ГЛАВА 4
Изобилието
Проста работа е да се изчисли броят на семената в ябълката.
Кой сред нас обаче може изобщо да каже колко ябълки има в едно семе?
Причината, поради която никой не може да каже колко ябълки има в едно семе, е, че отговорът е безкраен. Безкраен! В това се състои принципът на изобилието: безкрайност.
Това изглежда парадоксално, защото ние като човешки форми започваме и свършваме в определено време и по този начин безкрайността не е част от преживяванията ни във формата. Трудно е обаче човек да си представи, че вселената има някакви граници или че просто свършва някъде. Ако наистина свършва, какво има в края и какво има от другата страна на това, което е в края? Така че според мен вселената няма край, както няма край и онова, което можете да имате за себе си, когато този принцип е част от живота ви.
Вече видяхме, че голяма част от това, което сме като човешки същества, няма форма, че тази част - мисълта, няма граници. Оттук аз правя заключението, че следователно и ние сме безкрайни.
Следователно изобилието с липсата си на граници и ограничения е истинската парола за вселената. То е приложимо към нас също толкова, колкото и към всичко друго в тази „еднапесен". Това е отговорът на вселената на вярата ни в оскъдицата. Трябва да съзнаваме изобилието и просперитета, а не да превръщаме оскъдицата в крайъгълния камък на живота си.
Ако имаме „оскъдъчен" манталитет, това означава, че вярваме в оскъдицата, че оценяваме живота си в термините на онова, което му липсва. Ако непрестанно мислим за оскъдицата, влагаме енергия в онова, което нямаме, и това продължава да бъде начинът, по който преживяваме живота си. Лайтмотивът на жизнената история на толкова много хора е: „Аз просто нямам достатъчно" или „Как мога да вярвам в изобилието, когато децата ми нямат всичките дрехи, от които се нуждаят?", или „Бих бил много по-щастлив, ако имах..." Хората са убедени, че живеят живот на липси, защото нямат късмет, вместо да осъзнаят, че системата им от убеждения е основана на „оскъдъчното" мислене. Докато живеят обаче с такъв манталитет, оскъдицата е единственото, което ще привличат в живота си.
Всичко, което е необходимо за елиминирането на тази жизнена ситуация, е вече тук - в света, в който живеем и дишаме всеки ден. Къде на друго място би могло да бъде? Истината е, че има достатъчно - има безкрайна вселена, в която да работим, и ние сме част от нея. Когато наистина осъзнаем това, ще видим, че тази вяра работи за нас по хиляди начини. Всеки, когото съм срещал и който се е придвижил от оскъдъчен живот към живот на изобилието, е открил как да вярва и да осъществява на практика този принцип. Имам предвид всеки, включително и себе си. Но как да се отървем от оскъдъчния манталитет?
Сподели с приятели: |