Учителя беинса дуно

•Всички лекари са асистенти на Живата Природа. Те учат хората как трябва да се живее. (48, беседа „Ще им изявиш", 6)

•Какво е предназначението на лекаря? - Да учи хората на ония закони, които обуславят тяхното здраве, техния добър живот. (60, 66)

•Един лекар е толкова по-способен, колкото повече се приближава в методите си и лекарствата си до тия на Природата - великият лекар в Живота. (37, 13)

•Всички хора се стремят към знания. Те не подозират даже, че Знанието е в самите тях. Ако наблюдавате животните, запример, ще видите, че когато някое животно заболее, то само намира своя лек. След дълго боледуване у него се пробужда едно вътрешно чувство, някакъв инстинкт, с помощта на който само намира тревите, с които може да се лекува. Това се забелязва и в месоядните, и в тревопасните животни, даже и в насекомите. Същото чувство се забелязва и в човека. (14, 14-15)

•Човек трябва да бъде лекар сам на себе си. Докато не сте лекар на себе си, вие не можете да бъдете свободни. (98, 11)

•Когато сам се лекува, човек придобива увереност в себе си, в своите сили. Остави ли се на лекар, той отдава всичко на него и постепенно губи вяра в своите сили. Болестите не са нищо друго освен задачи, които трябва правилно да се решават. Не се ли решат както трябва, тогава идат истинските болести, които мъчно вече се лекуват. Като знаете това, не се страхувайте от болестите. (146, 114-115)

•Някой започва да се лекува и като дойде до четвъртия ден, до четвъртия кръг, уплашва се и спира. Не, щом е дошъл до това място, нека продължава. На четвъртия ден положението ще се подобри. Правете тези упражнения, да се развивате. Добре е понякога да се лекувате едни други. Така ще изпитвате силите си и взаимно ще си помагате. Вярата не може да се реализира, докато човек не приложи съответна на нея сила. Затова пък се изискват опити. (150, 10)

•Има смисъл да бъдеш лекар, но да познаваш признаците на здравето, да знаеш кой човек е здрав. Да познаваш само болестите, това не е истинска медицина. (82, 193)

•За да бъде добър лекар, преди всичко човек трябва да знае коя е нормата на истинското здраве. Като знае нормалното състояние на всички органи, човек ще знае къде е станало отклонението. Щом знае къде е станало отклонението, той лесно може да определи диагнозата на всяка болест и да я лекува. (104, 157)

•Изкуство е да определиш диагнозата поне десет години, преди да е заболял човек, за да вземе мерки предварително. Това може да направи само онзи лекар, който познава окултните науки. (7, 272)

•Според мене истинският лекар трябва да знае много повече от това, което практикува. Кога ще го научи? - Когато стане ученик на Живата Природа. Да, от памтивека има лекари и онези от тях, които са свързани с Живата Природа, се раждат лекари. Те идват с готово знание. (60, 64)

•Един от законите на Божествения свят гласи: болният лекар не може да лекува; глупавият умен не може да учи; слабият на силен не може да помага. (82, 342)

•Всеки здрав човек, който живее в съгласие с Божиите закони, може да лекува. Колко от сегашните лекари, като хванат само ръката на болния, могат да го излекуват? Това може да направи само оня лекар, който е абсолютно здрав и е свързан с Бога. От него изтича жизнена, магнетична сила. (92, 18-19)

•Много лекари лекуват болни, но малцина имат добри резултати при лекуването. Истинският лекар трябва да представлява среда, през която болестта може да излезе навън. Лекарят трябва да вземе нещо от своя болен. Същевременно той трябва да даде нещо на болния. (106, 65-66)

•Причините на болестите се крият в човешкия ум и в човешкото сърце. Ето защо със своя ум лекарят трябва първо, да въздейства на ума на болния. Подобното подобно привлича. Опитният лекар може да лекува човека, преди още да е заболял. Той вижда причината за бъдещото заболяване на човека в неговия ум и оттам започва да лекува. (30, 125)

•Съвременните лекари практикуват правенето на паси като метод за регулиране енергиите на организма, но който се наеме да си служи с този метод, трябва да бъде чист човек. Чистите мисли и желания представят добър проводник на живите сили в Природата. (104, 128)

•Ако стане нужда да викате лекар, не викайте такъв, който да не е в хармония с вашите сили. (2, 106)

•Лекарят помага, но не толкова с лекарства, колкото с магнетизма, който изтича от него. Между лекаря и болния трябва да има хармонични отношения.

Лекарят има вяра в своите лекарства и в мисълта си. Намаже ли болното място с лекарство и каже на болния, че ще оздравее, той пръв вярва на думите си. (82, 17)

•Ако нямаш Любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им. Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. (18, 292-293)

•Между лекаря и болния трябва да съществува взаимна любов. Не може да ти помогне онзи, който не те обича. (18, 360)

•Лекар, който работи 10-20 години между болни, в края на краищата ще възприеме някои от техните отрицателни състояния и преждевременно ще се разстрои. Обаче ако познава законите за трансформиране на енергиите, той лесно ще се справи с всичките отрицателни състояния и ще остане незасегнат от тях. Когато лекува болни, лекарят трябва да помага, без да се свързва с тях. За да повдигне болния, той трябва да внесе някаква нова идея в ума му. Истинската работа е онази, която води към придобивки, които повдигат съзнанието на човека. (45, 155)

•Когато отиваме да лекуваме болен и влизаме в контакт с него, не вливаме ли част от неговата болест върху себе си? – За туй не мислете. Най-първо, ще се запитате: „Трябва ли аз да го лекувам?" И ако трябва да го лекувате, не трябва да отстъпвате пред никакви последствия. Как ще познаем трябва ли да лекуваме? - Щом обичате човека, ще трябва да го лекувате. (2, 85-86)

•Не е лесно да се справя човек с болни хора. Най-недоволните хора в живота са болните. За да не се натъква на недоволството на болния, лекарят трябва да знае кого да лекува и кого да не лекува. (104, 110-111)

•Не е позволено да се лекува който и да е. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. (68, беседа 31, 18)

•В древността живял един адепт, който имал способността да лекува различни болести. При него идвали глухи, слепи и неми и той ги лекувал. Какво било учудването му, като вместо благодарност те му отговаряли с жестокост и недоволство. Той се обърнал към Бога с думите: „Господи, коя е причината, че тези хора ме преследват? Отворих очите и ушите им да виждат и чуват, отключих устата им да проговорят и след всичко това не намирам спокойствие от тях." Бог му отговорил: „Аз затворих очите, ушите и устата им, защото сърцата им бяха жестоки. За да не грешат повече, лиших ги от благата на външния свят. Ти се намеси в моя план без позволение, затова ще носиш последствията на своята постъпка. Има смисъл да отваряш очите и ушите на слепи и на глухи, ако те са готови да служат на Бога."

И тъй не се смущавайте от болестите и недъзите в света. Не се безпокойте за света и за себе си. Който е създал света, Той се грижи за него. И най-голямото зло отстъпва пред Любовта. (18, 242-243)

•Христос никога не се е заемал да лекува безверници или хора-убийци и престъпници. За такива хора изцеление няма. (150, 25)

•Докато вярва в методите и лекарствата на десет лекари, болният никога няма да оздравее. За да оздравее, той трябва да се предаде в ръцете на един лекар и напълно да му вярва. Само онзи лекар може да лекува, в когото болният вярва напълно. Лечебните сили се крият в елементите на Природата - във водата, във въздуха, в светлината и в храната. Лекарят е проводник между Природата и болния. Следователно, щом болният вярва в своя лекар, последният може да извади жизнената сила от тия елементи на Природата и да си послужи с тях. Ако болният не вярва в лекаря си, той не би могъл да се ползва от жизнените сили на Природата. Всеки човек е проводник между Природата и себе си, поради което той сам може да се лекува. Не вярва ли в душата си, той се нуждае от външно лице, от човек, който ще послужи като проводник между Природата и него. Този закон работи и в Духовния, и в Умствения свят. (62, 64-65)

•Защо са болестите в света? - Те са възпитателно средство. Ако съвременните лекари съзнаваха това, те трябваше да учат своите пациенти как да живеят. Не е достатъчно да пипнеш само пулса на болния и да му дадеш някакво лекарство. Не, хвани ръката на болния и кажи: "Аз ще те лекувам, ако си готов да изправиш погрешките си, да водиш чист живот". И след като болният обещае, че ще изправи живота си, тогава лекарят ще го лекува. Този е начинът, по който лекарите могат да правят добро на хората (105, 7)

•Когато лекува някого, човек трябва да държи съзнанието си будно, да има положителна мисъл и да не се страхува, че може да заболее, да приеме състоянието на болния. Който лекува болни, той все ще почувства състоянието на болния, но това е само отражение на неговата болест, а не истинското заболяване.

Има органически болести в Живота, но много от болестите на хората са дошли по пътя на внушението. Като знае това, човек трябва да провери откъде е дошла болестта му и като разбере, че е чужда, пак по законите на внушението да се освободи от нея. (20, 169-170)

•Лекарят има друго предназначение. Той трябва да научи болния как трябва да се лекува, как трябва да се бори с болестта. Той трябва да му даде такова лекарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговите чувства и да просвети неговата мисъл. След това лекарят трябва да пристъпи към лекуване на болестта. Тъй разумно трябва да бъде лекуването. За да лекуваме един човек, ние трябва да го освободим от всички чужди елементи, от всички утайки, които са се наслоили в него. (48, беседа „Домовит човек", 18-19)

•Как трябва да постъпи лекарят с болните? - Отиде ли при болен, той трябва да остане при него на разговор, да го насърчи. Някои мислят, че като насърчават болните, с това ги лъжат. Според тях да мисли човек, че е здрав и може да бъде здрав, е лъжа. Според мене колкото е лъжа, че човек не може да оздравее от известна болест, толкова е лъжа и това, че е болен. (104, 193)

•Който вярва, че сам лекува хората, той има право да взема пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взема пари. (22, 38-39)

•Да допуснем, че вие излекувате някого - поставите си ръцете над главата му и той оздравее. Той дойде и ви благодари: „Аз съм много доволен от вас, че ме излекувахте." Вие ще кажете: „Аз не те излекувах, Господ те излекува." Ти замълчи, не казвай, че Господ го излекувал, но в себе си признай факта. Помисли за великия закон, чрез който всички хора се лекуват. Съзнай в себе си, че туй, което си направил, ти си послужил само като един носител на тази Божествена енергия, за да помогнеш на някой твой брат и се радвай в душата си, че тази Божествена сила проработи в тебе и е дала добър резултат. (68, беседа 20, 21)

•В бъдеще няма да има болести. Тогава лекарите ще се занимават само със здрави хора. Днес безлюбието е причина за болестите. Ако хората приемат Любовта и я приложат, деветдесет и девет процента от болестите ще изчезнат. (96, 320-321)

•Предназначението на лекарите не е само в обикновения начин на лекуване. Те имат по-високо предназначение - да научат хората да живеят правилно, да прилагат законите на Разумната Природа. В бъдеще на лекарите ще плащат за всеки съвет. Тогава те няма да лекуват болни, а ще посещават здравите поне един път в седмицата и ще ги учат как да живеят, как да подобрят живота си. (60, 111)

•В човека се крият ред сили, които днес не са проявени. Ще дойде ден, когато тия сили ще се пробудят и той ще може да върши такива неща, за които днес не може да мисли. Запример има хора, които носят в себе си особени сили за лекуване. Те могат да лекуват такива болести, които минават за неизлечими. Те са родени лекари. (20, 186-187)

•Храната е, която лекува. Храната, светлината, въздухът, обмяната с добрите хора - това ще бъде лекарството ви за в бъдеще. Добрият човек, святият човек ще те лекува, без да знаеш, че се лекуваш при него. Лекарите трябва да бъдат най-добрите хора. (33, 46)

•Всички науки ме интересуват, всички изкуства също ме интересуват - художество, скулптура, музика и т.н. Понякога се занимавам и с медицина, макар че я считам наука за болни, а не за здрави хора. Щом се докосна до медицината, веднага се обличам с бели дрехи.

Истинският лекар трябва да познава добре физиология, анатомия, психология, биология, физиогномия и ред други науки. Без тези науки медицината е наука за патологичното състояние на човека. Който изучава патологията, той трябва да се облича с бели дрехи и тогава да започне смело да издирва причините за болестите. Който изучава психология, той трябва да изследва не само причините на вътрешните болести в човека, но и причините за неговото умствено и сърдечно разстройство. (24, 70)

•Един болен ме повика в дома си да му дам някакви наставления. Питам го защо не се обърне към някой лекар. Казва ми, че не иска да употребява лекарства, да трови организма си. Казвам, че мога да му помогна без лекарства, обаче зная, че като оздравее, ще ме пита как съм го излекувал. Аз помагам, без да обяснявам как правя това. Ще кажете, че някакво чудо става с болния. Мислете както искате, но аз не давам никакви обяснения. (137, 289)

•Някои болни идват при мен и мислят, че ще ги излекувам, за да повярват в мен. Аз съм готов да им помогна, но ако те повярват в Бога, а не в мен. Аз виждам, че те още не са си научили урока, затова казвам: "Нека поболедуват още, за да залюбят Бога". Ако някой иска първо да го излекувам и после да повярва в Бога, никога няма да го излекувам. (48, беседа „Приех от Отца си ",26)

•Когато някой благодари на Бога, аз се радвам, че правилно постъпва, като благодари на Бога, а не на мене. Ако аз съм излекувал някого, аз съм се ползвал вече, понеже благодатта е минала през мене. (113)

•Не казвайте: „Нямам нужда от лекар", а казвайте: „Аз имам нужда всякога от Бога" и тогава ще имате Бога като лекар. Лекарят е вътре във вас - Бог. Щом кажете: „Нямам нужда от лекар", то е вече възгордяване. (2, 85)
VІІ. ДИАГНОСТИКА НА БОЛЕСТИТЕ
•Има белези върху ноктите, които определят здравословното състояние на организма. Тия признаци трябва да се изучават. Ако не се страхувате, изучавайте и болезнените признаци, но същевременно търсете начини да ги премахнете (82, 198-199)

•Ако искате да знаете дали ви предстои някаква болест или някакво болестно състояние, наблюдавайте ноктите си. Появи ли се на ноктите ви някакво бяло петно, ще знаете, че ви предстои да минете известна болест. Ако петната се явяват на лявата ръка, те имат едно значение; ако се явяват на дясната ръка, те имат друго значение. Изобщо най-малкото бяло петно на ноктите е признак на някакво болезнено състояние.

Белите петна на ноктите говорят за голямо напрежение на нервната система, което води към заболяване. Щом забележите едно бяло петно на ноктите си, веднага вземете мерки: внесете в ума си някаква велика, възвишена идея, която успокоява нервната система. Тези петна се явяват още и при големи душевни сътресения. Няма нищо страшно в появяване на белите петна. Те са предупредителни белези, които карат човека да вземе мерки срещу болезненото състояние, което предстои да дойде. (45, 57-58)

•Най-малкото отклонение от правилния път се отразява върху ноктите. Всяка тревога се отразява върху ноктите. (145, 148)

•Ние наричаме белите петна ветропоказатели. Те показват, че предстои буря, срещу която трябва да се вземат известни мерки. Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек." Причината за това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си. Как ще се освободи? - Чрез ред упражнения. (45, 58)

•Белите петна по ноктите показват анормалност в нервната система. Белите петна по ноктите са подобни на петната на Слънцето. Колкото повече петна има на Слънцето, толкова повече енергия, толкова по-голямо изобилие съществува в Природата. Същото става и с човек, който има бели петна по ноктите. Той е крайно активен, отделя повече енергия от себе си, вследствие на което чрезмерно се изтощава. За да се освободи от тия петна, човек трябва да съсредоточи ума си към известна мисъл. В продължение на 2-3 месеца той може да махне петната от ноктите си. (54, 77-78)

•Помнете: преди да сте се разболели, вие можете сами да си помогнете, да предотвратите известни състояния, които ви очакват. За тази цел правете си сами измервания, да определите диагнозата си, докато сте още здрави.

Следете какви промени стават с ноктите ви. По състоянието на ноктите може да се определи какви болести ви очакват даже след 20 години. И ако те са наследствени, можете да се справите с тях по естествен, разумен начин. Вземете ли предварително мерки, като дойдете до болестта, която ви дебне, ще минете известни страдания, но лесно ще изплувате над тях. (6, 95-96)

•Като ви погледна ухото, аз познавам по него колко години ще живеете, от какви болести ще страдате и от какво ще умрете. Същото нещо мога да позная и по нокътя - всички болести се познават. Той е написана книга. (122, 235)

•Хора, у които няма координация на органите или у които справедливостта не е фактор в живота им, те се намират в пълна дисхармония със себе си. Тази дисхармония се забелязва главно в пръстите на ръцете им, а също така и в ноктите им, които са изкривени, деформирани. Когато се произнасяте за една жена. че е красива, вижте, първо, какви са пръстите и ноктите на ръцете и. Ако те са изкривени, в нея липсва координация на органите. Освен това гънките, линиите на ръцете й отвътре трябва да бъдат правилни, добре съчетани. (16, 121-122)

•Човек трябва да бъде нито много пълен, нито много слаб. Има нормални мерки, на които трябва да отговаряте. Вратът трябва да бъде два пъти по-широк от размера на ръката. Като хванете ръката си, от нейните размери, съответно - тялото, вие ще познаете в какъв път вървите. Тъй щото човек трябва да работи върху физическото си тяло и от него постепенно да върви към духовното. Освен това при пипането на ръката по нейната нормална топлина се познава и здравословното състояние на организма. Ако ръката е студена или гореща повече, отколкото трябва, това говори за анормално състояние на организма. Усетите ли някакво анормално състояние на организма си, вземете мерки да го подобрите - прекарайте 1-2 дена в пост, пийте повече гореща юда, дишайте чист въздух и се излагайте на светлина. (16, 179-180)

•Ако вратът е много широк - от 35 см нагоре до 41-42 см, този човек е предразположен към апоплексия. Той трябва да направи нещо, да намали дебелината на врата си. Вратът на човек, който има височина 165 см, трябва да бъде най-много 35 см широк. Ако се намали широчината и достигне до 29-30 см, той е изложен на друга опасност. Трябва да се храни по-добре, да увеличи дебелината на врата си. Който може да увеличи или да намали широчината на врата си, той може да се лекува. Ако дебелината на врата и на ръката на някой човек постепенно намаляват, той е изложен на опасност да заболее от някаква гръдна болест. (6, 95-96)

•По ритъма на сърцето ще определите състоянията си. (108, 105)

•Кой човек е добър и кой лош, това се познава по енергиите, които изтичат от различни места на организма. Достатъчно е да пипнеш човека по ръцете, по носа, по ушите, по скулите, за да познаеш колко е добър и здрав.

Ако погледнеш лицето му от двете страни на скулите, ще разбереш какво е състоянието на стомаха. Ако лицето му под скулите е хлътнало, стомахът му е слаб. (18, 53)

•За да разберете какво е състоянието на черния ви дроб, гледайте какъв е цветът на лицето ви, светлината на очите и тяхната жизненост. Тези неща придават красота на лицето. Погледът на човека трябва да бъде установен, да не блуждае в разни посоки. (7, 32)

•Когато черният дроб е нормален, лицето на човека има приятен розов цвят. Козметическата краска на лицето зависи от черния дроб. Какъвто е черният дроб, такъв ще бъде и цветът на лицето. Черният дроб трябва да се изправи, за да предаде на лицето розов цвят, а не керемиден. (1, 59)

•Ако почеркът на човека все повече се изостря, това показва, че той става все по-нервен, все по-нетърпелив и подозрителен. Забележи ли това, той трябва да вземе мерки, да закръгли почерка си, а заедно с него да смекчи и характера си.

Носът на нервните хора постепенно започва да се изостря, а това не трябва да бъде. Човек трябва да има остър, буден ум, но не и остър нос. (45, 71-72)

•За да познаеш дали един човек е нормален, т.е. уравновесен, виж го вечерно време как спи. Който е уравновесен, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновесен, ще го забележите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна - до сутринта все се премята. Туй движение е потребно заради него. (68, беседа 24, 5)

•Астролозите са дошли до заключение, че между Слънчевата система и човешкото око има известна аналогия. И в човешкото око понякога се явяват петна, както в Слънцето. Окото на човека може да се раздели на 12 кръга, които представляват 12-те зодиака в движение. Както слънчевите петна са причина за катастрофи и страдания на Земята, така и петната в окото на човека са причина за ред болезнени състояния. В окото се явяват петна, мъглявости, които предсказват някаква болест, която може да настъпи след 10 или 20 години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази от това заболяване. (62, 14)

•Промяната на цвета на очите е в зависимост от промяната в умственото състояние. Всъщност тази промяна се дължи на отслабване на вибрациите на човешкия мозък. Това отслабване на вибрациите пък се отразява върху блясъка на очите, вследствие на което те менят своя цвят. Цветът на очите служи като диагноза за определяне умственото състояние на човека, както и състоянието на неговия мозък. Очите са огледало на вътрешния живот на човека.

Ако погледът е остър, човек е събрал в себе си и повече кинетическа енергия и трябва да търси начин да се освободи от нея. Иначе той ще бъде нервен, възбуден, неразположен, готов да се кара с окръжаващите и т.н. Щом дойде в това положение, човек трябва да внесе в себе си елементи на мекота. Това се постига чрез внасяне в ума, в сърцето на живи, светли образи и възвишени чувства. За тази цел четете живота на великите хора. Като четете живота, произведенията им, вие се свързвате с тях и те започват да ви влияят благоприятно. Също така четете Евангелието, да се свържете с Христа, с евангелистите. Христос ще внесе в сърцата ви повече мекота, която ще се отрази добре на мозъка ви, а оттам и върху целия ви организъм. (75, 249-251)

•Когато кръгът на зеницата в човешкото око се увеличава, това е лош признак. Това показва, че този човек се товари. Щом почне да се разтоварва, кръгът на зеницата му се намалява, а това е добър признак. Да грешиш, значи да се товариш. (150, 23)

Човек може да чете не само по линиите на лицето, но и по цветовете, които окръжават човека. Това е достояние на ясновидеца, но не и на обикновения човек. Запример, ако някой човек поддържа в себе си едно възвишено, благородно чувство от духовен характер, той ще бъде потопен в нежно розов цвят. Колкото повече чувството приема нисш характер, цветът постепенно потъмнява. Не само чувствата имат специфични цветове, но и мислите. Опитният ясновидец чете цветовете като по книга. (118, 113)

•И тъй, когато около човека се явяват светли точки, които се движат с голяма бързина, това показва, че той преживява нещо приятно. Ако между светлите точки има и черни, това предсказва на човека някакво болезнено състояние. Щом светлите точки изчезнат, а останат само черните, човек заболява вече. Черните точки се виждат и с отворени очи, а светлите - само при затворени очи. Светлите точки не са нищо друго освен електрически светлинки, малки резервоари на енергия. Цялото пространство е пълно с електричество. Светлите точки, които виждаме в пространството, са резултат на обмяната, която става между материята и електрическата енергия. Светлите точици, които са много ярки, имат материален или полуматериален характер, когато цветните се отнасят към област, вън от материалния свят. (45, 86-87)

•Който говори меко, музикално, той всякога е здрав; огрубее ли гласът му, той заболява. Видите ли, че някой болен се моли и тихо пее в себе си, ще знаете, че той ще оздравее. Страшно е положението на болния, ако няма разположение да се моли и да пее. Такъв болен непременно ще замине за онзи свят. Разположението на човека към молитва и пение е диагноза, с която можете да определите дали даден човек е здрав или болен, добър или лош. Когато изгуби това разположение, той огрубява, става лош и в скоро време заболява. Щом се смекчи, той започва да се моли и да пее. Не се минава много време и здравето му се възстановява. (148, 435-436)