Уилиям макдоналд о м



страница67/70
Дата23.07.2016
Размер12.36 Mb.
#2666
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70

18:17, 18 Сега целият този разкош е
унищоЖен и във въздуха е надвиснала зап-
лаха за голяма депресия. Онези, които се
занимават с морска търговия, стоят
отдалеч и викат: „Какво моЖеше да се
сравни с този велик град?"

18:19 Те посипват пръст на главите
си, плачат и Жалеят за града, който е
обогатил световната морска индуст-
рия, а сега е бил разрушен само за един
час.

18:20 И докато на земята се проливат
всички тези безбоЖни сълзи, на небето
има голямо веселие. Най-после Бог е от-
мъстил за своите светии, апостоли и

496

Откровение 18,19

пророци, като е наказал Вавилон за начи-
на, по който тя се е отнесла към Него-
вите хора.

18:21 Един силен ангел хвърля... 6 море-
то камък като голям воденичен камък.
Това е нагледен образ на окончателната
съдба на Вавилон.

18:22 Гласът на онези, които преди
това са извършвали различни дейности
— било то музика, изкуство или мелене
на Жито — замлъква завинаги.

18:23 Всички светлини са загасени и
звукът от сватбена веселба няма да се
чува никога вече. Защо това е така? За-
щото водачите на Вавилон са измамили
всички народи със своето чародейство.

18:24 Вавилон е виновна за кръвта на
БоЖиите светии, на всички вярващи, ко-
ито са били убити заради своята вяра, и
затова Бог сега й възмездява в пълна
мяра.

JI. Идването на Христос и Неговото
хилядолетно царство (19:1—20:9)


19:1 След това Йоан чува голямо мно-
жество в небето, което хвали Господа
за справедливото Му наказание на вели-
ката блудница. Песента Го възвеличава
като Господ, нашия Бог, на Когото при-
надлеЖат спасението, славата и сила-
та.

19:2 Тя провъзгласява за правилно уни-
щоЖението на великата блудница. На-
казанието на блудницата заради нейно-
то блудство и хладнокръвно убиване на
Неговите слуги съответства на Господ-
ните атрибути на истина и правда.

19:3 Вечният дим, който се издига от
погребалната клада, кара мноЖеството
отново да извика „Алилуя!" (или „Хвала
на Господа!").

19:4 Дведесет и четирите старейши-
ни и четирите Живи същества изразя-
ват своето искрено съгласие с „Амин!" и
„Алилуя!"

19:5 Глас... от престола призовава
всички БоЖии слуги да се присъединят
към прославянето на Господа заради уни-

щоЖението на чудовищната блудница


Вавилон.

19:6 Сега в небето се чува друга песен,
силна като глас от много води и като
глас от силни гърмеЖи. Още едно мощ-
но „Алилуя!" се издига силно във възхва-
ла на царството на Господ Бог Всемо-
гъщи!

19:7,8 Времето на Скръбта е свърши-
ло. Вавилон е наказан. Дошло е времето
на сватбата на Агнето. Църквата, Же-
ната на Христос, се е приготвила за
това прекрасно събитие. Тя е облечена
в светъл и чист висон, който — както
се обяснява в текста — символизира
„праведните дела на светиите".29

19:9 Сега един ангел дава наставление
на Йоан да запише благословение за всич-
ки, които са призвани на сватбената
вечеря на Агнето. Църквата е небесна-
та Невяста. Поканените като гости са
останалите от изкупените. Ангелът
подчертава ваЖността на това благос-
ловение, като казва, че то представлява
истинните Бозкии думи.

19:10 Йоан пада пред краката на анге-
ла 6 поклонение, но той му забранява да
направи това. Само Бог заслуЖава пок-
лонение. Ангелът е сьслуЖител на Йоан
и на всички, които дърЖат Исусовото
свидетелство. По-нататък той казва,
че Исусовото свидетелство е духът на
пророчеството. Това означава, че ис-
тинската цел на пророчеството е да се
свидетелства за Личността и делото
на Исус „Пророчествотоказва Чарлз
Райри
има за цел да разкрие красота-
та на Исус. "30

Ангелът иска от хората да се покла-


нят на Бог Син, за Когото той свиде-
телства.

19:11 Най-после идва събитието, кое-
то е кулминацията на цялата книга —
славното идване на Христос на земята,
за да премахне враговете Си и да устано-
ви царството Си. Тук не става въпрос за
Грабването на църквата. Тогава Хрис-
тос идва във въздуха за Своите светии.

497

Откровение 19,20

Сега Той идва на земята със Cßoume cße-
тии.

Обърнете Внимание на описанието на


нашия Господ. Той седи на бял кон: оче-
видно това е Военен кон, тъй като Гос-
под ugßa, за да порази Враговете Си. Не-
говото име е „Верен и Истинен". Той е
верен на Своите обещания и истинен на
СВоя Собствен характер. Той „съди и
6ок)ва праведно". Господ моЖе да цару-
ва само над царство, В което хората Же-
лаят да Живеят под управлението на
справедливостта. Затова Той най-нап-
ред трябва да премахне Всичко, което
пречи на това.

19:12 Очите на Господа са като огнен
пламък,
което говори за всепроникваща-
та сила на Неговия съд. Той моЖе да види
всеки бунт и неверие. На главата Му има
много корони. Има други, които могат
да носят короната на победата, но само
Господ Исус моЖе да носи короната на
царствеността. Той има и написано име,
което никой не знае освен Него. Във
връзка с Личността на Христос има
тайни, които нито едно сътворено съ-
щестВо няма да моЖе никога да разбере.

19:13 Облечен е с дреха, натопена в
кръв, която не е кръвта, проляна на Гол-
гота, а кръвта на Неговите врагове, ко-
ито Той стъпква в лина на БоЖия гняв.
Името Му е „БоЖието слово". Словото
е начин за изразяване на мисъл. В Хрис-
тос Бог напълно е изразил Себе Си на чо-
века.

19:14 Господ е придруЖен от небесни-
те войски, облечени 6 бял и чист висон
и яздещи на бели коне. Без съмнение тези
войски са съставени от светиите, но си
заслуЖава да се отбелеЖи, че от тях не
се изисква да се бият. Господ Исус побеЖ-
дава Враговете Си без чуЖда помощ.

19:15 От устата Му излиза остър
меч, с който Той поразява нациите. Той
идва, за да ги управлява с Желязна тоя-
га и да стъпче лина на яростта и гнева
на Всемогъщия Бог.

19:16 На дрехата и на бедрото Му е
написано:

ЦАР НА ЦАРЕТЕ


И ГОСПОД НА ГОСПОДАРИТЕ

Нашият Исус е Върховният Владетел.


Всички други трябва да се подчинят на
Неговото господство.

19:17,18 Великата БоЖия вечеря пред-
ставлява унищоЖението на останалите
врагове на Бога преди установяването
на царството. На нея са извикани да при-
състват хищните птици! Те ще се нах-
ранят с труповете на убитите от Гос-
пода хора от всички социални слоеве —
както малки, така и големи.

19:19,20 В отчаян опит да попречи на
Христос да поеме 1оздите на управлени-
ето (Пс. 2) звярът се сък>зява със све-
товните войски във война против Гос-
пода и против Неговото войнство. Но
това е един безплоден опит. Както звя-
рът, така и лъЖепророкът са уловени и
хвърлени Живи в огненото езеро, което
гори със сяра.

19:21 Останалите бунтовници биват
избити с меча на Господа и телата им
стават изобилна храна за хищните пти-
ци. Мечът е символ на БоЖието слово
(вЖ. Еф. 6:17; 2 Сол. 2:8; Евр. 4:12; Откр.
1:16; 2:12,16).

Това е краят на Голямата скръб.



20:1 Преди да започне Хилядолетието,
Сатана трябва да бъде Вързан. За да нап-
рави това, от небето слиза един ангел,
който дръЖи в ръката си клк>ча на без-
дната и една голяма верига.

В известен смисъл нашият Господ


върза Сатана при Първото Си идВане на
земята (Мат. 12:29). Сега moßa е Вто-
рият етап от неговото връзване.

20:2 Ангелът хваща Сатана и го връз-
ва за хиляда години.
Йоан изброява че-
тири имена на изкусителя: змей, змия,
дявол (обвинител) и Сатана (против-
ник).

20:3 През Хилядолетието главният
враг стои затворен в бездната, която е
запечатана, така че да не моЖе да изле-
зе и да мами нациите. Към края на Хрис-
товото царство Сатана ще бъде пус-

498

Откровение 20

нат за последния си краткотраен бунт
(7—10 cm.). _

20:4 Сега Йоан ВиЖда хора, седящи на
престоли В небето, които имат Власт-
та да управляват. Това са светиите от
епохата на църквата, които ще царуват
с Христос като Неговата Невяста.
Йоан също така вшкда едно мноЖестВо
от мъченици, които са отказали да при-
емат белега на звяра. Очевидно това са
светиите от времето на Скръбта, кои-
то са умрели заради вярата си. И двете
мноЖества ще царуват с Христос през
златната ера на мира и благоденстви-
ето.

20:5 Първото изречение от 5 cm. тряб-
ва да се разбира като вмъкната част.
„Другите мъртви" са невярващите от
всички Векове, които ще бъдат възкресе-
ни в края на Хилядолетието, за да заста-
нат пред съда на Големия бял престол.

Изречението „Това е първото възкре-


сение" е свързано с 4 cm. „Първото Въз-
кресение"
не е едно-единствено събитие.
То съдърЖа възкресението на праведни-
те от различни времена, като вклкзчва
възкресението на Христос (1 Кор.
15:23), възкресението на онези, които са
Христови при Грабването на църквата
(1 Сол. 4:13—18), възкресението на два-
мата свидетели, чиито тела ще леЖат
на улиците (Откр. 11:11), и възкресени-
ето на светиите от периода на Скръб-
та, които са описани тук (вЖ. също Дан.
12:2а). С други думи, първото възкресе-
ние съдърЖа възкресението на Христос
и на Всички истински вярващи, макар че
те биват възкресени по различно време.
То се осъществява на няколко етапа.

20:6 Онези, които участват в първо-
то възкресение, са блаЖени, защото
няма да бъдат засегнати от втората
смърт, в която всички невярващи ще бъ-
дат хвърлени в огненото езеро (14 cm.).
Истинските вярващи ще бъдат свеще-
ници на Бога и на Христос и ще царуват
с Него хиляда години.

20:7, 8 Когато се свършат хилядата
години, Сатана ще бъде пуснат от своя

затвор и ще излезе по четирите краи-


ща на земята, за да мами нациите, ко-
ито се противопоставят на Христос,
наречени тук Гог и Магог. Това спомена-
ване на Гог и Магог не трябва да се бър-
ка с подобно споменаване в Езекиил 38 и
39 глава. Там Магог е една голяма стра-
на на север от Израел, а Гог е нейният
Владетел. Тук тези имена се отнасят до
световните нации като цяло. В Езекиил
се говори за едно Време преди Хилядоле-
тието. Тук се говори за времето след
Хилядолетието.

20:9 След като събира една армия от
безбоЖни бунтовници, дяволът тръгва
на бой срещу Ерусалим, възлюбения град.
Но огън от Бога пада от небето и пог-
лъща Войските.

М. Съдът над Сатана и всички
невярващи (20:10—15)


20:10 Самият дявол е хвърлен в огнено-
то езеро, за да се присъедини към звяра
и лъЖепророка.

ИзглеЖда невероятно, че Сатана ще


моЖе да събере армия от невярващи в
края на Хилядолетието. Но ние не тряб-
ва да забравяме, че всички деца, които се
раЖдат по Време на Христовото управ-
ление, ще бъдат родени в грях и ще имат
нуЖда от спасение. Не всички ще прие-
мат Христос като законен Цар. Тези,
които не Го приемат, ще се разпръснат
по цялата земя, опитвайки се да избягат
колкото моЖе по-далеч от Ерусалим.

ЗабелеЖете, че и след тези хиляда го-


дини звярът и лъзкепророкът се нами-
рат все още в ада. Този факт, както и из-
разът „...и ще бъдат мъчени денем и но-
щем до вечни векове" опровергават док-
трината за пълното унищоЖение.

20:11 След това ние ВиЖдаме съда на
Големия бял престол. Той е голям пора-
ди ВаЖността на присъдите, които се
решават на него, и е бял поради съвър-
шенството и чистотата на решенията,
които се вземат. Съдията на него е Гос-
под Исус (Йоан 5:22,27). Изразът „...от
Чието лице побягнаха земята и небе-


499

Откровение 20,21

то..." показба, че този съд cmaßa във Веч-
ността —след унищоЖението на насто-
ящото творение (2 Петр. 3:10).

20:12 Мъртвитеголеми и малки
застават пред Бога. Това са невярващи-
те от Всички Векове. Разгъват се gßa
Вида книги. Книгата на Живота съдър-
Жа имената на всички, които са били из-
купени чрез скъпоценната кръв на Хрис-
тос. Другите книги съдърЖат подробно
описание на делата на неспасените. Ни-
кой, който се явява на този съд, не е за-
писан в Книгата на Живота, фактът,
че името му липсва в тази Книга, го
осъЖда сам по себе си, но доказателст-
вата за злите му дела определят степен-
та на неговото наказание.

20:13 Морето ще предаде телата на
онези, които са били погребани в него.
Гробовете, представени тук от смърт-
та,
ще предадат телата на всички нес-
пасени, които са били заробени. Адът*
ще предаде душите на всички, които са
умрели в неверие. Телата и душите ще
бъдат съединени, за да застанат пред
Съдията.

Също както ще има степени на награ-


дите в небето, така ще има степени и на
наказанията в ада. Те ще се определят
от делата.

20:14 Под израза „и смъртта и адът*
бяха хвърлени в огненото езеро" тряб-
ва да разбираме човешката личност
като цяло: дух, душа и тяло. Текстът
обяснява, че „това е втората смърт", а
белеЖката под линия в НПБКДЖ доба-
вя „...огненото езеро".

МеЖду Хадес и пъкъла има разлика. За


неспасените умрели Хадес е едно безп-
лътно състояние на осъзнато наказание.
То е нещо като меЖдинно състояние, къ-
дето те чакат съда на Големия бял прес-
тол.

За вярващите умрели Хадес е състоя-


ние на безплътно блаЖенстВо В небето,
където те чакат Възкресението и прос-
лавянето на своите тела. Когато Исус

* БукВ. Хадес. — Бел. на npeß.


500

умира, Той отива в рая (Лука 23:43), кой-


то Павел нарича „третото небе" (2 Кор.
12:2,4) или мястото, където Бог обита-
ва. В Деяния 2:27 безплътното състоя-
ние на Господа е наречено „ада"**. Бог не
е оставил Неговата душа там, а я е об-
лякъл с прославено тяло.

Пъкълът е окончателният затвор на


безбоЖните мъртви. Той е същото като
огненото езеро, геената или втората
смърт.

20:15 Решаващият фактор при този
съд е дали името на един човек е записа-
но в Книгата на Живота, или не. Всъщ-
ност ако то е записано там, той би бил
вече участник в първото възкресение.
Така че този стих се отнася само до оне-
зи, които застават пред Големия бял
престол.

Н. Новото небе и новата земя

(21:1—22:5)

21:1 Изследователите на Библията не са
наясно дали 21 и 22 гл. описват само Веч-
ното състояние, или както Хилядолети-
ето, така и Вечното състояние. Тъй
като Хилядолетието и вечността си
приличат в много отношения, едва ли
трябва да ни изненадва това, че те поня-
кога сякаш се сливат в писанията на
апостол Йоан.

Тук Вечното състояние е наречено


„ново небе и нова земя". Това не са ново-
то небе и новата земя, описани в Исая
65:17—25. Там се говори за Хилядолети-
ето, тъй като грехът и смъртта все
още присъстват в тях. Те ще бъдат из-
местени напълно от Вечното състо-
яние.

21:2 Йоан виЖда светия град, Новия
Ерусалим, слизащ от небето, пригот-
вен като невяста, украсена за мъЖа си.
Това, че никъде не се казва, че той слиза
на земята, кара някои хора да смятат, че
Новият Ерусалим остава да виси в небе-
то, фактът, че на портите му стоят
имената на израилевите племена, показ-

* * Правилният npeßog е Хадес.—Бел. на преВ.



Откровение 21

Ва, че изкупеният Израел ще има достъп
до града дори и да не е част от самата
църква. Има разлика меЖду църквата
(Невястата или Жената на Агнето (9
cm.), Израел (12 cm.) и езическите наро-
ди (24 cm.), която навсякъде се подчер-
тава.

21:3 Йоан чува от небето вест, в коя-
то се казва, че скинията на Бога е с чо-
веците и че Той ще обитава с тях. Като
Негов народ хората ще се наслаЖдават
на такова близко общение с Него, за как-
вото никога не са мечтали. Сам Бог ще
бъде с тях и ще бъде техен Бог и меЖду
Него и тях ще има една много по-тясна
и по-близка връзка.

21:4,5 Изразът „Той ще обърше всяка
сълза от очите им" не означава, че в не-
бето ще има сълзи, а е един поетичен на-
чин да се каЖе, че в небето няма да има
никакви сълзи! В небето няма да има
нито смърт, нито зкалеене, нито плач.
За БоЖиите хора всичко това ще прес-
тане завинаги.

Този, Който седи на престола, ще нап-


рави Всичко ново. Неговите думи са Вер-
ни и истинни и със сигурност ще се сбъд-
нат.

21:6 ВъвеЖдането на Вечното състо-
яние отбелязва завършека на БоЖиите
цели за земята, на която Живеем. Както
Алфата и Омегата са първата и послед-
ната буква на гръцката азбука, така и
Той е Началото и Краят, Създателят
и Завършителят на творението, Този,
Който започва и Който завършва Всич-
ко, Който е Вечният. Той е Този, Който
дава даром Водата на ЯшВота (т. е. спа-
сението) на Всеки, който е Жаден за нея.

21:7 Той е Този, Който благославя по-
бедителя с цялото наследство и с нова
близост, която е като близостта меЖ-
ду Баща и син. Както вече беше спомена-
то, победителят е този, който вярва, че
Исус е БоЖият Син (1 Йоан. 5:5). Той по-
беЖдава света чрез Вяра (1 Йоан. 5:4).

21:8 Но не всички са победители. Има
страхливци, които се боят да изпоВяд-
ват Христос; или невярващи, които не

Желаят да се доверят на Спасителя на


грешниците; или грешници (дума, която
присъства в мнозинството ръкописи
според белеЖката под линия В НПБК-
ДЖ), т. е. всички ония, които остават в
своите грехове (меЖду които и някои от
уЖасните нечестия, изброени в този спи-
сък); или мръсни — отдадени на гнусно
разпътство; или убийци — зли и Жесто-
ки палачи; или блудници — извършващи
прелк>бодейство и други сексуални грехо-
ве; или чародейци — свързани със зли ду-
хове; или идолопоклонници — обиЖдащи
Бога, покланяйки се на образи; и всички
лъгкци, т. е. преднамерени измамници.
Всички такива хора ще бъдат хвърлени в
огненото езеро, което ще бъде тяхната
окончателна съдба.

21:9 Един от седемте ангела, участ-
вал в наказанията на седемте чаши,
предлага да покаЖе на Йоан по-ясно и по-
подробно Новия Ерусалим, наречен тук
„Невястата, Жената на Агнето". Това
наименование моЖе би означава „място-
то, където Живее невястата".

21:10, 11 След като бива отведен В
Духа на една голяма и Висока планина,
Йоан отново ВиЖда Ерусалим, който
слиза от небето и блести с Богкията
слава „като много скъпоценен камък".

21:12,13 Градът е заобиколен от ма-
сивна стена, която има дванадесет пор-
ти, украсени с дванадесет ангела и носе-
щи имената на дванадесетте... израи-
леви племена. Към всяка от четирите
посоки има по три порти.

Числото дванадесет е използвано два-


десет и един пъти в тази книга и седем
пъти В тази глаба. Обикновено то се раз-
бира като числото па управлението или
ръководството.

21:14 Дванадесетте основи на стени-
те носят имената на дванадесетте
апостоли на Агнето. Това моЖе би е
свързано с факта, че те са поставили ос-
новата на църквата с техните поучения
за Христос (Еф. 2:20).

21:15,16 Използвайки за мерна единица
една златна тръстикова пръчка, анге-

501

Откровение 21,22

лът показва, че градът е приблизително
двадесет хиляди стадия (меЖду 1800 и
2400 км) на дългкина, широчина и висо-
чина. Било то под формата на куб или
пирамида, той се простира далеч извън
границите на възстановения Израел.



Сподели с приятели:
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   70




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница