Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
Изтегляне 0.84 Mb.
|
58 gucmume. Ho ако Всички, които се молеха, бяха го- тоВи и да бъдат използбани от Господа за достига- не на тези хора, тогаВа Вероятно историята на християнското мисионерстВо би била доста по-на- сърчителна. 3. Молитвата трябВа да бъде проста, с Вяра и без съмнения. Много е лесно да бъдем погълнати от те- ологичните проблеми, сВързани с молитВата. ТоВа спомага само за притъпяВане на духоВните сетиВа. По-добре е да се молим, отколкото да се опитВаме да разгадаем Всички тайни около молитбата. Нека остаВим докторите по богослоВие да разВиВат сВо- ите теории за молитВата. А обикноВеният ВярВащ нека атакуВа небесните Врати с детско доВерие. АВгустин е казал: „Неучените преВземат небето със сила, а ние, с цялата си ученост, не се издигаме по-Високо от плът и кръВ." Не зная по какъв специален метод, но зная: чува Бог молитвен шепот. Не зная Бог кога изпраща Свойта Дума, да схванем, че молитвата ни чул е. Но рано или късно тя ще дойде, зная, затуй ще чакам със търпение до края. Не зная нито как, кога или къде ответа верен Господ ще даде. 59 На Него се надявам и само Него моля. Той мъдър е: Да бъде Неговата воля! Аола К. Хенсън
Новият Завет често свързва молитвата с поста. ВъздърЖането от храна моЖе да бъде от значител- на помощ 6 духовните упраЖнения. За човека то води до яснота, концентрация и проницателност. От БоЖия страна изглеЖда, че Господ е особено го- тов да отговаря на нашите молитви, когато сме ги поставили преди насъщния си хляб. 6. Избягвайте егоистичните молитви. „Просите и не получавате, защото зле просите, за да го разпиле- 60 ете за страстите си." (Яков 4:3) ОсноВното, за което се молим, трябба да бъдат интересите на Господа. ПърВо трябВа да се молим: „Да дойде Твое- то царство, да бъде Твоята воля на земята, както е на небето" и чак тогаВа: „дай ни и днес ежедневния ни хляб". 1. ТрябВа да почитаме Господа с големи искания, защото Той е Велик Бог. Нека имаме Вярата да очакваме големи неща от Бога. Приближаваш се при Цар: Приготви си дълъг списък за подаръци; Че за Него няма невъзможен дар: Любовта и силата Му не познават граници. Цркон Нютон Колко често сме наскърбяВали Господа, като сме очакВали от Него толкоВа малко! Били сме доВолни от толкоВа дребни победи, от толкоВа оскъдни пос- тижения, от така посредстВени стремеЖи, че не сме остаВили у околните Впечатлението, че на- шият Бог е Велик Бог. Не сме Го прославили В очи- те на хората, които не Го познаВат, чрез един Жи- Вот, който би прикоВал Вниманието им и би събу- дил интереса им към силата, която го поддърЖа. Често е било трудно да се каЖе за нас както за апостола: „И слаВеха Бога поради мене." — Е. Мур15. 8. Когато се молим, трябВа пърВо да сме сигурни, че сме В рамките на БоЖията Воля. И тогаВа тряб- 61 6а да се молим с Вярата, че Той ще чуе и ще отгобо- ри. „И увереността, която имаме към Него, е това, че ако молим нещо според Неговата воля, Той ни слу- ша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да помо- лим, знаем, че получаваме това, което сме помолили от Него." (1. Йоан. 5:14, 15). Да се молим В името на Господ Исус означаВа да се молим по НегоВата боля. Когато наистина се молим 8 НегоВо име, тоВа е същото, като че ли Са- мият Той изрича искането към СВоя Отец. „И как- вото и да поискате в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец В Сина. Ако поискате нещо В Мое име, ще го направя."