Урокът в обучението по български език

Урокът по български език е динамична и вариативна форма на педагогическо общуване между учители и ученици, която се планира и регулира от учителя в определен отрязък от време (30 — 40 минути). Педагогическото общуване е целенасочено и се определя от спецификата на учебното съдържание; от принципите, методите и похватите на обучение и от спецификата на ученическата аудитория.
4.2. Структура на урока по български език
В педагогическите изследвания се подчертава, че урокът, в т.ч. и урокът по български език, съдържа две равнища в своята структура - инвариативно и вариативно.
Инвариантивно равнище
Открояват се три основни
структурноопределящи компонента: подготвителен, операционален, оценъчно- затвърдяващ.
Подготвителен компонент
В училищната практика този компонет се асоциира с взаимовръзката и зависимостите между мотивация и поставяне на целите на урока, актуализация на опита на учениците и
активизиране на познавателните процеси,

създаване на подходящ за изявата им
психологически климат.
Операционален компонент
Този компонент се свързва със същинската работа с информацията с цел нейното възприемане, осмисляне и затвърдяване.
Методическата му конкретизация в процеса на обучението по български език се реализира чрез различни похвати за представяне на новата
(допълнителната) лингвистична и екстралингвистична информация и за приложението й в езиковата и комуникативната практика на учениците.
Оценъчно-затвърдяващ компонент
В последния структурен компонент от инвариантния модел на урока по български език се прави естествен преход от приложение към затвърждаване на усвоеното, като се разчита на обратната информация за качеството на формираните знания, умения и навици.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: