Управление на логистичните дейности във фирма „осмар” оод гр. Шумен съдържание
Управление на логистичните дейности във фирмата (традиционен и интегрален подход)
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Приложение 3
- Приложение 4
| 6. Управление на логистичните дейности във фирмата (традиционен и интегрален подход).
Формирането на стратегия и търсените резултати са в пряка връзка с подходите за управление на логистичните дейности. Реалната потребност от интеграция се превръща в необходимост за всички търговски предприятия, независимо от отрасловата принадлежност. Днешните условия за развитие на икономиката в България настоятелно изискват създаване на условия за обединяване на промишлените, търговски предприятия и компании, обслужващи пазарната инфраструктура в интегрирани логистични системи. Именно те са способни бързо, своевременно и с минимални загуби да осъществят доставката на продукта до потребителя. Еволюционният концептуален подход към логистиката обособява три основни периода в развитието й – дологистичен, класически и период на неологистика.1 Всеки от трите се характеризира със съответните концептуални подходи към създаване и управление на логистичните дейности. Дологистичният период, 50-те години, е преди всичко с фрагментарен характер. Той е причина за недобрата координация в действията на съответните структурни звена във фирмата. Постепенно започват да се полагат усилия в посока на обединяване на различни, но близки дейности и поверяването на управлението им на общ ръководител.1 През 60-те години настъпва периода на класическата логистика. Започва създаването на логистични системи. Могат да се обособят три концептуални подхода към тяхното създаване, всеки от които се отличава по сферата, където се допускат компромиси. При първия подход компромис се допуска във варирането на загубите, допустими при отделните логистични операции в една фирма, за сметка на достигането на минимум общи загуби. По този начин се оказва възможно да се оптимизира издръжката на цялата логистична система като се минимизират загубите. При втория подход се забелязва преход към друг критерий – извличане на максимална печалба от логистичните операции. Критерият е ориентиран не към загубите, а към печалбата, но и той има своите ограничения. Акцентът пада на вътрешно–фирмените функции на логистиката при почти пълно игнориране на останалите участници в логистичния процес, а нерядко и при пренебрегване на техните интереси. Този подход е родил много противоречия и неефективност, поради което се наложили сериозни промени в концепцията на класическата логистика. Критерий за формиране става максималната печалба на всички участници в логистичния процес. Началото на 80-те години е времето на логистиката от второ поколение. Необходимостта от такава експанзия се обосновава на факта, че нито един от функционалните отдели на фирмата, /включително логистиката/, обикновено не разполага с достатъчно ресурси и възможности, които да му позволят адекватна индивидуална реакция на бързо променящата се външна среда, нито пък може да работи ефективно самостоятелно. За целта са нужни съвместните усилия на всички структурни подразделения на фирмата ли предприятието. Освен това е необходимо да се използват знанията и опитът на мениджъри, които разглеждат дейността на фирмата в нейната взаимосвързаност. Този тип логистика получава името комплексна и при нея акцентът пада върху по-ниската издръжка на цялото предприятие. В средата на 80-те години се забелязва нов подход в развитието на логистиката, който може да се приеме като естествено продължение на комплексния подход и получава името концепция на “общата отговорност”. Комплексният подход към развитието на логистиката изменя концепцията за нейната издръжка. Калкулацията на разходите вече се осъществява не по функционален принцип, а с ориентация към крайния резултат. Като първо се определя обема и характера на работата на логистическата система, а след това загубите, свързани с неговото осъществяване. В тези условия особено актуална става разработката на “мисия”, т.е. определяне на целите, към които се стреми логистическата система в рамките на ситуацията “продукт – пазар”. Мисията може да бъде определена от гледна точка на типа обслужване на пазара, вида на продукцията и наложените ограничения по обслужването и издръжката. Най-общо мисията може да се формулира като достигане до целите с минимални средства. Разглеждането на логистиката като фактор за повишаване на конкурентоспособността предполага обвързването и с основните финансови индикатори на фирмата. Да се определят количествените параметри от последствията от логистичните решения е сериозен и сложен въпрос. Това може да се осъществи при съблюдаване на следните условия от методологически и технически характер: ● наличие на добре работеща отчетно информационна система; · проведен комплексен анализ на разходите и доходите на структурните подразделения на фирмата и на всички участници в логистичната верига, основан на прилагане на принципа на мисията и единната методология на изчисление на издръжката; · определяне на процента печалба, привнесен от логистиката в общите финансови резултати на фирмата. В еволюцията си логистиката естествено стига до етап, който се характеризира с преминаване от интегрирано управление на функции към управление на процеси, основаващо се на прилагането на интегралния подход. При динамичните промени в глобализиращия се свят се достига до бизнес концепцията “Управление на снабдителна верига”, известна като Supply Chain Management /SCM/, която представлява висша форма на логистичната еволюция.1 Типични въпроси, които решава системата за управление на логистичните вериги са: ● Каква трябва да бъде структурата на дистрибуцията, системата от складове за суровини, материали и за готова продукция, така че да се постигне намаляване на оперативните разходи? ● Как да оптимизираме доставките на стоки на дадения пазар и как да управляваме веригата на добавената стойност? ● Къде да произвеждаме стоките, доставяни на конкретен регионален пазар и как да организираме системата за доставки на този пазар? Главна тенденция в световната икономика е включването на нови фактори на ефективност в логистиката, сливане на нейните традиционни сфери на проява и образуването на качествено нова стратегическа иновационна система – интеграционна логистика. Най-ярко това се проявява не само и единствено в междуфункционалната координация във фирмата, но и в преодоляването на междуфирмените и междуотраслови граници в интегрираните логистични вериги. Предпоставки за интегрирания логистичен подход са: · Ново разбиране на пазарните механизми и логистиката в качеството им на стратегически конкурентен елемент. · Реални перспективи и тенденции за интеграция между участниците в логистичната верига и развитие на нови организационни форми –логистични мрежи. · Технологически възможности в областта на най-новите информационни технологии, откриващи принципно нови възможности за управление на всички сфери на производствено – търговската дейност. Динамиката на пазарните отношения, глобализацията на международния бизнес, а така също и ресурсните ограничения водят до сериозно ускоряване движението на материалните, финансови и информационни потоци и до съкращаване броя на посре дниците в логистичната верига, доколкото те намаляват нейната устойчивост и надеждност.Затова постигането на стратегическите цели на предприятията става възможно при трансформация на съществуващата логистична система в логистична мрежа. Функционирането на предприятията, формиращи логистичната мрежа се характеризира с редица преимущества, свързани със споделянето на риска, т.е. намаляване броя на “колебанията” в системата, а така също и със съществено намаляване на загубите и със повишаване качеството на функциониране на цялата система. Основната причина за създаването на логистични мрежи е, че успехът на фирмата зависи не само от наличието на собствени ресурси, но и от умението да се привлекат такива и от конкурентните възможности на другите участници. За интегрираната логистика са характерни черти от движението на икономическите ресурси, които обезпечават функционирането на всяко предприятие. Интегрираната логистика позволява възможно най-ефективно да се реализират целите на бизнеса. На максимизацията на печалбата влияят такива фактори като конкурентно позициониране, конкурентна цена, ниска издръжка и структурата на отрасъла. Отговорността за ниските разходи не е само на отделната фирма. Тя включва в себе си и отговорност за ефективната и своевременна доставка на суровини и балансиране между отговорностите за производство на продукцията и нейната дистрибуция до крайния клиент. Управлението се базира на метода за въвличане на отделни взаимносвързани елементи в интеграционен процес с цел да се намалят нерационалните загуби на материални и други ресурси. Интегрираната логистика има следните особености, оказващи пряко въздействие върху ефективността: · формиране и използване на ключови компетенции, които предполагат особено ефективно съчетание на ресурси, с които конкурентите не разполагат; · съхранение на стабилни ключови компетенции в дългосрочна стратегическа перспектива; · възможност на клиентите да извлекат лични ползи и тяхната готовност да заплатят допълнителни услуги. Традиционният икономически механизъм на предприятията фокусира вниманието преимуществено върху процеси, произтичащи вътре в предприятията. Целта на този механизъм е да бъде доведена до максимум разликата в цената на едро и дребно. Интегрираният логистически подход е ориентиран към всички участници. В случая логистичната верига на ценностите съдържа следните области на ефективност: · връзка със снабдителите; · връзка с потребителите – технологичните вътрешно фирмени процеси; · логистични процеси между отделите вътре в предприятието; · логистични връзки между предприятията в логистичната верига. Системата от предприятия, ориентирани към този интеграционен тип се стремят към съществено понижение на загубите за сметка на ускорен оборот на капитала, съкращаване на времето за изпълнение на поръчките, координация с работата на дистрибуционната мрежа. Като правило сред ключовите сфери на компетентност на логистиката се отделят следните: · управление на запасите; · транспортиране; · логистична информация; · логистична инфраструктура; · складово стопанство, транспортна подготовка и опаковка. От изброените сфери става ясно, че логистиката е насочена към достигане на високо качество на обслужване на потребителите, основано на интеграция на ключови компетентности. Това позволява да се изработят съвременни техники на логистичния мениджмънт и да се достигне високо ниво на конкурентоспособност. Успехите във всяка от посочените сфери има смисъл само когато обезпечава увеличаване на общата ефективност на интегрираната логистическа система. Необходимо е да се подчертае сферата на логистическата информация, която представлява важен стратегически ресурс на логистиката. Използването на съвременни технологии позволява да се намали издръжката на логистиката, благодарение на по-ефективното управление на информационните потоци, увеличаване на тяхната скорост и координация. Признатите класици на интегрираната логистика Д. Бауърс /виж. Приложение 3./ и Д. Клос подчертават: “Фирмите с напредничави логистични системи смятат, че е по-ефективно с помощта на информацията да се търсят оптимални решения, отколкото да се извършва неоптимално натрупване и преместване на стокови запаси”. Информационните ресурси на интегрираната логистика можем да изобразим под формата на своеобразно “дърво”, състоящо се от 12 базови елемента/виж Приложение 4/. Именно инструментариума на интегрираната логистика гарантира стабилност на предприятията в пазарна среда и обезпечава ефективен избор и комбинация от ключови компетенции. По такъв начин достигането на стратегическите цели на съвременното предприятие е възможно само при интеграция на функциите на логистиката. Добрият логистичен мениджмънт изисква отчитане и съобразяване с факторите на бизнес средата. Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|