Унищожаването на 2011 Българската Армия

Военният министър в кабинета на Филип Димитров, Димитър Луджев направо пита генералите “Защо са ви тези безполезни кюнци?“ и прави стратегическото предложение да ги нарежем. Малко по-късно обаче през март 1992 г. и самият Луджев моли маршал Шапошников за бойните глави на “кюнците“.

Шефът на руския генщаб ген.-полк. Дубинин склонява специално за България да се възобнови производството на бойни глави за ракети “Скъд Б“. Ген. Дубинин обаче обяснява, че не може да ни доставят глави за “Луна М“. Така обезоръжените “Луна М“ стоят на “въоръжение“ в армията чак до 1998 г. И днес никой не може да обясни на какво чудо се е надявала БА, след като такива бойни глави отдавна не се произвеждат.

Шифрограмата на ген.-полк. Кондратиев заварва като наш военен министър Александър Сталийски. В нея зам, - военният министър на Русия ни съобщава, че още в началото на 1993 г. ще се произведат бойни глави специално за нашите “Скъд Б“. Отделно Сталийски подписва с руския си колега арм. генерал Павел Грачов 10-годишно споразумение, че взаимно ще си опазваме тайните.

Следващият военен министър Валентин Александров запретва ръкави да осигури парите . Но военният бюджет за 1993 г. е много малък и покупката се отлага за следващата година. На 2 ноември 1994 г. шефът на военноикономическия блок на МО ген. Симеон Петковски получава телеграма срочно да се открие акредитив за плащане, защото същия ден е подписано решение да се изпълни контрактът. Ракетчиците се радват на новата придобивка, защото всекидневният им труд най-сетне придобива измерение и смисъл.

Колко трае радостта им, сметнете сами - пръв предателя и неолиберал Желю Желев, още през 1992 г., при посрещането му в САЩ кани желаещите да се запознаят с ракетите ни. В поделението в Телиш, където са най-мощните български ракети СС-23, тутакси довтасват американци с видеокамери. Снимани са дори номерата на бойните части...

SS 23 Ока в НВИМ

В предпоследния абзац стана въпрос, че бюджета на МО е малък. Тук ни се иска да отворим една скоба в която да кажем, че през тези години от 1990 до 1997, когато все още в България не е ясно кой път ще следваме, когато единствено може би за кратко следвахме собствения си национален път (колкото и трънлив да бе той) Българската Армия не разполагаше с големи финанси. Всяка година бюджета на МО се намаляваше и се орязваше, стигна се дори и момент в който, наборниците нямаше какво да ядат - родителите им носеха храна от вкъщи. Всичко това беше огледален образ на случващото се в държавата - пълен разпад и липса на управленски компетенции, кражби и далавери! Но армията съществуваше въпреки тези неприятни и стряскащи гледки. Имаше я! Имаше го гаранта за суверенитета и независимостта на Българската държава!

На 14 февруари 1994 г. българският президент Желю Желев подписва Рамковия документ, с който България се присъединява към програмата “Партньорство за мир“. 2 седмици по-късно (28 ноември 1994 г.) заместник- министърът на външните работи Тодор Чуров участва в заседание на Съвета на НАТО с България, на което обявява, че България приема първата Индивидуална програма за партньорство между България и НАТО. На 16 октомври 1995 г. България се присъединява към Споразумението между страните-членки на НАТО и страните-участнички в “Партньорство за мир“ по статута на техните въоръжени сили, което регулира правния статут на силите, участващи в дейности по партньорството на чужда територия. На 2 февруари 1996 г. България пристъпва към засилен индивидуален диалог с НАТО. На 10 април 1996 г. България представя в НАТО Документ за обсъждане (Discussion Paper) в рамките на Засиления диалог на НАТО със заинтересовани страни-партньори по въпроси на членството. През периода май 1996 г. - април 1997 г. са осъществени 5 кръга от индивидуални разговори между България и НАТО в рамките на Засиления диалог по въпроси на членството.

За начало на парламентарната дискусия по въпроса за структурата и числеността на Въоръжените ни сили може да се приеме 29 юни 1994 г. Тогава 117 народни представители от 36-ото Народно събрание не включат в състава на Въоръжените сили полувоенизирани формирования, макар и да има такова предложение от Комисията по национална сигурност. Самият състав на въоръжените сили се узаконява два дни по-късно с гласовете на 143 депутати. Той включваше Българската армия, Гранични и Вътрешни войски, Войските на Министерството на транспорта, Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения, Строителни войски, Националната служба за сигурност (НСС), Националната разузнавателна служба (НРС) и Националната служба за охрана (НСО). По предложение на Ибрахим Татарлъ и ДПС, Строителни войски са нарочени за премахване. След шест години тази антибългарска идея плод на турската партия ДПС, се реализира.

