В дидактиката типологията на уроците се извършва по критерия за експликация на конкретни процесуално-резултативни образователни равнища, които се достигат чрез система от уроци. Именно: овладяване и представяне на декларативни и процедурни знания; формиране и развития на умения и компетентности; приложение и използване на знания и умения;
систематизиране, интегриране и обобщаване на знания и умения; консолидиране, възстановяване и затвърдяване на знания и умения; измерване и оценка на постижения. Въз основа на това в дидактиката се обособяват типове уроци. От тази гледна точка проф. К. Димчев диференцира
два типа уроци по български език: -уроци за овладяване на лингвистични знания и на начални умения за прилагането им в речевата практика; -уроци за усъвършенстване на комуникативноречеви умения. Като изхожда от тази типология, проф. М.
Георгиева прави следната класификация:
за нови знания; за упражнения; за обобщение и преговор; за проверка и оценка; синтетичен (комбиниран) урок. Посочените по-горе видове уроци са класифицирани с оглед на целите на обучение.
4.4. Характеристика на видовете уроци по български език Урок за нови знания Обособяването на
урока за нови знания, особенно в началния училищен етап, е твърде условно. Всяка лингвистична информация, която се изучава в началното училище, не е абсолютно нова за учениците, а вече е изучавана в някаква степен и се допълва (обогатява) във всеки следващ клас. Усвояването на лингвистични знания не се свързва с осмислянето и възпроизвеждането на правила и дефиниции за същността на езиковото явление, а се обвързва с включване на това явление в речевата практика на учениците. Тогава и осмислянето на същността му е по-резултатно.
Целите, които мотивират в най-голяма
степен урока за нови знания, са информативно- познавателните. Те предполагат представяне на новата лингвистична информация, адаптирана така, че да могат учениците да я разберат и едновременно с това без да се нарушава логиката на съответната лингвистична дисциплина.
Важно изискване към съдържанието на този тип урок е лингвистичната информация да бъде точна и вярна, а терминологичният апарат — прецизиран и съобразен с възрастта на учениците, със съвременното състояние на лингвистиката. Целта е вниманието да се насочва към същностните характеристики на езиковото явление и към типичните му употреби.
Макроструктурният модел на урока може да се илюстрира както следва:
Актуализация на опита — същинската работа с информацията — приложение на усвоеното, т.е. подготвителен, операционален и оценъчно-цатвърдяващ компонент В подготвителния компонент акцентът е върху новите лингвистични знания, а актуализацията има за цел да подготви учениците за по- задълбочено и лесно осмисляне на новите езикови факти, които са обект на изучаване в урока. Актуализацията може да бъде ориентирана към припомняне на усвоена
вече теоретична информация, пряко и/или косвено свързана с темата на урока, както и към актуализиране на умения за опериране с езикови явления, които имат отношение към темата.
Например в урока за нови знания на тема
«Числително име. Видове числителни имена» (4.
клас) актуализацията се свързва с разпознаване на изучени в часовете по литература народни умотворения (броилки, поговорки, гатанки и пр.), защото примерите,
които са подбрани, съдържат числителни имена, върху които ще се работи в часа.
Операционният компонент в този урок доминира с акцент върху същинската работа с информацията за числително име, защото то се изучава за първи път и единствено в 4. клас.
Изясняването на семантиката му се прави на основата на текстовете, като се започва с броилките, защото жанрът на текста насочва към спецификата на числителното име — броенето.
Тъй като целта на урока е учениците да се запознаят със семантиката на числителното име и на видовете числителни имена, в третия
структурен компонент в урока, оценъчно- затвърдяващия, се осигурява оперирането с новоусвоените знания за видове числителни имена. Акцентува се върху формиране на умението те да се разпознават, защото така по- лесно ще бъдат обяснени (в следващ час) граматическите им характеристики, които са различни за двата вида числителни.
Сподели с приятели: