Унищожаването на 2011 Българската Армия

Член 6

цена.

3. 
   На държавите-членки на НАТО и държавите, нечленуващи в НАТО, предоставящи сили и средства за Операцията, се разрешава да обезпечат необходимата и подходяща сигурност и защита на своите въоръжени сили, личен състав и оборудване по време на транзитното преминаване и престоя.
   
4. 
   При поискване от НАТО Република България осигурява на въздухоплавателните средства, принадлежащи на НАТО, както и на силите на НАТО и на личния състав на НАТО, намиращи се в извънредни ситуации или търпящи бедствие, достъп до най-подходящото летище под контрола на българските власти, при условията на чл. 12, т. 2.
   

2. Митническата обработка на предмети, внесени от или от името на НАТО, сили на НАТО, личен състав на НАТО и изпълнители по договор с НАТО, при влизане на територията за целите на престоя в съответствие с разпоредбите на това Споразумение, ще бъдат освободени съобразно ССВС/ПзМ, от обезпечаване на дължимите митни сборове и събираните от държавните органи други държавни вземания, свързани с вноса/износа на такива стоки.

Член 11

1. Правителството на Република България улеснява по подходящ начин движението на сили на НАТО и личен състав на НАТО, на цялото оборудване или стоки

2. Транзитно преминаващите или разположените на територията превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства, принадлежащи на НАТО, сили на НАТО и изпълнители подоговор с НАТО, няма да бъдат обект на лицензионните и регистрационни изисквания в Република България.

Член 12

1. 
   Силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнители по договор с НАТО заедно с техните превозни средства, морски съдове и въздухоплавателни средства и оборудване преминават безвъзмездно и без ограничения и имат безпрепятствен достъп до територията.
   
2. 
   Силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО използват летища, железопътни и автомобилни пътища и пристанища, без да заплащат съответните такси, налози, мита, вземания или сборове. Независимо от това, силите на НАТО, личният състав на НАТО и изпълнителите по договор с НАТО ще заплащат на разумна цена поисканите и предоставените услуги, но операциите, придвижването и достъпът не могат да бъдат възпрепятствени от неуредени плащания за тези услуги.
   

На силите на НАТО се разрешава да оперират със свои собствени телекомуникационни средства, както и да използват част от електромагнитния спектър на Република България в съответствие с условията, определени в договорености, сключени между правителството на Република България и НАТО.

Член 16

За целите на изпълнението на разпоредбите на това Споразумение Страните разменят необходимата информация, която може да включва и класифицирана информация.

5. Какво направиха момчетата на антибългарина

Симеон втори

През 2001 г. е взето тайно решение от кабинета на Симеон Сакскоругготски, оповестено във Вашингтон от външния министър Паси, за унищожаването на ракетите от ракетния комплекс SS 23. Това решение е подкрепено открито от президента Петър Стоянов, според който, ако запазим ракетите България няма да бъде приета в НАТО?! В решението на Народното събрание от 19 декември 2001 г. е записано: ракетният комплекс SS-23 да се унищожи. Решението е прието със 178 гласа „за“, 3 „против“ и 2 „въздържали се. А ето и самите ракети:

9К52 Луна - 40 км обсег - ниска точност - съкратен по политически причини - установки + десетки ракети са унищожени

9К714 “Ока“ /Р-400 SS-23 “Spider“ - 500 км обсег - висока точност - съкратен по политически причини( твърде голям обсег над 150 км ) установки + ракети са унищожени

9Р117 9К72 “Скъд“ /Р-300 „Елбрус“ SS - 1 300 км обсег - ниска точност - съкратен по политически причини (твърде голям обсег над 150 км ) установки + десетки ракети вариант Скъд Б са унищожени

През август 2002 г. в завод “Ивайло“ във Велико Търново започва нарязването на ракетите носители. Последните от комплексите СС-23, “Скъд“ и “Фрог“ са унищожени на 19.IX.2002 г. А на 26 септември на полигона “Змеево“ пред погледа на американския посланик Пардю е взривена и последната бойна глава на ракетите СС-23. В същото време „жълтият“ депутат и псевдобългарин Станимир Илчев на глас разсъждава има ли България нужда от ВМС, от подводници и от зенитни оръдия....

5.1. Думите на един полковник

Тук ни се иска да цитираме един човек - О.р. полк. инж. Тодор АНДРЕЕВ, който със сигурност разбира 10 пъти повече от нас за военното дело и военните технологии, но с когото не знайно защо сме съгласни на почти 100 %:

Без коментар....

Става известно, че американците не са могли да създадат своята аналогична на SS-23 - „Ланс-2“ - руските конструктори се оказали по-талантливи и затова Вашингтон и Анкара настояват „Ока“ да се унищожи! А кой и защо го прави - знаете много добре. Предателство явно е черта на всички наши политици!




Точка-У

Докато се готви голямата секира за българската армия през лятото на 2002 г. предателското правителство на лъжливия цар прави дарение за афганистанската армия. Предаденото имущество тогава е на обща стойност 420 000 долара, включващо 8 минохвъргачки, 27 противотанкови средства, 8 картечници, 400 автомата “Калашников“, боеприпаси за тези видове въоръжение, както и 30 радиостанции и зарядни устройства за тях. В края на април 2002 се подписва меморандум, с който предоставяме на афганистанската армия безвъзмездно още 36 автомата “Калашников“ и 36 9-милиметрови пистолета “Макаров“, както и патрони към тях, а през 2003 г. предоставяме въоръжение за над 15, 6 млн. долара.

На 14 февруари 2002 г. новото Народното събрание пред погледа на мадридския крадец Симеон променя Военната доктрина в съответсвие с вече споменатия „план 2004“. Поправеният документ определя, че през 2004 г. България трябва да има Въоръжени сили с мирновременен състав от 45 хиляди военнослужещи, а мобилизационните планове ще се разработват за 100 хиляди души, а не за 250 хиляди, както е в по-стария вариант на доктрината.

Парламентът поставя като срок - 2010 г. за професионализацията на Българската армия. Намеренията и действията на Министерството на отбраната показват, че що се отнася до числеността, планът ще бъде изпълнен до края на 2003 г. Най-лесно се режат глави!!! Така и се получава на практика. Променяйки Закона за отбраната и Въоръжените сили на 5 април 2002 г. депутатите определят, че личният състав на въоръжените сили се състои от военнослужещи от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите на подчинение на министъра на отбраната. Така Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана са извадени от състава на въоръжените сили.

Започва масова сеч сред българските бойци, стотици поделения биват затваряни и оставяни на произвола на съдбата! Първата ни казарма дори не

оцелява до НАТО . Масовото съкращаване на Българската армия по “План 2004“ не пожалва поделението в Радомир, където е съхранявано Самарското знаме. Интересното в случая е, че 130-те дка площ, многобройните сгради, гаражите, басейнът, стадионът, волейболното игрище, където хиляди младежи са изпълнявали воинския си дълг, вече се охраняват от 24-годишна девойка - Милена Иванова, едноличен собственик на софийската охранителна фирма “Рамзес“. Както се случва във всички закрити поделения, цялото военно имущество е разпродадено. Според началник-щаба (вече бивш) майор Иордановски са правени всякакви опити да се спаси казармата, но нищо не е излязло. Техниката и част от състава на закритото поделение от Радомир са отишли в софийското село Доброславци, където пък също в период на “погребване“ е била Първа авиобаза. Военните заедно с градската общественост и екипа на местния музей до последно изтъквали пред шефовете в министерството, че поделението в Радомир освен друго, има осезаема историческа стойност. Тук са първите построени в България след Освобождението казарми и в тях се съхранявало Самарското знаме. Майор Иордановски заедно с над 8 хиляди негови колеги се разделят преждевременно с работата си в отбранителното ведомство през 2003 г. и се отправят със смачкано самочувствие към бюрата по труда. Тази повсеместна гледка на изоставени без помощ от държавата военни допълва по смущаващ начин триумфалното влизане на цялата ни държава в НАТО. При гласуването на резолюцията, с която се ратифицират протоколите за присъединяване към НАТО на България, един сенатор се обърнал присмехулнически към министрите от “Нова Европа“ с думите: “Благодаря ви за вашия пример“ ... Без коментар!!!

За да покаже колко са заинтеросавани от правилната употреба на вече закритите поделения в края на 2003 година е взето решение от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), бившите казарми край Разград, Сливен, Дългопол и Симитли да се превърнат в привлекателни места за бизнес. Така поне казва шефът на фондация “Микрофонд-София“ Стелиян Стойчев. Същият този човек е известен повече като шеф на фондация “Ресурсен център“, която участва в процеса на социална адаптация за съкратените от армията военни. От по-ранен период обаче фондацията се занимава с кредитиране. И тъй като тази дейност се е разраснала, миналата година била обособена в “Микрофонд- София“. Всъщност как се адаптират бившите вече военни - всички можем сами да си представим...този човек се оказва поредната бездънна яма за пари и даване и взимане на комисионни!




Казармите в Симитли

Проектът за казармите край Разград и Симитли е финансиран по програма ФАР Икономическо и социално сближаване, Финансов меморандум 2004. В началото на 2003 година се говори, че ще излезе 3 млн евро, но Стойчев не желае да се обвързва с цифри по много причини, както сам се изразява. Най-баналната е, че парите нямало да стигнат. Както винаги- всеки си прави сметката в неговия джоб колко пачки ще потънат! В крайна сметка двата обекта си поделят общо 4, 2 млн. евро, които им се предоставят от еврокомисията. Така двете общини щели да бъдат модел за цяла Югоизточна Европа как казармите могат да се преобразят и да служат за граждански цели. Общините нямат право да продават до 10 години сградите и терените в зоната на бившите казарми. Това е едно от изискванията на проектите за конверсия, спуснат от ЕС. Целта е да се осигурят собствени приходи за общините и да се повиши стандартът на живот на хората в съответното населено място. Дали това става реалност е отделен въпрос - по- интересното в случая е, че ако трябва за всяко едно поделение да се дават такива субсидии - няма ли да излезе по-евтино да ги оставим на циганите да ги разрушат за метал?!

Самото подставено лице говори:

„Българската армия беше 108 хил. човека, сега от Генералния щаб обявиха, че е почти сведена до определената й численост от 45 хил. Разликата е почти 60 хил. души, които съставляват един голям град, изтъква Стойчев. Тези хора са живели и работили в своя икономическа, социална и културна среда, която им е давала пълна автономност. Сега освободените сгради, хангари, автопаркове и складове представляват един хипотетичен град. Целта на конверсията е да върне всичко това на обществото. Това не сме го измислили ние, има достатъчен световен опит “. При едно от посещенията си в САЩ Стойчев видял как се конверсират дори военни летища - преоборудват се за каргополети, или се дават на концесия. Само че за тази цел били вложени немислимо големи средства, каквито у нас липсвали. А иначе наистина било привлекателно да се помисли например дали на закритото военно летище в Добрич не може да се оборудва регионален център за ремонт на селскостопанска техника.

Колкото до Разград и Симитли - в обновените там 35 сгради и халета щели да заработят фирми, да се развие търговия на едро и да има офиси. Всичко това неминуемо щяло да активизира бизнеса в двете населени места и да даде работа на стотици хора включително и бивши военни. Стойчев не се ангажира за какво ще се използват обновените сгради, за да не ограничава възможните идеи, или за да не настъпи господарите си - олигарски по опашките по невнимание! На човек може да му падне ченето четейки/слушайки тези бълнувания и грандомански планове на шефа на фондацията гавреща се с военните. Всъщност това са си чиста проба лъжи - на всички е ясно е че нищо от изговореното няма да стане реалност....Важното е да се въртят едни пари...

„ След 2, 5 г. всичко в двата района трябва да е различно “, заканва се Стойчев. За целта щели да бъдат направени нови пътища, нови системи за ВиК и ел. захранване.

Когато всичко е готово, проявилите интерес фирми щели да представят своите проекти пред специална комисия, която да ги класира според ефективността им. Предимство щели да имат тези, в които участват съкратени военни. Най- привлекателното в проекта било, че фирмите ще ползват сградите в продължение на 10 г., без да плащат наем. „Поради това още отсега някои бизнесмени кроят планове, наобикалят и подпитват “ споделя за своите задкулисни господари Стелиян Стойчев. И добавя като за финал, още една порция от глупости и безумия, които могат да се развият само в главата на някой учен- фантаст: „Освободеният казармен район до Разград е с площ 219 дка и има 29 сгради. Според експерти в района би могло да се създаде завод за биодизел, складове за зърно, търговска база за минерални торове, гъбарник, фермерски център, винарна, рехабилитационен център.

Край Симитли е било базирано танково и пехотно поделение. Районът заема 165 дка с 67 сгради.Малобройното население (7 хил. души) обаче ограничава възможностите за развитие, смятат специалистите. Мястото е подходящо за военен център за складиране и унищожаване на оръжия, или за селскостопанско производство. “

Като краен резултат - въпреки милионите левове вливания за преструктуриране на сградния фонд - може би само в Симитли до някаква степен плановете имат успех и то частичен( с оглед на 10 годишното несъбиране на наем). За поделението в Разград се обявяват безумните цени за незастроените имоти - 5 ст. на кв. метър, а за поставянето на подвижни конструкции 1 лев и 20 ст., като договорът за превръщането на казармата в център за бизнес е подписан през 2005 година между местната власт, Министерството на регионалното развитие и програма „ФАР“. Програмата отпуска над 2 милиона евро, с които е изградена инфраструктурата и

са ремонтирани сградите в обекта. За тези две поделения ще говорим и малко по- късно за да видим каква е тяхната съдба при управлението на тройната коалиция!

В началото на 2004, покрай всички тези съкращения, Министерството на отбраната дава заявка да се превърне в един от крупните играчи на пазара на недвижими имоти в страната като обявява старт на ударна разпродажба и замяна на терени и сгради, ползвани от армията. Очаква се до края на годината ведомството да се освободи от близо 100 стопанисвани от него имота (подобни на гореспоменатото Радомирско поделение), като част от тях ще бъдат продадени, а други ще бъдат отстъпени на фирми срещу строителство на апартаменти - така наречените заменки . Министърът Николай Свинаров уточнява, че това се предвижда за всичките 6000 военни имота, както и за съкратената при армейската реформа бойна техника.

За начало на разграбването са предложени три от най-атрактивните имоти на министерството в София, Бургас и Созопол. Със заповед на Свинаров е обявен търг с явно наддаване за продажбата на 35 декара в столичния квартал “Ситняково“. Имотът, известен като “Попова шапка“, се намира на ул. “Черковна“, до новата сграда на Военноисторическия музей. Навремето там е била централата на военната полиция, а после се е помещавало и бившето управление за предказармена подготовка “Войнтех“. Площта на терена е достатъчна за цял жилищен квартал и към него се проявява интерес от много строителни фирми. По думите на Свинаров, балансовата стойност на “Попова шапка“ е над 500 хил. лв. В наши дни там се извисява MOJI Сердика. А със сумата от 500 000 лева в момента (2011) може човек да си купи 4-5 апартамента. Други 40 декара пък в Бургас, военните се надяват да заменят за жилища за армията, тъй като по това време картотекираните военни, които се нуждаят от жилище са около 20 000, а само в София - над 4 000 души. Голям интерес предизвиква и търга за курортния комплекс “Смокините“ край Созопол. Имотът е част от активите на военните заводи “Терем“. По неофициална информация от военното министерството той е разположен върху 128 декара. На 7700 кв.м е построен хотелски комплекс с 400 легла, голям и детски плувни басейни, три бара, ресторант механа, магазини. Върху близо 14 декара има недовършено строителство на хотелската част. Имотът е ипотекиран срещу кредит за заплати в “Терем“ и банковата оценка на стойността му е 12 млн. лв.

Със закриването на строителни войски идва ред и на самото дружество - Продажбата на “Военно строителство инженеринг“ ЕООД (известно в близкото минало като КЕЧ) минава без излишен шум и набързо. Заключението, че дружеството е било атрактивно, а обявената цена - повече от приемлива, може да се направи от светкавичната продажба на 100% от дяловете му на фондовата борса още в първия ден на търга - 1 март. Постигната е два пъти по-висока цена (8 200 000 лв.) от стартовата 4 030 830 лв. и въпреки това държавата е... загубила най- малко 10 млн. лв. от сделката. Смешни пари.... Недвижимите имоти на 'Военно строителство инженеринг' са в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Русе и Банско. Преди старта на приватизационната процедура обаче, със заповеди на министъра на отбраната Николай Свинаров (от 29 октомври 2003 г.) и разрешения на Агеннця по приватизация, процъфтява предварителна разпродажба на най- атрактивните терени. В Пловдив са продадени 29 дка в местността 'Гладно поле', в непосредствена близост до магазин 'Метро', и гарнизонен стол (незавършено строителство) с площ 1821 кв. м на 'Цариградско шосе'. Във Варна - 115 дка в кв. Галата, в Русе - имот на ул. 'Независимост“ (6239 кв. м), и в Банско - парцел с площ 3064 кв. м в централна градска част заедно с незавършената и необорудвана сграда “Хотел три звезди“. Няма яснота за процедурите по продажбите и постигнатите параметри на сделките. През фондовата борса се закупуват 100 дка терени със застроени работилници и складове в столичния район 'Сердика', 28.5 дка с постройки в “Красна поляна“ и 63 дка в района на Панчарево. Купувачът получава и 3770 кв. м имот в Пампорово с недостроена сграда, 53 дка застроени терени в Пловдив, два апартамента от по 98.2 кв. м във варненския квартал 'Аспарухово' и един в жк. 'Вл. Варненчик' (102 кв. м), както и 104 дка заедно със сградите в гр. Плевен. Допълнителна екстра са построените към всяка база на дружеството бетонови центрове и варови стопанства с транспортната и монтажна техника - самосвали, бетоновози, автокранове и др. В правния анализ на дружеството е посочено, че техниката е амортизирана, но работеща.

Въпреки официално обявените вече намерения за освобождаване от многобройните имоти на армията продължава неяснотата дали военното министерство разполага със стратегия за начините, по които ще става, и резултатите, които ведомството ще търси от мащабното разпореждане с държавни ресурси. След неколкократни запитвания дали агенция “Държавна собственост“ разполага с такъв документ директорът й Иван Гаврилов отговоря положително, но не казва нищо повече от това. Той не може дори да съобщи и какви са печалбите от досегашните продажби на имоти от ведомството. Гаврилов обяснява, че трудно би дал отговор на въпроса, защото по-голяма част от имотите агенцията е заменила за жилища. “Тази замяна е предпочитана форма от ръководството на Министерството на отбраната. Предстои професионализацията на армията и за всеки кадрови войник ще е необходимо жилище. Налага се министерството да създаде доста солиден жилищен фонд“, мотивира се шефът на “Държавна собственост“.

Съвсем между другото чрез секратна грама изтекла от сайта Wikileaks се оказва, че Бившият началник на Генералния щаб Никола Колев и шеф на кабинета на президента Първанов е информирал американците в началото на 2003 г. с таен доклад за корупция в Министерството на отбраната, който е даден на висши военни и на президента. Тази информация излиза от грама с гриф СЕКРЕТНО от 10 януари 2003 г., озаглавена “Квадратурата на адвокатския кръг - атакувани са водещи фигури от управляващата партия“. Тя е подписана от зам.-посланик в София Родерик Мур.

В грамата е отбелязано, че името на Колев трябва да се запази в тайна (strictly protect), което е характерно за ценните информатори на посолството.

Самият ген.Никола Колев дава запомнящо се интервю през юни 2004 за в.Труд в което оплита проблемите на войската със смисъла на нейното съществуване като национална институция. Ген. Колев напомня за моментното състояние на армията, за отговорността на политиците и как всичко това се

отразява върху държавността. Вместо да благодарят на генерала, българските политици изпадат в простащина. Започнаха от глупави по-глупави изказвания. Министърът на външните работи Соломон Паси заявява: „По света няма практика генералите да дават интервюта. Това е една отживелица, която ще бъде преодоляна и у нас. Българската армия не е насочена да защищава страната от нападение отнякъде. Ние не очакваме нападение отникъде. Това, за което са предназначени въоръжените сили на България, е участието в международни мисии “ . Ами тогава защо, г-н Паси, влезнахме в НАТО, щом сме толкова сигурни и защитени - за да си правим кефа да участваме в мисии ли? Че то и преди да влезем в НАТО си участвахме в мисии. И докато по медиите т.нар. ни държавници продължават да сипят бисери от рода на професионализация на гвардейската част, нашивката с герба на България по униформите и подмяната на калибрите на стрелковото оръжие по стандартите на НАТО, гласът на ген.Колев от едно интервю дадено през 2002 звучат като глас в пустиня: „Ще продължаваме да обучаваме армията по варшавските програми, които са много високи и сложни, няма смисъл да ги занижаваме до стандартите на НАТО “ (в. „Сега“ от 18.12.2002 г.)