Запишете заглавието на урока: „Възвратно лично местоимение“. Готови ли сте?
У: Да.
П: Слушайте текста и следете в учебника:
П: Много е вълнуващо когато заминаваме на пътуване или екскурзия. Вие ходите ли на такива пътешествия, с родители или приятели?
У: Да миналата година бяхме целия клас на екскурзия.
П: Разкажете, бяхте ли развълнувани, притеснени, разсеяни преди екскурзията?
У: Аз цяла нощ не успях да заспя.
У: А пък аз три пъти си проверявах чантата, да не забравя нещо.
П: А водите ли такива разговори със себе си, като разказвача на историята?
У: Ами не, но си мислех някакви неща.
П: След като това дете разговаря със себе си, това диалог или монолог е според вас.
У: Монолог е, защото той говори на глас, но никой не му отговаря.
П: Добре. Монологът е продължителна реч (устна или писмена) на герой в драматично произведение, който споделя мислите си или дори се обръща уж към друг герой пред публика, а също и говори конкретно на публиката. Хайде сега да проверим кои са личните местоимения, които заместват разказвача в текста. Кой ще започне с първото изречение?
У: Аз.
П: Добре. В кое лице и число е това местоимение?
У: 1л. ед. ч.
П: Точно така. Хайде ти продължавай нататък.
У: Ми – 1л. ед. ч.
У: Ме – 1л. ед. ч.
П: Забележете, че всички местоимения, които заместват разказвача, са в 1л. ед. ч., именно това ни потвърждава, че текста е в монологична форма.
Разгледайте текста, ще забележите, че има някои подчертани думички. Тези думички също са местоимения и именно с тях ще се запознаем днес. Възвратното лично местоимение замества лице или предмет, върху което се връща действието. Вършителят и получателят на действието съвпадат.
Погледнете примера: Ива смята себе си за най-умна. Ето виждате, че вършителят и получателят на действието е един и същ. Ако заменим себе си с някое лично местоимение, както е показано в следващия пример: Ива смята нея за най-умна, тук вече получателят на действието се променя, не е един и същ. Ето още един пример: Иван купи хотдог за себе си. Иван купи хотдог за него. В първия пример, кой ще получи хотдог?
У: Иван
П: А във втория вариант?
У: Някой друг ще получи хотдог.
П: Точно така. Себе си и на себе си са пълната форма на този вид местоимение има и кратка форма: се и си. Например: Аз харесвам себе си. – Аз се харесвам. или Аз говоря на себе си. – Аз си говоря. След като разгледахме всички форми на възвратното лично местоимение, можем да се върнем на текста и да обърнем внимание коя форма преобладава пълната или кратката.
У: Повече са кратките.
П: Правилно. Кратките форми са по-често употребявани в речевата практика от пълните. Нека сега да заменим всички кратки форми с пълната форма.
Хайде ти ще ни прочетеш първото изречение.
У: Аз толкова себе си вълнувам от предстоящата екскурзия, че не мога да мисля за нищо друго.
П: Как ви звучи това изречение, има ли смисъл или е някак неестествено?
У: В началото не се разбира смисъла.
П: Нека да преминем към следващото.
У: Върша себе си всекидневните неща, но от време на време на себе си чувам да говоря на глас.
П: Какво ще кажете за този вариант?
У: Няма смисъл и е нелогично.
П: Виждате, че ако използваме само пълната форма, изреченията са някак объркани и неестествени. Именно за това е по-подходящо да я заменим с кратката форма. По този начин текста звучи по-свободно, разнообразен е и разбираем.
Да преминем към следващата задача. Бъдете много внимателни и помислете преди да отговорите. Запишете в тетрадките си това изречение, в което според вас възвратно личното местоимение замества не разказвача, а някой друг. Имате две минутки, разгледайте текста. Открихте ли такова изречение?
У: Ако ме гледа някой отстрани, ще си помисли, че нещо е станало с главата ми.
П: Правилно някой – си помисли. Трябва да запомните, че не е правилно възвратно лично местоимение да се замества с лично. Ето един пример: Говоря сам на мене си. Според вас как звучи това изречение?
У: Някак странно.
П: Странно е, защото не е правилно. Знаете, че в старите произведения и хроники, например при Ботев и Левски, изказът е точно такъв: Аз жертвам мене си или известния на всички: „Ако спечеля, печеля за цял народ – ако загубя, губя само мене си.“ По онова време се е пишело и говорело точно така, но днес има граматически правила и норми и ние трябва да ги спазваме. Така, че правилно би било да кажем: Говоря сам на себе си. Не забравяйте, че пълната форма на възвратното лично местоимение винаги включва и кратката форма си. Да преминем към 7задача.
Нека да помислим. В кое изречение има смисъл, независимо от вида на местоимението.
У: Последното: Той се гордее със себе си – Той се гордее с него.
П: Това е правилният отговор. Хайде сега да уточним разликата в смисъла, кой с кого се гордее?
У: В първото изречение той се гордее със себе си.
П: Става въпрос за едно и също лице, вършителят и получателят съвпадат. А във втория вариант?
У: Във второто изречение говори за някой друг.
П: Точно така, тук вече получателят на действието е друг и не е възможно да се използва възвратно лично местоимение. Ред е на следващата задача, която е много интересна. Виждате, че има четири изречения. Трябва да препишете в тетрадките тези изречения, но да ги поправите, защото има доста грешки. Следете за употреба на местоименията, правопис и пунктуация. Освен това трябва да знаете, че кратката форма на възвратното лично местоимение винаги се пише отделно от другите думи в изречението. Хайде давам ви 5 минути и ще проверим какво сте направили.
Кой ще прочете първото изречение?
У: Ти си доволен от себе си.
П: Какво промени и защо?
У: Ами си беше повторено и мисля, че не е нужно да го пишем два пъти.
П: Добре. Вторият пример.
У: Всеки дядо очаква внукът му да бъде кръстен на него.
П: Ти какво редактира?
У: Последното, смених го с него, за да има смисъл.
П: И вместо възвратно лично се наложи да използваш лично местоимение. Подбираме правилните думи според ситуацията и това което искаме да кажем. В случая няма как да използваме себе си, защото говорим за някой друг. Третият пример.
У: Полицаят спря шофьора и го извика при себе си.
П: Хайде сега да поясним кой е вършителят и кой получателят на действието.
У: Полицаят.
П: Точно така. Остана последният пример.
У: Има такива дни, в които тя сама себе си не разбира.
П: Чудесно, тук кой е вършителя и получателя?
У: Тя.
П: Добре.
За домашна работа ще направите задача 9. Ще създадете текст в обем до една страница, на тема „Какво обичам да правя в свободното си време?“. Внимавайте при употребата на местоименията, използвайте правилно личните и възвратно лични местоимения. След това ще извадите всички местоимения, които сте използвали и ще им направете морфологичен анализ.
