Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
11:18 БоЖието обещание за многоб- ройно АВраамоВо потомство трябва да бъде изпълнено чрез Исаак и въпросът е, ако Авраам убие Исаак, как моЖе то изобщо да бъде изпълнено? Сега Исаак е на около седемнадесет години и не е Же- нен. 11:19 Авраам знае БоЖието обещание и за него това е единственото, което има значение. Той разсъЖдава така: ако Бог иска от него да убие сина си, то—за да изпълни обещанието Си — Той би мо- гъл да го възкреси дори и от мъртвите. До този момент не е имало човек, кой- то да е бил възкресен от мъртвите. Чо- вешката история не е познавала такъв случай. В един съвсем истински смисъл Авраам е измислил идеята за възкресени- ето. Неговата вяра в БоЖието обеща- ние го е довела до заклк>чението, че Бог ще трябва да възкреси Исаак. В един символичен смисъл той наисти- на получава Исаак обратно от мъртви- те. АВраам приема факта, че Исаак трябва да бъде убит. Бог му приписва този акт. Но—както Грант казва тол- кова уместно — Господ „спестява на сърцето на Авраам една болка, която Той няма да спести на Своето". На мяс- тото на Исаак Той му дава един овен и Връща единородния син на бащата и на дома му. Преди да завършим с този изклкзчите- лен пример на вяра, нека да споменем още две неща. Първото е, че Бог никога не е имал в намеренията Си действително- то убиване на Исаак от АВраам. Прина- сянето на човешки Жертви никога не е било част от БоЖията воля за Неговия народ. Той е изпитал вярата на АВраам и е видял, че тя е била истинска. Веднага след това Той е отменил Своята запо- вед. Второто е, че вярата на Авраам в обе- щанието за многобройно потомство е била изпитвана в продълЖение на сто го- дини. Когато Бог е обещал на патриар- ха, че ще му даде син, той е бил на седем- десет и пет години. Трябвало да изми- нат двадесет и пет години, преди да се роди Исаак. Исаак е бил на седемнадесет години, когато Авраам го е завел на пла- нината Мория, за да го принесе в Жерт- ва на Бога. Бил е на четиридесет години, когато се е оЖенил, и е бил Женен вече от двадесет години, когато са се родили близнаците. АВраам е умрял на 175-го- дишна възраст. По това време неговите потомци са били трима — един син (на седемдесет и пет години) и двама внуци (на петнадесет години). И въпреки това през целия си Живот той не се е усъмнил в БоЖието обещание чрез неверие, а се е укрепил във вяра и е отдал на Бога сла- ва, уверен, че това, което Бог е обещал, Той е силен и да го изпълни (Римл. 4:20, 21). 11:20 За нашия западен начин на мисле- не е трудно да се разбере кое е толкова необикновеното във вярата на Исаак, Яков и Йосиф, описана в следващите три стиха. Исаак например получава право на място в славната зала на вярата, защо- то е произнесъл бъдещи благословения върху Яков и Исав. Какво е забелеЖител- ното в това? Преди раЖдането на децата Господ е съобщил на Ревека, че момчетата ще станат праотци на два народа и че по-го- лемият (Исав) ще слугува на по-малкия (Яков). Исав е бил лк>бимецът на Исаак и като по-стар син е трябвало, естест- вено, да получи най-добрите благослове- ния на своя баща. Но Ревека и Яков са из- мамили Исаак, чието зрение е било силно Влошено, така че той е дал най-добрите благословения на Яков. Когато загово- рът е бил разкрит, Исаак уЖасно се е раз- треперил, но спомняйки си БоЖието сло- во, според което по-големият ще слугу- 439 Eßpeu11  ßa на по-малкия, и независимо от предпо-
читанията си към ИсаВ е разбрал, че трябва да се съгласи с начина, по който Бог е преодолял неговата естествена слабост. 11:21 В Живота на Яков е имало много безславни моменти, но независимо от това той също получава почетно място сред героите на вярата. С възрастта не- говият характер се е усъвършенствал и той е умрял в момент на слава. Когато Яков е благословил синовете на Йосиф— Ефрем и Манасия, той е кръстосал ръ- цете си така, че благословенията на по- големия син Ефрем да отидат върху по- малкия — Манасия. Независимо от въз- раЖенията на Йосиф Яков не е отменил благословенията, защото това е бил ре- дът, който Бог е отредил. И макар че не- говото физическо зрение е било слабо, ду- ховното му зрение е било изклк>чително остро. И така, ние вшкдаме как Яков се покланя на Бога в последния миг на Живо- та си, подпирайки се на върха на тояга- та си. Макинтош ни предлага следното прекрасно обобщение на този текст: „Последният лшг от Живота на Яков се откроява ярко на фона на Всички изми- нали събития в неговата история. Той ни напомня за една спокойна вечер в края на буреносен ден: слънцето, което е било скрито през деня от облаци, мъгли и дъЖ- дове, започва да свети в цялото си вели- колепие и яркост, галещо с лъчите си за- падното небе и съдърЖащо радостното обещание за едно светло утре. Същото е положението и с нашия стар патриарх. Изнудването, пазаренето, маменето, лшнипулирането, непостоянството, из- лгъкването, безверието и егоистичните страхове — всички тези тъмни облаци на човешката и земна природа са изчез- нали и той застава пред нас в цялата си спокойна възвисеност на вярата, за да благославя и да въздава почести с едно такова свято умение, което само обще- нието с Бога моЖе да даде. "23 11:22 Вярата на Йосиф също е била силна, когато той е умирал. Той е вярвал в обещанието на Бога, че ще освободи на- рода на Изарел от египетско робство, и тази негова вяра му е помогнала да види излизането от Египет. За него това из- лизане е било толкова сигурно, че той е заръчал на синовете си да Вземат кости- те му със себе си и да ги погребат в Ха- наан. „По този начин — казва Уилиям Линкълн, — макар и да е бил заобиколен от великолепието и разкоша на Египет, сърцето му изобщо не е било там, а заед- но с неговия народ в неговата бъдеща сла- ва и благословение. "24 11:23 С този стих авторът има пред- вид не толкова вярата на Мойсей, кол- кото вярата на неговите родители. Ко- гато се е родил Мойсей, неговите роди- тели са видели, че е бил красиво дете. Тук обаче става въпрос за нещо повече от физическа красота. Те са видели, че Мойсей е дете с необикновена съдба — дете, което Бог е белязал за специални цели. Вярата им, че БоЖиите цели ще бъ- дат постигнати, им е дала смелост да не се подчинят на заповедта на царя и да крият детето 6 продълЖение на три ме- сеца. 11:24 С вяра самият Мойсей е могъл да вземе няколко пъти благородни решения и да се откаЖе от големи земни благос- ловения. Макар и израсъл сред разкоша на египетския палат и подсигурен с всичко, към което хората се стремят, той е на- учил, че „онова, което дава мир, не е при- теЖанието на нещата, а отказването от тях" (ДЖ. Грегъри Ментъл). И така, най-напред Мойсей се е отка- зал от египетската слава. Той е бил оси- новен от дъщерята на фараона, което му е давало едно сигурно място в социа- лния елит на тогавашното общество, моЖе би дори и възмоЖност да стане наследник на самия фараон. Но Мойсей е носел във вените си една по-добра кръв — бил е член на избрания БоЖий народ и не е поЖелал да се лиши от това благо- родническо потекло, за да слезе на ниво- то на египетското царско семейство. Той е направил своя избор като зрял мъЖ 440 Eßpeu 11  u е отказал да скрие истинската си при-
надлежност, за да спечели няколко мимо- летни години земна слаба. И какъб е бил резултатът? Toßa, че Вместо да стои изписано на камък меЖду един или gßa реда йероглифи, името му е записано за- Винаги ВъВ Вечната БоЖия Книга. Вмес- то да леЖи като мумия В някоя египет- ска гробница, той е известен като Бо- Жия чоВек Мойсей. 11:25 Второто нещо, което Мойсей е отхвърлил, са насладите на Египет. За него скромното общение със страдащия БоЖий народ е означавало много поВече от Временното удовлетворение на него- вите Желания. Привилегията да сподели несгодите със собствения си народ е била по-голямо удоволствие от разгулния Жи- вот на фараоновия двор. 11:26 Третото нещо, на което Мойсей е обърнал гръб, са египетските съкрови- ща. С вяра той е успял да види, че баснос- ловните богатства на Египет не стру- ват нищо пред светлината на вечност- та. Това му е помогнало да понесе също- то укоряване, което по-късно ще бъде понесено от Месията. За Мойсей Вер- ността към Бога и лк>бовта към Него- вия народ са били много по-ценни от всички богатства на фараона. Той е знаел, че точно това са нещата, които ще имат значение в мига след смъртта. 11:27 Освен това Мойсей също така е отхвърлил и египетския монарх. Окри- лен от вярата, той е излязъл от земята на робството, без да се бои от гнева на царя. Това говори за едно решително скъсване с политиката на този свят. Мойсей се е страхувал от фараона тол- кова малко именно защото се е боял от Бога толкова много. Неговият поглед е бил насочен към „блаЖения и единствен Властител, Цар на царстващите и Гос- под на господстващите, Който сам при- теЖава безсмъртие, обитавайки в неп- ристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито моЖе да види; Комуто да бъде чест и вечна сила. Амин" (1 Тим. 6:15,16). 11:28 Последното нещо, което Мойсей е отхвърлил, е египетската религия. С установяването на Пасхата и поръсва- нето с кръвта той категорично се е раз- граничил от египетското идолопоклон- ство веднъЖ завинаги. Това негово дейс- твие представлява едно предизвикател- но хвърляне на ръкавицата В лицето на религиозната институция. За него спасе- нието е ставало чрез кръвта на агнето, а не чрез водите на река Нил. В резултат на това първородните на Израел са били пощадени, докато първородните на Еги- пет — погубени от унищоЖителя. 11:29 В началото Червено море е вдъх- вало уЖас на еврейските беЖанци. Съв- сем близо зад тях се е намирал врагът, чийто горещ дъх те са чувствали в тила си, и това е създавало у тях усещането, че се намират в капан. Но те са решили да се подчинят на БоЖието слово и ко- гато са тръгнали напред, Водите пред тях са се разцепили на дВе: „...и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър, та се пресуши морето и водите се раздвоиха" (Изх. 14:21). При опита на египтяните да продълЖат преследването колесници- те им са затънали, водите са се върнали обратно на местата си и армиите на фа- раона са се издавили. По този начин Чер- вено море е станало път за освобоЖде- нието на Израел и гроб за унищоЖение- то на египтяните. 11:30 Крепостните стени на Ерихон са били първото препятствие пред израил- тяните по пътя към завладяването на Ханаан. Разумът е диктувал, че такава една непревземаема крепост моЖе да бъде преодоляна само от армия с по-го- ляма Военна мощ. Но стратегията на вярата не се подчинява на познатите ни правила. За да постигне целите Си, Бог използва методи, които на хората мо- гат да изглеЖдат глупави. Тук Той е ка- зал на израилтяните да обикалят града в продълЖение на седем дни, а на седмия ден да го обиколят седем пъти. След това свещениците е трябвало да засви- 441 Eßpeu 11   рят силно с тръбите, хората да извикат
с гръмлив глас и тогава градската сте- на е щяла да падне. Всеки военен експерт би казал, че това е една абсурдна такти- ка, но в случая тя се е оказала напълно ус- пешна! Защото оръЖията на духовната война не са плътски, а имат небесна сила да събарят крепости (2 Кор. 10:4). 11:31 Ние не знаем кога точно блудни- цата Раав е станала поклонничка на Йе- хова, но от текста става ясно, че тя на- истина е била такава. Тя е оставила лъЖливата религия на Ханаан и е повяр- вала в Бога на еврейския народ. Нейната вяра е била подлоЖена на серизона про- верка, когато съгледвачите са дошли в дома й. Тогава пред нея е застанал въп- росът: дали да остане вярна на своята страна и на своите сънародници, или на Господа? Раав е решила да застане на страната на Господа, макар че на прак- тика това е означавало да измени на сво- ята страна. Поради факта, че тя е при- ела съгледвачите с мир, заедно с нея е било пощадено и цялото й семейство, до- като всички останали нейни съседи, ко- ито не са спотърсили убеЖище под ней- ния покрив, са загинали. 11:32 На това място авторът задава един реторичен въпрос: „И какво пове- че да ви каЖа?" Той вече е изредил един внушителен списък от имена на хора, по- казали вяра и устояване в старозаветни- те времена. Колко още примери трябва да ни даде, за да подкрепи своята теза? Не че не му достигат примери, но не му достига време. За да навлезе в повече подробности, той има нуЖда от много време. Затова ще се задоволи да изброи само още няколко имена на хора, чиято вяра е била изпитана и доказана. Един от тях е Гедеон, чиято армия е била намалена от 32 000 на 300 души. Това е станало, като най-напред са били отпратени страхливите, а след това — онези, които прекалено много са мисле- ли за собственото си удобство. Така Ге- деон е разгромил мадиамците с една съв- сем малка друЖина верни последователи. Варак е следващото име, което авто- рът дава за пример. Когато е бил призо- ван да поведе израилтяните на бой сре- щу ханаанците, той се е съгласил да нап- рави това само при условие че и Дебора ще бъде с него. Независимо от тази страхливост Бог виЖда във Варак нали- чие на истинско упование и 8кл1очва име- то му в списъка от хора на вярата. Самсон е друг пример на човек, показал очевидна слабост, но Бог и в него виЖда наличието на вяра, която му е дала сили да убие с голи ръце млад лъв, да унищоЖи тридесет филистимци в Аскалон, да убие хиляда филистимци с магарешка че- л1ост, да изкърти градската порта на Газа и най-накрая да разруши храма на Дагон и да избие повече филистимци при смъртта си, отколкото през Живота си. Макар и незаконородено дете, Ефтай е бил издигнат до полоЖение да стане из- бавител на своя народ от амонците. Той илЬстрира истината, че вярата помага на човека да се издигне над своя произход и полоЖение, в което се е родил, и да ста- не участник в съставянето на история- та на Бога. Вярата на Давид блести особено ярко в битката му с Голиат, в благородното му поведение към Саул, в завладяването на Сион и в много други епизоди. Негови- те псалми показват едно пречистване на неговата вяра в покаяние, хвалеше и про- рочество. Самуил е бил последният от съдиите на Израил и първият от неговите проро- ци. Той е бил БоЖий човек за народа във време, когато свещеничеството е отбе- лязало голям духовен упадък. Бил е един от най-великите водачи 6 израелската история. Добавете към този списък и пророци- те, една благородна група от БоЖии го- ворители — мъЖе, които са били въпла- щения на съвестта, които са предпочи- тали да умрат, вместо да излъЖат, да отидат в небето с чиста съвест, вмес- то да останат на земята, като напра- вят компромис с нея. 442 Eßpeu 11 11:33 След като изреЖда имената на
хора на Вярата, сега аВторът ни предла- га списък с техните подвизи. ТоВа са хора, които са побеждавали царства, като Исус HaßueB, съдиите (които Всъщност са били Военни Водачи), ДаВид и много други. Раздавали са правда. Управлението на царе като Соломон, Аса, Йосафат, Йоас, Езекия и Йосия, макар и несъвършено, се помни като такова, което се е характе- ризирало с правда. Получавали са обещания. Това означа- Ва или че Бог е склк>чВал с тях завети, ка- къвто е случаят с АВраам, Мойсей, Да- вид и Соломон, или че те са получавали изпълнението на обещания, като по този начин са доказвали истината на БоЖие- то слово. Затваряли са устата на лъвове. Беле- Жит пример за такъв подвиг е Даниил (Дан. 6:22), но тук бихме могли да Вклю- чим и мъЖе като Самсон (Съд. 14:5,6) и Давид (1 Царе 34,35). 11:34 Угасявали са силата на огъня. Огнената пещ е успяла да изгори само ве- ригите на тримата млади евреи, а тях самите да освободи (Дан. 3:25). По този начин тя се е оказала едно скрито бла- гословение. Избягвали са острото на ноЖа. ДаВид е избягал от злобните нападения на Саул (1 Царе 19:9, 10), Илия се е избавил от смъртоносната омраза на Езавел (3 Царе 19:1—3), а Елисей се е изплъзнал от царя на Сирия (4 Царе 6:15—19). От слаби са ставали силни. История- та на Вярата съдърЖа много примери на слабост. Така например Аод, който е бил левак, е успял да убие моавския цар (Съд. 3:12—22). Яил, макар и представителка на „слабия пол", е убила Сисара с помощ- та на кол от шатър (Съд. 4:21). В побе- дата си над мадиамците Гедеон е изпол- звал чуплиби пръстени съдове за вода (Съд. 7:20). За да избие хиляда филистим- ци, Самсон е употребил челк>ст на осел (Съд. 15:15). Всички те представляват ил1острация на истината, че Бог избира слабите неща на света, за да посрами силните (1 Кор. 1:27). Ставали са силни в битка. Вярата е обдарявала тези хора със свръхестест- вена сила и ги е правела способни да пре- възмогват непреодолими трудности. Обръщали са в бяг чуЖди войски. Ма- кар и често недостатъчно добре въоръ- Жени и малобройни по състав, израелски- те армии са постигали победа за уЖас на врага и за учудване на всички останали. 11:35 Жени са приемали мъртвите си възкресени. Примери на такова приема- не са вдовицата от Сарепта (3 Царе 17:22) и сунамката (4 Царе 4:34). Но вярата има още едно лице. Освен тези, които са извършвали изумителни подвизи, има и такива, които са изтър- пявали големи страдания. Бог цени пос- ледните толкова, колкото и първите. Заради Вярата си В Господа някои хора са били подлагани на Жестоки мъчения. Ако те биха се съгласили да се откаЖат от ЙехоВа, биха си спестили тези мъки, но те са предпочели да умрат и да бъдат Възкресени отново в небесна слава, от- колкото да продълЖат Живота си като БоЖии изменници. По Времето на Мака- вей една майка е била убита от Антиох Епифан заедно със седемте си синове, като всеки е гледал смъртта на убития преди него. Те не са приели да бъдат из- бавени, „за да получат по-добро възкре- сение", т. е. такова възкресение, което е по-добро от простото продълЖаване на Живота на земята. Морисън ни пред- лага следния коментар: „Да, това също е резултат от вярата —не избавлението на човека, а великата смелост да отксоке да бъде избавен. Има време, когато вярата се изявява чрез взе- мане, и време, когато тя се показва в от- казване да вземеш. Има избавление, кое- то вярата приема, и има избавление, ко- ето тя отказва да приеме. Тези хора са били мъчени, без да приемат да бъдат ос- вободени. Това отказване е знак и печат на тяхната вярност. Има време, когато най-силното доказателство за вярата е 443 Eßpeu 11  решителното отказване от освоЖбоЖ-
дение. "25 11:36 Други са били подиграбани и би- чуВани или затваряни В тъмници. Зара- ди Верността си към Бога Еремия е из- търпял Всички тези наказания (Ер. 20:1— 6; 37:15). Йосиф също е бил хвърлен В тъмница, защото е предпочел да пост- рада, Вместо да съгреши (Бит. 39:20). 11:37 Били са убивани с камъни. Исус напомня на книжниците и фарисеите, че техите бащи са убили Захария по пътя меЖду светилището и олтара (Мат. 23:35). Били са разсичани с триони. Предани- ето разказва, че по този начин е бил убит Исая от Манасия. Били са изкушавани.26 Този израз Веро- ятно описва огромния натиск, на който вярващите са били подлагани, за да ги на- карат да направят компромис, да се от- каЖат от вярата, да извършат грях или по някакъв друг начин да се отрекат от своя Господ. Умирали са заклани от ноЖ. Пророк Урия е трябвало да плати тази цена за това, че е проповядвал вярно БоЖието послание на цар Йоаким (Ер. 26:23), но този израз тук се отнася до масовите кланета, които са се извършвали по Вре- мето на Макавеите. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|