45
Прието е стръмността на наклоните в железопътния транспорт се задава в промили (
‰), а
те самите да се бележат с i. Определянето на
i се извършва съгласно (3.5) и фиг. 3.9.
(3.5)
,
‰.
Формула (3.5) показва, че стръмността на наклона се дефинира като отношенето на височината на изкачването BC и дължината му AB.
Но
тъй като α ≤ 2,5 0
, то . Следователно, изхождайки от
ΔABC, фиг. 3.9:
(3.6)
От
друга страна, търсената съпротивителна сила от наклона се определя, фиг. 3.9:
(3.7)
,
N.
Следователно:
(3.9)
,
N.
Ако се приложи обобщения подход за изразяване на силите чрез техните специфични стойности формула (3.1) се получава:
(3.10)
,
‰, където:
ωiе специфичното
съпротивление от наклон,
N/kN или
‰.
Прието е в практиката на железопътния транспорт в световен мащаб, когато наклонът е на изкачване да се бели с
положителната стойност на i, а при спускане с –
i.
3.3.2. Съпротивление от крива
При движение на
влака в крив участък от пътя, с основни параметри, показани на фиг. 3.11. възниква центростремително ускорение. Съгласно основите на теоретичната механика то поражда центробежна сила. Тя притиска ребордите на колелата към страничната повърхност на външната релса и като резултат
възникват сили на триене, насочени срещу направлението на движение. Освен това външното и вътрешното колело на една и съща колоос изминават различен път при преминаването си през крива, което довежда до
приплъзване и триене, независимо от коничната форма на повърхността на търкаляне.
46
Фиг. 3.11. Параметри на кривата.
Сподели с приятели: 
