ПРАВИЛНО УСИЛИЕ (Самма Ваяма)

48
(b) Усилието да се изоставят възникналите неблаготворни състояния
Това е усилието да елиминираме замърсяванията, които са възникнали. Когато видим, че едно замърсяване е възникнало, трябва да приложим енергия за да го елиминираме. Това може да бъде направено чрез различни методи.
1. Един метод е, да се замести вредната мисловна форма с нейната противоположност. Например, когато възникне силно привързване в ума за богатство или притежание, човек може да размишлява върху непостоянството на притежанието. Когато възникне силно сетивно желание, човек може да разсъждава върху нечистата природа на тялото, като една торба от кожа, кости, органи, кръв и т.н., тогава желанието ще изчезне. Ако възникне гняв или зложелание, човек може да медитира върху любящата доброта. Ако се появи депресия, човек може да разсъждава върху благородните качества на Буда, за да продължи напред.
2. Втори метод е, в развитието на усет за опасността от зловредни мисли, да се разпознае как те държат човека заплетен в страдание и му пречат да извършва добро на другите и на себе си.
3. Друг метод е, да се отклони ума от обекта, който стимулира неблаготворни мисли и да се насочи към друг обект на концентрация, например към дишането.
4. Четвърти метод е, да се изследват собствените мисли, за да се види как възникват и в крайна сметка да се успокоят. Човек би могъл да проследи причините за мислите в обратен ред.
5. Когато горните методи се провалят, човек директно се изправя срещу неблаготворната мисъл и я прогонва от ума. Но това трябва да бъде използвано само като крайна мярка.
(c) Развитие на неразвити благотворни състояния
Ние имаме складирани в ума си много прекрасни потенциални качества. Трябва да ги изведем на повърхността на ума, напр. любяща доброта, състрадание и т.н.
(d) Укрепване и култивиране на съществуващи благотворни състояния
Трябва да избегнем изпадането в самодоволство и да положим усилие да поддържаме благотворните състояния и да ги развиваме до пълното им развитие и завършеност.
Чрез прилагане на четирите аспекта на правилното усилие стъпка по стъпка, можем да изчистим ума си от замърсявания докато стане чист, светъл и блестящ.
Може да изглежда, че правилният стремеж и правилното усилие са подобни. Но те не са точно еднакви. Правилният стремеж е основната цел или посока на ума. Правилно усилие е фактическото прилагане на енергия за елиминиране на лошите състояния и развиване на съвършени добри състояния.
В практическото прилагане на пътя, тези два фактора са толкова тясно преплетени, че човек не може да постави рязка разделителна линия между тях. Но могат да бъдат разделени функционално. Правилният стремеж е факторът, който насочва ума, правилното усилие е енергията или умствената сила, която енергизира ума. Можем да сравним правилния стремеж с волан, а правилното усилие с двигател на кола.
Умът е много деликатен инструмент и неговото развитие изисква прецизен баланс между различни умствени способности. Ние се нуждаем от силна осъзнатост, за да разпознаем какъв вид умствено състояние е възникнало, както и определена степен на мъдрост, за да задържим ума в баланс, да го предпазим от отиване в крайност. Това е Средният път.
Усилието трябва да бъде балансирано, без изтощаване на ума от една страна и без изпадане в застой от друга страна. Буда казва, че да получите добра музика от лютня, нейните струни трябва да бъдат настроени така, че да не бъдат нито прекалено стегнати, нито прекалено хлабави. Практикуването на пътя трябва да е по същия начин. Практиката съгласно Средния път е баланс между енергия и спокойствие.

Изтегляне 1.41 Mb.

Сподели с приятели: