Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
първосвещеникът на Израел. И този един човек, от една-единстВена нация, от едно-единстВено семейство, е моЖел да влиза там само един-единствен ден в годината—деня на умилостивението. В този ден той е трябвало да носи със себе си леген с кръв, която е принасял за себе си и за греховете на хората, извърше- ни в незнание. 9:8 Всичко това е било свързано с дъл- боки духовни истини. По този начин Све- тият Дух е учел хората, че грехът е ста- нал причина за появяването на разстоя- ние меЖду чоВека и Бога, че човекът е трябвало да се приблиЖава при Бога чрез посредник и че посредникът е моЖел да се приблиЖава при Бога само чрез проли- ването на ЖертВена кръв. Този урок е трябвало да покаЖе на хората, че пъ- тят за БоЖието присъствие все още не е бил открит за Неговите поклонници. Достъпът до Бога е оставал закрит, докато все още е стояла първата част на скинията. МоЖе би тук преВодът на Дарби е за предпочитане: „...докато Все още първата скиния е заемала [своето] полоЖение." Скинията е била заменена от храма по Време на царуването на Со- ломон, но тя все още „е заемала своето полоЖение" до смъртта, погребението и възкресението на Христос. Принципи- те, които тя оповестява във връзка с приближаването до Бога, са оставали В сила до раздирането на храмовата заве- са на две от горе до долу. 9:9 Скинията е изпълнявала ролята на образ на сегашното време. Като образ на нещо по-добро, което трябва да дой- де, тя е представяла по един несъвършен начин съвършеното дело на Христос. Даровете и Жертвите никога не мо- гат да направят БоЖиите поклонници съвършени по отношение на тяхната съвест. Ако те моЖеха да доведат до пълно опрощение на греховете, тогава съвестта на приносителя щеше да бъде чиста от виновност за грях. Но това ни- кога не е ставало. 421 Eßpeu 9   9:10 Всъщност леВитските приноси са
разрешавали само проблема с ритуални- те оскбернения. Те са се занимавали с та- kußa Външни неща като чисти и нечисти ястия и питиета, и церемониални уми- вания, които са отмахВали от хората ритуалната нечистота, но не са моЖели да ги изчистят от морално омърсяВане. Жертвите са били принасяни от един народ, който е бил В заветни отношения с Бога. Тяхната цел е била да поддърЖат хората В полоЖение на ритуална чисто- та, за да могат да Му се покланят. Те не са имали нищо общо със спасението или с очистването от грях. Хората са били спасявани чрез Вяра в Господа, на основа- ние на делото на Христос, което все още е предстояло. И последно, ЖертВите са били само Временни. Те са били налоЖени до време- то на преобразуванието и са сочели към идването на Христос и към НегоВия съ- вършен принос. Времето на преобразу- ванието, за което се говори тук, е вре- мето на християнството. 9:11 Христос се е явил като Първосве- щеник на бъдещите добрини,15 тоест на огромните благословения, които Той из- лива Върху онези, които Го приемат. Неговото светилище е една по-голяма и по-съвършена скиния. То не е направе- но с ръка В смисъл, че не е изградено от строителните материали на този сВят. То е небесно светилище, БоЖие обита- лище. Не Във храм, направен със ръка, Бойкият Христос ни случки нам сега, а в небесен храм, на Бог от дясната страна, Той седи ПървосВещеник до Века. В него сенките на минали неща се стопиха и изчезнаха като мъгла. Томас Кели 9:12 Нашият Господ е влязъл в Пресвя- тото място веднъЖ завинаги. По вре- мето на Своето възнесение Той е Влязъл В БоЖието присъствие, след като е за- вършил делото на изкуплението на Гол- гота. „ВеднъЖ завинаги" — ние никога не трябва да преставаме да се радваме на тези думи! Делото е завършено. Хва- ла на Господа! Нашият Господ не е принесъл в Жерт- ва кръв на козли и на телета, а Своята Собствена кръв. Кръвта на Животните никога не е имала сила да отмахва грехо- ве. Тя е имала очистителна сила само в случаите на престъпване на религозния ритуал. Но кръвта на Христос е с безк- райна стойност. Нейната очистителна сила е достатъчна, за да отмахне всич- ките грехове на Всичките хора, които ня- кога са Живели, на Всичките хора, които сега Живеят, и на всичките хора, които някога ще Живеят. Тя е Валидна само за онези, които ugßam при Него с Вяра. Но нейният очистващ потенциал е неогра- ничен. Чрез Своята Жертва Христос е при- добил вечно изкупление. Предишните свещеници са придобивали само еЖегод- но изкупление. МеЖду двете има огром- на разлика. 9:13 За да покаЖе по-добре разликата меЖду Жертвата на Христос и церемо- ниите на закона, авторът ни дава за при- мер ритуала с червената кшица. Според закона, ако един израилтянин докоснел мъртво тяло, той бил считан за церемо- ниално осквернен в продълЖение на седем дни. За да бъде очистен, осквереният трябвало да бъде напръскан със смес от пепелта на кшица и чиста изворна вода на третия и на седмия ден. Така той ставал чист. Ето какво казва Ментъл във връзка с този ритуал: „Пепелта е била считана за нещо, кое- то показва основните характеристики на приноса за грях и което е люЖело да се намери сравнително лесно и без загуба на Време. Една червена Ьница е стигала за извършването на този ритуал в продъл- Жение на векове. Казва се, че В цялата ев- рейска история са били небходилш само шест /оници, защото и най-малкото ко- личество пепел е било достатъчно да 422 Евреи 9   придаде очистващо свойство на чиста-
та изворна вода (Числа 19:17)."16 9:14 Ако пепелта на 1оница е имала та- кава сила да очиства от една от най-се- риозните форми на външно осквернение, колко по-голяма сила има кръвта на Христос да очисти човека вътрешно и от най-черните му грехове! Жертвата на Христос е била принесе- на чрез вечния Дух. Мненията за значе- нието на този израз се различават. Спо- ред някои той означава „чрез вечен дух", тоест чрез доброволния дух, в който Той е принесъл Своята Жертва, за разлика от принудителния характер на Живо- тинските приноси. Според други той оз- начава „чрез Неговия вечен дух". Ние смятаме, че тук се има предвид Свети- ят Дух: Христос е принесъл Своята Жер- тва в силата на Светия Дух. Тази Жертва е била принесена на Бога. Христос е безгрешният и безупречен Бо- Жий Агнец, чието морално съвършенст- во Го е направило достоен Носител на нашите грехове. Според БоЖиите изис- квания Животинските Жертви е трябва- ло да бъдат без никакъв физически недос- татък. Христос е бил без никакъв мора- лен недостатък. Неговата кръв очиства съвестта от мъртви дела, за да слуЖим на Живия Бог. Това не е просто едно физическо очистване или церемониално умиване, а морално обновление, което очиства съ- вестта. То я очиства от мъртвите дела, които невярващите правят в уси- лията си да постигнат своето собстве- но очистване. То освобоЖдава хората от безЖизнените дела, за да слуЖат на Живия Бог. 9:15 Предишните стихове подчерта- ват превъзходството на кръвта на Но- вия Завет в сравнение с кръвта на Ста- рия Завет. Всичко това води до заклкзче- нието в 15 cm., а именно — че Христос е Посредникът на новия завет. Уест обяснява това така: „Посредник" е превод на думата „те- sites", която означава някой, който се на- месва в отношенията меЖду две лица, за да поправи или възстанови мира и прия- телството меЖду тях, за да подготви договор или за да подкрепи съглашение. Тук Месията действа като ходатай или посредник меЖду един свят Бог и грешния човек. Чрез Своята смърт на кръста Той премахва пречката (греха), която причи- нява отчуждението меЖду човека и Бога. Когато грешникът приеме заслугите на Жертвата на Месията, вината и наказа- нието за неговия грях престават да бъ- дат вече негови, властта на греха в него- вия Живот се премахва, той получава бо- Жествено естество и отчуЖдението меЖду него и Бога — както по закон, така и лично — изчезва. "17 Така онези, които са призовани, могат да получат обещаното вечно наследст- во. Благодарение на делото на Христос както светиите от СЗ, така и светии- те от НЗ се наслаЖдават на Вечно спа- сение и вечно изкупление. Онова, което дава на вярващите от предхристиянската ера право на наслед- ство, е фактът, че е настъпила смърт, и по-точно смъртта на Христос. Него- вата смърт ги освобоЖдава от прес- тъпленията, извършени според закона. В известен смисъл моЖе да се каЖе, че Бог е спасявал хората от Старозавет- ното време „на кредит". И те, като нас, са били оправдани чрез вяра. Но Христос все още не е бил умрял. Тогава как Бог е могъл да ги спасява? Отговорът на този въпрос е, че Той ги е спасявал на основа- ние на делото, което е знаел, че Христос ще извърши. Те не са знаели нищо или са знаели много малко за това, което Хрис- тос е щял да извърши на Голгота. Но Бог е знаел и Той е приписвал стойността на това дело на тяхна сметка винаги кога- то те са повярвали в откровението, ко- ето Той им е давал за Себе Си. В известен смисъл моЖе дори да се каЖе, че Във времето на Стария Завет е бил натрупан един огромен дълг от прес- тъпления. Чрез Своята смърт Христос 423 Eßpeu 9  е освободил Вярващите от миналите
диспенсации от тези престъпления. Начинът, по който Бог е спасявал хо- рата чрез предстоящото все още дело на Христос, е известен като pretermission (предварително опрощение) на греховете. Той е описан в Римляни 3:25, 26. 9:16 Споменаването на наследството в 15 cm. напомня на автора всеизвестния факт, че преди едно последно Желание или завещание да влезе в сила, трябва да се представят доказателства за смърт- та на завещателя. Обикновено за тази цел е достатъчен само един смъртен акт. 9:17 Завещателят моЖе да напише за- вещание и да го пази в сейф дълги години преди да умре, но то няма да влезе в сила преди неговата смърт. Докато завеща- телят е Жив, собствеността му не моЖе да бъде прехвърлена върху лицата, споменати в завещанието. 9:18 Сега авторът преминава от те- мата за последната воля на един човек към темата за Стария Завет, даден от Бога чрез Мойсей. (Гръцката дума „diatheke" се превеЖда както като „за- вет", така и като „завещание".) Тук също е трябвало да настъпи смърт. Старият Завет също е бил утвърден чрез проливането на кръв. В древните времена всеки договор е бил узаконяван чрез Жертвената смърт на Животно. Кръвта е била залог, че ус- ловията на договора ще бъдат изпъл- нени. 9:19 След като е провъзгласил на Из- раел Всяка заповед от закона, Мойсей е взел кръвта на телета и на козли, с вода и червена вълна, и исоп и е поръсил както книгата на самия закон, така и целия народ. В Изход 24:1—11 четем, че Мойсей е поръсил само олтара и народа. Не се спо- менава нищо за поръсване на книгата на закона, нито за водата, червената въл- на и исопа. Проблемът се разрешава, ко- гато гледаме на двата текста като на разкази, които взаимно се допълват. Бог (представляван от олтара) и на- родът са били две противопоставящи се страни. Книгата е била заветът. Поръ- сената кръв е задълЖавала двете стра- ни да спазват условията на договора. Хо- рата са обещали да се подчиняват, а Господ е обещал да ги благослови, ако те направят това. Поръсвайки с кръвта, Мойсей е казал: „Това е кръвта на завета, който Бог ви заповяда."* Това действие е изисквало Живота на хората, ако те не са успявали да спазят закона. 9:21 По същия начин Мойсей е поръсил с кръвта скинията и всички съдове, из- ползвани в слуЖението. Този ритуал не е споменат в СЗ. В описанието на ocße- щението на скинията 6 Изход 40 не се казва нищо за кръв. Символът обаче е ясен. Всяко нещо, което е влязло В кон- такт с грешния чоВек, се оскВернява и трябва да бъде очистено. 9:22 Почти всичко при закона е било очиствано с кръв. Имало е и изклк>чения. Така например, когато един човек е трябвало да бъде причислен към децата на Израел при преброяване, той е могъл да донесе половин сребърен сикъл „за умилостивеше", вместо да даде кръвен принос (Изх. 30:11—16). Парите са били знак, който е символизирал умилостиве- нието за човешката душа, за да моЖе този човек да бъде счетен като един от БоЖия народ. Друго изклкзчение моЖе да се намери в Левит 5:11, където някои форми на ритуална нечистота са могли да бъдат отстранени чрез принасяне на чисто брашно. Тези изклкзчения засягат въпроса с умилостиВението или покриването на греха, въпреки че като цяло при умилос- тивението се е изисквал кръвен принос. Що се отнася до опрощаването на гре- ха обаче, няма изклкзчение: за него тряб- ва да бъде пролята кръв. * Според НВПБКДЖ. — Бел. на преВ. 424 Eßpeu 9  9:23 Останалата част от 9 гл. съдър-
Жа сравнение и противопоставяне на двата завета. Най-напред земната скиния е трябва- ло да бъде очистена с кръвта на телета и на козли. Както беше посочено, това очистване е било само церемониално. Било е едно символично осветяване на едно символично светилище. Истинското светилище е небесното светилище, на което земната скиния е била само копие. То трябва да бъде очис- тено с по-добри Жертви от тези, т. е. с Жертвите на Христос. Използването на множествено число за описването на единствената Жертва на Христос е из- разно средство, познато като „множес- твеното число на величието". МоЖе да ни изглеЖда странно, че е било необходимо очистване и на небес- ните места. Текстът в Йов 15:15 би мо- гъл да ни послуЖи за обяснение: „И небе- сата не са чисти в очите Му." Без съм- нение това е така, защото Сатана е из- вършил първия акт на грях в небето (Ис. 14:12—14) u защото той Все още има дос- тъп до БоЖието присъствие като обви- нител на братята (Откр. 12:10). 9:24 Христос не е влязъл в светилище, направено от човек, което е било образ или символ на истинското светилище, а е Влязъл 6 самото небе. Там Той се е явил пред БоЖието лице за нас. Трудно е да се разбере защо някои пред- почитат да оставят истинското све- тилище, за да се Върнат обратно към не- говото копие, да оставят великия Пър- восвещеник, Който слуЖи В небесното светилище, за да се върнат обратно към свещениците на Израел, които слуЖат в една симовлична палатка. 9:25 Господ Исус не е принасял Жерт- ви неколкократно, както е трябвало да прави това Аароновият първосвещеник, който е Влизал в Пресвятото място само един ден в годината — деня на уми- лостивението — и то не за да принесе своята собствена кръв, а кръвта на Жертвени Животни. 9:26 Ако Христос е принасял Себе Си много пъти, това би означавало, че Той е страдал много пъти, тъй като Негова- та Жертва е самият Му Живот. Абсурд- но е Той да е трябвало да понася мъките на Голгота много пъти от създаването на света, а едва ли е и необходимо! При Новия Завет има:
Понасяйки срам иузкасен позор, Вместо мен пострада Той. Така Той стана мой Изкупител — слава на Бога за тоз Спасител! Филип П. Блис 9:27 Като че ли 27 и 28 cm. ни предста-
9:28 Новият Завет въвеЖда безкрайна- та Жертва на Христос Той е бил прине- сен, за да понесе греховете на мнозина. Той съдърЖа благословената надеЖда за Неговото неизбеЖно Връщане: „...и ще се 425 Eßpeu 9,10   яви втори път... иа ония, които Го
очакват." Но когато Христос се Върне за Втори път, Той Вече няма да се зани- мава с Въпроса за греха. Той Вече е прик- лючил с този Въпрос на кръста. Христос ще дойде отново, за да заведе Своите хора на небето. Това ще бъде кулминаци- ята на тяхното спасение: те ще полу- чат своите прославени тела и завинаги ще бъдат извън обсега на греха. Изразът „ония, които Го очакват", е описание на Всички истински Вярващи. Всички Господни хора с нетърпание очак- ват Христос да се върне, макар и да не са на едно и също мнение по отношение на точната последователност на събити- ята, свързани с Неговото идване. Библията никъде не учи, че при Грабва- нето само една определена група от осо- бено духовни християни ще бъде занесе- на В небето. Тя описва участниците като „мъртвите в Христа" и „ние, кои- то сме останали Живи" (1 Сол. 4:16,17). ТоВа означава всички истински вярващи — било то Живи, или мъртви. В1 Корин- тяни 15:23 участниците в Грабването са описани като „тия, които са Негови". Често е било посочвано, че пасаЖът от 24 до 28 cm. говори за три явявания на Христос, които могат да се обобщят, както следва: 26 cm.: Той вече се е явил веднъЖ. ТоВа явяване се отнася до Неговото Първо пришествие, когато Той дойде на земя- та, за да ни спаси от наказанието на гре- ха. (Това е миналото време на спасени- ето.) 24 cm.: Той се явява сега. Под moßa явя- ване трябва да разбираме Неговото нас- тоящо слуЖение В БоЖието присъствие, за да ни спаси от властта на греха. (Това е сегашното време на спасението.) 28 cm.: Той ще се яви втори път. Това явяване е Неговото предстоящо При- шествие, когато Той ще ни спаси от са- мото присъствие на греха. (Това е бъде- щето време на спасението.) 10:1 Законът е бил само сянка на бъ- дещите добри неща. Той е сочел към Личността и делото на Христос, но е бил само един лош заместител на дейс- твителността. Да предпочиташ закона пред Христос е като да предпочиташ картина пред човека, който е нарисуван на нея. Това е обидно за Неговото вели- чие! Слабостта на системата на закона се виЖда от факта, че нейните Жертви е трябвало непрекъснато да се повтарят. Тази повторяемост доказва тяхната пълна негодност да отговорят на изис- кванията на един свят Бог. Обърнете внимание на изразите, които съдърЖат идеята за повторяемост: „същите зкер- тви", „непрестанно принасят", „всяка година". Жертвите са били изцяло неспособни да усъвършенстват поклонниците, кое- то ще рече, че те никога не са давали на хората съвършена съвест по отношение на греха. Израилтяните никога не са мо- Жели да се наслаЖдават на съвест, осво- бодена завинаги от Вината за грях. Те ни- кога не са имали пълен мир на съвестта. 10:2 Ако принасянето на Жертви ги беше освободило от греха напълно и окончателно, то тогава те нямаше ли да престанат да извървяват този мъчи- телен и дълъг път до скинията или хра- ма? Повторяемостта на Жертвите по- казва, че те не са били ефективни. Едва ли моЖе да се каЖе за някого, че е оздра- вял, ако той трябва да взима лекарство всеки час, за да остане Жив. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|