Уилиям макдоналд о м
Изтегляне 12.36 Mb.
|
друго благовестие. Бог има само една вест за осъдените грешници: спасение по благодат чрез вяра, изцяло отделено от спазването на закона. Онези, които про- повядват някакъв друг път за спасение, неизбеЖно ще бъдат осъдени. Какви се- риозни последствия носи проповядване- то на едно послание, което води душите до вечна погибел! Павел не показва ни- каква търпимост към такива лъЖеучи- тели. Такова трябва да бъде и нашето отношение! ДЖон Стот ни предлага следното предупреждение: „Ние не трябва да бъдем като хората от света и да се впечатляваме от обая- нието, надареността или поста на оне- зи, които идват като учители в църква- та. Те могат да дойдат при нас с голямо самочувствие, авторитет и образова- ност. Могат да бъдат епископи или архи- епископи, университетски професори или доктори, или дори самият папа. Но ако те носят едно благовестие, различно от благовестието, което са проповядвали апостолите и което е било записано в Новия Завет, трябва да бъдат отхвърле- ни. Ние трябва да гледаме на тях през лу- пата на благовестието, а не да преценя- ваме благовестието през тях. Както казва д-р Елън Коул: „Външният вид на посланика не прави неговото послание по- ва.шдно, а точно обратното — естест- вото на посланието узаконява посла- ника."1 ЗабелеЖете, че апостолът казва „ан- гел от небето", а не „ангел от Бога". Един „ангел от небето" би могъл да до- несе лъЖливо послание, но един ангел от Бога—никога! Човешкият език не би мо- гъл да изрази по-ясно изключителност- та на евангелието. То е единственият път за спасение. Никакви човешки усилия или заслуги не могат да вземат участие в него. Докато законът носи проклятие на всички, които не успеят да го спазят, благовестието носи проклятие на всич- ки, които се опитат да го променят. 13 Галатяни 1  1:10 Вероятно на moßa място ПаВел си
спомня обвиненията на враговете си, според които той самият бил променил благовестието така, че да се хареса на своите слушатели. Това го кара да попи- та следното: „Когато казвах, че има са- мо едно благовестие, на кого се опитвах да угодя — на човеците или на Бога?" Очевидно той не се е опитвал да угоди на човеците, защото те ненавиждат твърдението, че има само един път до небето. Ако Павел беше променил свое- то послание така, че да се хареса на чо- веците, той нямаше да бъде слуга на Христос; всъщност той щеше да си нав- лече БоЖия гняв. Б. Защитата на Павел на неговото послание и слузкение (1:11—2:10) 1:11,12 Сега апостолът представя шест довода в защита на своето послание и слуЖение. ПърВият е, че благовестието е получено чрез боЖествено откровение, независимо от човека. То „не е човешко" в смисъл, че не е дошло от човека. По- мислете малко и ще видите, че това е така. Благовестието на Павел възвиша- ва Бога и принизява човека. То не говори за едно спасение, което хората биха мог- ли да измислят! Павел нито го е приел от някой друг човек, нито го е научил от книгите, а то е дошло при него чрез пря- ко откровение от Самия Исус Христос. 1:13,14 Вторият довод представлява фактът, че ПаВел не Вклк)чВа 1одейския закон 6 своето благовестие. Това не моЖе да се отдаде на недобро познаване на к>дейската религия, тъй като и по роЖдение, и по образование Савел е бил изцяло пропит от закона. По свой собс- тВен избор той е станал известен прес- ледвач на църквата. Ревността, с коя- то е защитавал преданията на бащите си, е надминавала усърдието на много други logeu на неговата Възраст. Следо- вателно негоВото благовестие за спасе- ние чрез Вяра, без дела по закона, не моЖе да се припише на невеЖество по отноше- ние на закона. Защо тогава в своите про- поведи той не говори нищо за спазване- то на закона? Защо неговото благовес- тие се противопоставя на произхода му, на естествените му наклонности и на цялото му религиозно развитие? Прос- то защото то не е резулатат от него- вото собствено мислене, а му е било да- дено пряко от Бога. 1:15—17 Третият довод е, че през пър- вите няколко години от своето слуЖе- ние апостол Павел е работел независимо от другите апостоли. Това означава, че той е бил независим от другите и въВ Връзка с евангелието. След своето обръ- щение Павел не се е допитал веднага до други човешки водачи, нито се е изкачил в Ерусалим, където са били другите апостоли. Не, той веднага е заминал за Арабия, след което се е върнал отново в Дамаск. Решението му да не отиде в Ерусалим е било Взето не защото той не е уваЖа- 8ал другите апостоли, а защото е бил оп- ределен от възкръсналия Господ за едно изключително слуЖение сред езичниците (2:8). Оттук следва, че неговото благовес- тие и негоВото слуЖение не се нуЖдаят от човешко потвърЖдение. Той изобщо не зависи от човеците. В тези стихове има няколко израза, ко- ито заслуЖават повече внимание. Забе- леЖете израза в 15 cm.: „Бог, Който... още от утробата на майка ми ме беше отделил". Павел разбира, че още преди да е бил роден, той е бил отделен от Бога за специално слуЖение. И след това доба- вя: „и призовал чрез Своята благодат", имайки предвид своето обръщение по пътя за Дамаск. Ако СаВел беше получил В този момент онова, което заслуЖава, той трябваше да бъде хвърлен напраВо В ада. Но Христос, В СВоята чудна благо- дат, го е спасил и го е изпратил да про- повядва вярата, която до този момент се е опитвал да унищоЖи. В 16 cm. апос- толът казва, че Бог е благоволи* да от- крие в него Сина Си. Тези думи ни разк- риват каква чудна цел има Бог, когато 14 Галатяни 1,2  ни призовава — да открие В нас Сина Си,
така че да моЖем да представяме Гос- под Исус на света. Той открива Христос на нашите сърца (16 cm.), за да моЖе да Го изяви чрез нас (16—23) и за да моЖе да се прослави чрез това (24 cm.). Специал- ната задача на Павел е проповядването на благовестието сред езичниците. В 17 cm. той казва, че след това е за- мина* за Арабия. Всеки Господен слуЖи- тел има нуЖда от малко време за уеди- нение и размишление. Мойсей е Живял че- тиридесет години от другата страна на пустинята. Давид е бил сам с Бога, дока- то е пасял оВцете по кздейските хъл- моВе. 1:18—20 Четвъртият довод е, че кога- то най-после се е изкачил в Ерусалим, Па- Вел се е срещнал само с Петър и Яков. С изклкочение на тези двама апостоли, той е бил сравнително неизвестен на църкви- те в Юдея (1:21—24). За да подчертае още веднъЖ своята независимост от ос- таналите апостоли, Павел посочва, че е отишъл в Ерусалим едва три години след обръщението си. Той е отишъл там, за да се запознае с Петър2 — една неофициална и съвсем лична среща (Деян. 9:26—29). Докато е бил там, той се е срещнал също така и с Яков, брата на Господа. Гостуването му у Петър е про- дълЖило само петнадесет дни — прека- лено кратък срок за провеЖдане на курс по християнство! Освен това текстът показва, че меЖду Павел и другите бра- тя е съществувало едно съвършено ра- венство. 1:21—24 След това свое посещение апостолът е прекарал известно време в областите на Сирия и Киликия: бил е там толкова дълго, че църквите в Юдея не са го познавали лично. Само са знаели, че оня, който едно време е гонел християните, сега сам е християнин и проповядва Христос на другите. Това ги е накарало да славят Бога за промяната, която Той е извършил в Живота на Па- вел. (Хората славят ли Бога заради про- мяната В твоя Живот?) 2:1 При следващото посещение на Па- вел в Ерусалим апостолите са се съгла- сили единодушно, че благовестието има боЖествен произход (2:1—10). Това е и петият довод на Павел. Тъй като нача- лото на църквата е било полоЖено в Еру- салим и този град е станал малко или по- вече главната щаб-квартира на апосто- лите, някои християни са помислили, че ерусалимската църква е „църкВата-май- ка". Поради тази причина Павел е тряб- вало да се бори с обвинението, че той е по-нисш от дванадесетте апостоли, тъй като не е един от тях. Той отгова- ря на тези обвинения с подробен разказ за по-късното си посещение 8 Ерусалим. Дали това е станало четиринадесет го- дини след неговото обръщение или след неговото първо посещение, не ни е извес- тно. Знаем само, че за да отиде там, той е получил откровение от Христос и е за- минал заедно с Варнава, негов съработ- ник, и Тит, езичник, обърнал се чрез слу- Жението на Павел. Юдейските учители са твърдели, че ако иска да получи пълно спасение, Тит трябва да бъде обрязан. Апостол Павел се е противопоставил твърдо на това изискване, тъй като е разбрал, че то поставя под съмнение ис- тината на благовестието. (По-късно, когато е станало Въпрос да бъде обрязан Тимотей, Павел не се е противопоста- вил, тъй като това не е застрашавало нито една основна християнска доктри- на— Деян. 16:3.) Е. ф. Кивън казва следното: „Павел е разбрал, че обрязването на един човек с цел неговото оправдаване не е толкова невинен ритуал, колкото изг- лежда на пръв поглед. Да искаш да бъдеш обрязан, означава да се стремиш да се оп- равдаеш чрез законнически методи и сле- дователно да отречеш салшта основа на благодатта. "3 2:2 Когато се е изкачил в Ерусалим, Па- вел най-напред е излоЯшл пред братята благовестието, което е проповядвал мезкду езичниците, но е направил това насаме пред по-именитите от тях, за 15 Галатяни 2    ga не би ga тича или да е тичал напраз-
но. Защо апостолът е предпочел да гово- ри първо насаме с духовните водачи вместо пред цялото събрание? МоЖе би той е очаквал от тях да одобрят него- вото благовестие, в случай че е пропо- вядвал едно лъЖливо евангелие? Очевид- но не! Това би противоречало на всичко, което той е говорил досега. Апостолът вече заявява няколко пъти, че послание- то, което той проповядва, му е откри- то по боЖествен начин. Той няма никак- ви съмнения по отношение на истин- ността на учението, което проповядва. Явно обяснението трябва да се търси другаде. По онова време говореното най- напред с водачите е било знак на уВаЖе- ние. Освен това е било Желателно вода- чите да бъдат напълно уверени относно истинността на Павловото евангелие. Ако те са имали някакви въпроси или затруднения, Павел е могъл да им отго- вори още в началото. След този разговор той е могъл да излезе пред църквата с пълната подкрепа на другите апостоли. Когато човек излиза да говори пред го- лям брой хора, винаги съществува опас- ността от емоционални изблици, които могат да разклатят равновесието в гру- пата. Затова Павел е искал да предста- ви своето благовестие най-напред само на водачите — в една спокойна атмосфе- ра, без опасност от масова психоза. Ако той не е действал така, имало е опас- ност да се стигне до разгорещена диску- сия, която да разцепи църквата на две — еврейска част и езическа част. Тогава целта на пътуването на Павел до Еруса- лим е щяла да бъде осуетена. Точно това има предвид и самият той, когато казва „да не би напразно да тичам или да съм тича\". 2:3 Въпросът за спазването на закона е бил поставен съвсем остро във връзка с обрязването на Turn. Дали ерусалимс- ката църква ще приеме в общение този езически обръщенец, или ще настоява той да бъде обрязан?4 След дълги диску- сии и спорове апостолите са решили, че обрязването не е необходимо за спасени- ето. Така Павел е спечелил решителна победа.5 2:4 Основната причина, поради която Павел е трябвало да отиде в Ерусалим, става ясна, когато свърЖем началото на 2 cm. с началото на 4 cm.: „А възлязох по откровение... и то поради лъЖебратя- та, които се бяха вмъкнали." Това се отнася до станалите преди това съби- тия в Ашпиохия (Деян. 15:1,2). Предста- вяйки се като християни, някои кодейски учители от Ерусалим са се вмъкнали по някакъв начин тайно в църквата в Ан- тиохия и са проповядвали, че обрязване- то е необходимо за спасението. 2:5 Павел и Варнава са се противопос- тавили твърдо. За да разрешат въпроса, те двамата и някои други са взели реше- ние да заминат в Ерусалим и да проучат мнението на ерусалимските апостоли и старейшини. 2:6 Но братята в Ерусалим, които са били считани за водачи, не са добавили нищо — нито към неговото послание, нито към него като апостол. Това е нещо наистина удивително! В предишна- та глава Павел изрично подчертава, че неговият контакт с другите апостоли е бил минимален. А сега, когато най-сетне той е получил ВъзмоЖност да разговаря с тях, те изцяло са се съгласили, че той проповядва същото благовестие като тях. Това е един много ваЖен момент! Всъщност еврейските водачи са потвър- дили, че благовестието на Павел не е В нищо по-долно от тяхното благовестие. Тоест, въпреки че Павел е работел неза- висимо от тях и без те да са го учили на каквото и да било, благовестието, кое- то той проповядва, е същото благовес- тие, което те проповядват. (Тук Павел изобщо не подценява другите апостоли. Той просто казва, че „каквито и да са биш" те — т. е. спътници на Господ Исус, докато Той е бил на земята — тоВа не ги прави по-превъзходни В него- вите очи. Бог не оценява чоВека по Вън- шните му белези.) 16 Галатяни 2     2:7, 8 Апостолите от Ерусалим са
признали, че ПаВел е бил изпратен по не- заслуЖена милост да занесе благовести- ето на необрязаните (езичници), също както Петър е бил изпратен меЖду об- рязаните logeu. И двамата са проповяд- вали едно и също благовестие, но на раз- лични групи от хора. и 2:9, 10 Дори Яков, Кифа (Петър) и Йоан, явни стълбове в църквата, са поз- нали, че Бог действа чрез Павел, и са дали десница на общение както на него, така и на Варнава, за да занесат благо- вестието сред езичниците. Това не е официално ръкополагане, а израз на заг- ршкеността и обичта на братята към Павел във връзка с неговото слуЖение. Единствената препоръка, която те са отправили към Павел и Варнава, е била да помнят бедните—същото нещо, ко- ето и Павел е бил ревностен да върши. В. Укорът на Павел към Петър (2:11—21) 2:11 Като шести и последен довод про- тив нападките срещу своето апостолс- тво ПаВел сега разказва как му се е на- лоЖило да укори апостол Петър6, смя- тан от много logeucku християни за гла- вен апостол. (Този пасаЖ решително оп- ровергава мнението, че Петър е бил единственият непогрешим Водач на цър- квата.) 2:12 Когато е дошъл за първи път в Антиохия, Петър е ял заедно с езични- ците, отдавайки се изцяло на своята християнска свобода. Според Ьдейското предание той не е имал такова право. След известно Време в Антиохия са дош- ли няколко души, изпратени от Яков от Ерусалим. Те са твърдели, че идват от негова страна, но по-късно Яков отрича, че това е така (Деян. 15:24). МоЖе би тоВа са били християни logeu, които Все още са се придърЖали към част от на- редбите на закона. Веднага след тяхно- то пристигане Петър е престанал да се среща с езичниците, тъй като се е стра- хува*, че Вестта за негоВото поведение ще стигне до законнически настроените християни в Ерусалим. С тази своя пос- тъпка той е показал отричане на една от най-великите истини на евангелието — че Всички Вярващи са едно В Христос Исус и че никакВи национални различия не могат да засегнат общуването меЖду тях. Във връзка с това финдли казва следното: „Когато се отказва да яде за- едно с необрязани хора, Петър потвърж- дава по един непряк начин, че Atakap и вяр- ващи в Христос, за него езичниците са „мръсни и нечисти" и че Мойсеевите об- ряди придават по-голяма святост от оправданието чрез вяра." 2:13 Примерът на Петър е бил послед- ван и от други християни, сред които е бил и високо цененият съработник на Павел — Варнава. Когато разбира до какви сериозни последствия Води тази постъпка, Павел смело обвинява Петър в лицемерие. ПасаЖът от 14 до 21 cm. съ- дърЖа укора на Павел към Петър7. 2:14 Като християнин Петър е знаел, че Бог вече не прави разлика меЖду наро- дите, и е Живеел като езичниците — ядейки тяхната храна и т. н. Но когато е отказал да яде с езичниците, Петър Все едно е казал, че съблюдаването на к>дейс- ките закони и обичаи е необходимо усло- вие за светостта и че вярващите езич- ници трябва да Живеят като logeu. 2:15 ИзглеЖда, че тези думи на ПаВел са били казани с много голяма ирония. По- ведението на Петър не показва ли следи от убеЖдението, че logeumc имат по-ви- соко полоЖение от презрените езични- ци? Самият той би трябвало да знае по- добре, тъй като преди обръщението на Корнилий Бог го е учил да не нарича нико- го „мръсен" или „нечист" (Деян. 11:1— 18). 2:16 Спасените logeu знаят много доб- ре, че в закона няма спасение. Той осъЖ- да на смърт онези, които не му се подчи- няват съвършено. Това означава, че Всич- ки са осъдени, тъй като всички са нару- шили негоВите сВети изискВания. Спаси- телят е представен като единствения 17 Галатяни 2  истински обект на Вярата. ПаВел напом-
ня на Петър, че дори и тези, които са Ьдеи по природа, идВат до заключение- то, че спасението е чрез вяра 6 Христос, а не чрез дела по закона. КакъВ е смисъ- лът тогава Петър да задълЖава езични- ците да Живеят по закона? Законът каз- ва на хората kakßo да правят, но не им дава сила да го правят. Той изяВяВа гре- ха, но не ги спасява от него. 2:17 Павел, Петър и другите са потър- сили оправдание в Христос и единствено в Христос. Поведението на Петър В Ан- тиохия обаче говори, че той не се чувс- тва напълно оправдан, след като иска да се Върне обратно към закона, за да допъл- ни своето спасение. Ако moßa е така, то- гава Христос не е съвършен и достатъ- чен Спасител. Ако ние отидем при Него, за да прости нашите грехоВе, а след това отидем и на друго място, то „тогава Христос на греха ли е слуЖител", щом не е успял да изпълни Своите обещания? Ако ние твърдим, че уповаваме на Хрис- тос, за да бъдем оправдани, и Въпреки тоВа се върнем отново към закона (кой- то моЖе само да ни осъди като грешни- ци), тогава постъпваме ли като христи- яни? МоЖем ли да се надяваме, че Хрис- тос ще одобри такова едно поведение, което всъщност казва, че Той е „слузки- тел иа греха"? Отговорът на Павел е едно изпълнено с негодувание: „Да не &ьде!" 2:18 Когато е приел Вярата в Христос, Петър се е отказал напълно от законни- ческата система и е приел Вярата В Христос. Той Вече е разбрал, че когато става дума за БоЖието одобрение, отпа- дат Всички различия меЖду logeume и езичниците. Сега, отказвайки се да яде заедно с езичниците, той е започнал да гради отново онова, което ВеднъЖ Вече е разрушил. С moßa Петър е направил себе си престъпник. Той или е сгрешил, като се е отказал от закона, или греши сега, като оставя Христос заради за- кона! 2:19 Нарушаването на закона се наказ- ва със смърт. Като грешник аз съм нару- шил закона и следователно съм осъден да умра. Но Христос е платил моето нака- зание, като е умрял Вместо мен. По та- къВ начин, когато Христос е умрял, аз съм умрял. Той е умрял „спрямо закона" В смисъл, че е отгоВорил на Всички него- ви справедливи изисквания. И така, в Христос аз също съм умрял „спрямо за- кона". Християнинът е умрял спрямо закона: той вече няма нищо общо с него. Дали това означава обаче, че вярващият е сВо- боден да нарушава десетте БоЖии запо- веди както си иска? Не, разбира се. Хрис- тиянинът Живее сВят Живот не защото се страхува от закона, а защото обича Онзи, Който е умрял Вместо него. Хрис- тияните, които Желаят да ЖиВеят под закона като начин на ЖиВот, не разби- рат, че по този начин застават под не- говото проклятие. Освен тоВа те не мо- гат да изпълняват само една негова за- повед, без да са длъЖни да изпълняват всичките. Единственият начин, по кой- то ние моЖем да Живеем за Бога, е като умрем спрямо закона. Законът никога не моЖе да произведе свят Живот и Бог ни- кога не е искал това. Начинът, по който Бог иска от нас да Живеем свято, е обяс- нен във 20 стих. Каталог: bulgarian -> WilliamMacDonald WilliamMacDonald -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о новия WilliamMacDonald -> Уилиям макдоналд к о г нови WilliamMacDonald -> Clv уилиям Макдоналд Забравената запобед: „Бъдете сВети! Изтегляне 12.36 Mb. Сподели с приятели:
|