Урок по български езк в начално училище. Есе. 1 Лекция

Урокът за упражнение се мотивира основно от комуникативно-практическите цели на обучението по български език. Възможностите за организиране и провеждане на този урок са много, но основен в него е акцентът върху усъвършенстване и трениране на лингвистичните и комуникативните умения на учениците, т. е. на уменията им за правилна и комуникативно уместна речева изява.
Учебното съдържание се определя от учителя, който преценява по кои теми има нужда от тренировка и упражняване на учениците. Като се има предвид абстрактността на лингвистичния материал и все още неразвитото логическо мислене на учениците от началната училищна степен , добре е уроци за упражнение да се правят след всеки синтетичен урок или урок за нови знания.
Макроструктурният модел на урока за упражнение може да се илюстрира както следва:
Актуализация на опита — оценъчно-
затвърдяващ компонент с акцент върху
приложение на знанията, уменията и навиците.
Актуализацията се свързва с усвоените до момента знания, които стоят в основата на лингвистичните и комуникативните умения. В

приложението се акцентува върху използване на формираните вече умения за прилагане на изучаваното явление в речевата практика, с оглед на целесъобразната употреба на езиковите явления в зависимост от ситуациите на общуване. Например във 2. клас може да се предвиди урок, насочен към формиране на умение за правилно използване на буквосъчетанията ьо и йо в писмената реч, при който актуализацията на знания да предхожда приложението им.
Всеки от структурните компоненти се реализира с методически похвати (упражнения, проверка на домашната работа, диктовки, текстове и пр.), които развиват рецептивните, репродуктивните и продуктивните комуникативни умения, както и уменията за езиков анализ, за съпоставка и сравнение на езиковите явления, за редактиране и др. Основно изискване е да се подбират различни типове и видове упражнения, за да се осигури формирането и тренирането на различни умения, като в учебния процес се включват ученици с различни възможности. Добрият вариант на урок за упражнение предполага работа както над рецептивните, репродуктивните и лингвистичните, така и над продуктивните умения на учениците. Целта е, след като са

актуализирани някои от лингвистичните знания за и е обърнато внимание на употребата им в речта, учениците да се поставят в позиция на автори на (микро)текстове, в които е логично да се употребят езиковите единици, които са обект на урока за упражнение. За препоръчване е да се прочетат и обсъдят поне два текста, за да не останат учениците с впечатление, че това, което се обсъжда , е най-подходящият вариант на текст. Вниманието се насочва първо към съдържателните особености на ученическия текст, като се коментира съответствие на съдържанието с поставената задача (тема), след това се прави преценка на пълнотата, верността и завършеността на текста и най-накрая се коментират употребата и особеностите на езиковите единици, които са обект на упражняване в урока.

Изтегляне 0.74 Mb.

Сподели с приятели: