ВСИЧКО, ВЪРХУ КОЕТО ФОКУСИРАТЕ
МИСЛИТЕ СИ, СЕ РАЗШИРЯВА
Прочетете го отново. Наистина е съвсем логично. Вие ще се фокусирате върху това, което мислите, а следователно и ще създадете повече от него. Ако имате например някои дългове и известен капитал и целият ви фокус е върху онова, което имате, тогава ще разширите капитала си. Ако капиталът ви е само 500 долара, а дълговете ви са 5 хиляди и вие се фокусирате върху парите, които имате, ще започнете да правите нещо с тях. Каквото и да правите по положителен начин с тях, то ще им помогне да се умножат. Обратното, ако фокусирате всичките си мисли върху задлъжнелостта си и я превърнете в поантата на емоционалния си живот, това е, което ще се разшири. Това е много ясно, когато става дума за дребните болежки. Ако се фокусирате върху настинката си, мислите винаги за нея, оплаквате се на всеки срещнат колко ужасно се чувствате, ще разширите онова, върху което се фокусирате, т. е. енергията ви ще се влива в настинката, с която толкова се гордеете. Ако се фокусирате обаче върху всичко от себе си, което не е болно, и показвате на другите колко чудесно се чувствате, ще подобрите здравословното си състояние.
Ние действаме съобразно своите мисли. Тези мисли буквално стават всекидневните ни житейски преживявания. Следователно, ако изразходвате голяма част от жизнената си енергия да се фокусирате върху оскъдицата, това е, което ще разширите в живота си. Мога да ви дам един истински пример за начина, по който работи това.
Имам много скъпа приятелка - Боуб Бранч, която живее в Уеначий, Уошингтън. Тя е изумително жива жена с по-висше съзнание, която е истинска радост за околните. В почти всички области от своя живот тя е овладяла принципите на изобилието. В областта на кариерата си обаче непрестанно се фокусираше върху онова, което й липсваше. Боуб е много талантлива певица и авторка на песни и искаше да направи свой албум, но беше убедена, че няма финансовите възможности: тя действаше на базата на оскъдъчния манталитет, когато ставаше дума за пари. Той надви и по отношение на изпълнението й пред публика: тя беше сигурна, че не може да пее.
Говорихме около няколко часа една вечер за убеждението й, че никога няма да има албум, освен ако някакъв ангел не изникне неочаквано отнякъде, за да го финансира. Опитах се да й помогна да види, че това убеждение е причината, която й пречи да осъществи мечтата си да запише собствените си песни.
Поканих Боуб да пее на някои от моите лекции. Независимо от страховете си, тя се представяше много добре, получаваше бурни овации и започна да се фокусира върху това, което можеше, а не върху онова, което смяташе, че е невъзможно или трудно. Колкото повече мислеше за пеенето пред публика, толкова повече това обогатяваше живота й и след около година вече приемаше ангажименти за концерти пред публика. Тогава дойде голямото предизвикателство за Боуб: да види себе си като просперираща. В един телефонен разговор тя ми каза, че най-накрая е събрала смелостта да се заинтересува колко ще струва да се издаде албум, използвайки един от най-добрите аранжори и диригенти в северозападната част на страната. Общата сума беше на такава стойност, каквато тя изобщо не беше виждала през живота си. Казах й да започне да фокусира мислите си върху преуспяването и никога да не позволява „оскъдъчни" мисли да завладеят съзнанието й.
Тя започна да се вслушва в съвета. Една вечер ми се обади от Уеначий и ми каза: „Не мисля за нищо друго, освен да имам парите на разположение. Не позволявам никаква „оскъдъчна" мисъл да мине през ума ми." После ми разказа, че тя и неин колега дискутирали начините, по които могат да направят така, че това да се случи. Боуб казала на приятеля си: „Какво ще стане, ако помоля 15 души от познатите ми да инвестират по 1000 долара в мен и моята музика? Имам предвид хора, които наистина вярват в мен и моето пеене?" За нейна огромна и приятна изненада приятелят й казал: „С удоволствие ще инвестирам тази сума в теб", и Боуб разбрала, че вече е изминала една петнадесета от пътя до целта.
За три дена събрала необходимите документи и подписите на нужните инвеститори, всеки от които вложил по 1000 долара, които трябвало да бъдат върнати в срок до една година. Тя беше в екстаз, че най-накрая е превъзмогнала вярата си в оскъдицата, защото, когато се фокусирала върху изобилието, точно то се разширило за нея. За два месеца тя записа и издаде албума си “Щастието е пътят", от който три песни бяха замислени около темата за Айкис - дамата, за която бях написал една книга.
Сега Боуб е вечно заета с популяризирането на своята музика и работи с удоволствие за превръщането й в голям хит. фокусирането върху изобилието, а не върху оскъдицата доста добре й се отплаща. Върнала е парите на повечето от инвеститорите си и разпродава второто издание на албума си. Посвещението й върху него гласи: „На приятеля ми Уейн Дайър: дълбоко ценя всичко, което направи, за да ме накараш да се осмеля да рискувам." Всъщност единственото, което направих, беше да й помогна да се фокусира върху онова, което искаше да разшири в живота си.
Същото се отнася до всички нас. За да не изпитате никога в живота си изобилието, единственото, което трябва да направите, е целенасочено да му се съпротивлявате, като се фокусирате върху оскъдицата!
Когато живеете и вдишвате просперитета с убеждението, че от всичко има в огромни количества и че всички ние сме упълномощени да имаме всичко, което можем да имаме, започвате да се отнасяте към себе си и към другите по този начин. Този принцип се отнася до придобиването на богатство, лично щастие, здраве, интелектуални завоевания и всичко останало. Той се свързва с древното библейско обещание: „На този, който има, ще му се даде още повече." Това наистина работи. Тази вселена е необозримо голямо начинание, прекалено голямо, за да може някой от нас да започне да я схваща от перспективата на ограничените ни тела. Изобилието цари навсякъде. Единствените ограничения, които имаме, са онези, които самите ние налагаме, като вярваме в тях.
Сподели с приятели: |