – успокой се. ИЗМИР – не мисли лоши неща. СЕРАП – Фидан не е момиче дето ще избяга. ГЮЛЛЮ – но избяга. С мене е свършено. (бързо се наметва и излиза. Чува се гласът и отвън) Мъжът ми ще ме убие. Непременно ще ме убие. КРАЙ НА ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ ВТОРО ДЕЙСТВИЕ (Същото място. ДИЯРБАКЪР седнала на масата обядва. Личи си че е уморена и нещастна. СЕРАП и ЗЕЙНЕП са в стаята на СЕРАП. ДУДУ , ИЗМИР и АЛЖИР с внимание ги следят. АЛЖИР гледа ДИЯРБАКЪР леко ядосано) СЕРАП – Пак ли ви удари госпожо Зейнеп? ЗЕЙНЕП – Не питай. СЕРАП – Този път каква е причината? ЗЕЙНЕП – не можел да ме понася. Направо полудя. Не може да се живее по този начин. СЕРАП – Господи, боже мой! Трябва да поговоря и него. ЗЕЙНЕП – какво има да говориш с него? Неговата е ясна. Чакаше повишение в службата, но вместо това сега има нов началник. Мене ме повишиха и той се почувствува зле. Няма сили да се справи с другите, затова ме бие. (жестикулира как я бие) СЕРАП – Ами нека ходи на футболни мачове. Да се разтовари малко. ЗЕЙНЕП – гледа ги в къщи. И не може да се разтовари. А беше много добър човек. Истински ангел. Жал ми е за него. По-точно жал ме беше. СЕРАП – гледай ти. ЗЕЙНЕП – (като че споделя тайна) Не мога повече Серап. Да влезем вътре. После отново искам да поговоря с теб. (ЗЕЙНЕП и СЕРАП влизат. ДИЯРБАКЪР трие със салфетка устата си.) ЗЕЙНЕП – няма да остане нищо в чинията. ДИЯРБАКЪР – не мога повече. Повръща ми се. ДУДУ – добре тогава. Вземи. (подава и хапчето което държи в ръцете си) ЗЕЙНЕП – (забелязвайки че Диярбакър я гледа с недоверие) Успокоително е. Би ли ми подала чаша вода лельо Дуду? (ДУДУ донася чаша вода и подава на ДИЯРБАКЪР. ДИЯРБАКЪР пие вода и гълта хапчето.) Каталог: oyun ceviri -> bulgarca bulgarca -> К ъ з ъ л ъ р м а к (Kızılırmak) ч е р в е н а р е к а bulgarca -> Тунджер джюдженоглу задънена улица (Çikmaz sokak) bulgarca -> Тунджер Джюдженоглу матрюшка (Matruşka) Комидия в две части bulgarca -> Тунджер джюдженоглу лавина (ÇIĞ) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу посетител (Zİyaretçİ) (Черен хумор) bulgarca -> Тунджер джюдженоглу бояджия (Boyacı) (Комедия от интриги в 2 части) Tuncer Cücenoğlu bulgarca -> Тунджер джюдженоглу к е п е (Şapka) Изтегляне 0.78 Mb. Сподели с приятели:
|