37-ото Народно събрание не само не намалява броя на елементите на Въоръжените сили, но ги и увеличава, като освен Българската армия към тях се записват и другите формирования в Министерството на отбраната. Не събира необходимите гласове идеята Гранични войски да влязат в Българската армия. Началото на пълната професионализация на Въоръжените сили в България или респективно на процеса на отмяна на наборната военна служба започва от 27 февруари 1996 г., когато влиза в сила Закона за отбраната и Въоръжените сили. В него тогавашните депутати записват изискванията кандидатите за кадрови войници да са отслужили наборната служба, да са положили клетва, да имат средно или по- високо образование, да не са по-възрастни от 35 години, да са годни за военна служба, да не са осъждани за умишлено престъпление от общ характер, срещу тях да няма образувано наказателно производство и да нямат друго гражданство. В същото време в периода 1992-1995 заради ДОВСЕ вече са :

Нарязани: 29 Миг-17, 5 Миг-15, 16 Миг-21, 5 Миг-23 ; Обезоръжени: 19 Миг-21 УМ, 8 Миг-23 УБ

Превърнати в музейни експонати, учебна част или аварии: 30 самолета. Общо - 112 самолета




МиГ-23 подготвени за унищожаване. Доброславци

При нарязването още на първите самолети човек започва да си задава сам на себе си неудобни въпроси и да си прави неудобни изводи от рода на:

1. 
   Нарязани са самолети годни за консервиране като военен запас (в САЩ ги складират в пустинята ...за всеки случай). Въпроса защо са нарязани е много важен. И защо това рязане идва преди да има нови самолети на тяхно място.
   
2. 
   Нарязани са по такъв начин, че да няма никакъв шанс да се възстанови нещо от тях - целенасочено. Още тогава, започват да се изпълняват заповеди идващи от чуждестранни командвания.
   
3. 
   За тези самолети е имало боеприпаси за водене на война поне за няколко години.
   
4. 
   Какво се случва с ракетите и бомбите на тези сам олети.... къде са?
   
5. 
   Защо никой, никъде не представя на обществото копие от заповедите за унищожаване на армията? Чисто и просто да се знае името на палача! Нека го
   

канцелария на топло и на заплата. Нека влезе в историята като черен генерал.

6. 
   Някой замисли ли се, че тези самолети които бяха нарязани ставаха за имитация на такива, които са годни ? Вместо да правим лъжливи мишени ние ги имахме в неограничено количество! Или май командването е далече от процеса „мислене“;
   
7. 
   Сега някои чуждоземен генерал доволно потрива ръце и е много доволен. С минимални средства е затрил една мощна ВВС на евентуалния противник.
   
8. 
   И както във всяка една военна история всичко се пише с много кръв- какъв ли ще е кървавия урок които ще научим? ....да не дава господ!
   

През юни 1997 г. САЩ изпращат официално запитване до българското правителство с искане да бъдат унищожени българските ракети Р-300 и Р-400. Под въздействието на общественото мнение обаче българските управници шикалкавят. Американците също го увъртат - ракетите били морално остарели и те не виждали какво ще загуби България, ако ги унищожи. Истината е, че САЩ не желаят такова оръжие да има по границите на страните от НАТО.

На 30 юли 1997 г. България заявява, че унищожаването на комплексите Р-300 (Скъд) и Р-400 (СС-23) на този етап не отговаря на националните интереси на Република България. На 1 февруари 1999 г. влиза в сила подписаното на 27 юли 1998 г. споразумение между правителствата на България и САЩ за разбирателство, икономическа, техническа и съответно друга помощ. Клауза на това споразумение гласи: „Правителството на САЩ подпомага правителството на България при унищожаването на следните комплекси и свързаното с тях обслужване, материали и компоненти, както следва: SS-23 - ракетен комплекс 9К714 „Ока“; SCUD-B - ракетен комплекс 9К72, FROG-7-ракетен комплекс 9К52 и наличния SCUD-A 8К11.“

Колко бързо се сменят позициите на псевдодемократа Костов!!!

Ракети Frog 7 -Луна

Въпросът е повдигнат отново през лятото на 2000 г., когато зам.-министърът на отбраната В. Шаламанов заповядва на ГЩ ускореното съкращаване на българските ракетни войски. Тричленна комисия от САЩ посещава и ракетната бригада в Ямбол. В припяването за унищожаване на Р-300 и Р-400 се включва и министърът на отбраната Бойко Ноев. Така стават ясни палачите на ракетните ни войски - войски, които биха защитили ефективно България.

Освен ракетите обаче на дневен ред идва и първото намаляване на състава на Въоръжените сили, което става факт на 29 октомври 1997 г. Тридесет и осмото Народно събрание намаля срока на служба по предложение на правителството на Иван Костов. От 1 януари 1998 г. той стана съответно 12 и 9 месеца. Депутатите от 38-ото народно събрание оставят извън списъка на въоръжените сили Гранични и Вътрешни войски, както и Националната служба за сигурност. Всичко това се превръща в законодателен факт с гласовете на 109 народни избраници. Строителни и Транспортни войски остават във Въоръжените сили - по този начин обаче в състава на Въоръжените сили остават войски, които не отговарят на стандартите на НАТО и това предопределя тяхната съдба.

Да се върнем за кратко назад - едва ли някой е предполагал през 1989, че след по-малко от десет години бойната ни авиация ще бъде поставена на колене. И то не от външни сили и външен противник, а изключително от вътрешни фактори. За осем години не са доставяни нови самолети, нито е започната някаква модернизация на старите, нито пък има перспектива нещо подобно да тръгне до края на 20-ти век. Със средствата, предвидени във военния бюджет през 1998, и тези, които се очакват в следващите две-три години едва ли ще могат да се поддържат в изправност и да се осигурят ремонтите дори и на половината от разрешените от ДОВСЕ 235 бойни самолета. Да не говорим за подготовката на летателния състав. Драстичното спадане на нальота - под 50-60 часа годишно през 1995 и 1996, става причина за разделянето на авиаторите на групи, за да може поне малка част от тях да поддържат някакво задоволително ниво на подготовка. Останалите летят веднъж на няколко месеца и чакат по добри времена. Ще ги дочакат ли обаче?

С въвеждането на авиобазовата организация и създаването на двата корпуса - на ПВО и тактическа авиация през 1994 -1996, е направен опит да бъде създаден нов организационен облик на ВВС. През 1993-94 г. от страна на Министерството на Отбраната е повдигнат сериозно въпросът за модернизацията на част от 70-те МИГ-21 по технология и с оборудване, предложени от конструкторското бюро МИГ, като основните работи се извършват от пловдивския авиоремонтен завод “Георги Бенковски“. Въпреки силната политеческа поддръжка на проруското лоби на Военноикономическия блок на МО, програмата не получава одобрението на ВВС и най-вече целево финансиране. През 1994-96 г. концернът “Сухой“ предлага да продаде на изгодни условия и на бартер една ескадрила Су-25ТК за замяна на МИГ-23БН, чиито ресурс изтича през втората половина на 90-те години. Това също остава в сферата на добрите намерения....

Новото правителство на ОДС и новия президент обявяват, че ще ще следва твърда проевропейска и проатлантическа политика с крайна цел - присъединяването на страната ни към НАТО в началото на 20-ти век. Политико- икономическа ситуация в страната по времето на Иван Костов не позволява широкомащабно обновяване на авиопарка на ВВС, залегнало в Програмата за възстановяване, модернизация и превъоръжаване до 2015 г., която изисква до $ 12 милиарда за нови самолети, радари и зенитно-ракетни комплекси. Или поне той така казва.... Новите условия налагат дори допълнително свиване на бойната авиация, допълнителни съкращения на авиобази и персонал. Първият етап на съкращенията - четири бази - Габровница, Балчик, Узунджово и Щръклево, както и консервирането на една трета от наличиния авиопарк през 1998 променя в количестевен и качествен аспект облика на ВВС. По думите на тогавашните предатели-управляващи социалната цена, която трябва да бъде платена за да се спасят остатъците от авиацията е висока, но неизбежна.

Пари за самолети, даже и втора ръка няма, а америцанците, за разлика от руснаците, подаръци не правят. Постепенно се стига и до съкращаването на ракетите СС, рязането на танковете и самолетите и много друга почти нова техника. В периода 1991-2000 г. в различни складове е захвърлена бойната техника на 3 армии, а в двора на завода във Велико Търново с „балванки“ се разбиват нови БТР-и и влекачи. Нелеката съдба на самолетите за която стана въпрос по горе е само един епизод. Ще споменем един интересен случай от малко по-рано - когато се изтеглят руските войски от бившата ГДР, академици подсказват, че с формално искане на правителството можем да получим ескадрила МиГ-29 в пълен комплект и колкото желаем Зенитно-Ракетни Комплекси (ЗРК). При среща с военният министър, той само ги изгледал, драснал нещо на едно листче и посочил вратата. Част от ЗРК отидоха при нашите сръбски и румънски съседи....

През 1999 г. България подарява на Македония значителна бойна техника - 91 танка Т-55, миномети “Тунджа“, МТ-ЛБ, автомати, ПЗРК и боеприпаси. Това се прави от правителството с цел - освобождаване на оръжие по ДОВСЕ и показване на добросъседски отношения. Въпреки първоначалния ропот от страна на сърбоманите в Македония за това, че българите пробутват стари и неефективни танкове, точно тези танкове спасяват страната от кървава война в конфликта от 2001 г. В края на 2002 тогавашният военен министър на Македония Владо Бучковски иска да продаде машините, защото били остарели. Това обаче не се случва, тъй като българската страна се противопоставя на решението. През 2003 македонското министерство на отбраната решава да нареже машините като част от годишната национална програма на страната за членство в НАТО. Към 2011 Македония все още не е член на НАТО, но за това пък наряза своите (наши) танкове...

Подаръка за неблагодарните македонци.Снимка - в.Сега

През 1999 е създадена Агенция “Военни клубове и информация“, за да управлява 46 военни клуба, резиденция “Лозенец“, военната киноиндустрия, Военния телевизионен канал, вестник “Българска армия“, списание “Български воин“ и др. Тя се занимава още с отдаване на имоти под наем, реклама и какво ли още не. Годишният й бюджет е едва около 5 милиона лева, но на практика движи проекти, всеки един от които надвишава в пъти тази сума.

„План 2010“, изготвен от правителството на Костов, определя числеността на Българската армия на 75 хиляди души. Оказа се обаче, че той не съответства на

политическите приоритети на някои антибългари и на някои геополитчески интереси . Преценено е, че по-нататъшното му изпълнение не би могло да бъде гарантирано с финансови, материални и човешки ресурси...Или поне това е официалната версия...

Така през април 1999 г. е приета Военната доктрина. Тя определи лимит, съгласно който до 2004 г. съставът на Въоръжените сили не бива да надхвърля 45 хиляди души. Военната доктрина се приема с гласовете на СДС, Народен съюз и ОНС. 38-ото народно събрание гласува, че военните формирования извън състава на Министерството на отбраната трябва да се девоенизират и да се преобразуват в държавни предприятия. Това са основно Гранични Войски, Строителни Войски, Инженерни войски, Ж.П. войски. Последва промяна в Закона за отбраната и Въоръжените сили е от средата на юли 2000 г. Въоръжените сили на Република България включват Българската армия и другите формирования в Министерството на отбраната, Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана. Така през 1995 г. в състава на Въоръжените сили има 10 елемента, две години по-късно остават седем, а през 1999 г. - четири.

Приетата набързо военната доктрина има доста слаби страни:

извеждането на преден план на глобализирани, общи заплахи и рискове, които по конституция и закон са вменени като задължение на органите за вътрешна сигурност

липсата на оценки за непосредствените заплахи и рискове за България;

липсата на аргументирани възгледи за ролята на собствените възможности за военно строителство и военни гаранции на сигурността ни.

Въобще - набързо стъкмено докладче от хора, тотално незаинтерсовани от съдбата на България по възможно най-важните въпроси за националната сигурност.

Така Народното събрание и правителството на Иван Костов поемат отговорността за този антибългарски и предателски акт, като със решение, но не и със закон фиксират числеността на Въоръжените ни сили. Разпорежда се това да стане с План за организационното изграждане на Въоръжените сили. Промоцията на новия заеместител на План 2010 - План 2004 е на 31 август 1999 г. Този главен инструмент на „реформата“ е копиран от така наречения доклад Кивенаари, на името на американския запасен генерал Кивенаари, водещ американската експертна група, посетила България. Тогавашният американски военен министър Уилям Коен нарича доклада „пътна карта на българската военна реформа“. Според този доклад и според „План 2004“ числеността на Българската армия се регламентира на равнище 45 000 души. Има обаче данни и за втори „доклад Кивенаари“, в който числеността на армията е 27 000 души - защо ли тази цифра е толкова позната към 2011.

Ще останат 700 танка и 1, 900 реактивни и модерни противотанкови системи. В артилерията ще останат 1050 оръдия, а във флота - 13 кораба и катера. В авиацията - 90 самолета, включително и щурмовите. Ще останат самолетите СУ - 25 и СУ - 22, но със силно ограничен брой. В Силите за бързо реагиране ще бъдат включени 3 общовойскови бригади, по една изтребителна и щурмова авиоескадрила, бойни и транспортни вертолети и 6 транспортни самолета, всичките 13 кораба и 4 брегови ракетни установки и 2 вертолета от флота.

Година след приемането на Военната доктрина и „План 2004“е направено предложение със закон да се промени числото 45 000 на 65 000. Комисията по национална сигурност не приема предложението, парламентът също. Малко по- късно числеността на Българската армия е прецизирана в дискусионния проект на Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили. Авторите предоставят на обществото документ, който не бяга от формулата 45 000 + 5000. Те разпределят резерва на постоянен с 50-хиляден състав и на мобилизационен с 20 хиляди души. Така в перспектива 2010-2015 г. мирновременният и резервният състав на Въоръжените сили се прогнозира да е общо 120 хиляди души, какво става напрактика обаче...

Всъшност тези действия от страна на това правителство не трябва да ни учудват - при едно от посещенията си за получаване на наставления и заповеди от новия ни по-голям брат - САЩ - бившият български президент Петър Стоянов заявява: „България ще спазва международните норми на поведение дори с

През 1999 г. се закрива Видинският гарнизон, а 9 бригади и 50 по-малки подразделения се реорганизират. Предислоцирани са 164 танка, 1300 камиона и джипа, 1800 цистерни и коли и 8700 тона боеприпаси. За реформата в Сухопътни войски са отделени 13, 5 млрд. лв., а 1, 5 млрд. лв за ремонт на техниката. За нуждите на Сухопътни войски са построени 9 нови обекта, за които са отпуснати 5, 7 млрд.лв. Странно - според г-н Костов няма пари....

Петър Стоянов: „България ще спазва международните норми на поведение дори с цената

на отказ от националния суверенитет“.

През 2000 г. Народното събрание намаля срокът на наборната служба съответно на 9 и на 6 месеца. Текстът влиза в сила от 1 октомври 2001. През март 2000 г. правителството предлага кандидатите за кадрови войници да не са по- възрастни от 25 години. По предложение на Христо Бисеров депутатите гласуват горна граница за кандидатстване 30-годишна възраст. По-този начин антибългарина Бисеров с това свое предложение орязва възможността за по- многочислена армия.

В периода 2000-2001 г. са закрити инженерните полкове и понтонни батальони на подчинение на армейските корпуси и Сухопътните войски, които имат възможности за изпълнение на целия спектър от задачи по инженерното осигуряване на войските. Закриват се и Строителни войски, с което възможностите още повече намаляват.

Няколко страници по-нагоре споменахме името на псевдобългарина и министър на отбраната на РБ - „другаря“ Бойко Ноев. Иска ни се пак да се обърнем към него и по-точно към предателските и слугинажни негови действия. На 6 април 2001 със закон, приет от 38-то Народно събрание се ратифицира споразумение между Република България и Организацията на Северноатлантическия договор относно транзитно преминаване на сили и личен състав на НАТО. Това е още една крачка към тъй бленуваното подлагане на дупе на НАТО. Но да прочетем само някои „членове“ от това споразумение, които могат

да накарат борците за свобода и суверенитет на българската държава да се обръщат в гробовете си:

„ Член 1

• 
  “Престой“ означава временен престой на територията на Република България на сили на НАТО и личен състав на НАТО, необходим за осъществяване на транзитното преминаване в рамките на Операцията, което включва разполагане, наемане или придобиване на сгради, съоръжения, помещения, оборудване, както и на всякакви други стоки, които биха били необходими за целите на такъв престой на НАТО, сили на НАТО и личен състав на НАТО;
  
• 
  “Територия“ означава територията на Република България, включително въздушното пространство, териториалните и вътрешни води на Република България.
  

1. Изпълнителите по договор с НАТО, наетите от тях лица и подизпълнители, действащи в рамките на Операцията, които не са местни изпълнители, наети от тях лица и подизпълнители, няма да бъдат обект на местните закони или подзаконови актове в частта, отнасяща се до реда и условията на сключване и изпълнение на техните договори.