(Йоан 14:13, 14) „Ив онзи ден няма да Ме питате за нищо. Истина, истина ви казвам: ако поискате нещо от Отца в Мое име, Той ще ви го даде." (Йоан 16:23) „Пак ви казвам, че ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде от Моя Отец, който е на небесата. Защото, където двама или трима са събрани В Мое име, там съм и Аз посред тях." (Мат. 18:19, 20) „Да се молим „В НегоВото име" означаВа да бъдем хВанати за ръка и Водени от Него В молитВата си. ОзначаВа, ако мога да се изразя така, че Той е коле- ничил до нас и НегоВите Желания протичат през на- шето сърце. ТоВа означаВа „В НегоВото име". Него- Вото име е тоВа, което е Той самият, НегоВата същност, така че да се молим В името на Христос трябВа да означаВа, че се молим В съгласие с Него- 62 Вата благословена Воля. Мога ли да се моля за зло В името на БоЖия Син? ТоВа, за което се моля, тряб- Ва да бъде истински израз на НегоВото същестВо. Така ли се моля В действителност? Молитвата трябва да диша със силата на СВетия Дух, ума и Желанията на Христос В нас и за нас. Наистина не би трябвало да заВършВаме молитВата си без думи- те „В името на нашия Господ" — но тогаВа и Всич- ки наши молби трябВа да са проникнати, напоени от благословеното име на Исус — всичко трябва да е В съгласие с тоВа име" — Самюел Ридаут16 9. Ако искаме молитвеният ни Живот да е наис- тина ефективен, сметките ни с Бога трябВа да се уреЖдат бързо. С тоВа имаме предвид, че грехът трябВа да бъде изпоВядВан и остаВян Веднага щом осъзнаем, че е Влязъл В ЖиВота ни. „Ако в сърцето си имах неправда, Господ не би послушал" (Псалм 66:18). ТрябВа да стоим В Христос. „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте каквото и да ?ке- лаете, и ще ви бъде" (Йоан 15:7). ЧоВек, който стои В Христос, е така близо до Него, че е изпълнен с разбиране на БоЖията Воля. ТогаВа той ще се моли В съгласие с нея и ще бъде сигурен В отгоВора. И отноВо, ЖиВотът на стоене В Христос изисква да се покоряваме на заповедите Му. „... и каквото и да поискаме, получаваме от Него, защото пазим Него- вите заповеди и вършим това, което е угодно пред Него." (1. Йоан. 3:22) За да бъдат чути и отговорени 63 молитвите ни, е необходимо праВилно състояние на душата ни (1. Йоан. 3:20).
Молитвата е наша огромна привилегия. Чрез нея, както е казал Хъдсън Тейлър, се учим да променяме хората чрез Бога. „КакВи Възможности за Вършене на чудеса се оказват 6 ръцете ни В чудното царст- Во на молитВата! Можем да Внесем сВетлина В студени и тъмни места. Можем да запалим лампа- та на надеждата В тъмницата на малодушието. Можем да сВалим Веригите от ръцете и краката на затворниците. Да изпратим топлина от родината В чужда страна. Да изпратим небесен поздраВ на отпадналите духом, дори да жиВеят далеч отбъд океана. Чудеса В отгоВор на молитВа!" — Дж. Джо- ует17 Към тоба един писател на име Уенам18 добаВя след- ното: „ПропоВядВането е рядък дар; молитВата е още no-рядък. Проповедта е като меч — оръжие за 64 близко разстояние. Онези, които са далеч, не могат да бъдат достигнати от нея. Молитвата е като карабина: дейстВа на голямо разстояние и при опре- делени обстоятелства е дори по-резултатна." Господи, каква промяна става чрез Твоето присъствие в тоз кратък час! Какви товари смазващи се надделяват, каква изсъхна/ш земя пои се с gwkg! Пред Тебе коленичиме и сякаш около нас нещата се смаляват. Изправяме се пак — и близко и далечно изглеЖда светло очертано, ясно. Пред Теб сме на колене — колко слабост! Изправяме се — пълни сме със сила. Защо да вършим нещо не тъй, както трябва? Или защо не моЖем да сме силни винаги? И нуЖно ли е да сме претоварени от грюки, уплашени и притеснени, или „мат", когато чрез молитва Ти със благост ни даваш радост, сила и кураЖ? Тренч 65 Война
EgBa ли някой би могъл ga прочете НоВия ЗаВет дори повърхностно, без да забелеЖи, че сравнението с Война често се използва за характеризиране на плана на Христос на земята. Истинското христия- нство е много далеч от лекомислените и сладникаВи развлечения на днешния християнски свят. То не биВа да бъде бъркано със стремеЖа към лесен и раз- кошен ЖиВот В търсене на удоВолствия, който днес е така широко разпространен. Християнството е борба на Живот и смърт — един непрестанен сблъ- сък със силите на ада. Който не осъзнаВа, че битка- та е започнала и няма Връщане назад, не моЖе да бъде никакъв ученик. 1. По Време на Война е нуЖно единстВо. Войната не е Време за дребнави караници, за заВисти и пар- тизанства, за разделена преданост. Никой дом, раз- делен протиВ себе си, не моЖе да устои. Следова- телно войниците на Христос трябва да са единни. Пътят към единството минаВа през смирението. Това е ясно показано във филипяни 2 гл. НевъзмоЖ- но е да се скараш с един истински смирен човек. За да има битка, са нуЖни дВама. „От гордостта прои- 66 зхоМдат само препирни" Където няма гордост, няма u място за препирни. 2. Войната налага живот на жертви и лишения. ВъВ Всякакво Военновременно положение същестВу- Ва строга система за определяне на дажбите. Край- но Време е за християните да разберат, че сме Във война и че разходите трябва да се сведат до мини- мум, така че колкото може повече от средствата ни да се използват в борбата. Малцина виждат това така ясно, както един млад ученик на Христос, на име P. M. През 1960 г. той бил председател на класа на новоприетите в едно библейско училище. По време на неговото ръ- ководство постъпило предложение определена сума да се изразходва за обичайното тържество на класа, за униформи и за подарък на класа. Вместо да одоб- ри такива разходи, които не допринасяли директно за разпространението на благовестието, P. M. се оттеглил от поста си на председател. В деня, в който било оповестено оттеглянето му, на всички- негови съученици било връчено следното писмо: Скъпи съученици, След като въпросът за тържествата на класа, униформите и подаръка на класа бяха поставени пред ръководството, аз се замислих за отноше- нието на християнина към тези неща. Мисля, че ще намерим най-голяма радост за са- мите себе си, ако предадем себе си, парите си и 67 68 Времето си изцяло за Христос и за другите, от- кривайки по този начин истинността на думи- те: „Който изгуби Живота си заради Мен, ще го намери." Да пилеят времето и парите си за неща, които не водят до категорично свидетелство за Хрис- тос пред невярващите или до изграждането на БоЖия народ, за християните изглеЖда несъв- местимо с факта, че всеки ден 7000 души уми- рат от глад и повече от половината свят не е чувал нищо за единствената НадеЖда на човека. Колко повече слава бихме отдали на Бога, ако помогнем Евангелието да достигне до тези 60% от света, където не се знае нищо за Исус Хрис- тос, или дори в много съседни домове, вместо да се събираме в тесен кръг, допускайки само онези, които мислят като нас, и прахосвайки време и пари за собствено удоволствие. Тъй като зная за конкретни нуЖди и възмоЖнос- ти финансите ни да се използват много ефек- тивно за славата на Исус Христос и за помощ за блиЖния ни тук и зад граница, не мога да раз- реша средствата на класа да бъдат изразходва- ни за самите нас без нуЖда. Ако бях един от оне- зи, които са в толкова голямо лишение (а аз зная за много такива), тогава бих се радвал имащите тази възмоЖност да направят всичко необходимо, за да получа Евангелието, а също и материална помощ. „И както искате да правят на вас човеците, така и вие правете на тях." „Но ако някой има благата на този свят и види, че брат му е в нуЖда, а заключи сърцето си от него, как обитава в него БоЖията любов?" И така, с любов и молитва да моЖете да види- те Господ Исус, даващ всичко свое (2. Кор. 8:9), аз ви предавам оставката си като председател на класа на випуск '63. В Него с вас, P.M. 3. Войната е Време на страдание. Ако днес млади- те хора са готоВи да дадат ЖиВота си за родината си, колко поВече трябВа да бъдат готоВи христия- ните да загубят ЖиВота си заради Христос и благо- Вестието. Вяра, която не ни костВа нищо, не стру- Ва нищо. Ако Господ Исус изобщо означаВа нещо за Всички ни, тогаВа Той трябВа да означаВа Всичко, и никакВи съображения за лична сигурност или пред- пазВане от страдания не биВа да ни Възпират В слуЖбата ни за Него. Когато апостол ПаВел искаше да защити сВоето апостолстВо от атаките на дребнаВите си крити- ци, той не посочи семейния си произход, образоВани- ето си или светските си придобивки. Не — той се 69 позоВа на страданията си заради Господ Исус Хрис- тос. „Христови слуЖители ли са? — в безумие говоря — аз още повече: бил съм В много повече усилия, пре- комерно в бичувания, още повече в тъмници и много пъти и на смърт. Пет пъти юдеите са ми удряли по четиридесет удара без един; три пъти са ме били с тояги; веднъЖ са ме пребили с калгъни; три пъти съм претърпявал корабокрушение; една нощ и един ден съм бил сред морските стихии. Много пъти съм бил в пъ- тешествия, в опасност от реки, в опасност от раз- бойници, в опасност от съотечественици, в опасност от езичници, в опасност в града, в опасност в пусти- нята, в опасност в морето, в опасност меЖду лъЖеб- ратя; в труд и мъка, много пъти в неспане, в глад и ЖаЖда, много пъти в пост, в студ и голота; и освен всичко, това, което теЖи върху мен всеки ден — гри- Жата за всичките църкви." (2. Кор. 11:23—28) Изпращайки благородното си предизвикателство към сина си Тимотей, той го уВещаВа: „Бъди участ- ник в страданията като добър войник на Исус Хрис- тос." (2. Тим. 2:3) 4. Войната изискВа пълно подчинение. Един истин- ски Войник изпълняВа запоВедите на сбоя командир безуслоВно и незабавно. Нелепо е да мислим, че Христос ще се задоВоли с нещо по-малко. Като Съз- дател и Изкупител, Той има пълно праВо да очакВа от онези, които са го последВали В битката, да се подчиняват на запоВедите Му напълно и Веднага. 70 5. Войната изискВа умение да се бораВи с оръжие. Оръжията на християнина са молитВата и Божие- то СлоВо. Той трябба да е предаден на пламенна, из- пълнена с Вяра, постоянна и упорита молитВа. Само по този начин укрепленията на Врага могат да бъдат съборени. Заедно с тоВа той трябВа уме- ло да използВа меча на Духа — Божието СлоВо. Вра- гът ще напраВи Всичко Възможно, за да го накара да изостаВи този меч. Ще хВърля съмнения Върху бо- гоВдъхноВеността на Писанията. Ще посочВа при- Видни противоречия. Ще предлага оборващи аргу- менти от науката, философията и човешките тра- диции. Но Войникът на Христос трябВа да отстоя- Ва позициите си, доказвайки ефективността на оръ- жието си, като го използВа 8 подходящо и неподхо- дящо Време. Оръжията ВъВ Войната на Христос изглеждат смешни В очите на чоВека от света. Планът, който се оказа успешен при превземането на Ери- хон, би разсмял Военните стратези днес. Незначи- телната „армия" на Гедеон би предизвикала само ус- миВки. А какВо да кажем за прашката на ДаВид, за магарешката челюст на Самсон, за нищожната Бо- жия армия от глупаци през Всички ВекоВе до днес? ДухоВният ум знае, че Бог не е на страната на мно- гобройните батальони, не — Той обича да Взема сла- бите и глупавите, и презрените неща на този сВят, и да Се прослаВя чрез тях. 71
72 обшкда; moii е неотстъпчиВ, без да засяга. Защото той има един и само един копнеЖ. Всичко друго трябВа да бъде отВедено В плен. 8. Войната изискВа смелост пред лицето на опас- ността. „Затова Вземете пълното БоЖие Въоръже- ние, за да моЖете да противостоите В злия ден, и като победите, да устоите. И така, стойте..." (Ефес. 6:13, 14а). Често е било отбелязвано, че БоЖието ВъоръЖение, описано В Ефес. 6:13—18, не предВиЖда защита на гърба и следователно не защитава при бягстВо. Защо да бягаме? Ако сме „повече от побе- дители чрез Онзи, който ни е възлюбил", ако никой не моЖе да успее протиВ нас, защото Бог е откъм нас, ако победата е сигурна и затоВа изобщо сме започ- нали битката, как моЖем изобщо да помислим за бягстВо? Какво от туй, ако съм сред печелившите или с онези, които Жалко падат? Всъщност грешни са единствено страхливците; В борбата губят само тез, които бягат. Врагът, който пристъпва все напред, е силен; но пъргаво е моето оръЖие, Xpucme. ВиЖ гордите им копия и знамена на смърт, Но задели за мене само къс и остър меч. И опази ме да не ме ударят В гръб. цитирано от Ейми Кармайкъл 73 СВегтюбно господстбо Целта Бог ни е призвал да Владеем сбета. Той никога не е имал за нас намерението да се родим благородници, а да умрем просяци. Целта Му не е била да прекараме Живота си като „дребни чиноВници В западащо предприятие". Кога- то пърВоначално Господ е създал чоВека, Той му е дал господстВо над земята. УВенчал го е със слаба и чест и е покорил Всичко под краката му. ЧоВекът е бил облечен с Власт и достойнство — само малко по-долни от тези на ангелите. Когато е съгрешил, Адам е загубил голяма част от господстВото, което му е било дадено чрез божест- вената наредба. Вместо да упраЖнява неоспорима Власт, той е упраВляВал колеблиВо едно несигурно царстбо. Чрез благовестието В определен смисъл ние мо- Жем да си Възвърнем господстВото. Не стаВа дума за Власт над ръмЖащи кучета или отроВни змии. СтаВа дума за правото ни народите да бъдат наше наследство и краищата на земята — наше прите- 74 Жание. „Истинският империализъм е царстВо на морално чиста и духовна Власт; управление и гос- подстВо чрез очарователното излъчВане на един чист и осветен Живот" — ДЖ. ДЖоует17. Всъщност тоВа Величие на християнското приз- вание е нещо, което Адам никога не е познавал. Ние сме съработници на Бога в изкуплението на сВета. „Това е мисията ни — да помаЖем чоВеци В името на Господа за царствен ЖиВот, за господство над себе си, за слуЖба на царството." — Динсдейл Йънг19. Трагедията на голяма част от Живота ни днес е нашият неуспех да разберем и оценим високото си призвание. Задоволяваме се да прекараме Живота си в прегръдка с второстепенното или в усъвършенст- ване в незначителното. Пълзим, вместо да летим. Слуги сме, вместо царе. Малцина имат видението да завладеят света за Христос. СпърдЖън20 е бил изключение. Той е написал следно- то енергично послание до сина си: „Не бих се радвал, ако Бог те е определил за ми- сионер, да улгреш милионер. Не вих се радвал, ако си годен за мисионер, да паднеш до та^п, да станеш крал. Какво са всичките крале, благородници, всички скъпоценности, взети зедно, сравнени с величие- то да печелиш души за Христос; с великата чест да строши за Христос; не на чуЖда основа, Каталог: bulgarian -> williammacdonald williammacdonald -> Уилиям макдоналд о м williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о новия williammacdonald -> Уилиям макдоналд к о г нови williammacdonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 0.84 Mb. Сподели с приятели:
|