Учебна програма по спец. Двг

41
(3.2)

където V е скоростта на движение на возилото или колооста, m/s;
λ – ефективната конусност на колелата, rad;
r
0
– радиусът на кръга на търкаляне на колелата, m;
l
0
– междурелсието, m.
Както е видно от (3.2.) честотата ω е обратно пропорционална на радиуса на кръга на търкаляне и на размера на междурелсието и право пропорционална на конусността на колелата.
Фиг. 3.5. Лъкатушене на колелата по релсите
В този случай специфичната (относителна) съпротивителна сила е в границите 0,15 ÷ 0,4 N/kN.
3.2.4. Съпротивителни сили, породени от удари по неравностите на железния път
При преминаване на места на настави на железния път (наставов път), както и при други неравности възникват удари. Те от своя страна пораждат сили противоположни на посоката на движение на влака, фигура 3.6.
Фиг. 3.6. Съпротивителна сила – R
Y
, породена от удари на колелата по неравности от железния път
V
R
Y
V

42
Съпротивителните сили в този случай зависят от скоростта на движение, от натоварването на колелото, от разстоянието между релсовите настави, както и от хлабината между релсите в тях. Усреднените стойности на съпротивителната сила са в границите 0,05 ÷ 0,5 N/kN.
3.2.5. Аеродинамично съпротивление на въздушната среда
При движението на влака или отделно железопътно возило пред челната му част се образува зона с въздух в сгъстено състояние, оказващ насрещно налягане върху предната стена на локомотива – фиг. 3.7.
Фиг. 3.7. Въздушни потоци образуващи се при движението на влаков състав.
Освен това страничните части и покривите на возилата в състава на влака си взаимодействат с въздуха триещ се по тях, като увличат определен обем от него. По този начин се създава въздушен поток, както и триене между него и останалия въздух и в стените на вагоните. Като резултат в междувагонните пространства, както и около изпъкналите и стърчащи части се създават вихри и зони на завихряне. Подобна картина може да се наблюдава и в пространството под вагоните и локомотивите. Там увлеченият въздушен поток си взаимодейства с горното строене на железния път, създавайки също вихри и зони на завихряне. Зад последния вагон (т.нар. опашка на влака) се създава разреждане и условия за откъсващи се вихри. Всичките тези явления пораждат външни сили, действащи на влака и насочени срещу посоката на движение. Те се изразят с формула (3.3.):
(3.3.)
, N, където W

Изтегляне 4.37 Mb.

Сподели с приятели: