Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 10:4 Кръвта на кшци и на козли прос- то не е имала силата да отмахва
- „Той отмахба първото, за да постанови второто"
- 10:10 Според тази БоЖия воля
- Жертви никога
- „отдясно на Бога"
- Първосвещеник, а Неговото настоящо слуЖение за нас оси- гурява непрекъснатото ни приемане от Бога. 10:22 „Нека пристъпваме."
- Със сърца, очистени (или поръсени) от лукава съвест."
- „И с тяло, измито 6 чиста вода."
- „не остава вече Жер- тва за грехове".
- „едно огнено не- годувание, което ще изпояде противни- ците".
10:3 Вместо да успокои съвестта, ле- витската система я е дърЖала будна Всяка година. Зад красивия ритуал на деня на умилостивението се е криело еЖегодното напомняне, че греховете са били само покривани, а не отстранявани. 10:4 Кръвта на кшци и на козли прос- то не е имала силата да отмахва грехо- ве. Както беше споменато преди това, тези Жертви са разрешавали въпроса с ритуалните грешки. Те са имали извест- на сила да очистват ритуално, но са били напълно неспособни да осигурят удов- 426 Eßpeu 10  летВорение за покварената природа на
човека или за злите му дела. 10:5 За разлика от безсилието на ле- ßumckume Жертви, сега ние имаме сила- та на превъзходната Жертва на Хрис- тос. В началото на този пасаЖ авторът ни дава Възможност да чуем монолога на Спасителя във времето на Неговото въплъщение. Цитирайки един текст от Псалм 40, Той ни обръща внимание вър- ху БоЖието недоволство от Жертвите и приносите на Стария Завет. Бог Сам е постановил тези Жертви, но въпреки това те никога не са били Неговото окончателно намерение. Те никога не са имали за цел да отстранят греховете, а no-скоро сочат към БоЖия Агнец, Който ще отнесе греха на света. Нима Бог моЖе да се задоволи с реки от Животин- ска кръв или с купища от Животински трупове? Друга причина за БоЖието недоволст- во е, че хората са мислели, че Му угаЖ- дат, като извършват тези церемонии, докато вътрешният им Живот си е ос- тавал грешен и покварен. Много от тях са участвали в тези Жертвоприношения без никакво покаяние или съЖаление. Те са си мислели, че Бог моЖе да бъде при- мирен чрез техните Животински Жерт- ви, докато Той е търсел Жертвата на съкрушеното сърце. Те не са разбирали, че Бог не е л1обител на ритуалите! Недоволен от предишните Жертви, Бог е приготвил за Своя Син чоВешко тяло, което е било неделима част от Неговия човешки Живот и естество. Под това, естествено, трябва да разби- раме необхватното чудо на Въплъщени- ето, когато вечното Слово е станало плът и когато, бидейки Човек, Господ Исус е могъл да умре за нас. Интересно, че изречението „...но при- готвил си Ми тяло", приспособено от Псалм 40:6, моЖе да има и две други зна- чения. В този Псалм се казва така: „...отворил си уши В Мене", а В белеЖка- та под линия е даден вариантът: „...из- дълбал си уши за Мен." Отвореното ухо, разбира се, говори за постоянната го- товност на Месията да получава Свои- те наставления от Бога и да им се под- чинява незабавно. „Издълбаното" ухо моЖе да бъде намек за еврейския роб (Изх. 21:1—6), чието ухо е било промуш- вано с шило при портата в знак, че той по своя воля е решил да остане завинаги при господаря си. В Своето Въплъщение Спасителят въщност е казал: „Аз оби- чам Своя Господар... и не Желая да бъда освободен." 10:6 ПродълЖаВайки текста на Псалм 40, авторът цитира думите на Месия- та, в които Той повтаря, че всеизгаря- пията и Жертвите за грях не са угодни на Бога. Животните са били неволни Жертви, чиято кръв е била безсилна да очиства. Освен това те никога не са представлявали окончателното Жела- ние на Бога. Били са само прототипи и сенки, сочещи напред към Жертвата на Христос. Не са имали никаква стойност като цел сами по себе си. 10:7 Това, което наистина е било угод- но на Бога, е готовността на Месията да изпълни БоЖията боля независимо от цената. Той е доказал Своята готов- ност да се подчини, като е принесъл Себе Си на Жертвения олтар. Произнасяйки тези думи, нашият Господ си спомня, че от началото до края на СЗ за Него се сви- детелства, че Той от сърце се наслаЖда- ва да извършва БоЖията воля. 10:8 В пасаЖа от 8 до 10 cm. авторът ни дава духовното значение на този мо- нолог. За него тези думи на Месията са особено показателни, защото показват края на старата Жертвена система и на- чалото на единствената съвършена, пълна и окончателна Жертва на Исус Христос. Ето защо той отново повтаря цита- та от Псалм 40 в един по-сбит вид, за да подчертае още повече колко голямо е Бо- Жието неудоболстбие от Жертвитие, принасяни според закона. 10:9 Тук авторът виЖда особено зна- чение във факта, че Веднага след като за- 427 Eßpeu 10  яВяВа БоЖието неудоВолстВие от ста-
рите Жертви, Месията, така да се каЖе, излиза напред, за да избърши това, което ще удовлетвори напълно сърцето на Не- говия Отец. Изводът от Всичко това е, че „Той отмахба първото, за да постанови второто", тоест Месията отменя ста- рата система на Жертвоприношения, изисквани от закона, и въвеЖда Своята Собствена велика Жертва за грях. Заве- тът на закона се скрива зад кулисите, докато Новият Завет излиза напред и застава в центъра на сцената. 10:10 Според тази БоЖия воля, на коя- то Исус изцяло се е подчинил, ние сме ос- ветени чрез принасянето на тялото на Исус Христос веднъЖ завинаги. ДЖордЖ Ландис предлага следния ко- ментар: „Това е едно позиционно освещение, за каквото става дума навсякъде в Посла- нието на евреите, с изклЬчение на 12:14. В него са ВклЬчени Всички Вярващи (1 Кор. 6:11), а не само няколко „усъвършен- ствани християни". То се извършва по БоЖията воля и чрез Жертвата на Хрис- тос. Ние биваме отделени с помощта на Бога, към Бога и за Бога. Това освещение не трябва да се бърка с прогресивната ра- бота на БоЖия Дух във вярващия чрез Словото (Йоан 17:17—19; 1 Сол. 5:23)."18 10:11 Сега авторът прави едно сравне- ние меЖду слуЖението на всеки Ааронов свещеник и слуЖението на Христос. За да изпълнява своите задълЖения, Ааро- новият свещеник е трябвало да стои прав всеки ден, тъй като не е имало сто- лове нито в скинията, нито в храма. Той не е имал право на почивка, тъй като не- говата работа никога не е свършвала. Той е принасял едни и същи Жертви мно- го пъти. Това е била една безкрайна дей- ност, вследствие на която греховете са оставали недокоснати и съвестта—без възмоЖност да получи спокойствие. Тези Жертви никога не са могли да от- махнат греховете. „Макар и ВаЖна лич- ност В левитската система — казва А. Б. Брус, —Аарон е бил в края на краища- та един свещеник черноработник, непре- къснато извършващ едни и същи церемо- нии, които не са имали никаква истинс- ка стойност. "19 10:12 Нашият благословен Господ е принесъл една-единствена Жертва за греховете, след която никога вече няма да има нуЖда от друга! Вече няма кръв и няма нуЖда от олтар — на Жертвите за грях е слоЖен край. Не се издига дим, не се принася дар и няма нуЖда от агнец за принос стар. Защото по-велика кръв биде пролята и тя освободи човека от вината, премахвайки и най-тъмните петна, ВеднъЖ завинаги заплащайки греха. Хърейшъс Бонар След като завършва делото на изкуп-
Някой моЖе да повдигне възраЖение- то, че Христос не моЖе да седи завина- ги, тъй като един ден ще стане, за да съди. Това обаче не е никакво противоре- чие, защото, що се отнася до принасяне- то на Жертва за грях, Той наистина е седнал завинаги. Що се отнася до съда обаче, Той не е седнал завинаги. 10:13 Той чака, докато враговете Му бъдат полоЖени за Негово подноЖие или за столче под краката Му, тоест до деня, когато всяко коляно ще Му се пок- лони и всеки език ще Го признае за Господ за слава на Бог Отец (фил. 2:10,11). Това 428 Eßpeu 10   ще бъде денят на Неговото въздаяние на
земята. 10:14 Изключителната стойност на приноса на Христос се виЖда 6ъВ факта, че чрез него Той е усъвършенствал зави- наги (или за Вечността) онези, които се освещават. „Онези, които се освеща- ват", тук означава всички, които са били отделени за Бога от света, т. е. Всички истински вярващи. Те са били усъ- вършенствани в два аспекта. От една страна, те имат съвършено полоЖение пред Отец, тоест стоят пред Бога В ця- лата приемлибост на НегоВия Възлк»бен Син, а от друга — имат съвършена съ- вест, що се отнася до вината и наказа- нието за греха. Те знаят, че цената за греха е била платена от Христос напъл- но и че Бог няма да изисква тя да бъде плащана Втори път от тях. 10:15 Светият Дух също свидетелст- ва, че при Новия Завет Въпросът с грехо- вете ще бъде разрешен ВеднъЖ завинаги. Той свидетелства за moßa В цялото Старозаветно Писание. 10:16 В Еремия 31:31 Господ обещава да направи Нов завет със СВоя избран зе- мен народ. 10:17 По-нататък В същия този паса* Той добавя: „И греховете им и беззако- нията им няма да помня вече." Инте- ресното е, че това обещание за пълно и окончателно прощение на греховете се съдърЖа и В Еремия 31:34, но Въпреки moßa някои хора, Живели В началото на изпълнението на това обещание, са про- явили склонност да се върнат обратно към безкрайните Жертви на к>деизма! 10:18 Обещанието за прощение според Новия Завет означава, че „вече няма принос за грях". С тези думи авторът завършва онази част от Посланието, ко- ято бихме могли да наречем „доктринал- на". Така той оставя думите на това обещание да звучат В нашите сърца и умове, докато продълЖаВа с описанието на практическите ни задълЖения. III. Предупреждения и увещания (10:19—13:17) А. Предупреждение срещу презиране- то на Христос (10:19—39) 10:19 В СтарозаВетните Времена хора- та са били дърЖани на разстояние от Бога. Сега, в Христос, ние сме приведени близо до Него чрез кръвта, пролята на НегоВия кръст. Затова авторът ни на- сърчава да се приблиЖаваме смело към Него. Toßa увещание предполага, че сега всички Вярващи са свещеници, тъй като ни се казва да имаме дръзновение да вле- зем в светилището чрез кръвта на Исус. По Време на Стария Завет обикно- вените хора не са имали право да влизат нито В Святото, нито В ПресВятото място. В пърВото помещение са моЖе- ли да Влизат само свещениците, а във второто — само пърВосвещеникът. Сега Всичко moßa е променено. Бог няма специално място, където само една спе- циална класа от хора моЖе да се прибли- ЖаВа при Него. Вместо moßa Всички Вяр- ващи могат да идват В Неговото при- съствие чрез вяра, по всяко време и на Всяко място на земята. През завесата Бог ме кани да вляза — през новия и ikuß път на Христа. И аз влизам не треперещ внадеЖда, а с дръзновение и умит от кръвта. Там с Христос, моя Бог, аз се срещам пред умилостивилището на греха с Бог Отец, Светия и Недостюкимия, пак благодарение на кръвта. И докато Му се покланям във възхита и Му благодаря с цялата си душа, аз представям Него, първородния от Отца, Него с радост гледа Бог и ме приема —мене, заради Сина. Неизвестен aßmop
429 Eßpeu 10   10:20 Hue моЖем да Влезем В светили-
щето през един нов и жив път. Тук „нов" моЖе да означава или „новоубит", или „ноВонапраВен". Определението „жив" изглеЖда свързано с Исус Във Въз- кресението и следователно—с един жив Спасител. Този път е бил открит през завесата, тоест през Нееговата плът. Така този текст ни казва съвсем ясно, че завесата меЖду двете отделения на скинията е била образ на тялото на на- шия Господ. За да моЖем да имаме дос- тъп до БоЖието присъствие, завесата е трябвало да бъде разкъсана, тоест Не- говото тяло е трябвало да бъде разчупе- но в смърт. Това ни напомня, че ние не моЖем да се приблиЖим при Бога чрез безгрешния Живот на Христос, а само чрез Неговата заместителска смърт. Ние моЖем да Влезем Вътре само чрез смъртните рани на Агнето. Нека Всеки път, когато влизаме 6 БоЖието присъс- твие чрез молитва или поклонение, си спомняме, че тази привилегия е била ку- пена за нас на огромна цена. 10:21 Когато влизаме В БоЖието при- съствие, ние имаме не само голяма yße- реност, но и велик Първосвещеник над Божия дом. Въпреки че самите ние сме свещеници (1 Петр. 2:9; Откр. 1:6), ние все пак имаме нуЖда от Свещеник. Хрис- тос е нашият велик Първосвещеник, а Неговото настоящо слуЖение за нас оси- гурява непрекъснатото ни приемане от Бога. 10:22 „Нека пристъпваме." Това е из- купената с кръв привилегия на Вярващия. Нима има думи, с които моЖем да изра- зим колко е чудна тази покана да се срещ- нем не със световните именитости, а със Суверенния Господар на вселената! Степента, до която ценим тази покана, се виЖда от начина, по който откликва- ме на нея. Сега следва едно описание, което съ- дърЖа четири елемента и което показ- ва каква трябва да бъде духовната ни подготовка за влизане В тронната зала.
Съвестта Вече не ни осъокда, защото Неговата скъпоценна кръв веднъЖ завинаги ни отърва от съда и ни очисти в БоЖиите очи. Франсис Бивън 4. „И с тяло, измито 6 чиста вода." Тук отново авторът използва символи- чен език. Нашите тела представля- ват нашия Живот. Чистата вода моЖе да се отнася или до словото (Еф. 5:25, 26), или до Светия Дух (Йоан 7:37—39), или до Светия Дух, използ- ващ словото, за да очисти нашия Жи- вот от всекидневно осквернение. Ние сме очистени веднъЖ завинаги от ви- ната на греха чрез смъртта на Хрис- тос и едновременно с това се очист- ваме многократно от осквернението на греха от Духа чрез словото (6Ж. Йоан 13:10). И така, четирите изисквания за вли- зане в БоЖието присъствие могат да се 430 Евреи 10     обобщят, както следва: искреност, уве-
реност, спасение и освещение. 10:23 Второто увещание е да дърЖим непоколебимо (или здраво) надеЖдата, която изповядваме. Ние не трябва да позволяваме на нищо да ни отвлича от твърдата изповед, че нашата единстве- на надеЖда е в Христос. За онези, които се изкушават да преда- дат бъдещите, невидими благословения на християнството заради настоящи- те, видими неща на кодеизма, се отнася напомнянето, че „е верен Онзи, Който се е обещал". Неговите обещания никога не могат да се провалят. Никой, който вярва в Него, няма никога да бъде разоча- рован. Спасителят ще дойде, както е обещал, и Неговите хора ще бъдат с Него и като Него завинаги. 10:24 Също така ние трябва да нами- раме начини да насърчаваме своите вяр- ващи братя и сестри да показват лктов и да вършат добри дела. В новозаветния смисъл на тази дума лкюовта не е емо- ция, а волеви акт. На нас ни се заповядва да обичаме, следователно лкзбовта е нещо, което моЖем и трябва да правим. Лкюовта е коренът, а добрите дела са плодовете. Чрез нашия пример и чрез на- шето учение ние трябва да поощряваме и други вярващи към този Живот. ЛЬбящите сърца са земята, лЬбящите мисли — стъбла, лЬбящите думи — цветята, а добрите дела — плода. Адаптирано 10:25 Освен това ние трябва да про- дълЖаваме да се събираме заедно и да не напускаме местната църква, както ня- кои правят. Тези думи могат да се прие- мат като общо увещание към всички вярващи да показват вярност и постоя- нство в събранията на църквата. Няма никакво съмнение, че когато се събираме заедно, за да се поклоним и да послуЖим на Господа, ние получаваме сила, успоко- ение, храна и радост. Тези думи могат също така да се при- емат и като специално насърчение за християните, които преЖивяват пери- оди на преследване. В такива случаи ви- наги съществува опасност от изолиране на отделните християни с цел избягва- не на арестите, подигравките и страда- нията и склонност да се Живее като тай- ни ученици. Като цяло обаче този стих съдърЖа едно предупреждение срещу отстъпле- нието. Напускането на местното съб- рание тук означава обръщане гръб на християнството и връщане назад към кздеизма. По времето на написването на това Писмо е имало хора, които са пра- вили точно това. Това е налоЖило необ- ходимостта от взаимно увещаване, осо- бено в светлината на близостта на Христовото идване. Когато Христос дойде, всички ще видят преследваните, отхвърлените и презрените вярващи като едни, които стоят на страната на победителя, но дотогава те се нуЖдаят от устойчивост. 10:26 На това място авторът отпра- вя своето четвърто сериозно предуп- реЖдение. Както и в предишните случаи, това е едно предупреждение срещу отс- тъплението, представено тук като са- моволен грях. Както вече казахме, сред християните има значителни разногласия по отноше- ние на природата на този грях. Пробле- мът е дали той се отнася до:
431 Eßpeu 10   никога вече не могат да бъдат ново-
родени. Независимо от мнението, което под- държаме, трябва да признаем, че и три- те тълкувания пораЖдат трудности. Според нас третото мнение е правилно, тъй като то най-добре съответства на общото учение на Посланието към евре- ите и на Новия Завет като цяло. Тук, във 26 cm., отстъплението се оп- ределя като съзнателно съгрешаване след приемане на познанието на истина- та. Също като Юда тези отстъпници са хора, които са чули евангелието. Те знаят пътя на спасението, дори твър- дят, че са го приели. Минава известно време обаче и те го отхвърлят. За такива хора „не остава вече Жер- тва за грехове". Те решително и оконча- телно са отхвърлили принесената вед- нъЖ завинаги Жертва на Христос. Зато- ва Бог няма друг път за спасение, който да им предлоЖи. В известен смисъл всеки грях е своево- лен, но тук авторът говори за отстъп- лението като за един изклк>чшпелно се- риозен своеволен грях. фактът, че авторът използва в този пасаЖ местоимението „ние", не означа- ва непременно, че той вклктва в това число и себе си. Така например в 39 cm. той съвсем определено изклЬчва себе си и своите вярващи братя и сестри от числото на онези, които се връщат об- ратно към погибел. 10:27 За такива отстъпници не оста- ва нищо друго освен „едно страшно очакване на съд", те нямат никаква на- деЖда за бягство. НевъзмоЖно е отс- тъпникът да бъде обновен към покаяние (6:4). Той е отрязал себе си от БоЖията благодат в Христос съзнателно и свое- волно. Неговата съдба е „едно огнено не- годувание, което ще изпояде противни- ците". Безсмислено е да спорим дали тук става въпрос за огън в буквален смисъл, или за нещо друго. Очевидно с този израз авторът има за цел да предаде идеята за едно наказание, което е уЖасно и сурово. ЗабелеЖете, че Бог нарича отстъпни- ците „противници". Това говори за ре- шително противопоставяне на Хрис- тос, а не за безразлична неутралност. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|