Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Той е потъпкал БоЖия Син.
- Той е счел за просто нещо кръвта на завета, с която е бил осветен. Отс- тъпникът счита за безполезна и нес- вята кръвта
- „Защото още твър- де малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави."
- „Но ако се дръпне назад, няма да бла- говоли в него душата Ми." 10:39
- Б. Увещание за вяра чрез позоваване на примери от Стария Завет (11 гл.) 11:1
- Вярата
- С Вяра ние разбираме..."
- Световете са били създадени с Бо- Жието слово."
- ...тъй щото видимото не стана от видими неща."
- „поне- Же преди неговото преселване беше зас- видетелствано за него, че е бил угоден на Бога".
- 11:6 „А без вяра не е ВъзмоЖно да се угоди на Бога."
- „възнаграждава тези, които Го тър- сят". В
- В шатри
10:28 За да покаЖе по-нагледно колко е теЖка съдбата на отстъпника, авто- рът я сравнява с полоЖението на нару- шителя на закона. Всеки човек, който е нарушавал закона на Мойсей, като е ставал идолопоклонник, е умирал безпо- щадно при доказателството на двама или трима свидетели (Второзак. 17:2— 6). 10:29 Отстъпникът ще заслуЖи мно- го по-теЖко наказание, защото негова- та привилегия е била по-голяма. Сериоз- ността на неговия грях се виЖда в три- те обвинения, представени срещу него:
432 Eßpeu10  Вярващата си съпруга (1 Кор. 7:14).
Това обаче не означава, че този човек е спасен. 3. Отстъпникът е оскърбил Духа на благодатта. Той е бил осветлен от БоЖия Дух, тъй като е чул евангелие- то, бил е изобличен за грях и е бил на- сочен към Христос като единствено ПрибеЖище за душата. Но той е ос- кърбил благодатния Дух, като изцяло е презрял както Него, така и спасени- ето, което Той предлага. 10:30 СВоеволното отхвърляне на ВъзлЬбения БоЖий Син е грях с огромни размери. Бог ще съди Всички, които са Ви- новни за такъв грях. Той е казал: „На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя бъздаяние" (ВЖ. Второзак. 32:35). В този случай Възмездието означава аб- солк>тна справедливост. Използвано по отношение на Бога, то не съдърЖа идея- та за отмъщение или връщане заради сторено зло. То просто означава отда- ване на това, което човек действител- но заслуЖава. Знаейки БоЖия характер, моЖем да бъдем напълно сигурни, че Той ще направи точно така, както е казал, като въздаде на отстъпниците справед- ливо наказание. „...и пак: „Господ ще съди лк>дете Си." Бог наистина ще отмъсти и ще възмез- ди онези, които наистина Му принадле- Жат, но тук, в 30 cm., очевидно става въпрос за съда над злите хора. Ако ви е трудно да мислите за отс- тъпниците като за Негови хора, спом- нете си, че те са Негови както като творения, така и поради временната си изповед. Макар и да не е техен Изкупи- тел, Бог си остава техен Създател. Ос- вен това, макар и никога да не са Го поз- навали лично, те са казвали някога, че са Негови хора. 10:31 Поуката от всичко това за нас е следната: не бъдете от онези, които па- дат в БоЖиите ръце, за да бъдат съде- ни, защото това е страшно нещо! Никога в Писанието не е имало нещо, което е имало за цел да обезпокои или да наруши мира на хората, които истинс- ки принадлеЖат на Христос. Този пасаЖ е написан нарочно в един остър, изпита- телен и предизвикателен стил, така че онези, които изповядват името на Хрис- тос, да бъдат предупредени колко уЖас- ни са последиците, когато се отвърнат от Него. 10:32 В стиховете, които остават до края на 10 гл., авторът дава три сериоз- ни причини, които трябва да карат ран- ните еврейски християни да продълЖат да отстояват Вярно принадлежността си към Христос.
И така, едно от първите насърчения са техните минали страдания. След ка- то са изповядали вяра в Христос, тези християни са станали обект на Жестоки преследВания: семействата им са ги ли- шили от собственост, приятелите им са ги изоставили, а враговете им са ги го- нили най-безмилостно. Но Вместо да по- родят в тях страх и малодушие, тези страдания са ги укрепили Във вярата. Без съмнение те са им помогнали да по- чувстват какво означава да бъдат сче- тени за достойни да пострадат с опозо- ряване заради името на Христос (Деян. 5:41). 10:33 Понякога тези страдания са били понасяни от вярващите индивидуално: те са били изВеЖдани пред народа поот- делно и са понасяли хули и оскърбления. Друг път те са страдали заедно с други християни. 10:34 Вярващите не са се страхували да посещават онези, които са били зат- ворници заради Христос, макар че Вина- ги е имало опасност да бъдат обвинени като техни съучастници. Те са посрещали с радост разграбване- то на имота си от властниците, като 433 Eßpeu 10  са предпочитали да останат Верни на
Исус, отколкото да запазят материал- ните си притеЖания, знаейки, че имат „наследство нетленно, неоскВернено, и което не поВяхба" (1 Петр. 1:4). Единст- вено чудо на божествената благодат е могло да ги направи способни да презрят земните богатства. 10:35 Втората основателна причина за устояване е фактът, че наградата им е близо. Мисълта за тази близост тряб- ва да укрепва вярващите. След като са изтърпели толкова много В миналото, едва ли сега е моментът, в който тряб- ва да се откаЖат. Авторът Всъщност казва: „Внимавайте да не пропуснете Жътвата, която сте посели с вашите сълзи" (ф. Б. Мейър). Никога досега те не са били толкова близо до изпълнение- то на БоЖието обещание. Сега е най-не- подходящото време за връщане назад. „Не се отказвайте от упованието си точно сега — то носи със себе си голяма награда в бъдещия свят" (ПБДЖБф). 10:36 Това, от което християните имат нуЖда, е търпение или решител- ност да останат твърди В преследвани- ята, а не да ги избегнат, като се отре- кат от Христос. Защото, след като са извършили БоЖията воля, те ще полу- чат обещаната награда. 10:37 Бъдещата награда съвпада с ид- ването на Господ Исус, оттук и цита- тът от Авакум 2:3: „Защото още твър- де малко време и ще дойде Този, Който има да дойде, и не ще се забави." В Ава- кум текстът гласи така: „Защото виде- нието се отнася за едно определено бъде- ще Време, но бърза към изпълнението си и няма да излъЖе; ако и да се баби, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее." Във връзка с тази промяна Винсент казВа следното: „В староеВрейския текст субектът на изречението е Видението за унищожени- ето на халдейците... Според начина на предаване на текста В Септуагинтата субектът трябва да бъде или Йехова, или Месията. По-късните еврейски теолози свързват текста с Месията, което пра- ви и нашият автор. "20 А. ДЖ. Полък пък ни предлага следния коментар: „Както старозаветният текст, така и промененият цитат в Новия Завет са еднакво боговдъхновени и еднакво биб- лейски. Подлогът в Авакум се отнася до видението и идването на Христос за ус- тановяване на царството. Подлогът в Евреи е „ Този, Който има да дойде" и се отнася до Грабването." По-нататък изследователят продъл- Жава коментара в един no-общ план: „Когато боговдъхновеният автор ци- тира Стария Завет, той използва точ- но толкова от пасаЖа, колкото е необхо- димо за целите на Божествения Ум, без обаче никога да му противоречи, като често пъти го променя, за да покаЖе не точно значението на старозаветния текст, а по-пълното значение, което Светият Дух иска да предаде в Новия За- вет... Никой освен Бог няма право да се отнася към Писанието по този начин, фактът, че това се прави, и то често, е още едно доказателство за боговдъхнове- ността на Светото Писание. Бог е Ав- торът на Библията и Той моЖеда цити- ра Собствените Си думи, като променя или добавя нещо към тях, което подхоЖ- да на Неговата цел. Но ако някой от нас цитира Писанието, трябва да прави това много точно и много втшателно. Ние нямаме право да променяме нито една йота или буква от Библията, което обаче не се отнася за Автора на самата Книга. Едва ли има значение точно кое перо Той използва — дали Мойсей, или Исая, или Петър, или Павел, или Матей, или Йоан... Цялото Писание е Негово. "21 10:38 И едно последно насърчение за твърдост в устояването е страхът от БоЖието неодобрение. Продължавайки да цитира Авакум, авторът показва, че Животът, който Бог одобрява, е Живо- тът на вярата: „А който е преведен пред Мене,22 ще Живее чрез вяра." Това 434 EßpeulO, 11  е Животът на чобек, който цени БоЖии-
те обещания, ВиЖда невидимото и усто- ява докрай. От друга страна, Животът, който Бог не одобрява, е Животът на човек, който отхвърля Месията и се връща об- ратно към остарелите Жертви на хра- ма: „Но ако се дръпне назад, няма да бла- говоли в него душата Ми." 10:39 Авторът бърза да отдели себе си и своите вярващи братя от онези, кои- то се дърпат назад към погибел. По този начин той отделя отстъпниците от истинските християни. Отстъпни- ците се дърпат назад и биват изгубени. Истинските вярващи вярват и така за- пазват душите си от съдбата на отс- тъпниците. Със споменаването на думата „вяр- ват" се слага основата на едно по-пълно разглеЖдане на Живота, който е угоден на Бога. Всичко това представлява съв- сем естествено една отправна точка за знаменитата 11 глава. Б. Увещание за вяра чрез позоваване на примери от Стария Завет (11 гл.) 11:1 Тази глава разглеЖда въпроса за ви- дението и устояването на вярата. Тя ни запознава с мъЖе и Жени от СЗ, които са получили стопроцентово духовно виде- ние и които са предпочели да изтърпят уЖасен срам и страдания, но да не се от- каЖат от своята вяра. Cm. 1 представлява не толкова точно определение на вярата, колкото описа- ние на това, което вярата прави за нас. Тя прави нещата, за които се надяваме, толкова действителни, колкото като че ли вече сме ги получили, и ни снабдява с непоклатима убеденост за това, че не- видимите, духовни благословения на християнството са абсолк)тно сигурни и реални. С други думи, тя вкарва бъде- щето в настоящето и прави невидимо- то видимо. Вярата е увереност в надеЖдността на Бога; убеденост, че това, което Бог казва, е истинно, и че това, което Бог обещава, ще бъде изпълнено. Вярата трябва да има за сбоя осноВа някакво БоЖие откровение, някакво Бо- Жие обещание. Тя не е скок в тъмното. Тя изисква най-сигурното доказателст- во Във Вселената и го намира в БоЖието слоВо. Тя не е ограничена В областта на възмоЖностите, а нахлува в царството на невъзмоЖното. Някой беше казал: „Вярата започва там, където свършват възмоЖностите. Ако тя засягаше само ВъзмоЖното, тогава нямаше да моЖе да носи никаква слава на Бога." Вяра, силна вяра обещанието вшкда и отправя взор към Бога висш. Смее се на невъзмоЖното и вика: „То ще стане. Само ти ела и вшк." Неизвестен автор В Живота на Вярата има трудности и проблеми. Бог изпитва нашата вяра като през огън, за да види дали тя е ис- тинска (1 Петр. 1:7). Но както казва ДЖордЖ Милър: „ Трудностите са храна за вярата." 11:2 Тъй като са вървели чрез вяра, а не чрез виЖдане, достойните старовремен- ни мъЖе и Жени са получили небесно одоб- рение. Останалата част от тази глава представлява ил1острация на БоЖието свидетелство за тях. 11:3 Вярата ни прави способни да при- емем единствения фактологически раз- каз за сътворението. Единствен Бог е присъствал на него и затова само Той моЖе да Ни каЖе как е станало то. Ние вярваме В Неговото слово и затова зна- ем. Маккк) заявява следното: „Предста- вата за Бога като за Един, Който е съ- ществувал преди лштерията и чрез Сво- ето решение я е призовал в съществуване, е извън областта наразулш или вшкдане- то. Тя се приема просто чрез акт на вяра." „С Вяра ние разбираме..." Светът каз- ва: „Първо да Видим, пък после ще повяр- ваме." Бог казва: „Първо повярвайте, пък после ще Видите." Исус казва на Ма- рия: „Не ти ли рекох, че ако повярваш, ще 435 Eßpeu 11  Видиш БоЖията слаба?" (Йоан 11:40)
Апостол Йоан пише: „Това писах на Вас, които Вярвате... за да знаете..." (1 Йоан. 5:13). В духовните неща Вярата предхож- да разбирането. „Световете са били създадени с Бо- Жието слово." Бог е говорил и материя- та е била извикана в съществуване. Това съответства напълно на откритието на хората, че по същността си матери- ята е енергия. Когато Бог е говорил, е имало поток от енергия под формата на звукови вълни. Тези вълни са били тран- сформирани в материя и светът е започ- нал да съществува. „...тъй щото видимото не стана от видими неща." Енергията е невидима. За невъоръЖеното око са невидими и ато- мите, и молекулите, и газовете. В съче- тание един с друг обаче те стават ви- дими. Така както е описан тук, в Евреи 11:3, фактът на сътворението е безупречен. Той никога не е могъл да бъде подобрен и никога няма да бъде подобрен. 11:4 В този почетен списък на хора на вярата имената на Адам и Ева са пропус- нати. Когато Ева е трябвало да избере кой казва истината—Бог или Сатана— тя е решила в полза на Сатана. Това оба- че не показва, че по-късно те не са били спасени чрез Вяра, което е показано по един образен начин от коЖените об- лекла. Авел сигурно е имал някакво открове- ние, според което грешният човек моЖе да се приблиЖи при Бога само на основа- ние на пролята кръв. МоЖе би той е на- учил това от своите родители, чието общение с Бога е било възстановено едва след като Той ги е облякъл с Животинс- ки коЖи (Бит. 3:21). Във всеки случай той е показал вяра, като се е приблиЖил при Бога чрез проливането на Жертвена кръв. Жертвата, която Каин е прине- съл, се е състояла от зеленчуци или пло- дове и следователно е била безкръвна. Авел илкютрира истината на спасение- то по благодат чрез вяра. Каин показва напразните опити на човека да се спаси чрез добри дела. ДЖордЖ Кътинг посочВа, че „не лично- то превъзходство на Авел е това, което Бог е взел под внимание, когато го е счел за праведен, а превъзходството на зкер- твата, която той е принесъл, и вярата, която е показал чрез нея." Така е и с нас: ние биваме оправдани не заради личния си характер или добрите си дела, а единст- вено заради превъзходството на Жерт- вата на Христос и заради това, че сме Го приели. Авел е бил убит от Каин, затова защо- то законът мрази благодатта. Самоу- вереният човек мрази истината, че не моЖе да се спаси сам и че трябва да пре- достави себе си единствено на БоЖията милост и лкобов. Свидетелството на АВел е 6 сила и до- сега: чрез своята вяра той още говори. В този смисъл вярата дава възмоЖност на „гласните струни" на човека да продъл- Жат „да функционират" дълги години след като тялото му е легнало в гроба. 11:5 В някакъв момент В своя Живот Енох трябва да е получил обещание, че ще отиде В небето, без да умре. Дотога- ва всеки човек рано или късно е умирал. Не е имало човек, който някога да е бил преселен, без да види смърт. Но Бог е обещал това на Енох и Енох е повярвал. Това е било най-смисленото, най-разум- ното нещо, което е могъл да направи. Какво по-разумно от това създанието да повярва на своя Създател? И се е случило точно така! Енох е вър- Вял с невидимия Бог в продълЖение на триста години (Бит. 5:21—24), след ко- ето е преминал във Вечността... „поне- Же преди неговото преселване беше зас- видетелствано за него, че е бил угоден на Бога". Животът на вяра винаги е уго- ден на Бога. Той обича да Му се дове- ряват. 11:6 „А без вяра не е ВъзмоЖно да се угоди на Бога." Никакво количество доб- ри дела не моЖе да компенсира липсата на вяра. След Всичко, което е казано и 436 Eßpeu 11 направено, ако човек откаЖе да повярва
В Бога, той Всъщност Го нарича лъЖец. „Който не вярва Бога, направил Го е лъ- Жец" (1 Йоан. 5:10), а как моЖе Бог да бъде удовлетворен от хора, които Го на- ричат лъЖец? Вярата е единственото нещо, което отдава на Бога дълЖимата слава и пос- тавя човека на съответното му място. „ Тя прославя Бога изклЬчително много — казва Макинтош, — тъй като доказ- ва, че ние имаме повече доверие в Негово- то зрение, отколкото в нашето собст- вено." Вярата не само вярва, че Бог същест- вува, но също така Му има доверие, че „възнаграждава тези, които Го тър- сят". В Бога няма нищо, което прави не- ВъзмоЖно повярването В Него. Труд- ността се крие в човешката воля. 11:7 Вярата на Ной е била основана на БоЖието предупреждение, че Той ще уни- щоЖи света чрез потоп (Бит. 6:17). До- тогава В човешката история никога не е имало потоп. Всъщност има известно основание да Вярваме, че дотогава дори не е Валял дъЖд (Бит. 2:5,6). Ной е повяр- вал на Бога и е построил ковчег, макар че моЖе би е Живеел доста далеч от плава- телен воден басейн. Вероятно именно поради тази причина той е станал и обект на много подигравки от страна на хората. Но вярата на Ной е била Възнаг- радена: неговият дом е бил спасен, сбе- тът е бил осъден чрез неговия Живот и свидетелство и той е станал наследник на правдата, която се получава на осно- вание на вяра. МоЖе би голяма част от ранните ев- рейски християни, до които е било адре- сирано това Писмо, често са се чудели защо техният брой е толкова малък, след като те са правите. Ной сякаш сли- за от страниците на СЗ, за да им напом- ни, че по негово Време е имало само осем 9уши, които са били спасени, защото са били прави, а целият останал свят е бил унищоЖен. 11:8 Най-Вероятно, като е Жибял В Ур халдейски, Авраам е бил идолопоклонник, когато Бог му се е явил и му е казал да из- лезе оттам. Подчинявайки се с вяра, Ав- раам е оставил своя дом и родина и е из- лязъл, без да знае къде точно отива. Без съмнение неговите приятели са му се по- дигравали заради тази „глупост", но не- говото отношение е останало непроме- нено: Аз Вървя и не зная къде отивам — сам ако бях, не бих посмял. Но предпочитам да ходя във тъмното с Бога, отколкото сал1 във светлия свят. Сляпо да ходя чрез вяра със Него, отколкото сам, па лшкар и зрящ. Хелън Анис Кестърлайн ВърВеЖът Във вярата често създава у
11:9 Бог е обещал на Авраам ханаанска- та земя, която наистина му е принадле- Жала в един съвсем действителен сми- съл. И въпреки това единственото пар- че земя, което той някога е купил в нея, е мястото, където е погребвал своите мъртви. Той е бил доволен да Живее В шатри, символ на странничеството, Вместо да строи неподВиЖни къщи. За тогавашното време Авраам се е отна- сял към ханаанската земя като към една чуЖда страна. НегоВи спътници 6 странстванията му са били неговият син и внук. Благочес- тивият му пример е оставил отпечатък и Върху тях: и те са били заедно с него съ- наследници на същото обещание, че зе- мята ще бъде тяхна. 11:10 Защо АВраам е дърЖал толкова малко на земното си имущество? Защо- то е очаквал града, който има вечни ос- нови, чийто Архитект и Строител е Бог. Неговото сърце не е било В настоящи- те, земните неща, а във Вечността. В 437 Eßpeu 11 оригиналния mekcm думите град и осно-
ви имат пълен член — „града... основи- те". Според критериите на Вярата има само един град, достоен за това име, и само един град, чиито основи са непокла- тими. Бог е не само Архитектът на този не- бесен град, но и неговият Строител. Той е съвършеният град — без предградия, без замърсяване на Въздуха и Водата и без kakßumo и да било други проблеми, които измъчват съвременните световни сто- лици. 11:11 Чрез вяра Сара е получила свръ- хестествена сила да зачене на около де- Ветдесетгодишна Възраст. Писанието ясно казва, че тя Вече е била преминала Времето, когато е моЖела да раЖда. Но Сара е знаела, че Бог й е обещал да и даде дете и е знаела, че той няма да изневери на словото Си. Вярвала е непоклатимо, че Той ще направи това, което е обещал. 11:12 Когато Исаак е бил роден, Авра- ам е бил на около деветдесет и девет го- дини. По човешки погледнато, за него също е било невъзможно да стане баща, но Бог му е обещал многобройно потом- ство и това е трябвало да стане. Чрез Исаак Авраам е станал баща на многобройно земно семейство—еврейс- кия народ. Чрез Христос той е станал баща на многобройно духовно семейст- во, т. е. на истинските Вярващи от Все- ки следващ Век. Вероятно крайморски- ят пясък е образ на земното потомст- во, докато небесните звезди—на небес- ния народ. 11:13 Всички патриарси са умрели във вяра. Те не са доЖивели да видят изпъл- нението на боЖествените обещания. Така например Авраам никога не е Видял многобройно потомство. Еврейският народ никога не е притеЖавал цялата земя, която му е била обещана. Староза- ветните светии никога не са преЖивели изпълнението на обещанието за Месия- та. Но тяхното телескопично видение е довело обещанията толкова близо, че тук за тях се казва, че са ги приветства- ли в радостно очакване. Всички те са разбрали, че този свят не е техният постоянен дом. Били са довол- ни да бъдат чуЖденци и пришълци на тази земя, отказвайки да се подчинят на Желанието за установеност и удобство. ПоЖелали са да минат през света, без да поемат нищо от неговия характер вър- ху себе си. Приели са да бъдат хора, чии- то сърца са били настроени да странс- тват по пътищата (Пс. 84:5). 11:14 Животът им е показвал съвсем явно, че те са търсели свое собствено отечество. Вярата е посадила в тях един инстинкт на търсене на дом, кой- то прелестите на Ханаан никога не са успели да удовлетворят. Сърцата им са изгаряли от ЖаЖда за една по-добра земя, която те ще могат да нарекат свое соб- ствено „отечество". 11:15 С думите „търсят свое отечес- тво" авторът пояснява, че няма пред- вид тяхната родна страна. Ако АВраам е искал да се върне обратно в Месопота- мия, той е моЖел да го направи, но тази страна вече не е била негова родина. 11:16 Истината е, че те са търсели едно небесно отечество. Това е особено забелеЖително, когато си спомним, че повечето от обещанията, дадени на Из- раел, са били свързани с материалното благословение на тази земя. Но те са имали също така и една небесна надеЖ- да и тази надеЖда ги е карала да се от- насят към този свят като към чуЖда земя. Този дух на странничестВо е особено угоден на Бога. Както казва Дарби, „Бог не се срамува да се нарече Бог на онези, чиито сърца и имущество се намират в небето." За тях Той е приготвил град, В който те ще намерят успокоение, задо- волство и съвършен мир. 11:17 Сега ние идваме до най-Великото изпитание на вярата на Авраам — мо- мента, в който Бог му казва да принесе на Жертвения олтар своя единствен син Исаак. Без изобщо да се колебае, АВраам 438 Eßpeu 11  послушно тръгВа да принесе на Бога най-
милото на сърцето си. МоЖе би той Вече не се Вълнува за изпълнението на БоЖие- то обещание, според което старият патриарх ще има многобройно потомс- тво? Исаак е неговият единороден син, самият Авраам е вече на 117 години, а Сара —на 108! Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|