Уилиям макдоналд о м
:14 За слуЖещите в храма Ерусалим е бил особено скъпо място. Той е бил ге- ографският център на техния „стан". Християнинът няма
Изтегляне 12.36 Mb.
|
13:14 За слуЖещите в храма Ерусалим е бил особено скъпо място. Той е бил ге- ографският център на техния „стан". Християнинът няма такъв град на зе- мята. Неговото сърце копнее за небес- ния град, новия Ерусалим, чиято слаба е Агнецът. 13:15 В НЗ всички вярващи са свещени- ци. От една страна, те са свети свеще- ници, които влизат в БоЖието светили- ще, за да хвалят Бога (1 Петр. 2:5), а от друга — царски свещеници, отиващи в света, за да свидетелстват за Него (1 Петр. 2:9). Има най-малко три Жертви, които вярващият принася като свеще- ник (Римл. 12:1). Първата е Жертвата на самия Вярващ (Римл. 12:1). Втората, как- то се казва в 15 cm., е Жертвата на хва- ление. Тя се принася на Бога чрез Господ Исус Христос. Цялото наше хВаление и Всички наши молитви минават през Него, преди да стигнат до Бог Отец. На- шият велик Първосвещеник отстраня- ва всички нечистоти и несъвършенства и добавя Собствената Си стойност към Към всяка наша молитва и хваление Христос добавя Свойто сладко изцеление. Така издига Той кадилницата с нашето благодарение и Бог приема благоуханието с наслаЖдение. Мери Б. Питърз Жертвата на хваление е плод от та- кива устни, които изповядват Негово- то име. Единственото хваление, което Бог приема, е тоВа, което изказват из- купените устни. 13:16 Третата Жертва е приносът на нашите притеЖания. Ние трябва да из- ползваме материалните си блага, като правим добро и като ги разделяме с оне- зи, които са в нуЖда. Такъв един Жерт- воготоВен начин на Живот е угоден на Бога. Той е точно обратното на това да трупаш всичко за себе си. Народът на БоЖиите полшзани свещеници никога не ще умре. Той стои пред Неговото славно лице и Му слуЖи нощ и ден. И Atakap че разумът бучи и неверието реве, народът на БоЖиите избрани свещеници никога не ще умре. Чист и свят като невяста, умит от смрадта на греха, той издига към Бога молитви и хва.\ения от душа. Благоуханието се издига високо — 455 Eßpeu 13  до Пресвятото място на Отца
и поклонението им изпълва небето с песента на благодатта. Герхард Терстееген 13:17 В 7 u 8 cm. читателите се нас- таВляВат да помнят своите ръководи- тели В миналото, докато В този стих абторът им казва, че те трябВа да бъ- дат послушни на онези, които ги ръково- дят сега. Изразът „вашите наставни- ци" се отнася най-Вероятно главно до старейшините в местната църква, кои- то работят като представители на Бога в събранието. Те са получили авто- ритет, на който вярващите трябва да се покоряват. Като подовчари старей- шините бдят за душите на стадото, за което ще трябва да отговарят един ден пред Бога. Те ще трябва да изпълняват moßa бдение или с радост, или с тъга, В зависимост от духовния напредък на онези, над които бдят. Ако те ще тряб- Ва да правят това „с въздишане" или с мъка, това ще означава загубване на част от наградата за засегнатите све- тии. Затова за всички нас е полезно да се подчиняваме на авторитета на онези, които Бог е определил да ни ръководят. FV. Заключително благословение (13:18—25) 13:18 С приблшкаването на края на moßa Писмо авторът отправя към читатели- те един личен призив за молитва. Оста- налата част от стиха ни кара да предпо- ложим, че той е бил подложен на атаки от страна на свои критици. Бихме мог- ли да се досетим какви са били тези кри- тици —такива, които са подтиквали хо- рата да се Върнат към старозаветното поклонение. Авторът заявява твърдо, че независимо от всички обвинения, от- правени срещу него, неговата съвест е чиста и Желанието му — искрено. 13:19 Една допълнителна причина за молитва е Възможността да им бъде върнат no-скоро. МоЖе би тази молит- ва е свързана с освобождението на авто- ра от затвора. Но по този въпрос моЖем само да правим предполоЖения. 13:20 Сега следва едно от най-красиви- те благословения в Библията, което моЖе да се нареди сред такива благосло- вения като текстовете в Числа 6:24— 26; 2 Коринтяни 13:14 и Юда 24,25. То е отправено към Бога на мира. Както беше споменато, старозаветните cße- тии никога не са имали съвършен мир на съвестта. Но при Новия Завет ние има- ме мир с Бога (фил. 4:7). По-нататък стихът обяснява, че този мир е плод от Христовото дело. Бог е Възкресил нашия Господ Исус от мъртвите В знак на това, че Неговото дело на кръста е раз- решило веднъЖ завинаги въпроса за греха. Най-напред, като добрия Пастир, Христос е дал Живота Си за овцете Си (Йоан 10:11). След това, като великия Пастир, Той е възкръснал от мъртвите, след като е извършил делото на изкупле- нието (ЕВр. 13:20). И най-накрая, като ГлаВния Пастир, Той идва отново, за да награди Своите слуЖители (1 Петр. 5:4). Ние Го виЖдаме като добрия Пастир в Псалм 22, като великия Пастир в Псалм 23 и като Главния Пастир в Псалм 24. Той е бил въздигнат от мъртвите в съответствие с вечния завет. Уест ни предлага следния коментар върху този израз: „Заразлика от първия завет, който е имал само временен характер, Новият Завет е наречен „вечен ". В границите на този именно „вечен завет" Месията, Който еулгрял за грешните човеци, е бил възкресен отсред мъртвите. Ако не беше възкресен от мъртвите, Той не би могъл да бъде първосвещеник според Мелхиседе- ковия чин. Грешният човек има нужда от жив Свещеник, Който да даде живот на вярващия грешник, а не от мъртъв све- щеник, който просто да плати за негови- те грехове. По този начин в рамките на Новия Завет е било гарантирано, че Све- щеникът, който е принесъл Себе Си в жертва, ще бъде възкресен от мъртви- те. "37 456 EBpeu 13  13:21 Молитвата, започната В 20 cm.,
е свързана с moßa, че cßemuume трябва да бъдат усъвършенствани ВъВ Всяко добро нещо, за да Вършат БоЖията Воля. Тук има едно лк)бопшпно сливане на бо- Жественото с човешкото. Бог е Онзи, Който ни снабдява с Всяко добро нещо. Той е и Онзи, Който изработва в нас „това, което е угодно пред Него". И Той прави това чрез Исус Христос. Тогава ние вършим Неговата воля. С други думи, Бог влага в нас Желанието да вър- шим добро. Бог ни дава силата да го вър- шим, вследствие на което ние го вър- шим; и пак Бог ни възнаграждава за това, че сме го извършили. Молитвата свършва с признанието, че Исус Христос е достоен за слава за вечни ВекоВе. Достоен за слава и хвала, достоен от всички за възхита; достоен сега и във вечността, безкраен В божествеността. Франсис Ридли Хавергал 13:22 Сега авторът умолява своите читатели да приемат с внимание това убещателно напътствие в неговото Писмо, като се откаЖат от ритуална- та религия и се прилепят към Христос с чисто сърце. Той говори за своето Пис- мо като за нещо кратко, и то наистина е такова, като си помислим колко мно- го още би могъл да каЖе за левитската система и за нейното изпълнение в Хрис- тос. 13:23 Изразът „Знайте, че нашият брат Тимотей е пуснат", дава основа- ние на много хора да смятат, че авто- рът на това Писмо е Павел. Освен това авторът казва, че възнамерява да пъту- ва заедно с Тимотей, което е още един признак, сочещ към авторството на Па- вел. И все пак не моЖем да бъдем абсо- лкжшо сигурни, и затова е най-добре да оставим Въпроса открит. 13:24 Сега авторът изпраща поздрави до всички християнски водачи и Всички- те светии. Нека не отминаваме с пре- небреЖение многото изрази на христия- нско внимание в Посланията и нека по- често им подраЖаваме. Заедно с автора се намират и някои вярващи от Италия, които също искат да изпратят своите поздрави. Това предполага, че Писмото е било написано или оттам, или дотам. 13:25 фактът, че авторът завършва това Послание на Новия Завет с поЖела- ние за благодат, е особено подходящ край на неговото Писмо: „Благодат да бъде с всички вас." Новият Завет е един безус- ловен завет на свободната БоЖия благо- дат, изразяваща Неговото безгранично благоволение към недостойните светии чрез Жертвеното дело на Господ Исус Христос. Амин. К  акво е посланието на Писмото до
евреите за днешното време? Има ли какво да каЖе Посланието към евреите на нас—хората, които Живеят в двадесети век? Въпреки че 1одеизмът не представля- ва вече онази господстваща религия, ко- ято е бил в ранните дни на църквата, ду- хът на законничеството все пак е успял да проникне в християнството. В своя- та известна брошура „Нека правилно разделяме Словото на Истината", д-р Скофилд казва следното: „ Спокойно моЖем да кюкем, че Ьдеизи- рането на Църквата е допринесло много повече за спъването на нейния прогрес, из- кривяването на нейната мисия и унищо- жаването на нейната духовност от всич- ки други причини, взети заедно. Вместо да върви по определения и път на отделя- не от света и следване на Господа според небесното си призвание, тя използва ев- рейските Писания, за да оправдае себе си в принизяването на своята цел до ниво- то на световната цивилизация, натруп- ването на богатства, въвеЖдането на внушителни ритуали, издигането на ве- личествени църковни сгради и разделяне- 457 Eßpeu 13 то на всички равнопоставени братя на
„клирици" и „лшряни".38 Писмото go евреите ни призовава да се отделим от религиозните системи, в които Христос не се почита като един- ствен Господ и Спасител и в които Не- говото дело не се признава като една веднъЖ завинаги дадена Жертва за грях. То ни казва, че образите и сенките на СтарозаВетната система намират сво- ето пълно изпълнение в нашия Господ. Той е нашият велик Първосвещеник. Той е нашата Жертва. Той е нашият Олтар. Той слуЖи в небесно светилище и Него- вото свещенство никога няма да има край. То ни учи също така, че всички вярва- щи са свещеници, които имат пряк дос- тъп go БоЖието присъствие чрез вяра по всяко време на денонощието и които принасят в Жертва самите себе си, сво- ето хваление и своите притежания. Дейвид Берън казва така: „Въвеждането на люде ja на левитско-
Писмото до евреите ни учи също та- ка, че ние имаме по-добър завет, по-добър Посредник, по-добра надеЖда, по-добри обещания, по-добро отечество, по-добро свещенство и по-добро притеЖание — изобщо всичко по-добро от най-доброто, което к>деизмът моЖе да ни предлоЖи. Освен това то ни уверява, че ние имаме вечно изкупление, вечно спасение, вечен завет и вечно наследство. То съдърЖа също така и едно сериоз- но предупреждение срещу греха на отс- тъплението. Ако един човек твърди, че е християнин, и свърЖе себе си с христи- янската църква, но след това се отвър- не от Христос и се присъедини към вра- говете на Господа, за такъв човек е не- възмоЖно вече да се обърне към пока- яние. Посланието към евреите насърчава истинските християни да вървят с вяра, а не с виЖдане, защото това е Животът, който е угоден на Христос. То също така ни насърчава да понасяме с търпе- ние страданията, изпитанията и гонени- ята, за да моЖем да получим обещаната награда. Освен всичко това Писмото до евреи- те ни учи, че заради многото си привиле- гии християните имат една много голя- ма отговорност. Превъзходствата на Христос ги правят най-облагодетелст- ваните хора на света. Ако те пренебрег- нат тези привилегии, ще претърпят съ- ответните загуби на Христовото съди- лище. От тях се очаква много повече, отколкото от хората, Живели под зако- на. И от тях ще се изисква много повече в един бъдещ ден. Затова нека и ние излизаме към Него вън от стана, понасяйки Неговия позор (13:13).  458
Eßpeu — Крайни белеЖки    Крайни белеЖки
чението на предмет или на място за горене на тамян.
459 Eßpeu — Крайни белеЖки Н но по-късно допълнение. 38) (Екскурс) С. I. Scofield, Rightly
та е бил Господният Ангел, т. е. 39) (Екскурс) David Baron, The New Order Христос преди Въплъщението. of Priesthood, pp. 39,40. 460
Eßpeu — Библиография   Библиография
Bruce, Alexander Baimain, The Epistle to the Hebrews: The First Apology for Christianity, Edinburgh: T. & T. Clark, 1908. Govett, Robert, Christ Superior to Angels, Moses and Aaron, London: J. Nisbet, 1884. Henderson, G. D.,
Barkingside, England: G. F. Vallance, n.d. Hewitt, Thomas,
Grand Rapids: Eerdmans, 1960. Ironside, H. A.,
Neptune, N. J.: Loizeaux Brothers, 1932. Kelly, William,
Oak Park IL: Bible Truth Publishers, n. d. Landis, G. M.,
Oak Park: Emmaus Bible School, 1964. Lang, G. H.,
London: Paternoster Press, 1951. Lincoln, William,
Boston: Believers' Book-Room, n. d. Mantle, J. Gregory, „Better Things": A Series of Bible Readings on the Epistle to the Hebrews, New York: Christian Alliance Publishing Co., 1921. Meyer, F. B., The Way to the Holiest, Grand Rapids: Zondervan Publishing House, 1950. Moffatt, James, A Critical and Exegetical Commentary on the Epistle to the Hebrews, ICC, Edinburgh: T. & T. Clark, 1924. Moule, H. C. G., Studies in Hebrews, Grand Rapids: Kregel Publications, 1977. Newell, W. R.,
Pfeiffer, Charles F., The Epistle to the Hebrews, Chicago: Moody Press, 1962. Rainsbury, A. W., „Able to Save to the Uttermost", The Keswick Week, London: Marshall, Morgan and Scott Ltd. 1958. Thomas, W. H. Griffith. Hebrews: A Devotional Commentary. Grand Rapids: Wm. B. Eerdmans Publishing Co., 1961. Vine, W. E., The Epistle to the Hebrews, London: Olophants Ltd., 1952. Wescott, B. F.,
London: MacMillan, 1889. Wuest, K. S.,
461 Omkpoßemiemo на Исус Христос" „Когато прочетем думите на това пророчество, сърцата ни трябва да се изпълнят
Арно Гейбелин Въведение I. Уникално място в канона Toßa, че тази последна книга на Библия- та е уникална, се виЖда още ß първата дума: „откровението" или — както е ß оригинала — „apocalupsis". Тази дума, ко- ято означава „сваляне на булото от", е основа на думата „апокалиптичен", ли- тературен вид, който в СЗ моЖе да се намери в Даниил, Езекиил и Захария, а в НЗ — само тук. Тя се отнася go проро- чески видения за бъдещето, в които се използват символи, образи и други езико- ви средства. Откровението на Исус Христос гле- да не само напред към бъдещото завър- шване на всички неща и окончателната победа на Бога и Агнето, но също така свързва свободните краища на първите шестдесет и пет книги на Библията. Всъщност точно това е и начинът, по който тази книга моЖе най-добре да бъде разбрана — като се познава цялата Библия! Почти всичко в нея — участни- ците, символите, събитията, числата, цветовете и т. н. — вече е било спомена- то предварително в БоЖието слово. Ня- кои уместно наричат Откровението „Голямата централна гара" на Библия- та, тъй като това е мястото, където „пристигат всички влакове". Кои са тези влакове? Това са влаковете на ми- сълта, които тръгват от Битие и оста- * Според npeßoga на заглавието ß НПБКДЖ. — Бел. на преВ. налите книги nog формата на идеи, като червената нишка на изкуплението, наро- да на Израел, езическите народи, непри- ятеля на БоЖия народ—Сатана, Антих- риста и много други. Апокалипсисът (погрешно наречен през четвърти век „Откровението на боЖествения свети Йоан", а всъщност „Откровението на Исус Христос" (1:1), е една необходима кулминационна точка на Библията. Той ни показва какъв ще бъде краят на всичко. Дори и едно него- во най-повърхностно прочитане трябва да подейства като сериозно предупреЖ- дение към невярващите за покаяние и об- ръщение, а на БоЖия народ — като на- сърчение за устояване! II. Авторство Името на автора Йоан, който пише по заповед на своя Господ Исус Христос, е споменато няколко пъти в самата кни- га (1:1, 4, 9; 22:8). Има много древни, се- риозни и широкоразпространени външни доказателства, които подкрепят теза- та, че това е апостол Йоан, синът на Зе- ведей, работил в продълЖение на много години в Ефес—Мала Азия, където са се намирали всичките седем църкви, за ко- ито става въпрос във 2 и 3 глава. Йоан е бил заточен на остров Патмос от До- мициан, където е записал виденията, ко- ито му е дал нашият Господ. По-късно той се е върнал в Ефес, където е умрял в дълбока старост. Юстин Мартир, Ире- ней, Тертулиан, Хиполит, Климент от Александрия и Ориген — всички тези ав- тори приписват книгата на Йоан. Мал- 463
ОткроВение     ko no-късно (около 150 г. сл. Хр.) В Еги-
пет е намерена една книга, позната под заглавието „Апокрифът на Йоан", коя- то изрично споменава, че авторът на Откровението е Йоан, братът на Яков. Първата реакция срещу авторството на апостола е дошла от Дионисий от Александрия, който съзнателно не е Же- лаел тя да бъде написана от Йоан, тъй като е бил противник на доктрината за хилядолетието (Откр. 20). Неговите смътни и колебливи предположения за автори като Йоан Марко или „Йоан презвитер" не могат да оборят такива сериозни доказателства като горните, въпреки че много съвременни изследова- тели от по-либералните среди също от- ричат авторството на апостол Йоан. В църковната история няма данни за съ- ществуването на „Йоан презвитер" (Старейшина) и няма друг Йоан освен ав- тора на Второто и Третото послание на Йоан. Тези две Писма са написани в съ- щия стил като Първото послание на Йоан, като по своята простота и речни- ков състав съответстват до голяма степен и на Евангелието от Йоан. И докато външните доказателства, които споменахме no-горе, са изклкочи- телно силни, вътрешните не са толкова ясни. Както речниковият състав, който показва един груб семитски стил на гръцкия език (и дори съдърЖа някои изра- зи, които граматиците биха нарекли „со- лесизми"), така и словоредът карат много хора да смятат, че този човек, който е написал Апокалипсиса, не е напи- сал и Евангелието. Тези разлики обаче могат да бъдат обяснени, още повече, че меЖду двете книги не липсват уравновесяващи прили- ки. Някои изследователи например прие- мат една по-ранна дата на написване на Откровението — 50-те или 60-те години сл. Хр. (по времето на Клавдий или Не- рон), като смятат, че Йоан е написал Евангелието много по-късно — през 90- те години, след като е усъвършенствал гръцкия си език. Това разрешение на проблема обаче едва ли е необходимо. Много е вероятно Йоан да е написал Сво- ето Евангелие с помощта на секретар, докато на остров Патмос да е бил съв- сем сам. (И в двата случая доктрината за боговдъхновението не се накърнява, тъй като Бог използва индивидуалния стил на всеки автор, а не предлага един общ стил за всички библейски книги.) Темите за светлината и тъмнината се срещат както в Евангелието от Йоан, така и в Откровението. Думи като „Агнец", „преодолявам", „слово", „истинен" „Жива вода" и др. също гово- рят за свързаност меЖду двете книги. Освен това както текстът в Йоан 19:37, така и текстът в Откровение 1:7 съдърЖат цитат от Захария 12:10, без обаче да използват същата дума за „про- боден", която се намира в Септуагинта- та, а една друга дума, преведена като „прободен"1. Друга причина за разликите в речнико- вия състав и стила меЖду Евангелието и Откровението е различният литера- турен вид, който те представляват. Една друга характерна черта на Откро- вението — наличието на такава внуши- телна част от староеврейска фразеоло- гия — моЖе да се обясни с изключително широкото използване на цитати от це- лия СЗ. В заклкзчение ще каЖем, че традицион- ното мнение, според което авторът на Откровението е апостол Йоан, синът на Зеведей и братът на Яков, почива на здрава историческа основа и че пробле- мите относно неговото авторство мо- гат да бъдат обяснени, без то непремен- но да се отхвърля. III. Датиране Някои изследователи предпочитат ня-
464 Откровение   така някои хора смятат, че числото
„666" (13:18) е предсказание за Нерон2, за когото се Вярва, че ще се Върне от мър- mßume. Toßa също предполага една по- ранна дата. фактът, че moßa не е ста- нало, не засяга приемането на книгата. (МоЖе би то дори предполага, че книга- та е написана много по-късно след цару- ването на Нерон.) Църковните отци специално посочват Втората половина на царуването на До- мициан (около 96 г. сл. Хр.) като време- то, когато Йоан е бил на остров Пат- мос, където е получил Откровението. И тъй като това е едно ранно, обосновано и широко разпространено мнение сред ортодоксалните християни, ние смята- ме, че имаме всички основания да го при- емем. FV. Теми и обхбат Един прост клк>ч към разбирането на книгата Откровение е осъзнаването, че тя е разделена на три главни части. 1 гл. описва едно видение, в което Йоан ВиЖ- да Христос, облечен като Съдия и сто- ящ по средата на седемте църкви. 2 и 3 гл. разглеждат века на църквата, в кой- то сега Живеем. Останалите деветнай- сет глави представят бъдещите съби- тия, които идват след века на църквата. И така, книгата би могла да се раздели на следните части:
а. Текстът от 4 до 19 гл. описва вре- мето на Скръбта — един период от най-малко седем години, през който Бог ще съди невярващия народ на Из- раел и невярващите езичници. Този съд е описан образно под формата на:
б. Текстът от 20 до 22 гл. описва Второто идване на Христос, Негово- то царство на земята, Съда на Голе- мия бял престол и Вечното състоя- ние. Във времето на Скръбта седмият пе- чат съдърЖа седемте тръби. Също така и седмата тръба съдърЖа седемте чаши. По такъв начин периодът на Скръбта моЖе да се представи, както следва: ПЕЧАТИ
ТРЪБИ
ЧАШИ
Вмъкнати части Горната диаграма показва главната ли- ния на мисълта, минаваща през цялата книга на Откровението. Но в процеса на самото излоЖение разказът често се прекъсва, за да запознае читателят с различни известни персонаЖи и събития от периода на Скръбта. Някои автори наричат тези прекъсвания „отваряне на скоби" или „вмъкнати части". Някои от основните „Вмъкнати части" са следни- те:
465 Откровение
7). 9. Предварителното известие за пада- нето на Вавилон (14:8). Ю.ПредупреЖдението към онези, които се покланят на звяра (14:9—12).
Голяма част от езика на Откровението е символичен. Числата, цветовете, ми- нералите, скъпоценностите, зверовете и светилниците представляват различ- ни лица, неща и истини. За щастие някои от тези символи са обяснени съвсем ясно в самата книга. Така например седемте звезди са ангели- те на седемте църкви (1:20), а големият змей е ДяВолът или Сатана (12:9). Кл1о- чове към значението на други символи могат да се намерят в други книги на Библията. Четирите Живи същества (4:6) са почти същите като четирите Живи същества, описани от Езекиил в 1:5—14. В Езекиил 10:20 те са наречени херувими. Леопардът, мечката и лъвът (13:2) ни напомнят за текста в Даниил 7, където тези диви Животни символизи- рат световните империи — съответно Гърция, Персия и Вавилон. Има някои символи, които не изглеЖдат ясно обяс- нени в Писанието, което налага особено внимание при тълкуването им. Схема на изложението I. ТОВА, КОЕТО ЙОАН Е ВИДЯЛ (1гл.)
А. Заглавие и поздрав (1:1—8) Б. Видението за Христос в съдийски одеЖди (1:9—20) И. ТОВА, КОЕТО Е: ПИСМАТА НА НАШИЯ ГОСПОД (2 и 3 гл.) Обхватът на книгата Когато изучаваме Откровението, как- то и при Всяко друго библейско изследва- не, никога не трябва да забравяме разли- ката меЖду църквата и Израел. Църква- та е небесен народ, обдарен с небесни благословения и призван да сподели сла- вата на Христос като Негова невяста. Израел е БоЖият древен, земен народ, на който Той е обещал израелската земя и едно реално царство под управлението на Месията. За истинската църква се го- вори в първите три глави, след което за нея не се споменава нищо до Сватбената вечеря на Агнето в 19:6—10. Периодът на Скръбта (4:1—19:5) е основно еврейс- ки по характер. Преди да прикл1очим с Въведението, би било честно да каЖем,че не всички хрис- тияни тълкуват книгата Откровение по горепосочения начин. Някои смятат, че тя е била изцяло изпълнена в ранната история на църквата. Други проповяд- ват, че тя представлява едно непрекъс- нато описание на епохата на църквата от дните на Йоан до края. За всички БоЖии деца Откровението съдърЖа урока за глупостта да Живееш за неща, които много скоро ще преми- нат. Тя ни nogmukßa да свидетелства- ме на погиващия свят и ни насърчава да чакаме с търпение Завръщането на Гос- пода. За невярващия книгата представ- лява сериозно предупреЖдение за уЖасна- та съдба, очакваща всички, които отх- върлят Спасителя. A. До ефеската църква (2:1—7) Б. До смирненската църква (2:8—11) B. До пергамската църква (2:12—17) Г. До тиатирската църква (2:18—29) Д. До сардикийската църква (3:1—6) Е. До филаделфийската църква (3:7— 13) Ж. До лаодикийската църква (3:14—22) III. ТОВА, КОЕТО ЩЕ БЪДЕ ПОСЛЕ (4 — 22 гл.) 466 Откровение 1   A. Видението за БоЖия престол (4 гл.)
Б. Агнето и книгата, запечатана със седемте печата (5 гл.) B. Отварянето на седемте печата
Г. Спасените през Великата скръб (7 за.) Д. Седмият печат и началото на се- демте тръби (8 и 9 гл.) Е. Силният ангел и малката кншкка (10 гл.) Ж. Двамата свидетели (11:1—14) 3. Седмата тръба (11:15—19) Коментар
I. Това, което Йоан е видял (1 гл.) А. Заглавие и поздрав (1:1—8) 1:1, 2 Първият стих заявява темата на книгата, а именно—това, което ско- ро трябва да стане. Книгата Открове- ние представлява най-вече разкриване на бъдещето. Това откровение за бъдещи- те събития е било дадено на Исус Хрис- тос от Бога. Господ Исус на Свой ред го е предал на Своя ангел, а ангелът — на Неговия слуга Йоан. Целта на Йоан за написването на тази книга е да сподели с Господните слуги, т. е. с всички истин- ски вярващи това, което му е предадено. По този начин Йоан засвидетелства пророческото слово, което Бог му е го- ворил, и свидетелството, което Исус Христос му е дал. Накратко, Йоан сви- детелства за всичко, което е видял в не- бесни видения. 1:3 Очевидно според намерението на Бога тази книга трябва да бъде четена в църквата, тъй като Той обещава спе- циално благословение на онзи, който я чете на глас, и на всички в събранието, които го слушат и приемат в сърцето си. Времето на изпълнението на тези пророчества е близо. И. Клк>човите фигури по времето на Скръбта (12—15 гл.) Й. Съдът на седемте чаши (16 гл.) К. Падането на великия Вавилон (17 и
JI. Идването на Христос и Неговото хилядолетно царство (19:1—20:9) М. Съдът над Сатана и всички невярва- щи (20:10—15) Н. Новото небе и новата земя (21:1— 22:5) О. Заклкмителни предупреждения, уте- шения, покани и благословения (22:6—21) 1:4 Йоан пише книгата до седемте църкви, които се намират в римската провинция Азия. Тази провинция се е на- мирала всъщност в Мала Азия (сегашна Турция). Най-напред Йоан поЖелава на тези църкви „благодат и мир". Благо- датта е незаслуЖената БоЖия милост и силата, която е необходима за христи- янския Живот всеки ден. Мирът е спо- койствието, което прави вярващия спо- собен да издърЖи преследване, скръб и дори смърт. Казва се, че както благо- датта, така и мирът идват от Трие- динството. Те идват от „Онзи, Който е и Който е бил, и Който иде". Това опи- сание се отнася до Бог Отец и съдърЖа истинското значение на името Йехова. Той е вечно съществуващият и вечно съ- щият. Те идват също така „от седемте духове, които са пред Неговия престол". Това описание се отнася до Бог Светия Дух в Неговата пълнота, тъй като се- дем е числото на съвършенството и за- вършеността, фактът, че числото се- дем се среща петдесет и четири пъти в последната книга на Библията, никак не е изненадващ. 1:5 Те идват и от Исус Христос, вер- ния свидетел, първородния от мъртви- те и началника на земните царе. Това е едно съвсем ясно описание на Бог Син. Той е верният Свидетел. Като Първо- родния от мъртвите Той е Първият, 467 Откровение 1 Който е възкръснал от мъртвите, за да
не умира никога повече, и Който заема мястото на най-голяма почит и превъз- ходство сред всички, които биват възк- ресени от мъртвите, за да се наслажда- ват на вечен Живот. Той е също така и Началникът на всички земни царе. Вед- нага след първоначалните си поздрави Йоан бърза да отдаде слава на Господ Исус. Най-напред той говори за Спасите- ля като за Един, „Който ни лк)би3, или „Който ни е възлкобил"* и ни е разбързал от греховете ни чрез кръвта Си". Обърнете внимание на времето на гла- голите: „лЬби" (сегашно) и „разбързал" (минало свършено). Обърнете внимание и на реда: Той ни лк>би и наистина ни е възлЬбил дълго преди да ни е разбързал от греховете ни. Честната самопрецен- ка трябва да ни накара да признаем, че цената е била прекалено висока. Ние не сме заслуЖили да бъдем освободени от греховете си на такава висока цена. 1:6 Лкзбовта на Господ Исус не е спря- ла с нашето развързване от греховете, макар че спокойно е моЖела да направи това. Той ни е направил царство и све- щеници на Своя Бог и Отец. Като све- ти свещеници ние принасяме на Бога ду- ховни Жертви. Това означава самите себе си, своите притеЖания, своята хва- ла и своето слуЖение. Като царски све- щеници ние разгласяваме превъзходст- вата на Този, Който ни е призовал от тъмнината в Своята прекрасна светли- на. Едно по-задълбочено размишление върху тази лк>бов ще ни доведе до единс- твеното заклк>чение, че Господ Исус е достоен за цялата слава, почит, покло- нение и хваление, които моЖем да Му да- дем. Освен това Той е достоен да има господството над нашия Живот, църква- та, света и цялата вселена. Амин. 1:7 Този наш благословен Господ идва обратно на земята на колесници от об- лаци. Неговото Пришествие няма да бъде нито частично, нито невидимо, * Според НПБКДЖ. — Бел. на npeß. 468 тъй като „ще Го види всяко око" (ср. с Мат. 24:29, 30). Хората, които са били виновни за Неговото разпъване, ще зяп- нат от удивление. Всъщност всички земни племена ще започнат да ридаят, тъй като Той идва, за да съди враговете Си и да установи царството Си. Вярва- щите няма да плачат при Неговото ид- ване, те казват: Да, амин. 1:8 В този стих не говори същото лице. Сега говори Господ Исус, Който представя Себе Си като Алфата и Оме- гата (първата и последната буква от гръцката азбука), Началото и Края.4 Той е Този, Който обхваща цялото вре- ме и вечността, и няма думи, които мо- гат да опишат Неговото превъзходст- во. Той е източникът и целта на творе- нието. Той е Този, Който е започнал и Който ще завърши боЖествената прог- рама в света. Той е, Той е бил и Той иде — вечен в Своето същество и Всемогъщ по сила. Б. Видението за Христос в съдийски одеАди (1:9—20) 1:9 Сега текстът отново се връща към Йоан, който се представя като брат и участник заедно с всички вярващи в скръбта и в царството, и в търпение- то 8 Исус Христос. Тук се прави връзка меЖду скръбта (неволите), устояване- то (търпението) и царството. Павел също прави подобна връзка в Деяния 14:22, като увещава светиите да „пос- тоянстват във вярата" и им казва, че „през много скърби трябва да влезем в БоЖието царство". Йоан е заточен на остров Патмос в Егейско море заради верността си към БоЖието слово и свидетелството на Исус Христос. Но това негово заточе- ние става преддверие към небето, тъй като там той получава видения за сла- ва и съд. 1:10 Йоан е 8 Духа (което означава 8 безоблачно общение с Него) и следова- телно в състояние да получава небесни съобщения. ТоВа ни напомня, че за да Откровение 1     моЖе да чуе, чоВек трябва да бъде близо
до Господа. „Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят" (Пс. 25:14). ТоВа се случва ß Господния ден, т. е. В първия ден на седмицата. Гос- подният ден е денят на Христовото Възкресение, на дВе Негови следващи явя- Вания пред учениците и на слизането на Духа на Петдесетница. Пак В Господния ден учениците се събират да разчупват хляба, а Павел наставлява коринтяните да събират помощ в първия ден на седми- цата. Някои смятат, че под „Господния ден" Йоан има предвид времето на съда, за което той ще пише В тази книга, но изразът В оригинала5 показва, че това не е така. ИзВеднъЖ Йоан чуба зад себе си глас с яснотата, силата и зВука на тръба. 1:11,12 Това е Исус, Който му казва да напише на книга това, което ще види, и да го изпрати до седемте църкви. Ко- гато се обръща към Този, Който говори, Йоан вшкда седем златни светилника, всеки от които има осноВа, отвесна част и на върха — чаша за масло. 1:13 Стоящият по средата на седем- те светилника е като Човешкия Син. МеЖду Него и отделните светилници няма нищо — никакви посредници, йерар- хия или организация. Всяка отделна цър- ква е автономна. За описанието на Гос- пода Маконки казва: „Духът претърсва царството на при- родата, за да намери символи, с помощ- та на които да създаде някаква слаба представа в нашите бедни и ограничени умове за славата, величието и великоле- пието на Този, Който идва, Който е Христос на Откровението. "6 Дългата дреха, с която е облечен Гос- под Исус, говори за Неговата слуЖба като Съдия. Поясът около гърдите Му символизира правдата и Верността, с които Той съди (вЖ. Ис. 11:5). 1:14 Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|
