Урок за обобщение и преговор

преговор са мотивирани предимно от комуникативно-практическите цели. Това определя и по-голямата трудност на урока за обобщение, в който се борави с изучени лингвистични явления, но систематизирани по друг модел, от друг зрителен ъгъл, за да се стигне до самостоятелно обобщаване на изученото по даден раздел, езикова категория, дял от езикознанието и т. н. Уроците за обобщение се характеризират с по-висока степен на абстрактонст, в тях се акцентира върху най- важните понятия и закономерности, а вниманието се насочва към връзки и взаимодействия между езиковите явления, които имат отношение към темата на обобщението. В урока за преговор изводите и обобщенията, до които стигат учениците, са резултат от практическо опериране с явленията, които са обект на преговор, но е добре формулировката на въпросите в часа да не повтаря задачите за самостоятелна работа, които вече са поставени, а да насочва учениците към обобщения, свързани с практическата работа.
Учениците от начална степен все още нямат формирано абстрактно мислене, затова уроците за обобщение са трудни за тях и учителите се ограничават при използването им. Ако все пак

преценят, че равнището на класа позволява да се започне по-активна работа за формиране на умения за съпоставяне и разграничаване (за да се осмисли същността на по-общото понятие), добре е учениците да се насочват към по- достъпни за възрастта наблюдения, сравнения и обобщения, свързани предимно с пренос на знанията и уменията в нови ситуации.
Разграничаването на уроците за обобщение от уроците за преговор не е лишено от логика, но тъй като в подготовката и в организацията им има много общи характеристики, тук са обединени в един общ тип урок, в който обобщението има своя специфика в сравнение с преговора и обратно.
Общите характеристики на обобщението и преговора се свързват с подхода при определяне на учебното съдържание и темата на урока; с предварителната подготовка на учениците за този тип урок; със системата за проверка и оценка и пр. Уроците за обобщение и преговор се основават на самостоятелната работа на учениците, поради което най-често се реализират под формата на беседа.
Подборът на учебното съдържание в урока за обобщение и преговор се определя от учителя, защото негово е правото и задължението да

прецени кога, след кои теми и по какъв проблем ще се обобщава и/или преговоря изученото. В този смисъл подборът на темата за обобщение или за преговор зависи само от учителя, от неговата лингво-методическа подготовка и не на последно място от преценката му за равнището на класа, с който работи. Темата за обобщение най-често обхваща раздел от науката за езика или съпоставими езикови категории, например
«Имената в българския език». Темите за преговор пък се свързват с определени времеви периоди — начален, срочен и годишен преговор.
Тъй като всяка следваща година лингвистичната информация по даден проблем се допълва, наложително е (особено в начална степен) тя да се преговори, преди да се премине към новата.
Напр. преди да се обясни членуването (на съществителни и на прилагателни имена), се преговарят онези изучени в предходния клас характеристики на тези имена, които имат отношение към езиковата категория, т. е. род, число, служба в изречението.
Една от специфичните особености на урока за обобщение и преговор е свързана с предварителната подготовка на учениците за часа. Тъй като на вниманието им се предлагат факти и закономерности, които вече са изучени в

по-предишен период, наложително е да се осигури достатъчно физическо време учениците да се подготвят по проблема, който ще се разисква. Тази предварителна подготовка се осигурява чрез система от задачи за актуализация на опита и приложение на знанията, уменията и навиците. Във връзка с това стои изискването няколко дни (по-добре седмица) преди урока да се съобщи темата му, за да бъде по-целенасочена подготовката на учениците, да се поставят задачи към класа, изискващи както актуализиране на лингвистична информация, така и опериране с някои от езиковите явления. Така по-лесно ще се стигне до изводи и обобщения за характеристиките и употребата им. Добре е задачите за теоретична лингвистична подготовка да бъдат диференцирани и индивидуализирани и да обхващат различни аспекти на темата. За да могат учениците да се готвят самостоятелно, е наложително да им се даде библиографска справка (колкото и ограничена да е тя), която да ги ориентира както в съдържанието на учебника
(учебниците) по български език, така и в някои допълнителни лингвистични текстове, които биха могли да се ползват. При подготовка за урок обобщение на тема: «Имената в българския

език» (4. клас) предварителните задачи могат да бъдат:
• Кое дава основание съществителните,
прилагателните и числителните имена да се
обединят в една група — имена?
• Можем ли да обединим имената по
признака могат/не могат да образуват
сложни форми (имат/нямат сложни
форми)?
Внимателно се обмислят и предварителните практически задачи. Добре е те да бъдат адресирани към ученици със средни и добри постижения в обучението по български език.
Така на тях ще се разчита в натрупването на факти и закономерности за отделни езикови явления, които в хода на урока ще бъдат обект на обобщаване или преговаряне. Напр. при подготовка за преговорен урок на тема:
«Съществителни имена» (в 3. клас), който предшества урока за членуване на съществителните имена, на ученеците могат да бъдат поставени задачи от типа:
• Проверете от кой род и кое число са
съществителните имена от първите две
изречения на последната приказка, която

сте прочели (може приказката да е и от
учебника по литература);
• Направете устен синтактичен разбор на
тези изречения, за да запишете каква
служба изпълняват съществителните в
изречението.
Важно е учителят да осигури възможност за изява на всички, които са получили предварителни индивидуални задачи, както и да ги оцени (не е задължително с цифрова оценка).
Макроструктурният модел на урока за преговор и обобщение включва: Подготвителен
компонент / Оценъчно-затвърждаващ
компонент.
Първият компонент се свързва с актуализиране на усвоените лингвистични знания и умения, а вторият е ориентиран към комплесното прилагане на всички формирани до момента лингвистични и комуникативни умения.
В училищната практика обобщителният урок търси своите междинни варианти, за да удовлетвори поне частично изискванията за постепенно формиране на уменията за съпоставка, сравнение, извеждане на общи признаци на сродни езикови явления и пр. Така в учебниците по български език се появяват т.нар.

«обобщителни упражнения», в които има стремеж да се съчетаят характеристиките на упражнаниято и на обобщението.
Характерен момент от организацията на урока за обобщение и преговор е системата за проверка и оценка. Тя е естествено следствие от поставените цели в тези уроци и трябва да се разглежда като възможност да се оценяват по-цялостно постиженията (или недостатъците) на учениците.
Таук намират място различните форми за цялостна проверка и оценяване на отдерни ученици (независимо дали те са получили предварителни задачи, или не), за стимулиране на стремежа към цялостно оформяне на изказване по дадена тема, за проверка, дали е осмислена най-важната лингвистична информация по проблема и пр. Често този тип уроци предхождат уроците за проверка и оценка на знанията, уменията и навиците, т. е. контролните и класните работи.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: